Определение № 231 от 21.05.2026, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 231 гр. Пловдив, 21.05.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев като разгледа докладваното от Христо В. Симитчиев Въззивно частно гражданско дело № 20265000500243 по описа за 2026 година Производство по реда на чл.274,ал.1, вр. 229, ал. 1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№13501/09.04.2026г. от М. Г. И., ЕГН **********, с адрес: гр. П., бл. 275, вх. Б, ет. 6, ап. 16 против Определение №874 от 31.03.2026 г,, постановено по гр. д. № 364/2026 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, с което се спира производството по гр. дело № 364/ 2026г. по описа на Окръжен съд- Пловдив, на основание чл.229, ал.1, т.5 ГПК, до приключване на ДП № 603/ 2025г. по описа на отдел „ИП“ при ОДМВР Пловдив.

В жалбата се поддържат доводи за неправилност на атакуваното определение, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и в отклонение от установената съдебна практика, за което са изложени конкретни съображения. Иска се отмяна на същото и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

В законния срок, отговор по жалбата е подаден от ищеца „ТИТАНИКА 2008 ЕООД, с който се изразява становище за неоснователност на същата, за което са наведени съответни доводи, като се иска да бъде оставена без уважение.

Пловдивският апелативен съд намира, че частната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна – един от ответниците по подадената от ищеца „ТИТАНИКА 2008 ЕООД искова молба, по която е 1 образувано гр. д. № 364/2026 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив и срещу подлежащ акт на първоинстанционния съд, с който се прегражда (макар и временно) по-нататъшното развитие на делото.

По същество, съдът намира, че частната жалба е неоснователна, по следните съображения:

Производството по гр. д. № 364/2026 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив е образувано по искова молба, подадена от „ТИТАНИКА 2008" ЕООД, ЕИК 200000276, против Е. М. И., ЕГН **********, с адрес: гр. П." № 5, ет. 1, ап. 3 и М. Г. И., ЕГН **********, с адрес: гр. П.", бл. 275, вх. Б, ет. 6, ап. 16., с която е поискано солидарно осъждане на ответниците да му заплатят сумата 117 671,72 евро – обезщетение за претърпени от дружеството имуществени вреди в резултат на непозволено увреждане, осъществено от ответниците, чрез умишлено изнасяне от склада на дружеството и лишаване на дружеството от собствеността на медицински изделия, осъществено в периода от 01.01.2024 г. - 25.12.2025 г., ведно със законната лихва от 25.12.2025 г. (датата на установяване на увреждащите действия от ищеца и на преустановяването им от ответниците), до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че във връзка с причинените на дружеството от ответниците вреди, е образувано ДП № 603/ 2025г. по описа на отдел „ИП“ при ОДМВР-Пловдив, с предмет установяване наличието на извършено престъпление по повод изнасянето на стоки от склада на ищеца от негови служители. В тази връзка, ищцовото дружество е поискало спиране на делото, на основание чл.229, ал.1, т.5 ГПК, до приключване на посоченото досъдебно производство, доколкото отговорността на ответниците по чл.45 ЗЗД, вр. чл.203, ал.2 от КТ е свързана с установяване на наличието на извършено престъпление.

Във връзка с горното, по първоинстанционното дело е изискана служебно информация от ОДМВР-Пловдив, в отговор на което е постъпило писмо с вх. № 11971/ 30.03.2026г., съгласно което ДП № 603/ 2025г. е образувано на 25.12.2025г., по реда на чл.212, ал.2 от НПК, за извършено престъпление по чл.201 НК, за това че на неустановена дата през 2025г. в гр.

Пловдив в качеството му на длъжностно лице- началник склад е присвоил чужди движими вещи – медицински изделия в областта на ортопедията и 2 гръбначната хирургия, собственост на „Титаника 2008“ ЕООД, връчени му в това му качество и поверени му да ги пази и управлява. Посочено е, че действията по разследването се извършват от разследващ полицай и че към настоящия момент няма повдигнати обвинения.

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд приема, че са налице предпоставки за спиране на делото, в хипотезата на чл.229, ал.1, т.5 ГПК. Причина за този извод е факта, че в Им са заявени твърдения за престъпни обстоятелства - осъществено от ответниците умишлено изнасяне от склада на дружеството и лишаване на дружеството от собствеността на медицински изделия на обща стойност 117 671,72 евро, осъществено в периода от 01.01.2024 г. - 25.12.2025 г., в която връзка е образувано ДП № 603/ 2025г. по описа на отдел „ИП“ при ОДМВР-Пловдив. Според настоящата инстанция, от установяването твърдяните пристъпни обстоятелства зависи изходът на гражданския спор, доколкото ищецът твърди, че посочените от него ответници са извършители на описаните по-горе действия, от които дружеството е претърпяло имуществени вреди, присъждане на обезщетение за които е предмет на настоящото дело.

В трайната си практика, ВКС приема, че за приложението на чл. 229, ал.

1, т. 5 ГПК е нужно съдът, който разглежда гражданския спор, сам да констатира, че са налице престъпни обстоятелства, които имат значение за правилното му решаване и че не е възможно те да бъдат установени в самото гражданско производство. Когато тези обстоятелства са предмет на установяване в наказателно производство в съдебна фаза гражданското дело се спира в хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК /в този смисъл са решение по гр. д. № 745/2012 г., IV г. постановено по реда на чл.290 ГПК , както и определения по гр. д. 5301/2013 г., IV г. о., гр. д. № 7165/2013 г., IV г. о., ч. гр. д. № 6790/2013 г., IV г. о., ч.на ВКС, постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК/.

В настоящия случай, от представените с ИМ доказателства се установява, че ищцовото дружество е направило ревизия, за която е съставен протокол за извършена ревизия (инвентаризация) на склад от 05.01.2026г., касаеща склад на дружеството в гр.Пловдив, ул.“Кирил Христов“№8, ет.1, офис 1 и 6, съдържащ констатации за установени липси на медицински изделия – импланти, подробно описани в протокола, на обща стойност 3

111 121,50 евро, за които не са налични складови документи, удостоверяващи законосъобразно изписване, не са издаване фактури за продажба и не е налице основание за напускане фактическата власт на работодателя. Комисията единодушно е констатирала, че описаните в протокола медицински изделия са липсващи към датата на ревизията, липсите не могат да бъдат обяснени с нормална складова дейност, налице са данни за нерегламентирано изнасяне и разпореждане със стоката, а причинената пряка имуществена вреда е в размер на 111 121,50 евро. По делото са приложени документи (ф-ри и платежни нареждания) за придобиване на описаните в протокола липсващи продукти от страна на ищцовото дружество. Налице е и протокол за доброволно предаване на 23 бр. ф-ри (в оригинал и в превод на български) на разследващ полицай от отдел „Икономическа полиция“ при ОДМВР-Пловдив във връзка с досъдебно производство ЗМ №603/2025т. по описа на отдел „Икономическа полиция“. От изисканата служебно от първоинстанционният съд справка от ОД на МВР, отдел „ИП“ се установява, че ДП № 603/ 2025г. е образувано на 25.12.2025г., по реда на чл.212, ал.2 от НПК, за извършено престъпление по чл.201 НК, за това че на неустановена дата през 2025г. в гр. Пловдив в качеството му на длъжностно лице- началник склад е присвоил чужди движими вещи – медицински изделия в областта на ортопедията и гръбначната хирургия, собственост на „Титаника 2008“ ЕООД, връчени му в това му качество и поверени му да ги пази и управлява, както и че по досъдебното производство няма привлечени обвиняеми на този етап. С Им са представени и 2 бр. трудови договори, а именно: трудов договор от 16.06.2009г. и доп. споразумение към него от 01.02.2011г., сключени между ищцовото дружество и първия ответник Е. М. И., назначена с доп- споразумение на длъжност „началник склад“ ; трудово договор №17 от 19.06.2012г., сключен между ищцовото дружество и втория ответник М. Г. И., по който същата е назначена на длъжност „технически сътрудник“, от които се установява, че двете ответници са служители на ищцовото дружество.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че от горепосочените материали по делото се разкриват престъпни обстоятелства, сочещи на длъжностно присвояване на медицински изделия, собственост на ищцовото дружество, на обща стойност 111 121,50 евро, от установяването на които зависи изхода на образуваното пред първоинстанционния съд дело. Без съмнение, тези престъпни обстоятелства не могат да бъдат установени в рамките на 4 образуваното гражданско дело, с доказателствените способи на гражданския процес, а както се установява, вече има и образувано досъдебно производство в тази връзка. В хипотезата на чл.229, ал.1, т.5 НК, при разкрити по гражданското дело престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изхода му, е без значение, че в случая няма данни ответниците по настоящото дело да са привлечени като обвиняеми по така образуваното ДП.

Неоснователни са възраженията в частната жалба, че изходът на гражданския спор по първоинстанционното дело не зависи от установяването на престъпление. Изложените от жалбоподателя аргументи, че искът е за непозволено увреждане по чл. 45 от ЗЗД, във връзка с чл. 203, ал. 2 от КТ, а съгласно чл. 203, ал. 3 от КТ, имуществената отговорност на работника или служителя се прилага независимо от наказателната отговорност за същото деяние, почиват на погрешното тълкуване на цитираната разпоредба от КТ.

Същата няма предвид, че въпросът дали е налице извършено престъпление от работникът или служителят във връзка с причинена от него вреда е без значение за ангажиране на имуществената му отговорност, а че последната се п р и л а г а наред с дисциплинарната, административно-наказателната и наказателната отговорност за същото деяние, т.е. не се поглъща от тях. Освен това, когато съответният деликт произтича от осъществен състав на престъпление, последното не би могло да се установява от гражданския съд, съответно, приложима е именно хипотезата на чл.229, ал.1, т.5 ГПК, а в случай, че е внесен обвинителен акт в съда, по който е образувано НОХД – основанието за спиране е по чл.229, ал.1, т.4 ГПК.

Неоснователен е доводът на жалбоподателят, че за да е налице основание за спиране, е необходимо да има идентичност както между обстоятелствата, предмет на двете производства, така и между лицето, сочено като делинквент в гражданския процес, и привлеченото като обвиняем в наказателното производство. В случая, основанието по чл.229, ал.1, т.5 ГПК принципно изначално не изисква наличие на друго „висящо“ производство, както е в хипотезата на чл.229, ал.1, т.4 ГПК. В общия случай, когато гражданският съд разкрие престъпно обстоятелство, от установяване на което зависи изхода на гражданското дело, постановява спиране на делото и изпраща на разследващите органи (Прокуратура, МВР) препис от акта си, ведно със съответните доказателства, въз основа на които е разкрил съответните престъпни обстоятелства. В настоящия случай, развитието е 5 малко по-различно, доколкото във връзка с твърдяните от ищеца и разкрити от гражданския съд, на база на представените с ИМ доказателства, престъпни обстоятелства вече има образувано досъдебно производство. Действително, по това ДП още няма привлечен обвиняеми, което обаче не означава, че пострадалия не е посочил при сигнала си до разследващите лица, които счита че са извършители. Така или иначе, доколкото законодателят не е дефинирал изискване за идентитет на предмета и страните на гражданското дело с тези по друго производство, и в двата случая, за спирането по чл.229, ал.1, т.5 ГПК е без значение дали ответниците са привлечени като обвиняеми по образуваното ДП, което е в крайна сметка и въпрос на преценката на органите на разследването. Факт е обаче, че въпросното ДП № 603/ 2025г., образувано на 25.12.2025г., по реда на чл.212, ал.2 от НПК, за извършено престъпление по чл.201 НК, е именно във връзка с твърдените в ИМ липси на медицински изделия, собственост на ищеца. Според настоящата инстанция, установяването в рамките на наказателното производство на разкритите по първоинстанционното дело престъпни обстоятелства, свързани с осъществено умишлено изнасяне от склада на дружеството и лишаване на дружеството от собствеността на медицински изделия на обща стойност 117 671,72 евро, което се твърди да е извършено от ответниците, евентуално отричането на съпричастността на ответниците към въпросната престъпна деятелност, би имало съществено значение за изхода на настоящото дело, поради което и хипотезата на чл.229, ал.1, т.5 ГПК е приложима в настоящия случай.