Определение № 424 от 29.01.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 424 гр. София, 29.01.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мая П. Величкова

Членове:

Антон Н. Урумов

Ралица Ал. Райчева като разгледа докладваното от Ралица Ал. Райчева Въззивно частно наказателно дело № 20261100600177 по описа за 2026 година Като разгледа докладваното от съдия РАЙЧЕВА въззивно наказателно частно дело № 177/2026 г. по описа на Софийски градски съд – Наказателно отделение (СГС - НО), 11-ти въззивен състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 341, ал. 2 във връзка чл. 249, ал. 3 във връзка с чл. 249, ал. 1 във връзка с ал. 2, изречение първо във връзка с чл. 248, ал. 1, т. 3 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК).

Производството по въззивно наказателно частно дело № 177/2026 г. по описа на СГС – НО, 11-ти въззивен състав е образувано по Частен протест на прокурор при Софийска районна прокуратура (СРП) срещу Определение, постановено на 19.11.2025 г. в разпоредително заседание по наказателно общ характер дело № 9719/2025 г. по описа на Софийски районен съд Наказателно отделение (СРС - НО), 96-ти състав. С протестираното Определение съдът е прекратил съдебното производство по делото и е върнал същото на СРП за отстраняване допуснати на досъдебното производство отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на правата на обвиняемия М. С. Г., с ЕГН **********.

Наказателно общ характер дело № 9719/2025 г. по описа на СРС – НО, 96 състав е образувано по Обвинителен акт по досъдебно производство № 15032/2020 г. по описа на 06 Районно управление при Столична дирекция на вътрешните работи (06 РУ - СДВР) и прокурорска преписка № 5905/2020 г. по описа на СРП, внесен срещу М. С. Г. за извършено от него престъпление по чл.

134, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 128, ал. 2 във връзка с ал. 1 от Наказателния 1 кодекс (НК).

С Определение, постановено на 19.11.2025 г. в разпоредително заседание по делото, съдът е прекратил съдебното производство по наказателно общ характер дело № 9719/2025 г. по описа на СРС – НО, 96-ти състав и върнал същото на СРП за отстраняване на допуснати на досъдебното производство отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на правата на обвиняемия М. С. Г.. Според посоченото от страна на съда в цитираното Определение, от Обвинителния акт не можело да се предположи по никакъв начин дали според държавното обвинение Инструкцията за безопасно извършване на работа съдържала указания само за конкретна дейност и затова не се налагало да се уточнява кое конкретно указание от нея не било спазено, или напротив – твърдяло се, че някакво конкретно указание от Инструкцията не е било спазено, но това указание не било посочено. Според първоинстанционния съд, тъй като нито от мотивната част, нито от диспозитивната част на Обвинителния акт можело да се направи предположение в изложената от съда насока, Обвинителният акт бил неясен, което препятствало както възможността на подсъдимия да научи за какво престъпление е бил привлечен в това качество по смисъла на чл. 249, ал. 4, т. 1 от НПК, така и препятствало произнасянето на съда. Според първоинстанционния съд изложеното от него представлявало съществено нарушение на процесуалните правила, което следвало да бъде коригирано чрез прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора.

В законоустановения в разпоредбата на чл. 342, ал. 1 от НПК срок от СРП срещу цитираното Определение е подаден Частен протест с входящ № 382763/22.11.2025 г. на СРС, в който е посочено, че прокурорът при СРП счита, че протестираното от него „разпореждане“ на СРС е неправилно, тъй като в Обвинителния акт ясно, конкретно и точно било посочено, че съставомерният резултат е настъпил „поради немарливо изпълнение изразяващо – бездействие, изразяващо се в неспазване на изискванията на утвърдената от работодателя Инструкция за безопасно извършване на кофражни работи, а именно: чл. 23 т. 1 и чл. 60 от Наредба № 2 от 23.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, изискващи извършване на кофражни работи при осигуряване на безопасното им изпълнение и вземане на подходящи мерки за предпазване на работещите от възможни рискове, както и извършване на контрол по спазване на изискванията на ЗБУТ на правно регламентирана дейност представляваща източник на повишена опасност“. Прокурорът при СРП счита, че в обстоятелствената част на Обвинителния акт били посочени всички обстоятелства, свързани с изпълнителното деяние, като конкретно били описани фактите, касаещи самото изпълнително деяние. Същият моли Софийски градски съд, на основание чл. 345, ал. 2 във връзка с чл. 249, ал. 3 от НПК да отмени протестираното „разпореждане“, постановено на 19.11.2025 г. по наказателно общ характер дело № 9719/2025 г. по описа на 2

СРС – НО, 96-ти състав, с което съдебното производство по делото е прекратено и делото е върнато на СРП за отстраняване на допуснатото процесуално нарушение и върне делото на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Срещу цитирания Частен протест, в срока по чл. 342, ал. 2 от НПК, е постъпило Възражение с входящ № 4373/08.01.2026 г. на СРС, депозирано от адвокат С.Й. при Адвокатска колегия – София (САК), в качеството му на защитник на подсъдимия М. С. Г.. Адвокат Й. счита, че постановеното от страна на СРС Определение е правилно и законосъобразно, а внесеният от СРП Обвинителен акт страда от пороците, относно които било направено възражение в разпоредителното заседание, проведено по делото. Според защитника в при изготвянето на Обвинителния акт било допуснато съществено процесуално нарушение. Сочи, че в теорията и практиката било безспорно, че нарушението на процесуалните правила, което нарушило правото на обвиняемия да научи за какво престъпление е привлечен в това качество било съществено, като неспазването на визираните процесуални правила и липсата на достатъчна конкретизация на обвинението били съществени процесуални нарушения, защото възпрепятствали обвиняемия да разбере в какво бил обвинен и да узнае всички онези обстоятелства при съответна възможност да ги оспори изцяло или частично. Според адвокат Й. нарушението било съществено и когато обвиняемият бил предаден на съд по внесено окончателно обвинение с обвинителен акт за обвинение, което не му било предявено в досъдебното производство или когато обвинителният акт бил непълен, съдържал неточности или не била описана в пълнота приетата за установена фактическа обстановка или правната квалификация, като посочва, че в този смисъл съдебната практика приемала, че недостатъкът в обвинителния акт, съобразно изискванията му за съдържание, представлявал съществено процесуално нарушение, което ограничавало правото на обвиняемия да научи в какво престъпление е привлечен в това качество.

Защитникът посочва още, че съгласно разпоредбата на чл. 246, ал. 2 от НПК в обстоятелствената част на обвинителния акт е следвало да се съдържат следните обстоятелства, а именно: престъплението, извършено от обвиняемия; времето, мястото и начинът на извършването му; пострадалото лице и размерът на вредите; пълни данни за личността на обвиняемия, налице ли са условията за прилагане на чл. 53 от НК, обстоятелствата, които отегчават или смекчават отговорността на обвиняемия и доказателствените материали, от които се установявали тези обстоятелства.

В цитираното Възражение, адвокат Й. посочва, с Обвинителния акт на подзащитния му било повдигнато обвинение за това, че „поради немарливо изпълнение, изразяващо се в бездействие – неспазване на изискванията на утвърдената от работодателя Инструкция за безопасно извършване на кофражни работи, както и чл. 23, т. 1 и чл. 60 от Наредба № 2 от 23.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, изискващи 3 извършване на кофражни работи при осигуряване на безопасното им изпълнение и вземане на подходящи мерки за предпазване на работещите от възможни рискове, както и извършване на контрол по спазване на изискванията на ЗБУТ на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност“. Посочва, че описанието в Обвинителния акт на твърдяното за извършено от доверителя му М. С. Г. деяние било изцяло взето от приетата по досъдебното производство Техническа експертиза, както и, че изпълнителното деяние можело да бъде действие или бездействие, а деянието било съзнателен волеви акт, който обединявал в психо-физично единство неговата вътрешна и външна страна. Според адвокат Й. бездействието от обективна страна било пропускане на определено действие, което деецът бил правно задължен да извърши, като то също било извършвано под контрола на съзнанието въз основа на конкретно решение, като това бездействие било насочено към постигането на определена цел. Защитникът на подсъдимия сочи, че съгласно предвиденото в разпоредбата на чл. 134, ал. 1 от НК, който причини другиму тежка или средна телесна повреда поради незнание или поради немарливо изпълнение на занятие или на друга правнорегламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, извършвал деянието под формата на бездействие, а последното било правно значимо само в един случай: когато субектът, който е бил длъжен да извърши действието, не го направил. Защитникът на подсъдимия посочва, че за да бъдело точно и ясно повдигнато обвинението, подсъдимият следвало да бъде наясно какво не е извършил, т. е. Обвинителният акт трябвало да посочва както правните норми, които са изисквали от дееца да извърши определено действие, така и какво е било това действие, като прави извод, че в случай че позитивното материално или процесуално право не изисквало от субекта да спазва определено поведение, то и бездействието му не било правно релевантно и не можело да бъде вменено като деяние, съставляващо обективните признаци на престъплението. В подкрепа на своята теза адвокат Й. цитира Определение № 276, постановено на 22.12.2023 г. по въззивно частно наказателно дело № 269/2023 г. по описа на Апелативен съд – Бургас.

Счита, че правилно СРС е приел, че подобно на изложеното от него, фактическо описание не се установявало да е налице в Обвинителния акт, като от съдържанието на Обвинителния акт било видно, че на подсъдимия М. С. Г. били вменени множество нарушения по различни правни актове, без да се е проследял и обосновал както адресатът на всяко от предписанията, така и причинната връзка между нарушенията и настъпилия вредоносен резултат.

Посочва, че освен че не била обоснована причинната връзка, в Обвинителния акт било указано, че доверителят му не бил спазил изискванията на Инструкцията за безопасно извършване на кофражни работи, която било вътрешноведомствен акт, приет от работодателя на подсъдимия и която била представена по досъдебното производството, като видно от нейния текст, същата не се състояла само от една разпоредба, а от множество такива.

Защитникът сочи, че прокурорът от СРП в разпоредителното заседание по 4 делото не направил уточнение кои точно членове се твърди, че са били нарушени от подзащитния му, като в същото време не бил посочил същият да е нарушил цялата Инструкция. Адвокат Й. твърди, че по същество гореизложеното представлявало процесуално нарушение при изготвянето на Обвинителния акт, доколкото за неговия доверител не било ясно какво точно задължение му било вменено от Инструкцията, което не е изпълнил, а това довело до невъзможност и двамата – защитник и подсъдим - да се ориентират в обвинението. Счита, че съдържанието на Обвинителния акт не съответствало на изискванията на Наказателно-процесуалния кодекс, което било съществено нарушение, което пречело на подсъдимия да разбере в какво бил обвинен, като същото било отстранимо, поради което правилно СРС бил прекратил съдебното производство по делото и върнал преписката на СРП за отстраняване на цитираното нарушение. Защитникът на подсъдимия посочва, че доколкото описанието в Обвинителния акт било непълно и неточно, такова било и Постановлението за привличане на подзащитния му в процесуалното качество на обвиняем, като счита, че за да бъде законосъобразно проведено наказателното производство, то М. С. Г. следвало да бъде привлечен отново като обвиняем, като едва след това, в случай че прецени, прокурорът можело да състави нов Обвинителен акт и да го внесе в съда. В заключение, адвокат Й. моли въззивния съд да остави подадения Частен протест без уважение и да остави в сила Определение, постановено на 19.11.2025 г. по наказателно общ характер дело № 9719/2025 г. по описа на СРС – НО, 96 състав, с което било прекратено съдебното производство по делото и същото било върнато на СРП за отстраняване на допуснатото процесуално нарушение.