Решение № 1725 от 16.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1725 гр. София, 16.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Е, в закрито заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Нели Алексиева

Членове:

Елена Св. Шипковенска

Валерия Р. Диева като разгледа докладваното от Елена Св. Шипковенска Въззивно гражданско дело № 20261100501815 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба, подадена от адв. В. Г. В. лично и в качеството на пълномощник на Д. М. Г. и Ц. Г. Г. - длъжници по изп. д. № 20258630403518/2025 г. по описа на ЧСИ С.Б.Х., рег. № 863 на КЧСИ, с район на действие СГС, срещу постановления за разноски по цитираното изпълнително дело.

Жалбоподателите считат, че съдебният изпълнител е начислил множество ненужни такси и е предприел действия, които не отговарят на целите на закона, поради което се явяват явно несъразмерни с размера на задължението към взискателя. Сочат, че за събиране на общ дълг от 94,44 евро, разноските в изпълнителното дело възлизат на 500, 04 евро, т.е. 5 пъти повече от материалния интерес. По подробно изложени съображения жалбоподателите молят да бъде отменено постановлението на съдебния изпълнител за разноски и да бъдат намалени същите до размер, който е съразмерен със задължението към взискателя и адекватен съобразно данните и обстоятелствата по делото и процесуалното поведение на длъжниците.

Претендират разноски за настоящото производство.

Взискателят

„ТОПЛОФИКАЦИЯ

1

СОФИЯ“

ЕАД е подал в законоустановения срок по чл. 436, ал. 3 ГПК възражение срещу жалбата на длъжниците, като поддържа, че тя е неоснователна, тъй като частният съдебен изпълнител е приложил правилно закона при определяне дължимите в изпълнително производство разноски, включително юрисконсултско възнаграждение. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство.

В приложените към жалбата мотиви частният съдебен изпълнител ЧСИ С.Б.Х., рег. № 863 на КЧСИ, с район на действие СГС изразява становище, че жалбата е неоснователна.

Софийски градски съд, като прецени данните от изпълнителното дело и взе предвид наведените от страните и в мотивите на ЧСИ доводи, приема за установено следното:

Жалбата по чл. 435, ал. 2 ГПК е подадена от процесуално легитимирани лица, в рамките на преклузивния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител, тъй като се обжалва действие на съдебен изпълнител, изрично предвидено в закона – постановлението за разноски /арг. чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК/.

Разгледана по същество жалбата на длъжниците се явява ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК /изм., ДВ, бр. 86 от 27.10.2017 г./ длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението.

Въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради което уредбата му в действащия ГПК се съдържа в част I „Общи правила“.

Тази част важи, както за исковия процес във всичките му етапи, така и за изпълнителното производство - задължението на длъжника за разноски е изрично уредено в разпоредбата на чл. 79 ГПК. Според последната, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда, както и когато разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени.

В чл. 79, ал. 1 ГПК е предвидено, че разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в изрично посочените в тази разпоредба случаи.

2

Таксите по изпълнението, които съгласно чл. 78 ЗЧСИ се събират за извършването на изпълнителни действия и на други действия в производството по принудително изпълнение в размери, определени в ТТРЗЧСИ, представляват разноски по изпълнението и следователно са в тежест на длъжника.

При тълкуване на нормата на чл. 79, ал. 1 ГПК заедно с тази на чл. 79, ал. 2 ГПК, в която е предвидено, че когато таксите по изпълнението не са внесени от взискателя, те се събират от длъжника, се налага изводът, че разноските по заплащане на таксите по изпълнението винаги се възлагат в тежест на длъжника, без значение дали тези такси са платени авансово от взискателя или не. Отговорността на последния за разноските за заплащане на дължимите по изпълнението такси, обаче, може да бъде ангажирана само ако се установи, че определено действие е реално извършено. Извод в тази насока се налага по аргумент от разпоредбата на чл. 79, ал. 1, т. 2 ГПК, която изрично изключва отговорността на длъжника за разноски за изпълнителни действия, които са изоставени от взискателя или са отменени от съда, т.е. такива, които не са извършени или са признати за незаконосъобразно извършени. В този смисъл са и мотивите на т. 5 от Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 г. по описа на ОСГТК на ВКС, съгласно които отговорността на длъжника за разноски в изпълнителното производство е деликтна, има обективен характер и е ограничена до размера на реално извършените в производството разноски, които са направени във връзка с изпълнението и са били необходими за принудителното реализиране на вземането.

Изпълнително дело № 20258630403518/2025 г. по описа на ЧСИ С.Б.Х., рег. № 863 на КЧСИ, с район на действие СГС, е образувано въз основа на молба на „Топлофикация София“ ЕАД вх. № 76055/03.12.2025 г. за принудително изпълнение на общата сума от 53,74 лв., представляваща доставена от дружеството топлинна енергия през периода от 01.06.2013 г. до 31.101.2014 г., ведно със законна лихва за периода от 12.08.2016 г. до изплащане на вземането и сумата от 75,00 лв. – разноски по делото, въз основа на изпълнителен лист от 28.10.2025 г. по ч. гр. дело № 45429/2016 г по описа на СРС, 44 състав, издаден на основание влязла в сила Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 16.02.2017 г.

В съобщението за образуване на изпълнително дело изх. № 3

2018/14.01.2026 г., изпратено до длъжника В. Г. е посочено задължение в общ размер на 172,75 евро, от които главница в размер на 4,58 евро, законна лихва от 4,76 евро за периода от 12.08.2016 г. до 14.01.2026 г., 6,39 евро присъдени разноски, сумата от 13,20 евро разноски по изпълнителното дело, от които 12,78 евро за юрисконсултска защита на взискателя и 0,42 евро за държавна такса за издаване на изпълнителен лист, както и сумата от 143, 82 евро такси по Тарифата към ЗЧСИ, от които такса по т. 1 от Тарифата в размер на 12,28 евро с ДДС; четири такси по т. 3 от Тарифата в размер на 12,29 евро с ДДС; три такси по т. 5 от Тарифата в размер на 36,83 евро с ДДС; четири такси по т.

9 от Тарифата в размер на 36,82 евро с ДДС; такса по т. 12 от Тарифата в размер на 18,41 евро с ДДС; допълнителни разноски по т. 31 – 21,85 евро и такса по т. 26 от Тарифата в размер на 5,34 евро с ДДС.

В съобщението за образуване на изпълнително дело изх. № 2023/14.01.2026 г., изпратено до длъжника Ц. Г. е посочено задължение в общ размер на 154,33 евро, от които главница в размер на 4,58 евро , законна лихва от 4,76 евро за периода от 12.08.2016 г. до 14.01.2026 г., 6,39 евро присъдени разноски, както и сумата от 13,20 евро разноски по изпълнителното дело, от които 12,78 евро за юрисконсултска защита на взискателя и 0,42 евро за държавна такса за издаване на изпълнителен лист, както и сумата от 125,40 евро такси по Тарифата към ЗЧСИ, от които такса по т. 1 от Тарифата в размер на 12,28 евро с ДДС; четири такси по т. 3 от Тарифата в размер на 12,29 евро с ДДС; три такси по т. 5 от Тарифата в размер на 36,83 евро с ДДС; две такси по т. 9 от Тарифата в размер на 18,41 евро с ДДС; такса по т. 12 от Тарифата в размер на 18,41 евро с ДДС; допълнителни разноски по т. 31 – 21,85 евро и такса по т. 26 от Тарифата в размер на 5,33 евро с ДДС.

В съобщението за образуване на изпълнително дело изх. № 2013/14.01.2026 г., изпратено до длъжника Д. Г. е посочено задължение в общ размер на 267,40 евро, от които главница в размер на 18,31 евро, законна лихва от 19,10 евро за периода от 12.08.2016 г. до 14.01.2026 г., 25,57 евро присъдени разноски, както и сумата от 52,84 евро разноски по изпълнителното дело, от които 51,13 евро за юрисконсултска защита на взискателя и 1,71 евро за държавна такса за издаване на изпълнителен лист, както и сумата от 151,58 евро такси по Тарифата към ЗЧСИ, от които такса по т. 1 от Тарифата в размер на 12,28 евро с ДДС; четири такси по т. 3 от Тарифата в размер на 12,29 евро с ДДС; три такси по т. 5 от Тарифата в размер на 36,83 евро с ДДС; четири 4 такси по т. 9 от Тарифата в размер на 36,82 евро с ДДС; такса по т. 12 от Тарифата в размер на 18,41 евро с ДДС; допълнителни разноски по т. 31 – 21,85 евро и такса по т. 26 от Тарифата в размер на 13,10 евро с ДДС.

Изпълнителното производство срещу длъжниците е образувано въз основа на изпълнителен лист от 28.10.2025 г., който е издаден на основание влязла в сила Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 45429/2016 г по описа на СРС, 44 състав. При липса на подадено в срок възражение, респ. при оттегляне на възражението, както и при уважаване на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК с влязло в сила решение, заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК влиза в сила и въз основа на нея съдът издава изпълнителен лист, тъй като според чл. 410, ал. 2 ГПК самото заявление обективира такова искане, а нормата на чл. 416 ГПК не предпоставя издаването на изпълнителния лист от отделно искане на заявителя. За този изпълнителен лист не се събира отделна държавна такса, доколкото в чл. 12 от Тарифата е посочено, че таксата за заповедта за изпълнение и за изпълнителния лист е една, поради което не е налице основание за възлагане в тежест на длъжниците на разноски за заплатена такса за издаване на изпълнителен лист в размер на 2,56 евро.

В изпълнителното производство взискателят „Топлофикация София“ ЕАД е представляван от юрисконсулт, който е надлежно упълномощен, поради което са дължими от длъжниците разноски за юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 76,69 евро /с равностойност 150,00 лв./, който е съобразен с разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от Наредба за заплащане на правната помощ.

В т. 1 ТТРЗЧСИ е предвидено, че за образуване на изпълнително дело се събира такса 24,00 лв. с вкл. ДДС /20,00 лв. без ДДС/, с равностойност от 12,27 евро. Таксата е дължима за образуване на изпълнителното дело и се дължи една такса независимо от броя на длъжниците, поради което начисляване на такса за образуване на делото за всеки един от тримата длъжници се явява незаконосъобразно. Следователно длъжниците В. Г. В. и Ц.

Г. Г. дължат такса по т. 1 ТТРЗЧСИ от по 2,05 евро всяка, а Д. М. Г. дължи такса в размер на 8,17 евро.

В т. 3 ТТРЗЧСИ е предвидено, че съдебният изпълнител събира такса за извършване на всяка справка за длъжника и неговото имущество в размер на 5

5 лева. За извършени четири справки по отношение на всеки длъжник следва да се начисли такса в размер на 24,00 лв. с вкл. ДДС /20,00 лв. без ДДС/, с равностойност от 12,27 евро, която е дължима от всеки един от тримата длъжници.

В т. 5 ТТРЗЧСИ е предвидено, че съдебният изпълнител събира такса за извършване на следните действия: за изготвяне и връчване от съдебния изпълнител или от негов служител на покана, призовка, препис от жалба, уведомление или книжа, включително за връчване на изявление на взискателя по чл. 517, ал. 2 и 3 ГПК. При тълкуване на тази разпоредба се налага изводът, че посочената в нея такса се начислява само за действия, извършвани от съдебния изпълнител по изготвяне и връчване на страните по делото и на лицата, които имат право да участват в определени изпълнителни действия на конкретно посочени документи, които са покана за доброволно изпълнение, която задължително следва да бъде връчена на длъжника по изпълнението, както и на други документи, които видно от изброяването са такива, които имат за цел да осигурят правото на всяка от страните по изпълнението да вземат участие в предприетите изпълнителни действия, както и да упражнят защитата си в процеса срещу изявления и искания, направени от другата страна. За извършване от съдебния изпълнител на действия по изготвяне на постановления и други негови актове и за тяхното съобщаване на страните, които имат право да ги обжалват и да възразят срещу тях не се събира такса по т. 5 ТТРЗЧСИ. По делото е изготвено и връчено едно съобщение за образуване на изпълнително дело на всеки длъжник, поради което е дължима от всеки от жалбоподателите- длъжници по една такса по т. 5 ТТРЗЧСИ в размер на 24,00 лв. с вкл. ДДС – с равностойност от 12,27 евро. Следователно начислените от съдебния изпълнител допълнителни такси по т. 5 ТТРЗЧСИ, не могат да се възложат в тежест на длъжниците, тъй като по изпълнителното дело не се установяват действия, извършвани от съдебния изпълнител по изготвяне и връчване на посочените в ТТРЗЧСИ документи.