Решение № 636 от 28.10.2025, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 636 гр. София, 28.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Владимир Йорданов

Членове:

Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян при участието на секретаря Диана В. Аначкова като разгледа докладваното от Владимир Йорданов Касационно гражданско дело № 20258002100601 по описа за 2025 година

Производството е по чл.290 ГПК.

С определение № 2118/28.04.2025 г. по касационна жалба на община Мадан e допуснато до касационно обжалване въззивно решение № 213/24.10.2024 г. по в.гр.д.

№ 417/2024 г. на Смолянския окръжен съд, с което е потвърдено решение на Маданския районен съд, с което са уважени предявените от Е. Д. М. срещу Община Мадан обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ.

Касационно обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.2, предл.3 ГПК по съмнение за неговата очевидна неправилност във връзка с доводите и поставените правни въпроси за това как се осъществява и при оспорване как се установява изпълнението на конкретните трудови функции на главен архитект на общината на територията на отделни населени места на общината.

Ответникът по касационната жалба Е. Д. М. в писмен отговор оспорва основанията за допускане на касационно обжалване и оспорва основателността на касационната жалба.

Въззивният съд е изложил своите изводи за релевантните за спора факти.

Между тях е молба на ищцата, с която на 01.02.2023 г. е поискала от кмета на община Мадан, предвид факта, че не и е предоставен служебен компютър, да работи два дни от седмицата от вкъщи, за да изготвя необходимите документи на личния си компютър. Съдът е установил, че липсват доказателства кметът да е извършил проверка по молбата и. Въззивният съд не е посочил каква е връзката на тази молба с неявяването на ищцата на работното и място на 23.11.2023 г. и 24.11.2023 г., тъй като тя не твърди да е работила в къщи по документи на общината.

1

Въззивният съд е описал показанията на свидетелите И. К., председател на Административен съд – Смолян, И. З., Т. Г., които твърдят, че са срещнали ищцата на 23.11.2023 г. (четвъртък) и 24.11.2023 г. (петък) по пътищата до посочени села на територията на Община Мадан и че са научили от нея, че изпълнява свои служебни задължения. Въззивният съд е описал и показанията на свидетеля К. А. И., който живее във фактическо съжителство с ищцата, който твърди, че на 23 или 24.11.2023 г. ищцата ходила на уговорена на 19.11.2023 г. среща на обект с неин колега геодезист.

Въззивният съд е обсъдил и събрани по искането на ответника по делото доказателства за това, че ищцата е отсъствала от работното си място на 23.11.2023 г.

(четвъртък) и на 24.11.2023 г. (петък), за което са съставени констативни протоколи от служители при ответника, които свидетелстват за установеното и написано от тях пред съда, както и свидетелските показания на кметовете на село С. и село В. за това, че на посочените дати не са виждали ищцата в тези села. Била е в село В. на 21.11.2023 г.

Въззивният съд е обсъдил писма от кметовете на селата В., С., Б., Л. и Л.,, в които са отговорили на кмета на Община Мадан, че нямат информация на 23.11.2023 г. и на 24.11.2023 г. ищцата да е била на територията на кметствата им. Била е в село В. на 21.11.2023 г.

Въззивният съд е обсъдил писмо от директора на Дирекция „Специализирана администрация“ на Община Мадан за това, че има данни ищцата да е посетила обект в село В. на 21.11.2023 г. и че няма данни ищцата да е посетила други обекти в общинната на 23.11.2023 г., 24.11.2023 г. и 30.11.2023 г.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел от правна страна следното:

Ищцата е работила на длъжността „Главен архитект“ на община Мадан.

На ищцата е наложено дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение“ и трудовото и правоотношение е прекратено на основание чл.190, ал.1, т.2 от КТ поради неявяване на работа в два последователни работни дни – 23.11.2023 г. (четвъртък) и 24.11.2023 г. (петък), което е установено с констативни протоколи, съставени от служители в община Мадан и от свидетелските показания на тези служители, една от които е главен специалист устройство на територията и архитектурно строителен контрол в Общината, която е подчинена на ищцата и в непрекъсната комуникация с нея. Тя не твърди да е знаела за служебната заетост на ищцата на посочените дати извън сградата на общината.

Ищцата е дала писмени обяснения на 05.12.2023 г., че на посочените дати, както и на следващите – 25, 26 и 30.11.2023 г. е обикаляла обекти в с. В. - улици, които се асфалтират, с. Л. – жилищна сграда за издаване на удостоверение за търпимост, с. Л. – терени за промяна на предназначение, с. С. – улица, която ще се асфалтира, земеделски имоти в землището на с. С., които нямат достъп до пътища, в землището на с. Б. и с. В. до границата с Община Б. - асфалтирани пътища. Обикалянето на обектите ставало с личния й автомобил или с автомобилите на собствениците. (За) всеки документ, който подписва, проверявала на място как изглежда обектът и се отнасяла към неговото описание. Огледът на обектите на терен при всеки случай е задължителен, тъй като (главният архитект на общината, ищцата) носи отговорност за подписаните документи.

Въззивният съд е приел, че видно от трудовия договор длъжността „главен архитект“ е ръководна.

Съгласно чл.5, ал.3 ЗУТ Главният архитект ръководи, координира и и контролира дейността по устройственото паниране, проектирането и строителството на съответната територия, координира и контролира дейността на звената по ал.6 и издава административни актове съобразно правомощията, предоставени му по този закон.

Въззивният съд е приел, че съгласно длъжностната характеристика Главният архитект провежда и контролира действията по устройство на територията на Община 2

Мадан, контролира и координира цялостната дейност по изпълнение функциите и задачите по териториалното и селищно устройство, осъществява контрол по прилагане на устройствените планове, одобрените инвестиционни проекти, разрешенията за строеж, спазването на действащите нормативни актове за устройство на територията, изпълнява функциите и задачите по устройство на територията, регламентирани в ЗУТ, упражнява контрол за спазване и прилагане на общите и устройствени планове, одобрените проекти и строителни книжа (това е повторение на написаното по-горе), съгласно правомощията си в ЗУТ…. Заемащият длъжността в голяма степен планира самостоятелно работата си и носи отговорност за законосъобразността и целесъобразността на предложените от него решения и за достоверността на информацията, която изготвя и подписва.

Следователно, след като длъжността „главен архитект“ е ръководна, след като в предвидените в ЗУТ правомощия са включени контролни функции (изброени са отново описаните по-горе), то независимо, че ищцата не е била в кабинета си на 23 и 24.11.2023 г., тя е изпълнявала служебните си задължения, като е осъществявала посочените контролни функции, които са пряко свързани с естеството на работата и.

Въззивният съд е приел, че неоснователно се твърди във въззивната жалба, че от показанията на разпитаните по делото свидетели И. К., И. З. и Т. Г. не се установява по категоричен начин, че на 23 и 24.11.2023 г. ищцата е изпълнявала служебните си задължения, като е извършвала проверка на обекти на територията на Община Мадан и в участъка с. К. – с. М. и с Л. на разклона за с. Л..

Въззивният съд е изложил извода си, че обстоятелството, че на посочените дати ищцата е работила, не се опровергава от събраните по делото доказателства – от писмата на кметовете на посочените (в обяснението) села и на директора на дирекция Специализирана администрация до кмета на Община Мадан, с които отговарят на въпроси на кмета на Община Мадан, че на посочените дати не са виждали ищцата в селата, на които са кметове, не им се е обаждала, за да посещават заедно обекти и нямат информация да е посещавала обекти на територията на кметствата им.

Така въззивният съд е формирал извода, че по делото не се установява ищцата в течение на два посочени работни дни да не е изпълнявала задълженията си (чл.190, ал.1, т.2 КТ).

Въззивният съд е приел, че обстоятелството, че ищцата не е уведомила работодателя си, че ще извършва огледи извън сградата на общинската администрация, не би могло да се квалифицира като тежко нарушение на трудовата дисциплина., което да е основание за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание, още повече, че според длъжностната си характеристика главният архитект организира и планира самостоятелно работата си.

По основателността на касационната жалба:

Основателен е доводът, че макар главният архитект самостоятелно да организира и планира работата си и длъжността му да е ръководна, той я заема по трудово правоотношение и е длъжен да я изпълнява през работното си време, като осъществява необходимата координация с кмета на общината и останалите служители в общинската администрация, с които трябва да взаимодейства, поради което, той трябва да съгласува с кмета времето и мястото, когато изпълнява трудовите си задължения извън работното си място. Съгласуването изисква посочване на конкретната работа и времето, планирано за извършването и по дни и часове.

Поради изложеното настоящият съдебен състав намира за основателен довода на жалбоподателя (на л.6 от жалбата), че изводът на въззивният съд, че ръководната длъжност на ищцата и нейната длъжностна характеристика и позволяват самоволно да отсъства от работното си място, без да е необходимо разрешение за това от кмета на общината, е неправилен.

Правилен е изводът на въззивния съд, че задълженията на главния архитект са 3 установени с нормативни актове и са свързани с прилагането на устройствените планове, одобрените инвестиционни проекти, разрешенията за строеж, спазването на действащите нормативни актове по устройство на територията, регламентирани в ЗУТ и с упражняване контрол по прилагане и спазване на изброените нормативни актове, устройствени планове, одобрените проекти и строителни книжа (описани са в мотивите на въззивното решение).

Това във всички случаи означава, че работата на главния архитект е винаги конкретна, прилагането и контрол на документи, свежда се до конкретни обекти, проектни и строителни работи и се извършва чрез съставяне на документи.

С други думи, работата на главния архитект винаги се свежда до конкретни документи, обекти (които са индивидуализирани по плановете), собственици и изпълнители. Огледите и проверките, които главният архитект извършва, винаги са на конкретен обект.

Поради изложеното настоящият съдебен състав намира за основателен и довода на жалбоподателя, че изводът на въззивния съд, че щом от събрани по делото гласни доказателства е установено, че в двата работни дни (23.11. и 24.11.2023 г.) ищцата се е намирала на територията на конкретни села в община Мадан, то в тези дни тя е изпълнявала трудовите си задължения, също е неправилен. Той би бил правилен, ако по делото е установено пълно и главно, че по това време ищцата е изпълнявала конкретни трудови функции на конкретни обекти на територията на тези населени места. За това обектите, както и конкретните действия на главния архитект трябва да са достатъчно индивидуализирани.

Основателен е доводът на жалбоподателя, че изводът на въззивния съд, че от показанията на разпитаните по делото свидетели И. К., И. З. и Т. Г. се установява по категоричен начин, че на 23 и 24.11.2023 г. ищцата е изпълнявала служебните си задължения, като е извършвала проверка на обекти на територията на Община Мадан и в участъка с. К. – с. М. и с Л. на разклона за с. Л., е необоснован и неправилен.

Настоящият съдебен състав намира за основателен довода на жалбоподателя, че от събраните по делото показания на свидетелите К., З. и Г. не се установява на 23.11.2023 г. и на 24.11.2023 г. ищцата да е изпълнявала именно служебните си задължения, като е извършвала проверки на обекти на територията на Община Мадан.

Жалбоподателят навежда конкретни доводи във връзка с показанията на всеки от тримата свидетели, за това, че нито един от тях тримата не излага пред съда твърдения за свои непосредствени впечатления за изпълнението на конкретни служебни задължения на ищцата в тези дни и че изводите на въззивния съд за обратното са необосновани, тъй като показанията на свидетелите са лишени от ясно съдържание, не съдържат никакви конкретни твърдения за определени обекти и пресъздават казаното на свидетелите от ищцата (доводите са изложени последователно на л.6-9 от касационната жалба):