Определение № 832 от 16.02.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 832 гр. Варна, 16.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева

Членове:

Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно гражданско дело № 20263100500275 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 104974/17.12.2025 г. на Н. С. К. срещу частта от Решение № 4112/17.11.2025 г. по гр. д. № 2942/2024 г. на ВРС, с която предявеният от ищцата, настояща въззивна страна, срещу ответника, настояща въззиваема страна, „ЗД „Бул Инс“ АД иск за осъждането на ответника да заплати на ищцата обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди – физически и психически болки и страдания /фрактура на 4-та и 5-та ребрена дъга вляво по предна аксиларна линия, кръвонасядания, негативни психически преживявания и емоционален стрес/, настъпили вследствие на ПТП реализирано на 16.10.2023 г. около 17,12 ч. в община Габрово, на път GAB1023 при км 2+035, причинено по вина на водача на л. а. „Хюндай Санта Фе“ с рег. № ** **** **, застрахован при ответника по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, полица № 118414831, със срок на валидност от 18.08.2023 г. до 17.08.2024 г., е отхвърлен за горницата над присъдените 10 000 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.02.2024 г. до окончателното изплащане на главницата, до сумата от 20 000 лв.

За горницата над 20 000 лв. до пълния предявен размер на иска от 25 000 лв. решението не е обжалвано и е влязло в сила. С оглед липсата на въззивна или насрещна въззивна жалба от „ЗД „Бул Инс“ АД, това важи и за присъденото обезщетение от 10 000 лв.

В жалбата се отправя искане за отмяна на атакувания като неправилен първоинстанционен акт в обжалваната му част и присъждането допълнително на сумата от 10 000 лв. Жалбоподателката излага доводи в подкрепа на тезата си за допуснато от районния съд нарушение на чл. 52 от ЗЗД при определяне на размера на следващото й се обезщетение, дължащо се на неотчитане в необходимата степен на вида на претърпените травми, начина и периода й на възстановяване, необходимостта й от чужда помощ при извършване на ежедневни дейности и хигиенно обслужване, загубата на социални контакти, видимата промяна в поведението й и загуба на ведрия й дух, както и на изпитваните все още болки в гръдната област и затрудненото дишане вследствие произшествието. Навежда аргументи и във връзка с оценката на икономическата конюнктура в страната и 1 застрахователните лимити. Цитира казуална и тълкувателна практика. Претендират се и разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК постъпва отговор, с който „ЗД „Бул Инс“ АД оспорва жалбата като изцяло неоснователна и моли за потвърждаване на решението в обжалваната част, което намира за правилно и справедливо. Въззиваемата страна излага, че жалбоподателката е претърпяла травми, по-леки по интензитет от този който твърди, както и че липсват усложнения, остатъчни увреждания и функционални дефицити, характерни за травми на гръдния кош. Обръща внимание и че пострадалата е преминала изцяло през консервативно лечение, а болничният й престой не е бил продължителен. Оспорва се твърдението, че възстановителният период е протекъл по-продължително и мъчително от възприетото от районния съд, а също и че за жалбоподателката не е била налице дълга и съществена невъзможност за самообслужване, а единствено необходимост от временна житейска подкрепа. За недоказани страната счита оплакванията в жалбата за продължаващи болки, задух и персистиращи последици от получените травми. Това твърди, че е важимо и по отношение както на оплакванията относно психологическото и емоционалното отражение на случилото се върху пострадалата, така и по отношение на изложеното за наличието спрямо нея на трайни негативни социални последици и влошено качество на живот. Изхождайки от практиката на ВКС, въззиваемата страна поддържа, че общественоикономическите условия са само спомагателен ориентир при прилагането на чл. 52 от ЗЗД, като при липса на продължителни или трайни вреди, икономическият фактор сам по себе си не може да обоснове значително увеличение на обезщетението. Претендират се разноски.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от активно легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 от ГПК.

Страните не са направили искания за събиране на нови доказателства.

Предвид допустимостта и редовността на жалбата и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба с вх. № 104974/17.12.2025 г., депозирана от Н. С. К., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „Я. Ж.“ № ** срещу частта от Решение № 4112/17.11.2025 г. по гр. д. № 2942/2024 г. на ВРС, с която предявеният от ищцата, настояща въззивна страна, срещу ответника, настояща въззиваема страна, „ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК 831830482 със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Джеймс Баучер” № 87 иск за осъждането на ответника да заплати на ищцата обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди - физически и психически болки и страдания /фрактура на 4-та и 5-та ребрена дъга вляво по предна аксиларна линия, кръвонасядания, негативни психически преживявания и емоционален стрес/, настъпили вследствие на ПТП реализирано на 16.10.2023 г. около 17,12 ч. в община Габрово, на път GAB1023 при км 2+035, причинено по вина на водача на л. а. „Хюндай Санта Фе“ с рег. № ** **** **, застрахован при ответника по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, полица № 118414831, със срок на валидност от 18.08.2023 г. до 17.08.2024 г., е отхвърлен за горницата над присъдените 10 000 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.02.2024 г. до окончателното изплащане на главницата, до сумата от 20 000 лв.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 25.03.2026 г. от 13:30 часа, за която дата и час да се призоват страните, като им бъде връчен и препис от настоящото определение, а на въззивницата – и препис от отговора по въззивната жалба.

ПРИКАНВА страните към спогодба и им указва възможността да уредят доброволно 2 отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, като им указва, че при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищцовата страна.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3