Определение № 321 от 21.05.2021, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 321 гр. София , 20.05.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание на двадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Бистра Николова

Тодор Тодоров

Милен Василев като разгледа докладваното от Бистра Николова Въззивно частно търговско дело № 20211001000467 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК вр. с чл. 51, ал. 3 от ЗМТА.

Образувано е по частна жалба на Държавна корпорация за развитие „ВЕБ.РФ“, държавна корпорация, учредена в съответствие със законодателството на Руската Федерация, със седалище и адрес на управление: гр. Москва, Проспект Академик Сахаров, Дом 9 срещу определение № 261661 от 22.03.2021г., постановено по т.дело № 242/2021г. на Софийски градски съд, ТО, VI – 1 състав, с което е прекратено производството по делото, образувано по искова молба на Държавна корпорация за развитие „ВЕБ.РФ” срещу Държавата Украйна с правно основание чл. 51, ал. 3 ЗМТА вр. с чл. 118-122 КМЧП, вр. с чл.

III и IV от Конвенция за признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения за допускане изпълнението на чуждестранно Арбитражно решение от 10.04.2020 г. за определяне на разноските на ищеца за спешния арбитраж и на чуждестранно Арбитражно решение от 10.04.2020г. за аванс за разноски, постановени в полза на Държавна корпорация за развитие „ВЕБ.РФ” по арбитражно дело SCC ARBITRATION V2019/088 по описа на Арбитражния институт на Стокхолмската търговска камара, Швеция, поради липса на правен интерес.

Частният жалбоподател навежда доводи за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното определение. Поддържа, че производството по екзекватура на чуждестранно арбитражно решение е допустимо, като местожителството (седалището) на страните и тяхната националност са без правно значение. Твърди, че нито в Нюйоркската конвенция, нито в българския процесуален закон се предвижда, като предпоставка за допустимост на иска за екзекватура наличието на имущество на ответника в държавата, в която се признава и допуска изпълнението на чуждестранното арбитражно решение. В съотношение на евентуалност навежда твърдение за наличие на имущество на Държавата Украйна на територията на Република България. Моли съда да отмени обжалваното определение и да върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

Частната жалба е депозирана в срок от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

1

Производството пред първоинстанционния съд е образувано въз основа на искова молба, депозирана от Държавна корпорация за развитие „ВЕБ.РФ“ за признаване и допускане изпълнение на територията на Република България на чуждестранно арбитражно решение от 10 април 2020 г. за определяне на разноските на ищеца за спешния арбитраж и на чуждестранно арбитражно решение от 10 април 2020г. за аванс за разноски, постановени в полза на Държавна корпорация за развитие „ВЕР.РФ“ по арбитражно дело SCC ARBITRATION V2019/088 по описа на Арбитражния институт на Стокхолмската търговска камара, Швеция.

В мотивите към обжалваното определение първоинстанционният съд се е позовал на липса на правен интерес от признаване и изпълнение на процесните арбитражни решения , предвид обстоятелството, че ответник в производството е Държавата Украйна, поради което за ищеца е налице правен интерес да търси допускане и изпълнение на процесните решения единствено в Държавата Украйна. Посочил е, че ищецът не е доказал, че ответникът притежава имущество на територията на Република България, което да обоснове правния му интерес от допускане изпълнението на чуждестранните арбитражните решения.

Предявеният иск намира правното си основание в разпоредбата на по чл. 51, ал. 3 ЗМТА, вр. чл. 118 – 122 от КМЧП за признаване и допускане изпълнение на чуждестранно арбитражно решение от 10 април 2020 г. за определяне на разноските на ищеца за спешния арбитраж и на чуждестранно арбитражно решение от 10 април 2020г. за аванс за разноски по арбитражно дело SCC ARBITRATION V2019/088 по описа на Арбитражния институт на Стокхолмската търговска камара, Швеция.

Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 2 и 3 от Закона за международния търговски арбитраж, процедурата и условията за признаване и изпълнение на чуждестранните арбитражни решения са подчинени от една страна на разпоредбите на международните договори, а от друга на нормите на чл. 118-122 от Кодекса за международно частно право.

Приложимият международен договор е Конвенцията за признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения /Нюйоркската конвенция/, приета на 17.12.1958 г. и ратифицирана от България с Указ № 284 на Президиума на Народното събрание от 08.07.1961 г. /Изв., бр. 57 от 18.07.1961 г. /, при съответно приложение на чл. 118 – 122 от Кодекса за международно частно право, в т. ч. и на чл. 117 КМЧП/с оглед препращането по чл. 120, ал. 2 от същия нормативен акт/. И двата приложими нормативни акта съдържат изчерпателно изброяване на положителните и отрицателните предпоставки, като обвързват признаването и допускането до изпълнение на чуждестранните арбитражни решения с тяхното кумулативно наличие.

Проверката по чл. V на Нюйоркската конвенция респ. чл. 120 вр. чл. 117 КМЧП обхваща условията за признаване и допускане на изпълнението на чуждестранните арбитражни решения, а не процесуалните предпоставки за образуването на това производство, извън формалните такива по чл. 119, ал. 2 КМЧП и при лимитативност на възраженията - чл. 121, ал. 2 и ал. 3 КМЧП, които обаче са възражения по същество, а не по допустимостта на производство. От това следва, че проверката по чл. 130 ГПК на която се е позовал първоинстанционния съд няма приложение в случая.

Искът за допускане на изпълнението на чуждестранно арбитражно решение не може да бъде квалифициран като установителен в който случай правният интерес би съставлявал абсолютна процесуална предпоставка, а по-скоро, като специфичен конститутивен иск. Вън от изложеното, обстоятелството дали въз основа на положително решение по спора ще бъде допуснато издаването на изпълнителен лист - чл. 51, ал. 1 ЗМТА е въпрос по съществото на спора, който не подлежи на разглеждане в рамките на настоящото производство.

С оглед на изложеното проверката, която е извършил първоинстанционния съд за наличието на правен интерес за признаване и допускане на изпълнението на процесните 2 арбитражни решения е извън обхвата на проверката за допустимост, специфичния конститутивен иск по чл. 51, ал. 3 от ЗМТА . дължима по

По изложените съображения настоящият състав намира, че обжалваното прекратителното определение ще следва да бъде отменено, а делото върнато на Софийски градски съд за продължаване на процесуалните действия.

Водим от гореизложеното, съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 261661 от 22.03.2021г. по т.дело № 242/2021г. на Софийския градски съд, ТО, VI - 1 състав, с което се прекратява производството по делото.

ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за продължаване на процесуалните действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3