Решение № 411 от 13.03.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 411 гр. Р., 13.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милена Г. Трифонова при участието на секретаря Теодора Ив. Петрова като разгледа докладваното от Милена Г. Трифонова Гражданско дело № 20244520104811 по описа за 2024 година

Предявени са обективно съединени положителни установителни искове по реда на чл.422 във вр. с чл.415, във вр. чл.79, ал.1 и чл. 86 ЗЗД ГПК от „АПС Бета България“ ЕООД, гр. София против Д. А. С. от гр. Р. за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 800 лева – главница по договор за паричен заем, 219,43 лева договорна възнаградителна лихва върху главницата за период от 28.05.2019 г. до 28.05.2020 г., 198,47 лева законна лихва за забава върху главницата за период от 28.05.2020 г. до 25.03.2024 г., както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №1753/2024 г. на РРС.

Претенцията на ищеца се основава на твърдения, че ответникът е сключил договор за потребителски кредит №319267 от 28.05.2019 г. със „СИТИ КЕШ“ ООД, по силата на който е получил в заем сумата от 800 лева, която се задължил да върне на 12 вноски, три от които по 26,70 лв. и девет - по 104,37 лева в срок до 28.05.2020 г., при уговорен фиксиран лихвен процент 40,05% и ГПР в размер на 47,65%. Длъжникът не изпълнил задълженията си по договора за кредит. „СИТИ КЕШ“ ООД прехвърлило вземанията си с договор за цесия от 13.01.2022 г. на „АПС Бета България“ ЕООД, за което длъжникът бил уведомен на настоящия му адрес и със СМС. Ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на която било образувано ч.гр.д. №1753/2024 г. на РРС, като съдът указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си с оглед връчване на заповедта за изпълнение при условията на чл.47, ал.5 ГПК. Предвид изложеното в настоящото производство ищецът претендира установяване на задължението на ответника по исков ред.

1

В срока по чл.131 ГПК особеният представител на ответника е подал отговор, с който оспорва иска, счита същия за недопустим поради погасяването му по давност и поради липса на активна легитимация на ищеца предвид нищожност на твърдяната цесия. При евентуалност счита иска за неоснователен, като оспорва наличието на облигационно отношение между страните и предоставянето на процесната сума в заем на ответника.

След като съобрази становищата на страните, събраните по делото доказателства и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Ищецът, в качеството си на кредитор, подал заявление по реда на чл.410 ГПК и се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по ЧГД №1753/2024 г. по описа на РРС срещу Д. А. С. с ЕГН ********** за сумите: 800 лв. - главница по договора за паричен заем, ведно със законната лихва от 27.03.2024 г. до изплащане на вземането, 219,43 лв. договорна лихва за периода от 28.05.2019 г. до 28.05.2020 г. и 198,47 лв. - законна лихва за забава за периода от 28.05.2020 г. до 25.03.2024 г.; 25,00 лв. –държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение. Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед на което заповедният съд указал на заявителя (ищец в настоящото производство) възможността да предяви иск за установяване на вземането си.

Видно от писмените доказателства по делото, на 28.05.2019 г. между ответника и „СИТИ КЕШ“ ООД е сключен договор за паричен заем Кредирект № 319267, по силата на който той получил сумата от 800 лв., съгласно приложени договор /л.7/ и разписка от същата дата /л.77/, чрез платформата за разплащане Easypay. Кредитополучателят се задължил да върне заетата сума на 12 месечни вноски /3 вноски по 26,70 лв. и 9 вноски по 104,37 лв./ в срок до 28.05.2020г. Страните уговорили фиксиран лихвен процент в размер на 40,05% и годишен процент на разходите в размер на 47,65%, като общата сума за плащане по договора възлизала на 1019,43 лв., а при начисляване на неустойка за непредставяне на обезпечение в тридневен срок от страна на заемателя по чл.6.1. от договора, общата сума за връщане според погасителния план възлизала на 2088,00 лв.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 13.01.2022 г. „СИТИ КЕШ“ ООД като цедент прехвърлил своите вземания към длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС Бета България“ ЕООД и в чл. 4.3. на договора била включена клауза за упълномощаване на цесионера да уведомява длъжниците за настъпилото прехвърляне на вземанията. По делото не са ангажирани и доказателства за съобщаване на цесията на длъжника преди образуване на съдебното производство.

Въз основа на установените фактически положения, съдът достига до следните правни изводи:

Исковете за установяване на вземанията на ищцовото дружество по издадената в негова полза заповед за изпълнение по чл.410 ГПК са предявени в срока по чл.415 ГПК, поради което се явяват процесуално допустими. Разгледана по същество, претенцията е частично основателна.

2

Назначеният от съда особен представител на ответника е оспорил сключването на процесния договор за паричен заем по реда на ЗПФУР, но доколкото от писмените доказателства – разписка /л.77/ се установява, че „СИТИ КЕШ“ ООД е извършил паричен превод на стойност 800 лева в полза на Д. А. С. на 28.05.2019 г. и в основанието на превода е посочено, че представлява заем съгласно договор 319267, съдът приема, че между заемодателя „СИТИ КЕШ“ ООД и заемателя Д. С. е възникнало валидно облигационно отношение по повод договор за заем № 319267 от 28.05.2019 г. В производството липсват доказателства за извършвани плащания от страна на ответника, поради което същият е изпаднал в забава.

Кредиторът е цедирал вземането си към ответника на ищеца, като страните по договора за цесия са уговорили цесионерът да изпраща уведомления на длъжниците за сключената цесия. По делото липсват и доказателства за връчване на уведомление за цесията на длъжника преди образуване на настоящото производство. Въпреки това, настоящият състав намира за неоснователни доводите на особения представител на ответника за нищожност на цесията. В съответствие с трайната съдебна практика на ВКС, не са налице пречки уведомлението за цесията да достигне до длъжника чрез връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея, включително чрез връчване на особения представител на ответника, поради липса на забрана в чл.29, ал.5 ГПК вр. чл.34 ГПК, с оглед на което съдът приема цесията за надлежно съобщена на длъжника по реда на чл.99, ал.3 ЗЗД чрез упълномощения съгласно чл.4.3 на договора за цесия цесионер, с връчване на препис от исковата молба и приложеното към нея уведомление /л.33/ на назначения на ответника особен представител.

Сключеният между заемодателя и заемателя договор за заем има характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 ЗПК, поради което в отношенията между страните приложение намират нормите на ЗПК и ЗЗП, тъй като ответникът има качеството на потребител. На осн. чл.7 ГПК съдът следи служебно за неравноправни клаузи в договори, сключени с потребител.

При извършване на служебната проверка по реда на цитираната разпоредба, съдът констатира наличието на неравноправни клаузи в процесния договор, водещи до неговата недействителност.

Съдът счита, че договорът съдържа неравноправни клаузи в чл.6.1. и чл.6.2. за заплащане на неустойка при непредставено от заемателя обезпечение в тридневен срок съгласно общите условия към договора, под формата на банкова гаранция, обезпечаваща задължение в размер два пъти общата сума за плащане по договора за заем или под формата на поръчителство, като е въведено изискване по отношение на поръчителите да разполагат с необосновано висок осигурителен доход. Видно от погасителния план, размерът на неустойката надвишава размера на общата сума на главницата и договорната лихва, което обстоятелство е в противоречие с нейните обезпечителни, обезщетителни и санкционни функции. Въпреки че в предмета на делото не попадат вземания на ищеца за уговорената договорна неустойка, наличието на такава клауза следва да се обсъди като относимо 3 обстоятелство към действителността на целия договор. За договорите за потребителски кредит на общо основание и съгласно чл.24 ЗПК се прилагат правилата на чл.143 – 148 ЗЗП.

Независимо, че е част от индивидуалния договор с ответницата, клаузата за неустойка не е индивидуално уговорена по смисъла на чл.146, ал.2 ЗЗП. Касае се до еднотипни договори за паричен заем, върху чието съдържание потребителят не може да влияе. В глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора преди сключване на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна такава, да откаже сключването на договор. Чрез посочените договорни клаузи кредиторът на практика прехвърля върху потребителя отговорността си по чл.16 ЗПК да извърши предварителна оценка на кредитоспособността на кредитополучателя, вменявайки му условия с прекомерна финансова тежест. Подобни уговорки водят до скрито оскъпяване на кредита и противоречат на добрите нрави, поради което са недействителни. Погасителният план към договора за кредит съдържа разбивка на сумите по кредита, като от последната колона става ясно, че при непредоставяне на обезпечение, кредитополучателят ще заплаща неустойката разсрочено заедно с редовните вноски. Следователно, вместо да се възползва от правото да обяви кредита за предсрочно изискуем по реда на чл.71 ЗЗД, кредиторът предварително е предвидил начисляване на неустойка, чието плащане да бъде разсрочено заедно с периодичните вноски. Посоченото обстоятелство навежда на извод, че страните не са имали реално намерение да бъде представено обезпечение /чиито условия са трудно изпълними/ и в действителност чрез неустойката се предоставя скрито допълнително възнаграждение на заемодателя. Начисляването на неустойка за неизпълнение на подобен вид договорно задължение не е типична последица от договорно неизпълнение, договорът продължава действието си, но при по-висока цена, прикрита като неустойка. В този смисъл неустойката се явява разход по кредита, който трябва да се съобрази при изчисляване на ГПР съгласно чл.19, ал.1 ЗПК, а не обезщетение за неизпълнение на договорно задължение по смисъла на чл.19, ал.3 ЗПК. Видно от погасителния план при съобразяване на този разход ГПР значително би надвишил както посочения в договора размер от 47,65%, така и максимално допустимия размер по чл.19, ал.4 ЗПК.

Надвишаването на допустимия размер на ГПР е самостоятелно основание за нищожност на целия договор. Макар и чл.19, ал.5 ЗПК да предвижда нищожност на отделната клауза, съгласно чл.26, ал.4 ЗЗД нищожността на отделните части на договора не води до нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните норми на закона или когато може да се предположи, че сделката би могла да бъде сключена и без недействителните й части. В случая не е налице нито една от тези две хипотези – нищожната клауза от процесния договор относно определянето на ГПР не може да бъде заместена по право от повелителните норми на закона, нито договорът за потребителски кредит би бил сключен, ако в него не е включена тази клауза, като се изхожда от възмездния характер на договора и от изричното изискване на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК за включването на клауза за ГПР. Предвид посоченото в случая е неприложима разпоредбата на чл.26, ал.4 ЗЗД и нищожността на посочената клауза от процесния договор обуславя недействителност на 4 целия договор.

Следва да се отбележи, че в договора за паричен заем липсва и ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита, кои компоненти точно са включени в него и как се формира ГПР. Посочен е размер на ГПР от 47,65% и на ГЛП 40,05%, но липсват данни за други разходи по кредита, освен предвидената договорна лихва, поради което не става ясно как е формиран по-високият ГПР. В ОУ към договора (чл. 30) се посочва, че ГПР се определя за всеки договор индивидуално, но не и какво се включва в него и по какъв начин се формира.

Разпечатката съдържа 24 от 39 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/792857ac-a731-48df-a678-cb5de120bee3