Определение № 33654 от 16.09.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 33654 гр. София, 16.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МОНИКА ХР. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. ХРИСТОВА Гражданско дело № 20251110140500 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 83 ГПК.

По делото е постъпила частна жалба с вх. № 257673/17.09.2026г. от „Ф*-И*“ ЕООД срещу определение № 28517/06.08.2026 г., постановено по гр. д. № 40500/2025 г. по описа на СРС, с което е оставена без уважение молбата на дружеството за освобождаване от държавна такса за въззивно обжалване.

С разпореждане № 101730/24.08.2026 г. съдът е оставил частната жалба без движение с указания за представяне на доказателства за внесена държавна такса.

В срока за изпълнение на указанията е постъпила молба, с която жалбоподателят е поискал да бъде освободен от заплащане на държавната такса по частната жалба, като е посочил, че дружеството е във финансови затруднения. Към молбата не са приложени доказателства.

Съдът намира молбата за процесуално допустима, но неоснователна.

Съгласно чл. 83, ал. 2 ГПК такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят.

Следователно националната норма урежда пряко освобождаване само за физически лица. За юридическите лица такава възможност не е изрично предвидена, извън хипотезите на чл. 84 ГПК, които в случая са неприложими.

В практиката на Съда на Европейския съюз е прието, че принципът на ефективна съдебна защита по чл. 47 от Хартата не изключва възможността и юридически лица да искат освобождаване от авансово заплащане на разноски по производството, но само ако в конкретния случай изискването за такса представлява ограничение на достъпа до съд, което накърнява самата същност на това право, и ако не е налице разумно съотношение на пропорционалност между използваните средства и преследваната цел. При тази преценка националният съд може да вземе предвид предмета на спора, значимостта на интереса, сложността на делото, размера на разноските, както и дали те представляват непреодолимо препятствие пред достъпа до правосъдие, а когато молителят е търговско дружество – и неговата правно-организационна форма, стопанската му цел и финансовите възможности на съдружниците/акционерите да осигурят необходимите средства.

Същите критерии са възприети и в практиката на ВКС – Определение № 170 от 15.04.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 209/2020 г., II т. о., ТК, докладчик Бонка Йонкова, Определение № 1045 от 14.11.2023 г. на ВКС по ч. т. д. № 1812/2023 г., II т. о., ТК, докладчик 1

Петя Хорозова, Определение № 699 от 21.03.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 198/2024 г., I т. о., ТК, докладчик Боян Балевски, според която юридическото лице следва да докаже твърдените факти, свързани с имущественото му състояние и с причините, които препятстват възможността му да заплати дължимата такса.

В настоящия случай молбата съдържа единствено общо твърдение за финансови затруднения на дружеството. Не са представени никакви доказателства относно имущественото състояние на търговеца, наличните парични средства, активи, задължения, приходи, разходи, счетоводни данни, банкови наличности или други обективни факти, от които да може да се направи извод, че предварителното внасяне на дължимата държавна такса по частната жалба представлява непреодолимо препятствие за достъпа му до съд.

Липсват и данни, които да обосновават изключителна хипотеза на несъвместимост между изискването за предварително внасяне на държавна такса и принципа на ефективна съдебна защита. Само по себе си твърдението за финансови затруднения, неподкрепено с доказателства, не е достатъчно, за да обоснове освобождаване от държавна такса на търговско дружество.

Ето защо съдът намира, че искането следва да бъде оставено без уважение.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 274384/04.09.2026 г., подадена от „Ф*-И*“ ЕООД, за освобождаване от заплащане на държавна такса по частна жалба срещу определение № 28517/06.08.2026 г., постановено по гр. д. № 40500/2025 г. по описа на Софийски районен съд.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред СГС.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2