Решение № 86 от 18.05.2022, Районен съд - Харманли

РЕШЕНИЕ

№ 86 гр. Харманли, 18.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ПЕТНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Д. ИВАНОВАГЕОРГИЕВА при участието на секретаря ГАЛИНА П. ИВАНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Д. ИВАНОВА-ГЕОРГИЕВА

Гражданско дело № 20225630100176 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 310 и сл. от ГПК.

Образувано е по искова молба на К. ЯН. К., ЕГН ********** против ЮИДП ДП ТП Държавно горско стопанство - Маджарово, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението му, извършено със Заповед № РД-10-787/31.12.2021г., издадена от директор ЮИДП ДП ТП Държавно горско стопанство – Маджарово на основание чл. 71, ал.

1 от КТ, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ – за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „Техник горско стопанство – опазване на горите“ и с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ за заплащане на сумата от 7 388,64 лева, представляваща обезщетение за времето, през което е останала без работа, за период от 05.01.2022г. до 05.07.2022г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска 23.02.2022г. до окончателното изплащане.

Ищецът твърди, че на 30.07.2021г. бил назначен на длъжност „Техник-горско стопанство – опазване на горите“ със срок на договора 01.02.2022г., като при сключване на договора подписал и длъжностна характеристика, в която били посочени изискванията за заемната от него длъжност. Посочва, че на 31.12.2021г. била издадена заповед № РД-787 на директора на ЮИДП ДП ТП Държавно горско стопанство – Маджарово, с която било прекратено трудовото му правоотношение с ответника на основание чл. 71, ал. 1 от КТ.

Прекратяването на трудовото правоотношение било извършено без предизвестие, като в заповедта било посочено, че причината е липсата на удостоверение за упражняване на лесовъдска практика.

При подписване на договора ищецът бил представил дипломата си за средно образование, която била описана в договора. В него било записано, че ищецът притежава трудов стаж по специалността 11 години 5 месеца и 26 дни. Ищецът твърди, че към момента на подписване на процесния трудов договор и към настоящия момент притежавал всички изисквания за заеманата от него длъжност, тъй като имал завършено средно образование по специалността „Горско и ловно стопанство“ и придобита професионална квалификация по 1 професията „Техник-лесовъд“. Тези обстоятелства били проверени преди подписване на трудовия договор.

Ищецът уточнява, че в периода от 01.08.2021г. до прекратяване на трудовото правоотношение изпълнявал съвестно задълженията си, като не бил наказван и не е получавал забележки по отношение на изпълнението на трудовите си задължения.

На 31.12.2021г. бил болен, за което своевременно уведомил работодателя си и заявил, че ще представи болничен лист. В отговор разбрал, че трудовият му договор е прекратен и следва да отиде да получи документите си. Но преди ищецът да се яви за получаване на документите на 05.01.2022г. получил заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение чрез куриерска фирма.

Посочено в заповедта, че имал тримесечен срок да представи удостоверение за упражняване на лесовъдска практика, не отговаряло на истината, тъй като такъв срок не му бил предоставян.

Ищецът твърди, че заповедта е незаконосъобразна. Липсата на удостоверение за упражняване на лесовъдска практика не било изискване за заемане на длъжността, такова било наличието на съответно образование, което ищецът притежавал. Освен това при сключване на трудовия договор работодателят е бил наясно с притежаваните квалификации от ищеца и това не е попречило за сключването му. В продължение на 5 месеца ищецът изпълнявал трудовите си задължения без проблем и без забележка.

На следващо място ищецът счита, че неправилно е посочено правното основание за прекратяване на трудовото правоотношение, а именно чл. 71, ал. 1 от КТ вместо правилното чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ. В трудовия договор липсвала клауза, която да уговаря срок за изпитване.

Не на последно място ищецът счита, че работодателят е действал недобросъвестно по смисъла на чл. 8, ал. 1 от КТ.

При тези доводи претендира отмяна на уволнението, възстановяване на заеманата до уволнението длъжност и обезщетение за оставане без работа за периода от 05.01.2022г. до 05.07.2022г. в размер на 7 388,64 лева, заедно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца подържа исковите претенции, като счита, че от събраната доказателствена съвкупност се установява тяхната основателност. Намира за доказана незаконосъобразността на уволнението, тъй като в договора не бил предвиден срок за изпитване, а самият трудов договор бил срочен до 01.02.2022г. Не се установявало от събраните по делото доказателства и изискването към ищеца да представи удостоверение за лиценз. Развива съображенията си за недобросъвестност на работодателя спрямо събраните доказателства. Моли за уважаване на исковите претенции и претендира разноски по делото.

В предоставения срок по чл.149, ал. 3 от ГПК е представена писмена защита от процесуалния представител на ищеца.

Ответникът не оспорва допустимостта на предявените искове, но счита същите за неоснователни. Твърди, че в договора бил уговорен срок на изпитване за периода от 01.08.2021г. до 01.02.2022г. като срокът бил уговорен в полза на двете страни. Трудовото правоотношение било прекратено с процесната заповед, която била връчена на ищеца на 08.01.2022г. чрез куриерска фирма „Спиди“.

Ответникът излага свои твърдения за сключването и прекратяването на трудовото правоотношение. Посочва, че договорът бил сключен въз основа на подадена от ищеца молба за назначаване на работа с вх. № ЧР-05-3/30.07.2021г., върху която тогавашният директор на ТП ДТС Маджарово бил поставил резолюция, че към молбата за назначаване няма представено удостоверение за частна лесовъдска практика и такова следвало да се представи в тримесечен срок от работника. На ищеца била предоставена длъжностна характеристика, в която било изписано, че работникът задължително се назначава със срок 2 за изпитване. Тя била връчена на ищеца, поради което той бил наясно, че сключеният трудов договор е със срок на изпитване. Въпреки стажът на ищеца той не бил заемал до този момент такава длъжност, поради което бил необходим срок за изпитване.

Ответникът оспорва твърдението, че ищецът е отговарял на всички изисквания за заемане на длъжността. Едно от изискванията за заемане на тази длъжност било притежанието на удостоверението за регистрация в публичния регистър на ИАГ по чл. 235 от ЗГ. На 18.10.2021г. ищецът бил уведомен, че следва да представи посоченото удостоверение. В присъствието на свидетел същият заявил, че няма да намерение да работи на длъжността и е съгласен да се прекрати договора му.

На 31.12.2021г. ищецът се явил за получаване на заповедта за прекратяване на правоотношение, но поради неизготвянето й към този момент ищецът бил помолен да отиде по-късно, което така и не сторил.

Оспорва се твърдението на ищеца, че на 31.12.2021г. е уведомил, че е болен. Поради неявяването на ищеца в първите работни дни след 31.12.2021г. заповедта била изпратена до личния му адрес чрез куриерска фирма.

С тези мотиви ответникът моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира за разноски по делото.

В съдебно заседание, процесуалният представител на ответника, моли предявените искове да бъдат отхвърлени, тъй като издадената заповед за уволнение е законосъобразна.

Поддържа изложените в отговора на исковата молба възражения, като отново набляга, че трудовият договор е бил уговорен със срок на изпитване и именно на това основание е бил прекратен, като законът не изисква излагането на мотиви. Претендира разноски по делото.

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Исковете по чл. 344, ал. 1 от КТ се намират в съотношение главен (този по т. 1) към акцесорни (тези по т. 2 и т.3), тъй като за уважаването им се изисква уволнението да е признато за незаконното. Ето защо на първо място следва да бъде разгледан предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ.

По отношение на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ:

С конститутивния иск по чл. 344, ал. 1, т 1 от КТ се цели установяването на незаконността на извършеното уволнение. Едностранното прекратяване на трудовото правоотношение ще бъде незаконно, когато е извършено на несъществуващо в закона основание, при липса на елементи от състава на съответното материалноправно основание, при допуснато нарушение на процедурните правила във връзка с извършване на уволнението, при неспазване на предвидена в закона предварителна закрила или други изисквания във връзка с упражняване правото на уволнение.

За основателността на предявения иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е необходимо работодателят да установи при условията на пълно и главно доказване, че законосъобразно е упражнил правото си да прекрати трудовото правоотношение. Това означава, че по правилата на чл. 154, ал. 1 от ГПК в тежест на ответника е да докаже всички материални предпоставки от фактическия състав на основанието, на което е извършено прекратяването на трудовите правоотношения, а именно чл. 71, ал. 1 от КТ. За да упражни законосъобразно потестативното си право работодателят трябва да установи кумулативното наличие на следните юридически факти, а именно: 1) действителна клауза със срок за изпитване; 2) неизтекъл срок за изпитване и 3) срок, уговорен в полза на работодателя или на двете страните.

Страните не оспорват, а и от доказателствата по делото се установява, че между тях е съществувало трудово правоотношение по силата, на което ищецът е заемал длъжността „Техник горско стопанство – опазване на горите“, считано от 01.08.2021г. От представените 3 писмени доказателства се установява, че трудовото правоотношение е било прекратено със заповед № РД-10-787 от 31.12.2021г., считано от 04.01.2022г. на основание чл. 71, ал. 1 от КТ.

Основният спорен въпрос между страните и имащ съществено значение за решаване на въпроса относно законността на процесното уволнение е дали сключеният между тях трудов договор е съдържал валидна клауза за изпитване.

Видно от приетия по делото като писмено доказателство трудов договор същият е сключен на основание чл. 70, ал. 1 и ал. 2 от КТ във връзка с чл. 67, ал. 1 от КТ. В съдържанието на самия договор липсва уговаряне на конкретен срок за изпитване и в чия полза е уговорен, но това не води до извод за липса на такава клауза. Когато не е посочен срок за изпитване, същият следва да се счита за 6-месечен – арг. чл. 70, ал. 1, изр. 1 от КТ, а при липса на уговорка в чия полза е срокът – следва да се приеме, че срокът за изпитване е уговорен в полза на двете страни.

За да възникне валидно уговорката за изпитване в съдържанието на трудовия договор, освен задължителните реквизити по чл. 66, ал. 1 от КТ следва по ясен и недвусмислен начин да се отрази, че договорът се сключва при условията на чл. 70, ал. 1 от КТ или да се възпроизведе текстово основното съдържание на текста. В този смисъл е наложилата се като константна практика на ВКС, обективирана в решение № 60205 от 07.12.2021г., постановено по гр.д. № 862 по описа за 2021г. на ВКС, I I I г.о., решение № 215 от 17.07.2012г., постановено по гр.д. № 722 по описа за 2011г. на ВКС, I V г.о. и решение № 11 от 24.01.2012г., постановено по гр.д. № 1783 по описа за 2010г. на ВКС, IV г.о.

В настоящия случай съдът намира, че от посочването, че трудовият договор се сключва на основание чл. 70, ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 67, ал. 1 от КТ може да се направи ясен извод за уговорката на клауза за изпитване дори и при липса на текстовото изписване на съдържанието на нормата на чл. 70, ал. 1 и ал. 2 от КТ. Съгласно цитираната съдебната практика, за да се направи извод за уговорена клауза за изпитване е достатъчно да се посочи, че договорът се сключва при условията на чл. 70, ал. 1 от КТ, каквото позоваване в настоящия случай безспорно има.