Определение № 5640 от 09.02.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 52895/2025
- Вид
- Определение № 5640
- Подписан
- 09.02.2026
- В сила
- 09.02.2026
- Състав
- БОРЯНА ДИМЧЕВА ВОДЕНИЧАРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 127, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 192 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 11, ал. 1 · Закон за общинската собственост
- чл. 48, т. 2, б. "Б" · Правилник за прилагане на Закона за пътищата
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 5640 гр. София, 09.02.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в закрито заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: БОРЯНА Д. ВОДЕНИЧАРОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА Д. ВОДЕНИЧАРОВА Гражданско дело № 20251110152895 по описа за 2025 година намери, че следва да съобщи на страните проекта за доклад по делото по реда на чл. 140, ал.
3 ГПК:
С. И. М. е предявила срещу Столична община установителни искове по реда на чл.
422 ГПК с правна квалификация чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които се иска да се признае за установено, че ответникът дължи на ищцата сумата в размер на 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и душевни страдания, получени вследствие на падане на 25.12.2021 г., на ул. „.............“ (от страната на ...........) в гр. София, ж.к. „..............“, ведно със законната лихва, считано от 08.10.2025 г. до окончателното изпълнение на задължението, и сумата в размер на 3938,56 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 08.10.2022г., до 08.10.2025 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2331/2025 г. по описа на РС – Дупница.
Ищцата твърди, че на 25.12.2021 г. вечерта се прибирала от дома на дъщеря си, придружена от зет си, с когото вървели по ул. „................“, а след това по ул. „.............“, в посока към ул. „.............“, където се намирал и блокът, в който ищцата живеела. Излага, че докато се движела по ул. „.............“ кракът й пропаднал в дупка, намираща се на тротоарната настилка, като ищцата ударила лицето си и лявото си коляно. Изтъква, че при падането е изпитала силна и остра болка в областта на коляното на левия й крак, както и в носа, от който започнало да тече силна струя кръв. Сочи, че благодарение на помощта на зет й, който й помогнал да се изправи, стигнала до дома си, където й била направена превръзка с марли и памук, както и било превързано коляното й. Твърди, че на следващата сутрин веднага е посетила лечебно заведение УМБАЛСМ „Пирогов“, където била обстойно прегледана и било установено, че носът й е с открита разкъсно – контузна рана на гърба, придружена със счупване на костите на носа. Било извършено зашиване на раната под упойка и й били дадени препоръки за повторен преглед на 28.12.2021 г. Същият ден ищцата посетила и лекар, който прегледал контузеното коляно и установил множество кръвонасядания. Сочи, че след проведения на 28.12.2021 г. преглед било установено, че въпреки тежкото счупване на носа на ищцата, то същата не може да бъде хоспитализирана заради нейната възраст и състоянието й. На 07.01.2022 г., след повторен преглед на увреденото коляно, на ищцата й било обяснено от лекар – специалист, че възстановяването ще бъде продължително и ще трябва да се проведе лечение с противовъзпалителни и успокояващи мазила. Ищцата твърди, че вследствие на уврежданията по носа и коляното й е изпитвала силни болки както в тези части, така и в областта на главата, като същите били най-интензивни в първите часове след инцидента, и поради тяхната продължителност се породили неудобства за нея в битов, семеен и ежедневно-домакински характер. Излага, че заради счупването на носа й не можела да диша нормално, изпитвала паника, че ще се удуши, като това чувство се усилвало 1 когато си легнела вечер, чувствала се безпомощна и безполезна, че не може да гледа внуците си и да обслужва домакинството си. На следващо място излага, че инцидентът й се отразил неблагоприятно и на семейния живот, тъй като съпругът й бил с почти 100 % трайно намалена работоспособност, вследствие на прекаран исхемичен инсулт, което обуславяло нуждата от постоянни грижи, които да се полагат за него, а след инцидента това станало невъзможно за ищцата. Сочи, че към настоящия момент все още носът й не се е възстановил напълно, тъй като постоянно течал, бил деформиран, през нощта все още не можела да диша свободно и спокойно, след като си легне, а на гърба му е останал белег от направения шев.
По отношение на увреденото коляно сочи, че същото е станало уязвимо място, от което изпитвала болка и при най-лекото натоварване, вкл. и при смяна на сезоните. Излага доводи за неизпълнение от страна на ответника на задълженията му, вменени с чл. 11, ал. 1 ЗОС, чл.
30, ал. 4 ЗП и чл. 48, т. 2, б. „Б“ от ППЗП, тъй като именно на ответника е възложено изграждането, ремонтът и поддържането на тротоарите, вкл. тротоарът на ул. „.............“, където е станал процесният инцидент, и като не е сторил това, то той следва да заплати процесната сума за претърпени от ищцата неимуществени вреди. Претендира и мораторна лихва за периода от 08.10.2022 г. до 08.10.2025 г. С оглед гореизложеното моли за уважаването на исковете и присъждането на сторените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва, че на процесния тротоар има дупка, в която ищцата е паднала и е наранила носа и коляното на левия си крак, като излага доводи, че следва да се допусне нараняванията на ищцата да са получени вследствие на домашен инцидент, тъй като тя е потърсила помощ едва на следващия ден в 13:41 часа. Оспорва механизма на инцидента, както и че е налице причинна връзка между виновно поведение на служителите на Столична община и твърдените от ищеца неимуществени вреди. Оспорва наличието на противоправно действие или бездействие от служители на Столична община.
Оспорва размера на иска, като счита, че претендираното обезщетение е прекомерно. Прави евентуално възражение за съпричиняване от страна на ищцата, тъй като същата твърди, че е паднала непосредствено пред блока, където живее, което от своя страна означавало, че е била наясно с намиращите се там дупки и препятствия. С оглед гореизложеното моли за отхвърлянето на иска. Претендира разноски.
По доказателствената тежест
Съгласно чл. 49 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже по делото следните обстоятелства: 1) правоотношение по възлагане на работа, 2) осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от лице – пряк изпълнител на работата с необходимите елементи – 1. деяние (действие или бездействие); 2. противоправност (несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение); 3. вреди (неблагоприятно засягане на имуществената сфера на увредения); 4. причинно-следствена връзка между противоправното поведение и настъпилите имуществени вреди, вкл. размера на същите; 5. вина на делинквента, която съобразно уредената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима презумпция се предполага и 3) виновното лице да е причинило вредите при или по повод извършването на възложената му работа – чрез действие/бездействие, което пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него (арг. ППВС № 9/1966 г.). Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на делинквента.
В тежест на ответника е да докаже възражението си за съпричиняване от страна на ищеца.
По доказателствата
Представените с исковата молба писмени доказателства следва да се приемат като допустими, относими и необходими за правилното решаване на спора.
2
Искането на ищцата за допускането на двама свидетели при режим на довеждане е относимо и допустимо и следва да бъде уважено.
Искането на ищцата за назначаването на съдебно-медицинска експертиза е относимо и допустимо, поради което следва да бъде уважено.
Следва да бъде уважено и искането на ищцата за задължаване на основание чл. 192 ГПК на трето неучастващо по делото лице, а именно УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД да представи находящата се у него болнична документация във връзка с претърпения инцидента на 25.12.2021 г. от ищцата С. И. М., ЕГН **********.
По редовността
Ответникът е поискал от съда да задължи ищцата да представи банкова сметка на основание чл. 127, ал. 4 ГПК, което искане следва да се остави без уважение, тъй като такова задължение ищцовата страна има само при предявяване на осъдителен иск, какъвто настоящият не е. Съответните банкови сметки са били посочени в издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, препис от която е бил връчен на ответника в заповедното производство.
По допустимостта
С отговора на исковата молба са изложени доводи за недопустимост на настоящото производство по реда на чл. 422 ГПК, тъй като ответникът намира, че издадената Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2331/2025 г. по описа на РС – Дупница е в противоречие на закона, доколкото не е издадена за ликвидно вземане, а именно определено по справедливост от съда обезщетение за непозволено увреждане. Съдът не споделя доводите на ответника, като намира същите за несъстоятелни, а заповедта за изпълнение за редовна и законосъобразна, доколкото нейният предмет е за вземания за парична сума в съответствие с разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК. Целта не заповедното производство е именно да се установи дали вземането е спорно по основание и размер, поради което няма как да има изискване за ликвидност на същото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 22.04.2026 г. от 14.30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателства по искане на ищеца чрез разпит на двама свидетели при режим на довеждане за доказване на посочените в исковата молба обстоятелства.
ДОПУСКА съдебно-медицинска експертиза със задачи, посочени в исковата молба, при депозит от 400 евро, вносим от ищеца в едноседмичен срок по депозитната сметка на съда.
НАЗНАЧАВА за вещо лице д-р М. Х. М., който да бъде уведомен незабавно за поставените задачи, като му УКАЗВА при изготвяне на заключението да вземе предвид и получената от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД медицинска документация.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 192 ГПК УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД, в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение, да представи находящата се у него медицинска документация във връзка с претърпения инцидент на 25.12.2021 г. от ищцата С. И. М., ЕГН **********.
ПРИЛАГА ЗА ПОСЛУЖВАНЕ частно гр.д. № 2331/2025 г. на РС – Дупница.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по делото, да се връчи на страните, а на ищеца и препис от отговора на исковата молба с 3 приложенията към него.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4