Решение № 958 от 02.11.2023, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 958 гр. Стара Загора, 02.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XIII–ТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Женя Иванова при участието на секретаря Невена Иванова като разгледа докладваното от Женя Иванова Гражданско дело № 20235530100766 по описа за 2023 година

Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 410, ал.1, т. 2 КЗ във връзка с чл. 49 ЗЗД и с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че с комбинирана застрахователна полица № ***************** г., ЗАД „Армеец” сключило договор за имуществена застраховки „Каско“ и „Злополука“ на лек автомобил марка „*************“, модел „*** * * * * ***“, peг. № *******, собственост на Р. П. К., ЕГН **********, със срок на действие от 20.02.2017 г. до 19.02.2018 г., при уговорено покритие клауза „П” – Пълно Каско на рисковете съгласно Общите условия на предлаганата застраховка.

Твърди още, че на 05.11.2017 г., около 21.35 часа лек автомобил „************* * * * * ***“, peг. *** ***** * * * , движейки се по автомагистрала „Тракия“, на километър 195 – ти блъска внезапно навлязлото на пътното платно диво животно, за да избегне удар с друг водач.

Пътнотранспортното произшествие (ПТП) било посетено на място от автоконтрольор и било документирано с Протокол за ПТП № *************г., издаден от отдел „Пътна полиция“ – РДВР Стара Загора.

Органите на МВР не установили нарушение на ЗДвП от страна на 1 единствения участник в произшествието, поради което АУАН не бил съставен. Вследствие на пътно транспортното произшествие, автомобилът понесъл значителни материални щети, изразяващи се в увредена предна броня, решетка, десен фар и др. В тази връзка, на 06.11.2017 г. в ЗАД „Армеец” АД било подадено уведомление за щета по застраховка „Каско” на МПС от лицето, управлявало автомобила – Р. П. К. и била образувана ликвидационна преписка по щета № *************.

Причинените имуществени вреди на процесния лек автомобил били описани от експерти на ЗАД „Армеец” в хода на извършване на ликвидационната дейност по преписката, същите възлизали на 4240,84 лева и включвали подмяна на части и ремонт на автомобила.

ЗАД „Армеец” изплатило обезщетение за възстановяване на увредения автомобил в размер на 4240,84 лева с 3 броя платежни нареждания – от 12.12.2017 г., от 08.01.2018 г. и от 05.04.2018 година.

Общият размер на претендираното от застрахователя обезщетение, дължимо от ответника било в размер на 4250,84 лева и включвало 4240,84 лева обезщетение за претърпени имуществени вреди, платени на собственика на процесното МПС и 10 лева, извършени ликвидационни разноски по претенцията.

С изплащането на дължимите суми, ЗАД „Армеец“ изпълнило задължението си, в качеството му на застраховател по имуществена застраховка „Каско” на МПС, да покрие причинените на увреденото МПС щети и на основание чл.410, ал.1 от Кодекса за застраховането /КЗ/, във връзка с чл.45 от ЗЗД, във връзка с чл.86 от ЗЗД имало право да получи обезщетение до размера на изплатената сума.

Основанието за ангажиране на договорната отговорност на ЗАД „Армеец” било настъпилото застрахователно събитие, съгласно клауза „П” от Общите условия към застраховка „Каско”. Правото на застрахователя да иска от третото лице причинило повредата на застрахованата вещ – процесният лек автомобил било регресно право. Съгласно чл.410, ал.1, т.2 от КЗ, платилият обезщетението застраховател встъпвал в правата, които застрахования имал срещу възложителя за възложената от него работа при или по повод, на която били възникнали вредите по чл.49 от ЗЗД – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото 2 определяне.

По силата на императивната разпоредба на чл.8, ал.2 от Закона за пътищата /ЗП/, републиканските пътища били изключителна държавна собственост. Съгласно чл.19, ал.1. т.1, във връзка с ал.2, т.1 от ЗП, републиканските пътища се управлявали и поддържали от Агенция „Пътна инфраструктура” /АПИ, Агенцията/. Съгласно чл.30, ал.1 от ЗП дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища се осъществявали от лицето, което управлявало процесния пътен участък – Агенция „Пътна инфраструктура”. Същата била длъжна да предприеме необходимите мерки за осигуряване на безопасността на пътното платно, да постави предпазни мрежи, предупредителни знаци, както и да следи за състоянието на мрежите. Но дори и да лисвали конкретни нормативни правила, поради общественото предназначение на републиканските пътища, АПИ следвало да осъществява тяхната поддръжка, като осигурявала нормален достъп, проходимост и придвижване на превозните средства по тях.

Съгласно легалната дефиниция на § 1. т. 14 от ДР на ЗП „поддържане на пътищата“ била дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, предпазване на пътищата от преждевременно износване, тяхната охрана и защита. Тъй като Агенция „Пътна инфраструктура” като юридическо лице изпълнявало своите задължения чрез възлагане на определена работа на определени лица, те носели деликтна отговорност в случай, че не били взели необходимите мерки за осигуряване безопасността на движение по републиканските пътища. Непосредствено задължение на служителите на Агенцията било да следят за изправността на пътната настилка, както и на всички надземни съоръжения на техническата инфраструктура на процесния път, включително и в конкретния случай за обезопасяване на конкретния участък на пътното платно, който не трябвал да създава опасност за движението. Наличието на диви животни на пътното платно представлявало неизпълнение на посочените задължения и в случая АПИ носила отговорност за причинените от бездействието на трети лица вреди.

Нарушението или неизпълнението на задълженията на работниците или служителите на Агенцията за осигуряване на необходимите условия за безопасно преминаване по платното за движение представлявало 3 противоправно деяние – действие или бездействие, което било в пряка причинна връзка с вредоносния резултат. Тъй като съответните лица, на които Агенция „Пътна инфраструктура” била възложила изпълнение на задължението за поддържане изправността на пътното платно на АМ Тракия, виновно не били изпълнили тези свои задължения, били бездействали, същите със своето противоправно поведение били причинили имуществени вреди на процесния лек автомобил, поради което възниквала обезпечително – гаранционната отговорност на възложителя на тази работа – Агенция “Пътна инфраструктура”.

В качеството си на застраховател, ЗАД „Армеец” встъпвала в правата на увредения по силата на факта, че била изплатила застрахователно обезщетение за причинените от деликта вреди и за него възниквало регресно право срещу възложителя на лицата, които чрез своето бездействие – неизпълнението на своите задължения били причинили имуществени вреди на собственика на процесния автомобил.

С писмо, с изх. № ************* г., получено на 23.04.2018 г., придружено с ликвидационната преписка по щета № *************, поканили ответника доброволно да заплати сумата от 4250,84 лева, но същата не била заплатена до настоящия момент.

Искането на ищеца до съда е да постанови решение, с което да осъди Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на ЗАД „Армеец“ сумата от 4250,84 лева – главница, дължимо застрахователно обезщетение по регресна претенция, както и мораторна лихва върху главницата от 15.09.2019 г. до датата на подаване на исковата молба в съда, в размер на 1295,33 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото разноски.

Сочи банкова сметка, по която може да бъде заплатена дължимата сума:

Банка „******************** – клон София, IBAN: *****************, ВIС: *************.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК ответникът Агенция “Пътна инфраструктура” е подал писмен отговор на исковата молба, в който заявява, че предявените искове са допустими, но неоснователни и като такива 4 ги оспорва изцяло, както по основание, така и по размер. Съображенията му за това били следните:

Оспорва изцяло обстоятелствата, изложени в исковата молба, за които се твърдяло, че били причина за уврежданията, а именно, че на 05.11.2017 г. около 21:35 часа, лек автомобил „************* **** ***“, peг. *** ***** ***, движейки се по автомагистрала „Тракия“, на километър 195 блъска внезапно навлязлото на пътното платно диво животно, за да избегне удар с друг водач. Оспорва настъпването на застрахователно събитие. Оспорва твърдението, че на посоченото място и време било съществувало посоченото в исковата молба препятствие на пътя. Оспорва настъпването на застрахователно събитие, причинено от трето лице, което отговаряло пред застрахователя въз основа на правилата на деликтната отговорност, както и наличието на причинно – следствена връзка между настъпилите вреди на лекия автомобил и наличието на неравност на пътя, който следвал да се стопанисва от държавата в лицето на Агенция „Пътна инфраструктура“.

Оспорва механизма на ПТП и причините за настъпването му. Оспорва мястото на настъпване на произшествието. Оспорва вида и размера на претендираните имуществени вреди, както и това, че всички те били в причинно – следствена връзка с настъпилото събитие. Счита, че щетите били резултат от друго произшествие. Счита, че между страните по застрахователния договор не са били налице достатъчно и обосновани данни, които да пораждали за застрахователя задължение за заплащане на причинените щети. Счита, че не било налице валидно застрахователно правоотношение; не било налице действащо към момента на произшествието застрахователно покритие; че ищецът не бил спазил разпоредби от собствените си условия, обективирани в застрахователната полица и действащите към момента Общи условия за застраховка Каско на МПС и не са били налице основания за изплащане на търсеното обезщетение. Освен това не бил извършил самостоятелна проверка преди да направи плащане по заведената щета и не бил наложил представянето на документи от застрахования съобразно изискванията, които бил определил в Общите условия по застраховката. Застрахователят следвало да провери дали вредите се дължали на умишлени действия от страна на застрахованото лице, както и дали били резултат от друга повреда и се изключвало застрахователното покритие. Същият не бил извършил проверка за установяване на 5 обстоятелствата около възникване на застрахователното събитие, водачът не бил тестван за употреба на алкохол или други упойващи вещества при настъпване на произшествието. Счита, че не била налице причинно – следствена връзка между твърдяното ПТП и декларираните от водача имуществени вреди по автомобила. Счита, че се касаело за непредвидимо, внезапно събитие в резултат, на което било настъпило ПТП, по независещи от АПИ причини, поради което не следвало да бъде ангажирана отговорността на Агенцията, заради липса на виновно бездействие от нейна страна. В тази връзка оспорва съдържанието на представения протокол за ПТП. Същият бил официален свидетелстващ документ и като такъв се ползвал с обвързваща съда материална доказателствена сила единствено относно удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице факти.

При условията на евентуалност релевира, на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД, възражение за съпричиняване, породено от действията на водача, който:

1. Не бил контролирал непрекъснато управляваното от него моторно превозно средство в конкретните условия, за да бъдел в състояние да предотврати ПТП в случай на възникване на опасност.

2. След настъпването на ПТП е могъл да предотврати настъпването на щетите в претендирания по исковата молба размер и с поведението си бил допринесъл за техния вид и размер. Счита, че не било налице и надлежно отправена регресна покана, от описаното в нея не можело да се установи по непротиворечив начин вида и размера на щетите.

Липсвало противоправно поведение на АПИ – ОПУ – Стара Загора, изразяващо се в бездействие и неизпълнение на задълженията по чл.30, ал.1 от ЗП за поддържане на пътното платно на територията на републикански път и отстраняване на повреди по него, което да е било в причинна връзка с претендираните повреди по автомобила. АПИ била изправна страна и по договора за обществена поръчка за поддържане на автомагистралата, полагала системни грижи, извършвала охрана на пътните съоръжения и принадлежности по магистралата и следяла за възникнали нередности. По силата на този договор Агенцията била възложила на ДЗЗД „Магистрали 2014“ всички дейности по поддържане, базирано на показатели на изпълнение на АМ „Тракия“ и прилежащи пътни съоръжения и принадлежности в обхвата на автомагистралата.

Разпечатката съдържа 31 от 87 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/79249774-4911-4cb6-bebb-7f0a64c4c066