Определение № 6031 от 16.03.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 6031 гр. София, 16.03.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Д, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росен Д.

Членове:

Маргарита Апостолова

Галя Вълкова като разгледа докладваното от Маргарита Апостолова Въззивно частно гражданско дело № 20261100501042 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.274, ал.1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№2503/07,01,2026год. на Н. П. Н., чрез адв. А.Д. срещу определение с №40/04,01,2026год. на Софийски районен съд по гр.д.

№49501/2024год., 26 състав, в частта с която е оставена без уважение молба за присъждане на разноски за адв. възнаграждение за разликата над присъдените 60,00лв. с ДДС до претендираните 568,54лв.-адв.възнаграждение с ДДС за представителство на Н. Н..

Жалбоподателят излага становище за незаконосъобразност на обжалваното определение като неправилно е присъдено адвокатско възнаграждение в минимален размер от 50,00лв. или 60,00лв. с ДДС. Поддържа, че при присъждането на разноски в незначителен размер би се стигнало да некачествено предоставяне на адвокатска услуга като потребителите биха избрали възможно най-евтиното предложение. Това би довело до нарастване на случаите на отказ от страна на адвокати да оказват безплатна правна помощ, тъй като техните усилия няма да бъдат оценени. Съдът не е подложил на преценка разумния характер на разноските за адвокатско възнаграждение и по-конкретно положения от адвоката труд, който обхваща не само правните и фактически действия, но и чисто адмииистративно-техническата дейност за организиране на делото, за която решаващият съд е подпомаган от административен персонал, докато адвокатът или извършва сам, или калкулира във възнаграждението си. Излага доводи, че присъждането на разноски, които не са разумни и пропорционални съставляват санкция за изправната страна, която не е дала повод с поведението си за предявяване на исковете, а това ще доведе до некачествено оказване на адвокатски услуги и изкривяване на пазара.

С оглед изложеното е заявено становище за отмяна на обжалваното определение и присъждане на адв. възнаграждение в пълен размер с ДДС.

Ответникът-„Фронтекс интернешънъл“ЕАД излага мотиви за неоснователност на жалбата по съображения в отговора.

1

Жалбата е процесуално допустима като подадена в законоустановен срок от активно легитимирана страна. По същество същата е частично основателна.

Видно от преписката по делото първоинстанционния съд е сезиран със заявление вх.

№264377/16,08,2024год. от „Фронтекс интернешънъл“ЕАД срещу длъжник Н. П. Н. за сума в размер на 995,40лв. -главница, ведно със законна лихва от 16,08,2024год. до изплащане на вземането, 1500,94лв.-договорна лихва за периода от 05,11,2007год. до 23,03,2011год., 812,90лв.-мораторна лихва за периода от 04,12,2015год. до 24,06,2024год. и разноски.

Издадена е заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК на 28,08,2024год. за описаните суми, ведно с разноски в размер на д.т. в размер на 66,18лв. и юрк. възнаграждение в размер на 100,00лв.

Депозирано е възражение от длъжника по реда на чл.414 от ГПК, чрез процесуален представител адв.А. Д., във връзка, с което на заявителя са дадени указания по чл.415 от ГПК за предявяване на установителен иск в срок. Към възражението е приложен договор за правна помощ и съдействие от 27,09,2024год., сключен между длъжника Н. Н. и адв. А. Д., от който е видно да е договорено адв. възнаграждение по чл.38 от ЗАдв.

Указанията не са изпълнени, предвид което с определение от 10,12,2024год. СРС е обезсилил издадената заповед за изпълнение и осъдил заявителя да заплати на адв.Д. адв. възнаграждение в размер на 50,00лв. за процесуално представителство. С определение от 04,01,2026год. по молба с пр.осн.чл.248 от ГПК СРС е изложил мотиви за определяне на възнаграждението като е посочил, че е съобразено с фактическата и правна сложност на делото, процесуалните действия, че се касае за техническа дейност, без интелектуален умисъл, че няма данни, че длъжника е финансово затруднено лице;

По аргумент на разпоредбата чл.78, ал.4 от ГПК ответникът-длъжник има право на разноски при обезсилване на заповед за изпълнение. С оглед цената на заявената парична претенция минимален размер на адв. възнаграждение съобразно чл.7, ал.2, т.2, вр.ал.7 от Наредбата е 465,46лв. настоящият състав намира да са обосновани изводите на първостепенния съд за определяне на адв. възнаграждение под минимума предвиден в НМРАВ, с оглед фактическата и правна сложност на делото. Аргумент за това са именно мотивите изложени в решението на СЕС от 23.11.2017г. по присъединени дела С-427/2016 и С-428/16. В същото е обоснован отговор на въпросите дали чл. 101, параграф 1 ДФЕС във вр. чл. 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговия клиент не могат - под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката - да договарят възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен с наредба, приета от професионална организация на адвокатите като ВАС, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер. Прието е, че посочената правна уредба би могла да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на чл. 101 от ДФЕС във вр. чл. 4, параграф 3 ДЕС, но не попада непременно в обхвата на забраната по чл.

101 от ДФЕС във вр. чл. 4, параграф 3 ДЕС като в правомощията на националният съд е да 2 прецени, с оглед на общия контекст, в който наредбата на ВАС е приета или проявява последиците си, дали правилата, налагащи разглежданите ограничения, могат да се считат за необходими за осигуряване изпълнението на съответната легитимна цел. Легитимната цел на приетата наредба е да установи стандарт на адвокатското възнаграждение, съобразно предмета на делата, цената на иска и вида действия, необходими за защита на доверителя, но съобразно спазване на критериите заложени в чл.36 от Задв. –размерът на възнаграждението да е справедлив и обоснован. В този смисъл имайки предвид характера на заповедното производство, което има за цел установяване безспорността на вземането на кредитора, действието на депозираното възражение по чл.414 от ГПК/ по образец, което не е необходимо да бъде мотивирано/, предполагащо активност на заявителя по предявяване на установителен иск по указания на съда, при липса на процесуална активност от страна на длъжника, настоящият състав намира, че минималния размер на възнаграждението би могъл да бъде определен и под минималния такъв съобразно НМРАВ, с оглед фактическата и правна сложност на делото. В този смисъл и решение от 25,01,2024год. на СЕС по дело С438/22. Настоящият състав намира, че справедливото възнаграждение за извършената процесуална дейност е равностойно на 100,00лв., поради което за адв. възнаграждение се дължи допълнително сума в размер на 50,00лв. или общо 60,00лв. с ДДС с оглед данни за регистрация по ЗДДС. Съдът не споделя доводите на СРС и част от съдебната практика за доказване имущественото състояние на страната получила правна помощ при условията на чл.38 от ЗАдв.;

С оглед чл.4, чл.11 и чл.13 от ЗВЕР горните суми следва да бъдат присъдени в евро;

Мотивиран от изложеното, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ОСЪЖДА „Фронтекс интреншънъл“ ЕАД, с ЕИК 200644029 да заплати на адв.А. З.

Д., личен номер ********, сумата от 30,68евро–разноски по гр.д.№49501/2024год. по описа на СРС, 26 състав, допълнително към присъдените с определение №40/04,01,2026год. в размер на 60,00лева за оказана правна помощ на Н. Н..

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата в останалата част като неоснователна.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3