Решение № 44 от 30.05.2022, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 44 гр. С., 30.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

С. ОКРЪЖЕН СЪД, II ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Кристина Ив. Тодорова

Членове:

Анелия М. Игнатова

Светослав Н. Николов при участието на секретаря Корнелия Ив. Лилова в присъствието на прокурора М. В. Анг. като разгледа докладваното от Анелия М. Игнатова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211800600618 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 260001/23.02.2021 г., постановена по НОХД № 20/2019 г. по описа на РС С., състав на този съд е признал подсъдимия Л. И.. З. за виновен, както следва:

- в това, че на 18.01.2014 г. около 12.15 часа в гр. К., обл. С., на ул. „Гео Милев“, в района срещу чакалня на ж.п. гара, се е заканил с убийство на И. Г.

П., като с управлявания от подсъдимия Л.З. лек автомобил марка „А.“, модел А4“ с рег. № СО **** АВ препречил пътя на управлявания от П. лек автомобил марка „Ф.“, модел „Г.“ с рег. № СО **** АВ, след което насочил срещу водача И. Г. П. и пътника КР. Д. Ж. пистолет и се заканил „Вас двамата ще ви запаля, ще ви пребия и ще ви застрелям!“, като това заканване е възбудило основателен страх от осъществяването му у пострадалия И. Г. П. – престъпление по чл. 144, ал. 3, пр. 1, вр. ал. 1, пр. 1 от НК, като му наложил наказание лишаване от свобода за срок от пет месеца;

- в това, че на 18.01.2014 г. около 12.15 часа в гр. К., обл. С., на ул. „Гео Милев“, в района срещу чакалня на ж.п. гара, се е заканил с убийство на КР.

1

Д. Ж., като с управлявания от подсъдимия Л.З. лек автомобил марка „А.“, модел А4“ с рег. № СО **** АВ препречил пътя на управлявания от И. Г. П. лек автомобил марка „Ф.“, модел „Г.“ с рег. № СО **** АВ, след което насочил срещу водача И. Г. П. и пътника КР. Д. Ж. пистолет и се заканил „Вас двамата ще ви запаля, ще ви пребия и ще ви застрелям!“, като това заканване е възбудило основателен страх от осъществяването му у пострадалия КР. Д. Ж. – престъпление по чл. 144, ал. 3, пр. 1, вр. ал. 1, пр. 1 от НК, като му наложил наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК с присъдата съдът наложил на подсъдимия Л.З. най-тежкото от така определените наказания, а именно осем месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложил изпълнението на наказанието за срок от три години, и приспаднал времето, през което подсъдимия е бил задържан и по отношение на него е изпълнявана мярка за неотклонение „домашен арест“.

С присъдата подсъдимият З. е осъден да заплати на КР. Д. Ж. сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума от датата та увреждането до окончателното й изплащане, а искът за разликата до пълния предявен размер от 15000 лв. е отхвърлен; както и сумата от 1000 лв. – заплатен адвокатски хонорар.

С присъдата на подсъдимия З. са възложени осъществените разноски в хода на производството – по сметка на РС С. сумата от 977.29 лв. разноски за вещи лица и държавна такса върху уважената част от гражданския иск и сумата от 578.13 лв. по сметка на МВР.

Вещественото доказателство нож с присъдата е върнато на подсъдимия Л.З..

В срока по чл. 319, ал. 1 от НК присъдата е обжалвана и от защитника на подсъдимия З. – адв. П.В. от САК. Сочи се, че съдебният акт е неправилен и незаконосъобразен, първоинстанционният съд е направил погрешни фактически и правни изводи, а наложеното наказание е явно несправедливо.

Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова (въззивна) такава, с която подсъдимият да бъде оправдан по обвинението; алтернативно – да бъде намален размерът на наложените наказания лишаване от свобода.

2

В допълнение към въззивната жалба от защитника адв. В. се оспорват направените от първоинстанционния съд изводи за несъмнена доказаност на деянията, от гледна точка на време, място и начин на извършване. Оспорва се логическия извод на съда, че обаждането по мобилния телефон на свидетеля И. П. е било предназначено едновременно за него и за частния обвинител и граждански ищец Ж.. Сочи се, че житейски е невъзможно инкриминираният случай да се развие в рамките само на един астрономически час. Твърди се, че процесният пистолет, с който евентуално е осъществена заканата с убийство, фигурира единствено в показанията на Ж. и П. и двама свидетели, които към онзи момент са били в изключително близки отношения с тях, но проведените действия по разследването не са установили наличието на такъв пистолет.

Фактическата обстановка по делото се счита неизяснена в цялост.

Деянието се счита несъставомерно от обективна и субективна страна.

Подчертава се, че подсъдимият Л.З. и пострадалият Ж., а и техните семейства са се намирали в състояние на „траен конфликт“, а наличието на кавга в процесния ден с активното участие и на пострадалите лица поставя евентуалните действия на подсъдимия далече от състава на чл. 144 от НК.

Наложените наказания се считат явно несправедливи, като конкретно за наложеното наказание относно извършеното спрямо Ж. деяние се счита, че именно заради трайния конфликт между него и подсъдимия и взаимните прояви на агресия между тях, евентуалното деяние е с по-малка степен на обществена опасност от това по отношение на П..

Иска се изцяло отхвърляне на граждански иск, тъй като липсват данни за вида, интензитета и продължителността на преживените от граждански ищец негативни емоции.

В съдебно заседание пред въззивния съд защитникът адв. В. поддържа въззивните жалби срещу присъдата на изложените в тях основания.

Допълнително се изтъква, че според свидетеля И. П. отправената от подсъдимия З. реплика е била „ще ви пребия“, а не „ще би убия“ – което има съвсем различен характер, както и че същият свидетел не е сигурен какъв е бил насоченият срещу тях предмет. Свидетелката Н. Д. се счита предубедена от изхода на делото, а по отношение на свидетеля С. М. се отбелязва, че има решение на ТЕЛК за влошено зрение на едното око и 54 загуба на слуха през 3

2021 г. и не е ясно през 2014 г. какво е било състоянието му. Телефонното обаждане до РУ К. за заплаха с пистолет в 11 часа се сочи за доказателство, че случаят не е осъществен в 12.15 часа, още повече, че двамата пострадали са били в районното управление от 11.33. часа до 12.02 часа, а подсъдимият е бил напуснал територията на града.

Подсъдимият Л.З. поддържа становището на защитника си. В лична защита излага съображения във връзка с наличния по делото запис за проведен между него, пострадалия И. П. и защитника разговор, в който пострадалият е заявил, че нищо не е станало. В последната си дума пред съда прави искане да бъде оправдан по обвиненията.

Недоволен от присъдата е останал и гражданският ищец и частен обвинител К.Ж., който чрез повереника си адв. Х.Я., в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК е обжалвал същата в частта относно присъденото обезщетение по гражданския иск. Иска се искът да бъде уважен в пълния предявен размер, като се излагат доводи за засилен интензитет на негативните последици за пострадалия – той променил начина си на живот; не излизал от дома си в продължение на месеци, или излизал само с придружител и то в светлата част на денонощието; престанал да спи и да се храни нормално, като свалил 15 килограма от теглото си; променил местоработата си.

Пред въззивния съд повереникът на частния обвинител и граждански ищец К.Ж. - адв. Я. заема становище за потвърждаване на първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна. Счита се, че съдът е преценил правилно събраните по делото доказателства, от които се установява с несъмненост извършването на деянията от подсъдимия З., като се подчертава, че дори да бъде прието, че до някаква степен свидетелката Н.

Д. е предубедена в показанията си, то свидетелят С. М. е незаинтересован от изхода на производството. Сочи се, че деянието е извършено посред бял ден, заканата е била отправена непосредствено и не само е била в състояние да възбуди основателен страх от осъществяването й, но и е възбудила такъв, тъй като поведението на пострадалия К.Ж. трайно се е изменило след този случай. Гражданският иск се счита за основателен и доказан за пълния предявен размер, като в този смисъл се иска изменение на присъдата.

4

Представителят на СОП – прокурор А., заема пред въззивния съд становище за законосъобразност и правилност на първоинстанционната присъда. Сочи се, че присъдата е постановена в съответствие със събраните доказателства, наложеното наказание е справедливо, а гражданският иск е уважен до размер, съобразен с релевантните за това доказателства. Сочи се, че наведените от защитата доводи за нарушение на материалния и процесуалния закон са неоснователни и са неверни твърденията за несъобразяване на присъдата със събраните по делото доказателства.

Подчертава се, че за съставомерността на престъплението по чл. 144, ал. 3 от НК не се изисква непременно да е бил възбуден и настъпил основателен страх, а е достатъчно единствено наличието на възможност за изпитване на такъв страх, което не се установява по експертен път, а следва да се реши от съда.

С. ОКРЪЖЕН СЪД, след като прецени доводите на страните, материалите по делото и съдопроизводствените действия на първоинстационния съд и като служебно провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Срещу подсъдимия Л. И.. З. с внесения за разглеждане обвинителен акт е повдигнато обвинение, както следва:

- в това, че на 18.01.2014 г. около 12.15 часа в гр. К., обл. С., на ул. „Гео Милев“, в района срещу чакалня на ж.п. гара, се е заканил с убийство на И. Г.

П., като с управлявания от подсъдимия Л.З. лек автомобил марка „А.“, модел А4“ с рег. № СО **** АВ препречил пътя на управлявания от П. лек автомобил марка „Ф.“, модел „Г.“ с рег. № СО **** АВ, след което насочил срещу водача И. Г. П. и пътника КР. Д. Ж. пистолет и се заканил „Вас двамата ще ви запаля, ще ви пребия и ще ви застрелям!“, като това заканване е възбудило основателен страх от осъществяването му у пострадалия И. Г. П. – престъпление по чл. 144, ал. 3, пр. 1, вр. ал. 1, пр. 1 от НК; и - в това, че на 18.01.2014 г. около 12.15 часа в гр. К., обл. С., на ул. „Гео Милев“, в района срещу чакалня на ж.п. гара, се е заканил с убийство на КР.

Д. Ж., като с управлявания от подсъдимия Л.З. лек автомобил марка „А.“, модел А4“ с рег. № СО **** АВ препречил пътя на управлявания от И. Г. П.

5 лек автомобил марка „Ф.“, модел „Г.“ с рег. № СО **** АВ, след което насочил срещу водача И. Г. П. и пътника КР. Д. Ж. пистолет и се заканил „Вас двамата ще ви запаля, ще ви пребия и ще ви застрелям!“, като това заканване е възбудило основателен страх от осъществяването му у пострадалия КР. Д. Ж. – престъпление по чл. 144, ал. 3, пр. 1, вр. ал. 1, пр. 1 от НК.

КР. Д. Ж. е конституиран в хода на производството като граждански ищец и частен обвинител, като е приет за съвместно разглеждане предявения от него против подсъдимия граждански иск в размер на 15 000 лв., за обезщетение за причинените му неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва от датата на деянието до окончателното изплащане на сумата.

По изготвен от РП К. обвинителен акт първоначално е било образувано НОХД № 47/2015 г. по описа на РС К., приключило с присъда № 66/13.05.2016 г., с която подсъдимият З. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 144, ал. 3, пр. 1, вр. ал. 1, пр. 1 от НК по отношение на И. П., като му е било определено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е било отложено за срок от три години; и за виновен в извършване на престъпление по чл. 144, ал. 3, пр. 1, вр. ал. 1, пр. 1 от НК по отношение на К.Ж., като му е било определено наказание лишаване от свобода за срок от девет месеца, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е било отложено за срок от три години. На основание чл. 23, ал. 1 от НК от съда е било определено едно общо най-тежко наказание от посочените две, а именно лишаване от свобода за срок от девет месеца, изпълнението на което е било отложено за срок от три години, от което наказание на основание чл. 59, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НК е зачетено и приспаднато времето на задържане на подс. З. и времето, през което спрямо него е изпълнявана мярка за неотклонение „домашен арест“. Подсъдимият З. е бил осъден да заплати на гражданския ищец К.Ж. сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на извършване на деянието 18.01.2014 г. до окончателното изплащане на сумата, като за 6 разликата до пълния предявен размер от 15 000 лв. искът е бил отхвърлен. С присъдата на подсъдимия са възложени осъществените по делото разноски, вкл. тези от гражданския ищец и частен обвинител, както и заплащане на държавна такса върху уважената част от гражданския иск.

Разпечатката съдържа 46 от 111 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/79221c6d-4f77-4252-a536-db8eb7a46603