Решение № 37 от 18.02.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 37 гр. Пловдив, 18.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Нина Ив. Кузманова

Членове:

Веселин Д. Хаджиев

Иван М. Минчев при участието на секретаря Красимира Хр. Несторова Кутрянска в присъствието на прокурора Светлозар Н. Чераджийски като разгледа докладваното от Веселин Д. Хаджиев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20215300601966 по описа за 2021 година Производството е по реда на глава ХХІ НПК.

С Присъда № 260018 от 13.05.2021 г. постановена по НОХД № 793/2019 г. на Районен съд Асеновград – III н.с., подсъдимия Г.Н. Т. с ЕГН ********** е признат за виновен за това, че в периода от 31.01.2017 г. до края на месец март 2017 г. включително, в гр. А., обл. П., в условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудил и поддържал у В. П. Г. заблуждение, че му е необходима парична сума за изготвянето на покана за гостуване на чужденец, за участието в сдружение за получаване на лихва и за плащането на служител в НСБОП за извършване на проучване на извършени банкови транзакции с нейни лични парични средства, както следва:

- на 31.01.2017 г. – че му е необходима паричната сума от 1 800 лв. за изготвяне на покана на чужденец и за пребиваването на същия в страната, 1 която сума впоследствие ще върне при поискване от пострадалата;

- на 02.03.2017 г. – че му е необходима паричната сума от 1 000 лв., която щял да внесе в сдружение от нейно име, която щял да върне ведно с висока лихва върху тази сума, като причинил имотна вреда в размер на 1

000 лв.;

- на неустановена дата през месец март 2017 г. – че му е необходима парична сума от 2 000 лв., която щял да внесе в сдружение от нейно име, която щял да върне ведно с висока лихва върху тази сума, като причинил имотна вреда в размер на 2 000 лв.;

- на неустановена дата през месец март 2017 г. - че му е необходима парична сума от 200 лв., която щял да внесе в сдружение от нейно име, която щял да върне ведно с висока лихва върху тази сума, като причинил имотна вреда в размер на 200 лв.;

- на неустановена дата през месец март 2017 г. – че му е необходима сумата от 300 лв., която да изплати на служител на НСБОП, за да извърши проучване по извършени банкови транзакции, като причинил имотна вреда в размер на 300 лв., съответно, като причинил имотна вреда в размер на общо 5 300 лв., поради което и на основание чл.209, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК вр. чл.54, ал.1 от НК е осъден на наказание „лишаване от свобода” в размер на една година.

На основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС съдът е постановил така наложеното наказание “лишаване от свобода” подсъдимият да изтърпи при първоначален ОБЩ режим.

Подсъдимия Г. Н. Т. е осъден да заплати на гражданската ищца В.

П. Г. общо сума от 5 300 /пет хиляди и триста/ лева, или както следва:

- сумата 1 800 лева, ведно със законната лихва, считано от 31.01.2017 г. до окончателното изплащане на сумата;

- сумата от 1 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 02.03.2017 г. до окончателното изплащане на сумата;

- сумата от 2 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 31.03.2017 г. до окончателното изплащане на сумата;

- сумата от 200 лева, ведно със законната лихва, считано от 31.03.2017 г. до окончателното изплащане на сумата;

2

- сумата от 300 лева, ведно със законната лихва, считано от 31.03.2017 г. до окончателното изплащане на сумата,

Всички суми представляващи обезщетение за причинени на гражданската ищца имуществени вреди в резултат от престъплението по чл.209, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК.

Подсъдимия Г. Н. Т. е осъден да заплати на гражданската ищца В. П.

Г. сумата от 800 /осемстотин/ лв., представляваща направени от нея разноски по водене на делото.

Подсъдимия Г. Н. Т. е осъден да заплати в полза на държавния бюджет, по сметка на ОД на МВР - Пловдив, сумата от

184,80 лв., представляваща разноски по водене на делото в хада на досъдебното производство.

Подсъдимия Г. Н. Т. е осъден да заплати в полза на държавния бюджет, по сметка на Районен съд – гр. Асеновград, сумата от 906,90 /деветстотин и шест лв. и 90ст./, представляваща разноски по водене на делото в съдебна фаза, както и сумата от 212 лв., представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданските искове.

Срещу присъдата е депозиран въззивна жалба от адв. И.Е. – защитник на подсъдимия Г.Т.. В жалбата се твърди, че постановената присъда е незаконосъобразна, несправедлива като размер и вид на наложеното наказание, както и несъобразена със събраните по делото доказателства. Постъпило е и допълнение към жалбата, в което се излагат аргументи, че съдът едностранчиво е възприел единствено показанията на пострадалата за достоверни. Твърди се, че по делото няма доказателства за действителните суми предадени от св. Г. на подсъдимия Т., както и че в случая не може да се говори за измама, тъй като парите са дадени като заем.

Излагат се съображения за допуснати процесуални нарушения, изразяващи се в коментирано от съда „сигурно“ участие на подсъдимия в друго престъпление.

Иска се отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова оправдателна такава.

По делото е постъпило и възражение срещу въззивната жалба от В.Г., чрез повереника адв. Т.Д., в което се изразява несъгласие в изложените в жалбата доводи, като се моли присъдата на Районен съд 3

Асеновград да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна. Иска се присъждане на разноски във въззивното производство.

В съдебно заседание пред настоящата въззивна инстанция представителят на Окръжна прокуратура Пловдив намира жалбата за неоснователна. Счита, че от събраните по делото доказателства по безспорен начин се доказва вината на подсъдимия, а наложеното му наказание е правилно като вид и размер. Моли за потвърждаване на присъдата.

Адв. Е., защитник на подсъдимия Т., поддържа жалбата си и допълнението към нея с изложените в тях аргументи. Заявява, че подзащитният му не отрича да е получил пари от Г. за да покани приятелката си от ***, но това е било заем, а за другите суми няма доказателства. Иска оправдаване на подсъдимия, алтернативно, намаляване на наказанието и приложението на чл.66, ал.1 от НК.

Подсъдимият Т. заявява, че никога не е нарушавал законите на Република Б., съжалява, че е взел заем, но не мисли че мястото му е в затвора.

В последната си дума подсъдимият Т. иска да бъде оправдан.

Въззивният съд, като обсъди направените с жалбата оплаквания, становищата на страните заявени пред настоящата инстанция и като извърши цялостна служебна проверка на първоинстанционното решение, съгласно изискванията на чл.314, ал.1 от НПК, намери жалбата за частично основателна.

От събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка.

Подсъдимият Г.Т. и пострадалата свидетелка В. П. Г. се познавали отдавна, тъй като от много години живеят в съседни апартаменти находящи се на трети етаж, в жилищна кооперация на адрес в гр. А., ул. „***” №15, вх.А. В края на 2016 г. подс. Т. живеел на адреса със своите родители, а св. Г., която била вдовица, живеела сама. Свидетелката Г. имала и двама сина, като единия от тях починал през 2012 г., а втория- Д.Г. починал през 2017 г.

Докато Д.Г. бил жив, той живеел отделно от своята майка и рядко я посещавал. Г. имала нужда от помощ в домакинството и намерила същата в лицето на подс. Т.. През 2016 г. той започнал да върши дребни услуги свързани с покупки на стоки от първа необходимост, както и със сваляне на филми от интернет на домашния компютър. С течение на времето подс. Т.

4 все по често посещавал жилището на пострадалата. В резултат на всичко това, пострадалата Г. започнала да има пълно доверие на подс. Т., като в съзнанието се затвърдило убеждението, че той е коректен и добър човек.

Към онзи момент св.Г. ползвала обикновен мобилен телефон с клавиши, с номер **********, като за използване на домашен интернет плащала такса, като абонат на „***“ ООД. За кореспонденция имала и регистриран пощенски имейл с адрес ***, който много рядко използвала.

През периода от 2015 г. до началото на 2017 г. подс. Г.Т. имал регистрирани множество банкови сметки в различни банки в страната, като съответно имал регистрирани пощенски имейли с адреси: *** и *** От получените справки чрез разкриване на банкова тайна, се установява:

На 29.06.2016 г. Т. открил две различни банкови сметки в „***“ АДедната в лева, а втората в евро, по които му били издадени две отделни дебитни карти. Двете сметки били закрити на 22.07.2019 г. Към края на 2016 г. подс. Т. имал открити общо четири сметки в банка „***“ АД, две които били закрити съответно на 04.04.2017 г. и 06.06.2019 г., а другите останали активни и към настоящия момент. Към края на 2016 г. подс. Т. имал открити две сметки в банка „***“ АД, двете активни и към момента. За периода от 30.01.2015 г. до 06.01.2016 г. подс. Т. имал открити и две банкови сметки в „***“ АД, които в последствие били закрити. Към края на 2016г. подс. Т. имал открита една сметки в банка „***“ АД, същата активна и към момента.

Към края на 2016 г. подс. Т. имал открити три банкови сметки в банка „***“ АД, съответно по една в лева, евро и щатски долари, първите две от които активни и към момента.

Посредством своите банкови сметки и сключените за тях договори със съответните банки, подс. Т. бил наясно с начина по който се използвали услугите за „онлайн банкиране“, като за тази цел активно използвал платформите на съответните банки.

От приложените по ДП № 611/2017г. справки се установява,че подс.

Т. имал разкрита и сметка в „***“ АД с IBAN ***. От същите справки се установява, че в цитирания в справката значителен период от време има данни за активно онлайн банкиране от страна на клиента. Въз основа на подадено от подс. Т. заявление посредством представена, попълнена и подписана от него бланка на искане-договор за издаване на безконтактна 5 дебитна карта, същия заявил и своето желание за получаване възможност да използва услугата „онлайн банкиране“, чрез съответен акаунт в сайта на банката. В самото искане подс. Т. вписал своите лични данни, включително и имейлът си *** и мобилен телефонен номер ***. Освен желанието за получаване на дебитна карта, на първа страница на искането, било отбелязано и желанието на подс. Т. да ползва опцията „*** онлайн“ а именно - „Активни права по всички настоящи и бъдещи сметки и продукти с SMS оторизация“.

През 2016 г. пострадалата Г. продала на своя брат св. И.П.Б. апартамент намиращ се в гр. А., ул. „***“ №11. Сумата по сделката била в размер на 70 000 лв. като първоначално на 20.09.2016 г. тя била преведена от св. Б. по сметка на пълномощника на св.Г.. В последствие част от тази сума, а именно 25 000 лева били преведени от пълномощника на св. Г. по сметка на пострадалата в *** - на 12.10.2016 г. сумата е постъпила по сметка с IBAN *** с титуляр В. П. Г.. В последствие, останалата част от сумата, а именно 45 000 лева били преведи от пълномощника по сметка на св. Г. в *** АД - на 16.12.2016 г. сумата е постъпила по сметка IBAN *** с титуляр В. П. Г..

Междувременно, св.Г. продала и друг свой апартамент за сумата от 70 000лв., като получените за него пари дала на сина си -Д.Г..

Подс. Т. бил наясно с получените от продажбите на имоти суми от страна св. Г.. Въпреки, че тя нямала необходимите познания и умения за ползване на платформи за банково онлайн банкиране, по причини известни само на подс. Т., той започнал да я убеждава да си открие акаунт с опция за интернет банкиране. Така под негово давление, тя се съгласила, като на 09.12.2016 г., пострадалата и подс. Т., заедно посетили клона на *** АД в гр.

А.. Там те провели разговор със св. Е.Х.А., работеща като служител на банката. При това с помощта на подс. Т., св. Г. заявила, че иска да получи право и възможност за онлайн банкиране във връзка с паричните суми които притежавала по сметка в същата банка. Въз основа на заявеното от св.Г. била представена за попълване бланка на искане-договор за издаване на безконтактна дебитна карта и предоставяне на банкови услуги за физически лица. Самото искане било попълнено саморъчно от подс.Т., който вписал в него личните данни на св.Г., като посочил и нейните имейл *** и мобилен телефонен номер **********. Освен желанието за получаване на дебитна карта, на втора страница на искането било отбелязано и желанието на св.Г. да ползва опцията „*** онлайн“, а именно-„Активни права по всички настоящи 6 и бъдещи сметки и продукти с SMS оторизация“. Последното давало възможност на клиента, чрез предоставения му достъп до регистрирания му в системата на банката личен акаунт, да използва услугата чрез сайта на банката, като извършва преводи на пари, чрез тяхната оторизация с потвърждаване на осемцифрен код, получен от потребителя чрез съобщение изпратено на посочения в искането мобилен номер.Това означавало, че клиента може да извършва онлайн преводи чрез този акаунт, като за целта първо следва да получи съобщение /SMS/ на регистрирания в банката мобилен номер, съдържащо осемцифрен код, който следвало да се потвърди, чрез неговото ръчно въвеждане в активния прозорец на акаунта на клиента в сайта на банката. Така попълненото от подс. Т. искане, било подписано от св.Г. и предоставено за обработка на банковия служител- св.А.. Тъй като на същата дата, по сметката на св.Г. в „***“ АД вече имало налични пари, то нямало и причина това искане да не бъде уважено. Няколко дни по-късно, св. Г. била поканена в клона на *** АД в гр. А. където били връчени заявената дебитна карта, както и запечатан хартиен плик, съдържащ потребителското име и паролата за ползване на услугата „*** онлайн“ и съответно за ползване на регистрирания акаунт. Прибирайки се в къщи, св.Г. отворила плика даден в банката, като видяла неговото съдържание. По същото време в дома се намирал и подс. Т.. По неговото искане св.Г. му показала съдържанието на плика, като той също видял потребителското име и паролата за акаунта на пострадалата. В последствие св. Г. прибрала листа с данните, като подс. Т. също видял мястото където тя го оставила на съхранение.