Решение № 337 от 31.10.2025, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 337 гр. Благоевград, 31.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимир Аршинков

Членове:

Атанас Маскръчки

Диана Узунова при участието на секретаря Мариела Палова в присъствието на прокурора И. Ал. А. като разгледа докладваното от Красимир Аршинков Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251200600882 по описа за 2025 година С присъда № 52/12.06.2025 год., постановена по н.о.х.д. № 479/2024 год. на Районен съд – Благоевград, подсъдимият А. Н. А. е признат за виновен в това, че на 21.03.2022 год., около 09.51 часа, в град Благоевград, при управление на моторно превозно средство /лек автомобил марка и модел „Мерцедес - А160" с рег. № ................../ по ул. "С С", с посока на движение от градски стадион „Х Б“ към кръстовището на ул. "С С" и ул. „В А", на пешеходна пътека, обозначена с пътна маркировка „М8.2", като правоспособен водач категория „В", е нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в ЗДвП, а именно - чл.119, ал.1 от ЗДвП, като при приближаване на посочената пешеходна пътека, означена с пътна маркировка, не е спрял управлявания от него автомобил и не пропуснал преминаващата по пешеходната пътека на ул. „С С“, от ляво на дясно на автомобила по протежението на ул. „В А“, пешеходка Й С Б.а от град Благоевград, в резултат на което е допуснал пътно транспортно произшествие с управлявания от него лек автомобил, ударил пресичащата пешеходка с предната броня на автомобила си в десния й крак, като по непредпазливост й причинил средна 1 телесна повреда, изразяваща се в счупване на капачето на дясното коляно, което е довело до трайно затруднение на движението на десния й крак за срок от около 3-4 месеца – престъпление по чл.343, ал. 3, предложение последно, б.“а“, пр. 1, алт. 2, вр. чл. 342, ал.1, пр. 3 от НК, вр. чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 8 /осем/ месеца, чието изтърпяване е отложено на основание чл. 66, ал.1 от НК за изпитателен срок от 3 /три/ години.

С присъдата, на основание чл. 343г от НК, на подсъдимия е наложено и „лишаване от право да се управлява МПС“ за срок от 1 /една/ година и 2 /два /месеца.

БлРС е постановил да се отнемат в полза на държавата и унищожат по съответния ред изброените веществените доказателства без съществена материална стойност, а именно: 1 бр.ДВД диск, съхраняван в плик между л.124 и л.125 в кориците на ДП№1899-111/2022г. по описа на 01 РУ на МВРБлагоевград, до внасяне на делото в съда, 1 бр.ДВД диск, съхраняван в плик между л. 188 и л.189 в кориците на ДП№1899-111/2022г. по описа на 01 РУ на МВР[1]Благоевград, до внасяне на делото в съда, 1 бр. флаш памет със запис от случая, представена от прокурор С Т за нуждите на делото в съдебно заседание на 27.01.2025г.

С нарочно определение №436/30.06.2025 год. по същото дело, на основание чл.306, ал.1, т.4 от НПК, съдът на основание чл.189, ал.3 от НПк е възложил в тежест на признатия за виновен подсъдим сторените по делото разноски в двете фази на наказателния процес.

Срещу посочената присъда е депозирана в законния срок въззивна жалба от името на подсъдимия А. А., с която се оспорва обосноваността и законосъобразността й. Твърди се, че без основание са игнорирани обясненията на подсъдимия, които съгласно НПК са годен доказателствен източник относно чути реплики от страна на пострадалата след инцидента, че сама е паднала, потвърдено от липсата на следи по бронята на автомобила.

Оспорва се и заключението по АТЕ, което не е изчислило опасната зона за спиране на автомобила, управляван от подсъдимия. Иска се отмяна на присъдата и признаването на жалбоподателя за невиновен по повдигнатото му обвинение. Пред въззивната инстанция защитникът на подсъдимия А. поддържа депозираната жалба като в пледоарията си приповтаря изложеното в 2 нея, доразвивайки нарушенията по АТЕ, които опорочават и правните изводи за наличието на вина в поведението на водача на лекия автомобил.

Алтернативно се иска и отмяна на присъдата и връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане.

Жалбоподателят А. се явява лично и поддържа заявеното от неговия адвокат, а в предоставената му последна дума предоставя на „съдиите да преценят като помислят добре“.

Частна жалба е депозирана и срещу определението за възложените в тежест на подсъдимия разноски, което според жалбоподателя е преждевременно, доколкото липсва влязла в сила присъда, с която да е признат за виновен.

Конституираният като частен обвинител наследник на починалата пострадала в лицето на И. Б. не се явява пред въззивната инстанция, редовно призован за датата и час на проведеното съдебно заседание. Повереникът му изразява становище, че съдът е отговорил на всички направени възражения в мотивите си и липсват основания за промяна в направените изводи, като пледира атакуваната присъда да бъде потвърдена.

Представителят на Окръжна прокуратура намира жалбата за неоснователна като счита, че липсват допуснати от първата инстанция нарушения, които да налагат отмяна или изменение на постановената присъда.

Възраженията за необоснованост на заключението по АТЕ се отхвърлят като се посочват изтъкнати от експерта аргументи в тази посока.

Въззивният съд, след цялостна проверка на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл.314 от НПК и самостоятелен анализ на събрания по делото доказателствен материал, намира, че направените във въззивната жалба възражения са неоснователни.

На първо място, следва да се посочи, че възприетата от първата съдебна инстанция фактическа обстановка е подробна и напълно съотвества на събрания доказателствен материал. Съдът е отделил в достатъчна степен внимание на събраните писмени и гласни доказателства, кредитирайки заявеното от свидетелите и заключенията по назначените в хода на разследването експертизи. Съпоставил е заявеното от подсъдимия в дадените от него обяснения с останалия доказателствен материал, логично заключавайки, че то не се подкрепя от нито едно от останалите доказателства, 3 поради което и в частта им, в която се заявява, че пострадалата си признала, че сама е паднала пред автомобила, не се възприемат като истинни. На второ място, съдът е дал отговор и на всички направени пред него възражения на защитника на подсъдимия, опирайки се на кредитираните свидетелски показания и експертни заключения и най-вече на казаното от вещите лица по СМЕ и АТЕ, които са раяснили механизма на ПТП и на причиненото увреждане. Отхвърлено като неоснователно е и основното възражение на защитника за непълнота и оттам за некомпетентност на заключението по АТЕ поради неизчислена опасна зона, като са разяснени обективните предпоставки на станалото ПТП и липсата на необходимост от нейното посочване, поради ниската скорост на движение на автомобила на подсъдимия и ясната видимост за него към пешеходната пътека и пресичащата я пострадала. На последно място, следва да се отбележи, че БлРС е приложил правилно материалния закон и правилно е точел съотношението между смекчаващи и отегчаващи отговорността на дееца обстоятелства, определяйки в справедлив размер наказанията му „лишаване от свобода“ и „лишаване от право да управлява МПС“.

С направените уточнения Окръжният съд в изпълнение на задължението си за собствено установяване на фактическата обстановка на база събрания доказателствен материал, намира за установено следното:

Подсъдимият А. А. е правоспособен водач на МПС категории „В*АМ“ и към инкриминираната дата имал навършени 73 /седемдесет и три/ години. На 21.03.2022 година, около 09,51часа, А. управлявал лек автомобил марка и модел „Мерцедес А160" с рег. № ... в гр.Благоевград по ул. "С С", с посока на движение от градски стадион „Х Б“ към кръстовището на ул. "С С" и ул. „В А". По същото време пострадалата Й Б.а се движела пеша, подпирайки се на бастун по тротоара на ул. „В А" от страната на намиращия се там зеленчуков магазин. Когато Б.а стигнала до намиращата се там пешеходна пътека на ул.“С С“, тръгнала да я пресича в посока от ляво на дясно спрямо движението на приближаващия се автомобил на подсъдимия. Към инкриминирания момент организацията на движението на пътя в района на кръстовището, образувано от ул. „С С" и ул. „В А", е отразена чрез пътна маркировка и вертикална сигнализация с пътни знаци, като от четирите страни на кръстовището е имало положени пешеходни пътеки тип М 8.2 / очертани съгласно чл. 64, т.3, б.“б“ от Правилника за прилагане на Закона за движение по пътищата, а именно с две 4 прекъснати линии напречно на оста на пътя /. Освен това на място били поставени и вертикални пътни знаци, както следва: знак „Б-3“ /„Път с предимство“/ на ул.“С С“ преди кръстовището с ул.“В А“ и допълнителна табела Т13 /„Направление на пътя с предимство“/ и преди кръстовището образувано от същите улици. В посока от МДЦ „Р“ към кръстовището имало пътен знак Б1 /„Пропусни движещите се по пътя с предимство“/ с допълнителна табела Т13 /„Направление на пътя с предимство“/.

Непосредствено преди инцидента състоянието на пътната настилка било добро, а асфалта сух. Ограничения във видимостта на пешеходната пътека и евентуално пресичащите я пешеходци пред водачите на ППС в района практически нямало. Докато пострадалата пресичала пешеходната пътека се приближил управлявания от А. лек автомобил. Въпреки, че имал възможност да я възприеме в по-ранен момент и да съобрази движението си с това обстоятелство, подсъдимият само намалил скоростта си, но не спрял пред възникналата опасност на пътя. Приближавайки пешеходката, той не я пропуснал да премине съгласно задължението си по чл.119, ал.1 от ЗДвП и на около 4 метра след началото на пешеходната пътека блъснал пострадалата с десния край на предната броня на автомобила си в областта на коляното на десния крак на пострадалата. В резултат на удара възрастната жена паднала на земята върху пешеходната пътека, която пресичала. От своя страна А. спрял управлявания от него автомобил и се приближил до пострадалото лице.

Непосредствено след инцидента на мястото спрели свидетелите К и М, които оказали помощ на пострадалата и се обадили, за да сигнализират ЦСМП – Благоевград и съответното полицейски учреждение. На място пристигнал полицейски екип и след запознаване със ситуацията полицейския служител К съставил протокол за ПТП, в който записал, че в района на пешеходната пътека водача на лекия автомобил А. блъснал пресичащата пешеходка Б.а.

Полицаите извършили проверка на водача за употребата на алкохол, който дал отрицателен резултат. На местопроизшествието пристигнал внукът на пострадалата И. Б. и присъствал на качването и на носилка на пристигналата на място линейка, която я отвела в местната болница. В болнично заведение пострадалата прекарала около месец, месец и половина, но и след това търпяла болки от причиненото и увреждане.

В хода на образуваното по случая досъдебно произвоство е била назначена СМЕ, от чието заключение се установява, че на пострадалата е 5 причинено счупване на капачето на дясното коляно, което й е причинило трайно затруднение на движението на десния крак за срок от около 3-4 месеца.

Съдебният лекар д-р А е уточнил, че травмата като механизъм на причиняване отговаря на представените данни за ПТП /блъсната от лек автомобил пешеходка, която се движела права/, а възможността за причиняване на същата травма при падане от собствен ръст е възможно само при придадено ускорение на тялото й , за каквото няма данни в процеса и свиване на крака й в областта на коляното, непосредствено преди падането със залитане към него.В противен случай, само от падане, е невъзможно да се причини констатираната травма.

От заключението по АТЕ, изпълнена от инж. М, се установяват не само механизма на ПТП, но и че причината за настъпването му е погрешна преценка на ситуацията от страна на водача А., който не е задействал веднага спирачната уредба на автомобила си, след като е видял тръгналата да пресича и придвижваща се вече по пешеходната пътека пострадала. Експертът е категоричен, че вместо да спре и пропусне движещата се с предимство по пешеходната пътека възрастна жена, водачът само е намалил скоростта на автомобила си и предприел „плавно спиране“, и така неоправдано е увеличил дължината на спирачния си път, допускайки закъснение в действията си, в следствие на което при приближаване на пешеходната пътека и пострадалото лице вече не е могъл да спре автомобила си преди мястото на самия удар. При така установените обективни по своя характер данни за инцидента инж. М е посочил, че е напълно безпредметно определяне на „опасна зона“ за движението на ППС преди мястото на инцидента, защото тя би била „мнима опасна зона“, тъй като водачът се е движел с ниска скорост /33.13км/час/ и вече е бил навлязъл в тази зона. Касае се за съзнателен избор на А., който само е намалил скоростта си, вероятно очаквайки, че пресичащата жена ще успее да премине през пешеходната пътека, още повече, че видимостта му е била много добра и без налични препятствия по пътя. Неправилната преценка и избор на водача само да намали скоростта си според експерта се потвърждава и от липсата на следи по автомобила от сблъсъка му с пострадалата жена, който се дължи именно на ниската му скорост.