Решение № 929 от 02.07.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 929 гр. София, 02.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно гражданско дело № 20221000500741 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

Със съдебно решение № 265254 от 05.08.2021г., постановено по гр.дело № 10846/2019г. по описа на СГС, ГО, 27-и състав, е осъден М. Ю. В. да заплати на А. В. К. сумата от 29 000 лв. на основание чл. 55, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД ведно със законната лихва от 16.08.2019г. (датата на подаване на исковата молба) до окончателното изплащане на главницата, като претенцията за законна лихва е отхвърлена за периода от 18.07.2019г. до 16.08.2019г.

Постъпила е въззивна жалба от М. В. представляван от особения представител адв. В.,, с която се обжалва съдебно решение № 265254 от 05.08.2021г., постановено по гр.дело № 10846/2019г. по описа на СГС, ГО, 27и състав, в осъдителната му част. Наведени са твърдения относно неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение на СГС, твърди се че същото е постановено при нарушаване на материалния закон и процесуалните правила.Твърди се,че събирането на гласни доказателства е било допуснато в нарушение на разп. на чл. 164 от ГПК.

1

По изложените аргументи въззивникът, моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло обжалваното решение и да отхвърли предявения иск. Не претендира разноски.

Въззиваемата страна, А. В. К., депозира писмен отговор, в който изразява становище относно неоснователността на постъпилата въззивна жалба. Излагат се съображения, че правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е анализирал релевантните за спора факти и доказателства и се е произнесъл по наведените от ответника съществени възражения.

Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди като правилно и законосъобразно обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски, направени пред въззивната инстанция.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от правна и фактическа страна следното:

Въззивната жалба, с която съдът е сезиран, е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно (не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание), както и е допустимо (съдът е разгледал предявения иск като му е дал правилна правна квалификация).

Настоящият съдебен състав следва да обсъди доводите, релевирани в подадената въззивна жалба досежно незаконосъобразността на обжалваното решение.

Разгледана по същество въззивна жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по 2 смисъла на чл.266 от ГПК. Предвид представените при първоинстанционното разглеждане на делото доказателства, настоящата съдебна страна намира следното:

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба, подадена от А. К., с която ищецът е предявил осъдителен иск с правно осн. чл.55 ал.1 предл. второ от ЗЗД срещу М. В. за сумата от 29 000 лв., за която твърди, че е превел на ответника след постигнато съгласие в средата на месец април на 2019г. двамата да участват в съвместен международен бизнес-проект чрез учредяване на акционерно дружество в Княжество Лихтенщайн, съгласно законите на Княжество Лихтенщайн, чиито акции следвало да бъдат поделени поравно между двамата съдружници. Съгласно постигнатите уговорки, ищецът превел на ответника на 25.04.2019г. сумата от 29 000 лв. за покриването на всички разноски по учредяването на бъдещото дружество.

Ищецът твърди, че тъй като към момента на подаване на исковата молба, а и към настоящия момент, ответникът не бил предприел действия по реализация на постигнатото споразумение, нито е предприел действия за регистриране на уговореното дружество, за него се поражда правен интерес от завеждане на иска за връщане на заплатената сума на неосъществено основание.

По делото е представено Удостоверение с изх. № 11-00-299/12.07.2019 г. на „Банка ДСК“ ЕАД, съгласно което на 25.04.2019г. А. К. е наредил на М. В. сумата в размер на 29 000 лв. по посочена сметка с титуляр ответника, а като основание е посочено „плащане по договор – 001 от 25.04.2019 г.“ Представено е заверено копие от банково нареждане от 25.04.2019 г. за сумата от 29 000 лв., с наредител А. К. и получател М. В., а като основание е посочено „плащане по договор – 001 от 25.04.2019 г.“ По делото са допуснати и събрани гласни доказателства: допуснат е и е разпитан един свидетел В. Х. Т., без родство със страните за обстоятелства, свързани с установени бизнес-отношения между страните. Съдът изцяло кредитира показанията на свидетеля. Същият установява, че е знаел за намеренията им да учредят дружество в Княжество Лихтенщайн, след което свидетелят е следвало да изработи интернет страница на дружеството.

Свидетелят твърди, че знае за стореното плащане, респ. за сключване на 3 договор между страните, който обаче не бил виждал. Тодоров твърди, че макар ответникът да се е интересувал от развитието на проекта, е станал неоткриваем, като свидетелят твърди, че е узнал, че ответникът си сменил личните документи и е напуснал Република България. Дружеството не било учредено, поради което и сайтът на същото не е направен.

Писмените доказателства не се оспорват от ответната страна.

От правна страна: Предвид обстоятелствената част и петитума на исковата молба, предявен е главен иск по чл. 55, ал. 1 , п р . I I от ЗЗД и акцесорен такъв по чл. 86 от ЗЗД, поради което и дадената от решаващия състав на СГС правна квалификация на главния иск е правилна.

С разпоредбата на чл. 55, ал. 1, пр. второ от ЗЗД законодателят е предвидил, че който е получил с оглед на неосъществено основание е длъжен да г

За да бъде уважен искът по чл. 55 ал.1 предл. второ от ЗЗД, то трябва да бъде доказано съществуването на първоначално основание за даване, съотв. получаване на процеснатата сума, реално даване, съотв. получаване на сумата, неосъществяване на основанието, поради което сумата е дадена. При тази хипотеза на неоснователното обогатяване трябва да се докаже реално настъпило разместване на имуществени блага, което да е настъпило въз основа на правно основание, което да не е напълно завършено.

По исковете по чл.55, ал.1 ЗЗД хипотезите на "получаване без основание" обикновено са обусловени от едно преюдициално договорно правоотношение. Фактическият състав на чл.55, ал.1, пр.второ от ЗЗД включва следните елементи: 1.Извършване на реална престация;

2.Престацията да е извършена с оглед на очаквано в бъдеще основание ;

3.Основанието за разместване на благата, да не е настъпило и да не може да бъде осъществено, не поради действия на страната,дала имуществената облага.

В този смисъл е и ППВС №1/79 г. съставляващо задължителна за съдилищата практика.

Фактите, подлежащи на установяване, са: даване на процесната сума от страна на ищеца, получаване на същата от страна на ответника, съществуване на достатъчно ясно и конкретно договорено основание при даване на сумата и 4 неосъществяване на същото, не поради неизправност на ищеца.

Съгл. разп. на чл.154 ГПК в тежест на ищеца е да докаже посочените предпоставки, след доказването, на които в тежест на ответника е да докаже наличие на основание за задържане на сумата, а при нетвърдене на такова - че е върнал полученото.

В конкретния случай не е спорно между страните, а и се установява от представените писмени доказателства, изходящи от трето за процеса лице („Банка ДСК“ АД), че процесната сума е преведена на 25.04.2019г. от ищеца на ответника.

Съдът, кредитирайки свидетелските показания, намира че са доказани и останалите, изисквани от закона елементи на посочения по-горе ФС: между страните е съществувала уговорка за учредяване на съвместно дружество в Княжество Лихтенщайн, като разходите за осъществяване на това договорно намерение до размера на 29 000 лв. е следвало да бъдат заплатени от ищеца, което и той сторил превеждайки тази сума на ответника. Ответникът не е предприел никакви действия по учредяване на дружеството, поради което и основанието ( учредяване на дружество в Кралство Лихтенщайн), на което е преведена сумата от 29 000 лв. не се осъществило. Предявеният иск е основателен и доказан.

По наведените във въззивната жалба възражения: същите са неоснователни. Въззивната жалба е лаконична, предвид обстоятелството, че е подадена от назначения на ответника особен представител.

Неоснователно е възражението, че първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение при допускане, събиране и кредитиране на гласни доказателства: в случая гласни доказателства са допуснати за доказване на съществуването на договори отношения между ищеца и ответника за сключване на договор за поръчка (учредяване от ответника на разноски на ищеца на съвместно дружество в Кралство Лихтенщайн), а не за доказване на даване или получаване на сумата от 29 000 лв., т.е. свидетелските показания са за обстоятелства, извън изчерпателно изброените в чл.164 ал.1 предл. второ т.1-6 от ГПК поради което първоинстанционният съд правилно и законосъобразно е допуснал свидетелски показания и е кредитирал същите.

Неоснователно е и възражението, че представените писмени доказателства са били преклудирани, предвид обстоятелството, че оригинали 5 на същите са представени в открито съдебно заседание, след указания на съда.

С оглед изложените съображения и поради съвпадане на изводите на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд съдебното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

По разноските: Предвид изхода на делото във въззивната инстанция, на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски, съобразно представения списък - 700 лв., заплатен хонорар за особен представител.

Водим от горното СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ГО, Х-ти състав

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение №265254 от 05.08.2021г., постановено по гр.дело № 10846/2019г. по описа на СГС, I-во ГО, 27-и състав в обжалваната му част.

В ОСТАНАЛАТА му необжалвана част съдебно решение № 265254 от 05.08.2021г., постановено по гр.дело № 10846/2019г. по описа на СГС, I-во ГО, 27-и състав е ВЛЯЗЛО В СИЛА.

ОСЪЖДА М. Ю. В. с ЕГН **********, с последен известен адрес в Република България: *** да заплати на осн. чл.78 ал.1 от ГПК на А. В. К. с ЕГН ********** сумата от 700лв., сторени разноски за въззивната инстанция.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл.280, ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6