Решение № 856 от 27.02.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 856 гр. Пловдив, 27.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20235330104249 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от Х. С. А., с ЕГН: ********** против „Би Енд Джи Кредит“ ООД, с ЕИК: 201513004, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 21, ал. 1 ЗПК, вр. с чл, 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 2 ЗПК за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 22 от Договор № ***г., сключен между страните, съдържаща задължение за заплащане на пакет от допълнителни услуги „Доверие" и даваща право на ответното дружество да получи заплащането па такса по пакет от допълнителни услуги „Доверие" по договор № ****г., както и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 50,00 лева, представляваща платена без основание сума по пакет „Доверие" по чл.22 от договора за периода от 19.07.2018г. до 22.12.2022г., ведно със законната лихва от датата па подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен Договор за потребителски кредит № ****г., съгласно който ищецът получил в заем от ответника сумата от 300 лева, при ГПР 43,84%, годишен лихвен процент 16.99 %, със срок на кредита от 17 погасителни вноски върху главницата от 300 лв., с обща стойност на всички плащания в размер па 339,66 лева.

Постигната била договореност в раздел 6, чл. 19 - 24 за заплащане на пакет от 1 допълнителни услуги в размер на 561,00 лева или за срока на договора ищецът следвало да върне сумата от 900,66 лева.

Сочи се, че по отношение на възнаграждението за закупен пакет от допълнителни услуги „Доверие" важи изцяло нормата на чл. 146 ал. 1 вр. ал. 2 от ЗЗП, тъй като доброволният пакет „Доверие", има общ, типов характер и не е индивидуално съставено - с оглед личността на клиента или с оглед някакви индивидуални особености. Цялото споразумение е било изготвено предварително и потребителят не е разполагал с възможност да влияе па съдържанието му. От своя страна самото съдържание па това споразумение към договора за ПК противоречи най-общо на изискването за добросъвестност и по силата на основната хипотеза на чл. 143 от ЗЗП придобива характер на неравноправност.

Излага се, че предметът на „споразумение за предоставяне па пакет от допълнителни услуги" бил дефиниран в множество точки, а сумата, търсена на базата на това споразумение - 561,00 лв. е недължима, поради недействителност на клаузите, с които е уговорена, при наличие на предпоставките на чл. 21 ал. 1 от ЗПК вр. чл. 10 ал. 2 и чл. 10а ал. 2 от ЗПК.

Твърди се, че предметът на това споразумение, цитиран по-горе, макар да е дефиниран като допълнителни „услуги", в действителност се състои от действия, свързани с усвояването и управлението именно на креди та, предоставен с договора за потребителски кредит, както и създава разходи, които също са свързани с договора за кредит. Това правно положение е недопустимо по смисъла на ЗПК, тъй като по този начин кредитодателят се домогва да заобиколи изискванията на този закон, което му е забранено с чл.

21, поради и което такава клауза е нищожна. Следователно клаузите по раздел VI от ДПК, касаеща Доброволен пакет - „Доверие" са нищожни и не са породили правен ефект - тоест - парично задължение от тях не е възникнало за клиента, тъй като същите са и недействителни, както поради противоречие с добрите нрави и закона, така и поради това, че са неравноправни. Моли се за уважаване на предявените искове и присъждане на разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от страна на ответника, с който се поддържа становище за неоснователност на предявените искове и се моли за тяхното отхвърляне.

Сочи се, че с процесната клауза от сключения между страните договор не се накърняват добрите нрави. Те не са в противоречие с общоприети житейски норми на справедливост и добросъвестност, както и с правилата за поведение установени в обществото. Няма и как да бъде обратното, тъй като дейността на финансовите институции се осъществява при регулаторен режим, строг контрол и договор при общи условия, необходими за да се гарантира пазарната дисциплина и сигурността на клиентите. Твърди се, че е неоснователно възражението на ищеца, че предлаганите от кредитора доброволни действия представляват скрита възнаградителна лихва и по този начин се заобикаля закона.

Твърди се, че изискването на чл.11, т. 10 от ЗПК е да бъде наличен годишният процент на разходите (ГПР), което е сторено в договора.

2

Твърдението на ищеца, че този процент не отговаря на истината и не е изчислен съгласно методиката посочена в закона е неоснователно. Посочва се, че неправилно се приема, че заявените от жалбоподателя, в ролята му на страна по процесния договор за кредит допълнителни действия са част от ГПР.

Излага се, че ищецът, като страна по договор за потребителски кредит, сам е пожелал допълнителните действия. Всяко действие, което кредитора е предоставил е било по желание на потребителя. Никога допълнителното действие не е било задължителна предпоставка за отпускане на кредит от страна на „Би енд Джи Кредит” ООД, т.е договорът за кредит е можел да се сключи и без него. Пакетът от действия присъсва в Стандартния Европейски формуляр (СЕФ) като цена. т.е не може да се твърди, че ищецът не е разбрал за него. Присъствайки в преддоговорната информация и факта, че ищеца сам е пожелал да го ползва отхвърля и твърдението, че клаузата е уговорена индивидуално от кредитора и е неравноправна по смисъла на чл.144, т.9 от ЗЗП.

Моли се за отхвърляне на предявените искове и присъждане на направените по делото разноски.

С протоколно определение от 02.02.2024г. съдът е допуснал на основание чл. 214, ал. 1 ГПК изменение на предявения осъдителен иск чрез увеличаване на неговия размер, като същият се счита предявен за вместо за сумата от 50 лева за сумата от 142, 97 лева.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По делото не се спори, а и се установява от събраните писмени доказателства, че между Х. С. А., с ЕГН: **********, в качеството му на кредитополучател и ответника „Би Енд Джи Кредит“ ООД, с ЕИК: 201513004, в качеството му на кредитодател е сключен Договор № ***г., ***г., съгласно който ищецът получил в заем от ответника сумата от 300 лева, при ГПР 43,84%, годишен лихвен процент 16.99 %, със срок на кредита от 17 погасителни вноски върху главницата от 300 лв., с обща стойност на всички плащания в размер па 339,66 лева. Постигната била договореност в раздел 6, чл. 19 - 24 за заплащане на пакет от допълнителни услуги в размер на 561,00 лева или за срока на договора ищецът следвало да върне сумата от 900,66 лева.

В раздел VІ от Договора, е било уговорено и закупуването на Допълнителен пакет „Доверие“ за допълнителни услуги, като в чл. 22 от Договора е посочено, че кредитополучателят дължи 17 месечни погасителни вноски по Допълнителния пакет „Доверие“, всяка в размер на 13,02 лева.

В чл. 24 от Договора е посочено, че общото задължение на кредитополучателя по кредита и по Доброволен пакет „Доверие“ възлиза на 561 лева, по 33 лева – общ размер на вноска.

Предвид изложеното, съдът приема, че между страните е възникнало 3 валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума. Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон – ЗПК.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7-12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7 - 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

В исковата молба е релевирано основание за недействителност на договора за потребителски кредит, свързано с изискването на чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК за посочване на общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 43, 84 %, а ГЛП – 16,99 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание.

Отделно от това, в договора за кредит е посочено, че общият размер на дължимата сума не е сборът от стойността на главницата и лихвата, ведно с разходите по ГПР, а е в размер на 339, 66 лева. Изрично, в чл. 24 от Договора, е отбелязано, че в тази обща сума е включена стойността на Доброволен пакет „Доверие“, по който се дължи възнаграждение за предоставените от ответника на ищеца услуги в размер на 561 лева.

Относно възнаграждението за допълнителни услуги по Доброволен пакет „Доверие“, съдът намира, че не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, 4 изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № * начин. В контекста на дадената дефиниция в чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

В раздел VІ от Договора, в разпоредбите, касаещи Доброволен пакет „Доверие“ /чл. 19-чл. 24/, е уговорено, че кредиторът предлага, а кредитополучателят се съгласява, срещу предвидени парични вноски, да осигури „допълнителни действия“, касаещи дейността на кредитора, с цел минимизиране на риска от неизпълнение на задълженията и осигуряване на плащанията на кредитополучателя по договора за кредит. Терминът „допълнителни действия“ включва пълно съобразяване с нуждите на кредитополучателя и пълна ангажираност на кредитора, вкл. при евентуално неизпълнение на задълженията по договора, като обхваща следните действия на кредитора в полза на кредитополучателя, а именно: (1) „Динамично плащане“ – кредиторът изпраща свой представител на домашния адрес на кредитополучателя или на друго предварително уговорено с кредитополучателя място, при условие, че то се намира в квартала по настоящия (домашен адрес) на кредитополучателя, в рамките на работното време на обслужващия го офис, за да извърши кредитополучателят редовно плащане; (2) „отлагане на вноска“ – кредиторът отлага еднократно вноска до 14 дни след падежа на вноската, която кредитополучателят иска да отложи при условие, че са настъпили обстоятелства, които затрудняват финансовото му положение; (3) „разходи за събиране при забава – за сметка на кредитора“;

Разпечатката съдържа 33 от 67 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/791d299e-27c6-4cb1-97f7-d255f0683386