Решение № 570 от 19.12.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 570 гр. Пловдив, 19.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Радка Д. Чолакова при участието на секретаря Катя Н. Митева като разгледа докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно търговско дело № 20225001000562 по описа за 2022 година намери следното:

Производство по чл. 258 и следв. от ГПК, образувано по подадени две въззивни жалба, първата - от Х. Р. М., Д. Р. М., действащ чрез законния си представител Х. Р. М., Р. А. М., тримата действащи чрез процесуалния си представител адвокат Н. Н., втората - от С. Н.Б.Б.А.С., чрез процесуалния представител адвокат Д. Д., срещу постановеното решение №22014 от 14.04.2022 г. по търг.дело №50/2020 г. по описа на Окръжен съд К..

Постъпила е и частна жалба от Х. Р. М., Д. Р. М., действащ чрез законния си представител Х. Р. М., Р. А. М. срещу постановеното определение №22151 от 06.07.2022 г. по делото в производство по реда на чл.248 от ГПК.

С постановеното решение С. Н.Б.Б.А.С. е осъдено да заплати на Х. Р.

М., на Д. Р. М., действащ чрез законния си представител Х. Р. М., и на Р. А.

М. обезщетение в размер по 15 000 лв. на всеки един от тях, като частична претенция от сумата 40 000 лв. за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от настъпило на 19.06.2017 г. ПТП в Република А.. Със същото 1 решение са отхвърлени предявените искове за сумата над 15 000 лв. до 26 000 лв., като частична претенция от сумата 40 000 лв.

По първата въззивна жалба – жалбоподателите Х. Р. М., Д. Р. М., действащ чрез законния си представител Х. Р. М., и Р. А. М. са останали недоволни от решението в отхвърлителните му части, като считат, че е неправилно, поради нарушение на материалния закон – чл.52 и чл.51,ал.2 от ЗЗД, нарушение на процесуалния закон и необосновано. Посочват, че определените размери на обезщетение са занижени, не са отчетени специфичните за случая обстоятелства, настъпилите психични травми, както и съдебната практика по сходни случаи, че съотношението на съучастие е прекалено завишено, че не могат да им се изискват медицински документи, с които не разполагат, че им се дължи законна лихва на основание чл.516, ал.4 от КЗ. Молят да се отмени решението в обжалваната му отменителна част, като им се присъдят на всеки един по 26 000 лв., които претенции са частични от по 40 000 лв.

По втората въззивна жалба - жалбоподателят С. Н.Б.Б.А.С. е останал недоволен от така постановеното решение в осъдителните му части, като счита, че исковете са недопустими – липсват предпоставките на чл.516,ал.8 от КЗ, тъй като не са налице хипотезите на чл.515 от КЗ, извънсъдебните претенции до него са били изначално недопустими, нито формално, нито по същество, а ищците не са лица, пребиваващи на територията на Б., а отделно е изпълнена хипотезата на чл.515,ал.4,т.1 и чл.516, ал.5, като въпреки това бюрото се е произнесло в двумесечния срок по чл.516,ал.2. В тази връзка посочва, че окръжният съд не е обсъдил наведените от него доводи и представени доказателства. Налице е и определяне и изплащане на обезщетение от страна на застрахователя. При условие на евентуалност, счита решението за неправилно. Моли да се обезсили постановеното решение, а евентуално – да се отмени, като се отхвърлят изцяло исковите претенции.

Срещу така постъпилите въззивни жалби са подадени съответни отговори, в които се считат същите за неоснователни. С.то прилага и писмени доказателства, изпратени от а. осигурителен институт след постановяване на обжалваното решение.

Подадена е и частна жалба срещу постановеното определение по чл.248 от ГПК, като Х. Р. М., Д. Р. М., действащ чрез законния си представител Х.

2

Р. М., и Р. А. М. молят то да се отмени и бъде присъдено адвокатско възнаграждение на процесуалния им пълномощник, както са посочили в жалбата.

Срещу частната жалба е постъпил отговор от С. Н.Б.Б.А.С., който я счита за неоснователна и моли да не се уважава.

Съдът, след като се запозна с акта, предмет на обжалване, наведените оплаквания, както и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Първоинстанционното решение е връчено на ищците на 29.04.2022 г., и на ответника на 18.05.2022 г. Въззивните жалби са подадени съответно на 13.05.2022 г. и на 01.06.2022 г. Ето защо са депозирани в срока по чл.259 от ГПК от надлежни страни срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден съдебен акт. Ето защо, подлежат на разглеждане в съответствие с направените оплаквания съгласно чл.269 от ГПК.

Видно от исковата молба, ищците описват ПТП, настъпило на 19.06.2017 г. в А. на кръстовище на улица Ш. между трима участника при управление на МПС, което е в резултат на неправомерното движение на лек автомобил Н.П. *** с рег. № *-******, управляван от виновния водач Е. Г., и неговия механизъм, като посочват, че виновният водач /участник №1/ с управлявания от него автомобил удря лек автомобил Н. К. *** с рег.№ ********, управляван от водача М.Г. /участник №2/, който от своя страна удря лек автомобил О.А. с рег.№ * **** **, управляван от Р. А. М. /участник №3/, вследствие на което настъпват телесни повреди на намиращите се в лек автомобил О.А. трима ищци.

Твърдят, че от официалните свидетелстващи документи, с които е констатирано ПТП, се установява отговорността на участник №1, че към датата на събитието е налице валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите за лекия автомобил Н.П. *** с австрийско застрахователно дружество, чийто представител за Б. е З.Б.В.И.Г. АД, предоставящо покритието по чл.493 от КЗ.

Посочват, че са се обърнали към австрийското застрахователно дружество с извънсъдебна претенция, но поради различни обстоятелства били принудени да се ползват от по-благоприятния режим на разпоредбата на чл.515,ал.1,т.1 от КЗ за пострадалите лица, отправяйки претенция до 3 ответника в качеството му на компенсационен орган, когато урежда претенции в случаи, които подлежат на обективно установяване и, поради това дейността му се ограничава до проверка дали е отправена претенция за обезщетение по установения ред и в предвидените срокове, без да се прави преценка по същество.

Твърдят, че липсва окончателно становище от страна на австрийското застрахователно дружество или от неговия представител за Б. по извънсъдебната им претенция в срока по чл.496 от КЗ – в тримесечен срок от предявяването на претенцията. В случая след изтичането на този срок са уведомени, че застрахователят ще се произнесе след представяне на допълнителни документи, с което претенциите им се отлагат за неопределено време. Считат, че са налице основанията на чл.515,ал.2 от КЗ и имат право да претендират обезщетения пряко от ответника в качеството му на компенсационен орган.

Посочват претърпените увреждания в резултат на ПТП, а именно:

- Х. Р. М. е претърпяла увреждане на черепа, лявата и дясна половина на гръдния кош,

- Д. Р. М. е претърпял тежка черепно-мозъчна травма, наранявания на очите, ушите и раменете, хоспитализиран за 11 дни в болнично заведение, - Р. А. М. е претърпял тежка травма на гръбначния стълб.

Произшествието, болничният престой, постепенното и трудно възстановяване, изживените стрес, шок и ужас оставят болезнени белези в съзнанието им. Двамата възрастни ищци страдат от нарушения на съня, свързани с постоянни кошмари, пресъздаващи различни моменти от настъпването на произшествието. То се отразява изключително негативно върху бъдещия им живот, тяхната лична и социална ангажираност, самочувствие, самостоятелно придвижване, работа, генерално променя живота им.

При тези твърдения претендират заплащане на застрахователно обезщетение за причинените им неимуществени вреди – болки и страдания от телесни увреждания, претърпени вследствие процесното ПТП, в размер по на 26 000 лв. за всеки един от тях, частична претенция от сумата по 40 000 лв. за всеки един от тях.

4

Ответникът – С. Н.Б.Б.А.С., е подал отговор, в който счита, първо, че исковете са недопустими. В тази връзка се позовава на чл.516,ал.8 от КЗ, като посочва, че липсва надлежна претенция срещу компенсаторния орган по чл.516, ал.1, тъй като не са налице предпоставките на чл.515, липсва надлежно сезиране към застрахователя и неговия представител в Б. от активно легитимирани лица, ищците нямат качеството на пребиваващи лица на територията на Б. и липса на произнасяне в законноустановения срок.

Евентуално, съгласно чл.516,ал.4,т.1,предложение второ от КЗ, увредените лица не могат да предявяват претенции пред компенсаторния орган, когато са предявили претенции срещу застрахователя и неговия представител и са получили отговор от тях в тримесечен срок. Евентуално съгласно чл.516,ал.5, производството пред компенсаторния орган се прекратява, когато застрахователят е дал повторно мотивиран отговор, като е обяснил защо вредите не са установени и каква допълнителна информация му е необходима, за да се произнесе по същество по претенциите. В крайна сметка според него, пасивно легитимирано лице да се произнесе по претенциите е а.ят застраховател, с когото ищците следва да уреждат отношенията си по извънсъдебни и съдебни претенции за обезщетение.

Ако се приеме, че исковете са допустими, ответникът ги оспорва по основание и размер. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на майката на малолетното дете Д., която към момента на произшествието го е държала в ръцете си и то не се е намирало в предвидените от закона детски обезопасителни системи /25 %/. Евентуално, оспорва претърпяването и обема на вреди, както и причинната им връзка с ПТП, размерът им над определените от застрахователя суми – 900 евро за първата ищца, намалено с 25%, поради съпричиняване, 700 евро за втория ищец детето Д., 1000 евро за третия ищец, претенцията за законна лихва, прави възражение за изтекла погасителна давност. Моли да се отхвърлят исковите претенции.

По делото са приложени кратно съобщение и служебна бележка за ПТП, сл.д.№С1/190061/2017 г. на О.Д.П. – В., констатиращи процесното ПТП и протичането му, участниците в него и фактическата ситуация, имащи характер на официален свидетелстващ документ. Установяват се участниците, вкл. водачите им и пътуващите заедно с тях в автомобилите, тяхната 5 националност, адрес и наранявания.

Приложени са и медицински документи за всеки един от ищците – предварително уведомление за нараняване на П.К. ** Р.Е. 3, В., протокол от амбулаторен преглед на Подразделение на О.Л.З. на гр.В. Д. – С.М.Ц.И. както и за ищеца малолетно дете – доклади за трансфер и преместване и епикриза при изписване на пациент от 29.06.2017 г.

Няма спор, че ищците са съответно майката, малолетното и дете и дядо му, които са български граждани с постоянни адреси в Б. и, които са претърпели на 19.06.2027 г. ПТП в А., гр.В., като съгласно констатиращите официални а. документи, причината за ПТП се основава на виновното поведение на водача на лекия автомобил, участник №1, който е а. гражданин, а неговото МПС е застраховано със задължителна застраховка Гражданска отговорност при посоченото австрийско застрахователно дружество.

По делото се установява, че ищците, като увредени лица, са предявили претенция пред английското застрахователно дружество на 18.07.2017 г. чрез представителя им а.я адвокат П.. Изплатено им е имуществено обезщетение за увредения автомобил, но за неимуществените вреди са изискани медицински документи. Впоследствие, към 05.09.2018 г., като техен представител встъпва българския адвокат Д.. По преписката са приложени медицински документи – посочените по-горе представени по делото писмени документи. Предложено е сключване на споразумение - 900 евро за първата ищца, намалено с 25%, поради съпричиняване, 700 евро за втория ищец детето Д., 1000 евро за третия ищец, които суми са изплатени на 15 и 16.12.2020 г./след завеждане на настоящата искова молба на 22.06.2022 г./. Приложена е електронната кореспонденция, която се е развила по повод претендираните неимуществени вреди и прилагането на медицински документи за определянето на техния размер.