Решение № 159 от 10.07.2024, Окръжен съд - Габрово

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 159 гр. Габрово, 10.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Ива Димова

Симона Миланези при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева като разгледа докладваното от Симона Миланези Въззивно гражданско дело № 20244200500121 по описа за 2024 година

С решение № 8 от 16.01.2024 г., постановено по гр. д. № 1477/21 г., поправено с решение № 197 от 03.06.2024 г., Севлиевският районен съд е осъдил Х. Т. И. ЕГН: *****, с адрес: гр. Габрово, ул. ****, да заплати на „Имексим" ООД, ЕИК 107578431, със седалище и адрес на управление: гр.

Севлиево, ***, на основание чл. 203, ал. 1 КТ, сумата от 610 лв., представляваща обезщетени за имуществени вреди, причинени по небрежност от работника, по влекач и полуремарке с регистрационен номер ***, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 16.12.2021 г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 329,40 лв., представляваща лихва за забава за периода от 22.10.2021 г. до 16.12.2021 г., като е отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер от 21 175, 39 лева - левова равностойност на претендираните 10 826,81 евро, като неоснователен. С решението разноските по делото са разпределени между страните по съразмерност.

Срещу така постановеното решение, в частта, в която е отхвърлен искът на „Имексим" ООД е постъпила въззивна жалба, чрез адв. И., в която се твърди, че в обжалваната ч а с т същото е неправилно. Излага се, че жалбоподателят не споделя приетото от съда, че з а причинените на 1 дружеството по небрежност от ответника имуществени вреди, същият следва да носи ограничена имуществена отговорност. Ответникът след причиняване на вредите и непосредствено преди откриването им, по негова инициатива, е прекратил трудовото си правоотношение с ищцовото дружество, поради което работодателят, който установил вреди след това, нямало как да реализира отговорността на вече бившия работник по реда на КТ. Ако работникът беше уведомил своевременно работодателя за вредите, те щели да бъдат покрити от застраховката, но поради противоправното му поведение и скриване на информация се е стигнало до заплащането на причинените вреди от страна на работодателя. В случая, след като работникът е прекратил трудовото си правоотношение преди работодателя да разбере за вредите, то за отговорността на същия следва да намери приложение чл. 211 от КТ, където е предвидена пълна имуществена отговорност, която се осъществява по съдебен ред. Моли се, предявеният иск да бъде уважен изцяло.

В срок е постъпил отговор от ответника по жалбата, чрез адв. Б., в който се заема становище за неоснователност на същата, по подробно изложени доводи. Моли се, решението да бъде потвърдено.

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да се приеме, че същата е процесуално допустима.

Районен съд- Севлиево е бил сезиран с осъдителен иск от „Имексим" ООД против ответника Х. Т. И. за сумата от 21 175, 39 лева - левова равностойност на претендираните 10

826,81 евро, за причинени на дружеството имуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба до заплащане на сумата, както и с акцесорен иск за лихва за забава, за периода от 22.10.2021 г. до 16.12.2021 г. в размер на 168, 42 лв.

Ищецът твърди, че се занимава с транспортна дейност, а ответникът е бил назначен на длъжност шофьор, тежкотоварен автомобил над 12 тона при дружеството. На 07.06.2021 г. същият управлявал влекач с регистрационен номер ЕВ * * * * ВМ, собственост на „ИМЕКСИМ" ООД, с прикачено полуремарке с регистрационен номер * * * , предоставено от DHL Freight (Belgium) NV/собственост на "TIP Trailer Services Belgium" BV/ , като в следствие на ПТП били причинени вреди по влекача и прикаченото полуремарке с регистрационен номер ***. Вина за това имал ответникът, 2 който проявил небрежност при закачване на ремаркето и по- късно при управлението му, се е стигнало до ПТП-то. Нарушени били техническите правила за окачване на ремаркето, като това било в следствие на проявена от страна на работника небрежност, като нямало умисъл (уточнение направено от адв. И. в о.с.з. проведено на 07.11.2022 г. л. 146 от гр. Д. № 1477/21 г. на СвРС).

Излагат се твърдения, че за тази щета на DHL Freight (Belgium) NV, са издадени две фактури за сума в общ размер на 10 826,81 евро, които били представени на ищеца като доказателство за заплатени щети по полуремаркето, собственост на DHL Freight (Belgium) NV. Ставало дума за фактури с получател DHL Freight (Belgium) NV. Във връзка c покриване на разходите по щетите била начислена и сумата в размер на 80,00 е в р о административни такси. Сумата от 10 826,81 евро била заплатена от „ИМЕКСИМ" ООД, ЕИК 107578431 на DHL Freight (Belgium) NV по фактура № 13609250 о т 22.10.2021 г., като същата сумата била прихваната от суми, дължими от DHL Freight (Belgium) NV на ищцовото дружество.

Сочи се, че след причинените щети ответникът е прекратил трудовото си правоотношение с „Имексим" ООД, ЕИК 107578431 по собствена инициатива. Ответникът не оспорвал причинените вреди, но не заплащал претендираната сума за причинените вреди.

В подадения отговор ответникът оспорва предявените искове. Твърди, че правилно е закачил ремаркето след извършен ремонт, но на около 300 м. от портала на сервиза ремаркето се откачило. Сочи, че било установено, че механизмът, с който се закачало ремаркето не бил смазан правилно и бил ръждясал, което било причина за незаключването му. Моли, исковете да бъдат отхвърлени.

За да постанови обжалваното решение, РС- Севлиево е приел, с оглед наведените твърдения в исковата молба и направените уточнение в о.с.з. от 07.11.2022 г., че предявеният иск е пр. квалификация чл. 203, ал. 1 от КТ, тъй като ищецът твърди, че при изпълнение на работата работникът е проявил небрежност, в следствие на което е настъпила щетата, обезвреда за която се претендира с иска. Приел е, че фактическият състав на предявения иск е осъществен. Приел за доказано, че ответникът, към момента на настъпване на вредата е бил работник при ищеца на длъжност „шофьор на тежкотоварен автомобил над 12 тона“ и при изпълнение на възложената му работа – 3 управление на процесното ремарке и влекач, виновно, проявявайки небрежност, не изпълнил задълженията си и не свързал правилно и трайно ремаркето към влекача, в следствие което настъпило ПТП- ремаркето се откачило при управлението на влекача и за работодателя настъпила имуществена вреда в размер на 10 826, 81 лв., която е заплатена от ищеца на DHL Freight (Belgium), чрез прихващане. Приел е, че имуществената отговорност на работника е ограничена по размер съгласно чл. 206, ал. 1 КТ до размер на месечното трудово възнаграждение, което към настъпване на щетата е в размер на 610 лв., до която сума е уважен предявеният главен иск, като го е е отхвърли в останалата му част до претендираните 21 175, 39 лв. равностойността на 10 862, 81 евро, като неоснователен.

Въззивният съд, като прецени събраните доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

К ъ м 07.06.2021 г., ответникът е бил в трудово правоотношение с въззивника, което се установява от приложеното по делото трудово досие.

Ответникът, в качеството му на работник е изпълнявал длъжността „шофьор, тежкотоварен автомобил над 12 тона" при ищцовото дружество. Не е спорно, а и видно от приложената по делото длъжностна характеристика, ответникът е имал задължение и е отговарял за правилната експлоатация на управлявания от него автомобил. Трудовото правоотношение между страните е прекратено по взаимно съгласие, по молба на работника, считано от 24.09.2021 г.

Не се спори между страните, че на 07.06.2021 г., ответникът при изпълнение на трудовите си задължения е управлявал влекач с прикачено полуремарке, предоставено на ищцовото дружество от DHL Freight (Belgium), като по време на движение последното се е откачило, с което нанесени щети по процесния влекач и полуремаркето. От приетата съдебно-техническа експертиза се установява, че механизмът на откачване на полуремаркето по време на движение, е свързан с незаключване от заключващия механизъм на ремаркето, което не е било трайно и правилно свързано с влекача, при което е последвало откачане на полуремаркето по време на движение.

По делото са приети копие от фактура № Т***/15.06.2021 г., с описани материални щети за 7 076,70 евро издадена от "TIP Trailer Services Belgium" BV и копие на фактура № Т***/15.06.2021 г. с описани аварийно-спасителни услуги и спешен ремонт за 3 670,11 евро, издадена от „ТИР Trailer Services Belgium" BV. Двете фактури са обобщени във фактура № 13609250 о т 22.10.2021 г, копие от която е приета по делото и същата е 4 изпратена на ищцовото дружество от DHL Freight (Belgium) NV. От приетата съдебно - икономическа експертиза, се установява, че фактура № 13609250 от 22.10.2021 г. е получена от „Имексим" ООД на 25.10.2021 г. и е осчетоводена на 01.11.2021 г. като разходи за външни услуги, като за задължението по нея дружествата са извършили прихващане, на осн. изявление от DHL Freight Belgium Nv от 21.07.2021 г.

При така установеното от фактическа страна, въззивният съд приема обжалваното решение за валидно и допустимо в обжалваната част. По същество, в обжалваната част, същото е правилно и законосъобразно, като съдът споделя мотивите на Районен съд – Севлиево и по реда на чл. 272 от ГПК препраща към тях.

Съдът намира за неоснователно единственото възражение в жалбата, че след като работника, по негова молба, е прекратил трудовото правоотношението с работодателя преди предявяване на иска за имуществени вреди, причинени от него по небрежност, то същия следва да носи пълна имуществена отговорност по реда на чл. 211 от КТ.

Имуществената отговорност на работника или служителя се състои в задължението му да обезщети вредите, причинени на работодателя при или по повод изпълнението на трудовите задължения. Обект на нарушението при отговорността по чл. 203 и сл. КТ съставляват трудовите задължения на работника или служителя да пази имуществото, което му е поверено или с което в досег при или по повод на работата. В този смисъл ограничената имуществена отговорност има договорен характер, тъй като възниква при неизпълнение на задължение по конкретно трудово правоотношение, а пълната имуществена отговорност, каквато претендира въззивника и се реализира само по реда на сочената от него норма на чл. 211 от КТ, има деликтен характер, тъй като намира своето основание в неизпълнение на общото задължение да не се вреди другиму. Според разрешенията на т. 2 от ТР № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК хипотезите на пълна имуществена отговорност по чл. 203, ал. 2 КТ касаят деликт, отговорността за който се реализира по реда на чл. 49 ЗЗД и чл. 45 ЗЗД.

В случая въззивникът претендира, че за него са настъпили вреди от неизпълнение на задължение на ответника произтичащо от трудовия договор.

По делото не се доказа извършването на деликт от страна на работника, в см. на правонарушение. За да се реализира пълна имуществена отговорност на 5 работника, в хипотезите на чл. 203, ал.2 от КТ във вр. с чл. 211 от КТ, следва по делото да се докаже, че работникът умишлено е причинил вредата или същата е в резултата на престъпление. С оглед фактическите твърдения на ищеца и събраните доказателства по делото, безспорно е доказано, че ответникът е причинил процесната вреда поради небрежност при и по време на изпълнение на възложените му трудови задължения, което изключва пълната имуществена. Обстоятелството, че работникът е с прекратено трудово правоотношение към момента на предявяване на иска, не променя вида на отговорността, която следва да носи пред работодателя за нанесените му вреди докато е бил в трудово правоотношение с него, тъй като източник на отговорността му е неизпълнение на задължението му като работник да пази имуществото на работодателя, с което е бил в досег при и по повод изпълнение на възложената му работа.