Решение № 5044 от 03.09.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5044 гр. София, 03.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станимира И.

Членове:

Райна Мартинова

Петър Милев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20231100512665 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 7200/27.06.2022 г. по гр.д. № 28433/2021 г. по описа на СРС, 119 състав е отхвърлен искът за приемане за установено, че претендираното от „П.“ ЕООД вземане за следните суми: 122,07 лева застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“, законната лихва върху обезщетението за имуществени вреди от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на 05.07.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 29.11.2019 г. по частно гражданско дело № 38811 по описа на СРС за 2019 г. против Застрахователно акционерно дружество „ОЗК – З.“ АД съществува, а „П.“ ЕООД е осъдено да заплати на Застрахователно акционерно дружество „ОЗК – З.“ АД сумата от 100 лева разноски по водене на заповедно производство, 300 лева – разноски по водене на исковото производство.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба вх. № 147594/14.07.2022 г., подадена от „П.“ ЕООД, в която са изложени съображения за неправилност на постановеното решение. Въззивникът поддържа, че съгласно чл. 405, ал. 1 1 от КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователя е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. Доказано било, че процесният автомобил Рено Канго е имал валиден към датата на застрахователно събитие 01.05.2018 г. застрахователен договор по застраховка „Каско“ при ответното дружество, размера на щетите по автомобила, причинно – следствена връзка между тях и застрахователното събитие.

Поддържа, че съдът не е изследвал нормата на чл. 408, ал. 1 от ЗК, където били изброени хипотезите, при наличието на които можело да се откаже плащане на застрахователно обезщетение и е приел, че отказа на дружеството ответник е незаконосъобразен, но същевременно приема, че иска е неоснователен и недоказан. Съдът приел, че уврежданията не се намирали в причинно следствена връзка с процесното събитие, но този извод бил неправилен.

Твърди, че в уведомлението било посочено, че на 01.05.2018 г. вредите били причинени при потегляне от паркирано състояние на автомобила.

Установявало се от опис – техническата експертиза се установявало, че декларираните щети били констатирани от представител на ответното дружество след направен оглед на превозното средство на 02.05.2018 г., като от съдебно – техническата експертиза се установявало, че вредите можело да настъпят по описания начин. Поддържа, че е сключил застрахователен договор „Каско“, платил е застрахователна премия, а застрахователя ответник се задължил да възстанови всяка повреда по автомобила съобразно условията на договора. Съдът отхвърлил иска, като приел, че отказа на застрахователя е основателен въз основа на чл. 20 от Общите условия на ответното дружество, като съдът неправилно приел, че тези общи условия били приложими, като по делото липсвали доказателства, че ги е приел. Неприемането на общите условия по застрахователния договор от страна на ищеца означавало, че се прилагат правилата на Кодекса на З.то, а не разпоредбите на общите условия.

Поддържа, че в настоящия случай не се установило, че е налице неизпълнение на задължение на застрахования, което да води до нарушаване на целта и духа на закона, както и не било налице нито едно основание, предвидено в чл. 408 от КЗ, за да възникне правото на застрахователя да откаже. Поддържа, че размерът на вредата не следва да бъде намаляван. Излага съображения за нищожност на разпоредбата на чл. 20 от Общите условия, поради нейната неравноправност. Освен това, посочва, че ответникът вече бил платил сумата от 80,57 лева, поради което бил признал вземането. Моли обжалваното 2 решене да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен изцяло. Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия ЗАД „ОЗК-З.“ АД с вх. № 300221/25.10.2023 г., с която заявява, че оспорва въззивната жалба. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира направените във въззивното производство разноски.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр.д. № 28433/2021 г. по описа на СРС, 119 състав е образувано по искова молба, подадена от „П.“ ЕООД против ЗАД „ОЗК – З.“ АД, с която по реда на чл. 422 от ГПК е предявен иск с правно основание чл.

405, ал. 1 от Кодекса за З.то.

Ищецът твърди, че за лек автомобил Рено Канго с рег. № В **** НК е сключена застраховка „Каско“ със застрахователна полица № 0020090201700604 със срок на валидност 10.05.2017 г. до 09.05.2018 г. Твърди, че по силата на договора ответникът се задължил да заплати на собственика на застрахованото МПС, всяка загуба или повреда настъпила по време на срока на действие на застраховката до размера на застрахователната сума.

Твърди, че на 01.05.2018 г. Д.К. паркирал автомобила на паркинг в гр. Варна, на ул. ****, като преди автомобилът да потегли се установило, че бил увреден от неизвестно МПС. Твърди, че веднага след настъпилото ПТП е уведомил застрахователя и била образувана щета № 0020-090-0663/2018, бил направен опис, в който били посочени всички увредени детайли по МПС. Твърди, че в резултат на застрахователното събитие на автомобила били причинени вреди, които е следвало да се възстановят в пълен обем. Установявало се от фактура, приложена към исковата молба, че стойността на ремонта била 202,64 лева.

По образуваната щета застрахователят изплатил частично стойността на уредените детайли само сумата от 80,57 лева, като остатъкът от 122,07 лева не бил платен и бил постановен отказ. Моли да бъде признато за установено, че ответникът дължи исковата сума, за която била издадена заповед за изпълнение. Претендира направените в исковото и заповедното производство 3 разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника ЗАД „ ОЗК – З.“ АД, с който заявява, че оспорва предявения иск изцяло. Поддържа, че по процесната застрахователна полица били регистрирани 5 броя щети, като всички застрахователни събития се твърдяло, че са настъпили в рамките на една седмица, а именно седмица преди изтичане на покритието на застрахователната полица, като били увредени детайли със степен „боя“.

Поддържа, че полицата е сключена при Специални и Общи условия, като в полицата било посочено, че тя се сключва при кампания „Пролет“, според която застрахователят заплаща 10 % от застрахователната сума по полицата за всяка щета, независимо от броя на щетите без документ, общо до 30% от застрахователната сума за срока на застраховката. Твърди, че към момента всички пет щети на дружеството била изплатена сумата в размер общо на 3378,48 лева, която е 61% от застрахователната сума в размер на 5555 лева.

Уговореният лимит за заплащане на обезщетение при заведени щети без документи е в размер ва 1666,50 лева. Освен това, оспорва твърденията, че щетите са настъпили по описания в исковата молба начин, тъй като били нанесени ожулвания и счупване на корпуса на предно дясно огледало. Моли предявения иск да бъде отхвърлен.

В първоинстанционното производство за установяване на настъпилото събитие са събрани писмени доказателства, както и е прието заключение на съдебно – автотехническа експертиза, въз основа на които първоинстанционният съд е приел, че застрахователното събитие не е настъпило по описания в исковата молба начин, както и че с оглед определения лимит в общите условия, предявеният иск се явява неоснователен.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира 4 следното:

Договорът за застраховка “Каско” е вид имуществена застраховка, по силата на който застрахователят се задължава да заплати на застрахования обезщетение за имуществени вреди, настъпили при настъпване на застрахователно събитие. От събраните по делото доказателства се установява, че между ответното застрахователно дружество и ищеца „П.“ ЕООД и ЗАД „ОЗК – З.“ АД е бил сключен застрахователен договор, по силата на който застрахователят е поел задължение да поеме риска от настъпване на вреди по автомобил Рено Канго. При сключване на застрахователната полица застрахования чрез представител е заявил, че е запознат и приема Общите условия по застраховка Каско на МПС, представляващи неразделна част от договора, като е удостоверил това свое изявление с подписа си. В този смисъл неоснователно е възражението на въззивника, че общите условия не са приети от него и не следва да се прилагат техните разпоредби по отношение на процесния договор. Съгласно чл. 20 от Общите условия застрахователят не дължи застрахователно обезщетение в пълен размер при невъзможност на застрахования да представи някои от документите по чл. 18, ал. 2, т. 6, включително при щети, настъпили от ПТП или в паркирано състояние, когато съгласно действащата нормативна уредба, компетентните органи не посещават мястото на събитието, като в този случай застрахователят приема две отделни застрахователни събития, за които доказването е само на база уведомлението на застрахователя като последният има право да получи обезщетение за претърпените вреди.

Съгласно чл. 405, ал. 1 от Кодекса за З.то при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок, като срокът не може да бъде по – дълъг от 15 дни от датата, на която застрахованият е изпълнил задълженията си да уведоми застрахователя и да представи всички поискани документи. От събраните по делото доказателства се установява, че на 02.05.2018 г. представител на „П.“ ЕООД е подал 5 уведомления за щети, причинени при настъпили на 25.04.2018 г., 27.04.2018, 28.04.2018 г., 29.04.2018 г. и 01.05.2018 г. Следователно процесната щета се явява пета поред, заявена от въззивника за определяне и заплащане на обезщетение, поради което и с оглед разпоредбата на чл. 20 от приложимите към договора общи условия обезщетение за вреди, причинени от застрахователно събитие, настъпило на 01.05.2018 г., не е 5 дължимо.

Неоснователен е доводът на въззивника, че разпоредбата на чл. 20 от общите условия е нищожна, тъй като е неравноправна. Доколкото в конкретния случай, се касае до спор между търговци, правилата свързани с предвидената в чл. 146 във връзка с чл. 143 от Закона за защита на потребителите закрила е неприложима.

Следва да се посочи, освен това, че в конкретния случай не се касае и до нищожност поради противоречие с добрите нрави (каквато не се твърди от въззивника). Застрахователят е ограничил определянето и заплащането на застрахователно обезщетение само до две застрахователни събития, които могат да бъдат определени само въз основа на уведомление от застрахования.

В останалите случаи, застрахованият дължи представяне на доказателства за обстоятелствата, при които е настъпило застрахователното събитие.

Предвид на изложеното и поради съвпадане на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло.

Съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия сумата от 50 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.