Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 72 от 02.12.2021, Районен съд - Радомир

Съд
Районен съд - Радомир
Дело
Административно наказателно дело 271/2021
Вид
Решение № 72
Подписан
02.12.2021
В сила
23.12.2021
Състав
ИВЕТА ПАВЛОВА ТАКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 11 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.44, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.140, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.143, ал.15 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 145, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.175, ал.3, пр.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.14 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.18 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 72 гр. гр. Радомир, 02.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, І СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ИВЕТА П. ТАКОВА при участието на секретаря М. Д. М. като разгледа докладваното от ИВЕТА П. ТАКОВА Административно наказателно дело № 20211730200271 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

С наказателно постановление №20-1158-006808/30.07.2021г. началник група към ОДМВР-Перник, сектор „Пътна полиция“ е наложил на жалбоподателя К. Д. К., с ЕГН:********** от гр.Радомир, ул.»Л.» №. административно наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, както и на основание Наредба №Із-2539 на МВР са му отнети 10 контролни точки.

Недоволен от така наложените му наказания К. по изложени във въззивната жалба съображения и правни доводи на адвокат- пълномощника му, моли съда да отмени атакуваното наказателно постановление. Въззивника изцяло оспорва фактическата обстановка описана в АУАН и НП, с твърдението, че не е извършил адм. нарушение, за които е санкциониран.

Въззиваемата страна ОД МВР-Перник, редовно и своевременно призована, не е изпратила представител и с писмено становище депозирано по делото моли съда да потвърди същото като законосъобразно издадено.

Районна прокуратура гр.Перник, ТО-Радомир, редовно и своевременно призована, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Радомирският районен съд, като взе предвид становищата на страните и като 1 прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, приема от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима и се дължи нейното разглеждане по същество.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

В АУАН № 225111/13.11.2020 г. е описано от фактическа страна, че на 13.11.2020 г.в 16.04 часа в гр.Радомир по ул.“Дупнишка“ жалбоподателят е управлявал товарен автомобил „Пежо Експерт“, с рег.№., собственост на А. Ф.С., с ЕГН:**********, с посока на движение от с.Червена могила към гр.Радомир, като при извършена проверка от контролните органи на Пътна полиция на кръстовището с ул.“Парижка комуна“ същите са установили, че управляваното от жалбоподателя МПС е със служебно прекратена регистрация по реда на чл.143, ал.15 от ЗДвП на 26.06.2018г.

Младши автоконтроьор З.А., в сектор „ПП“ при ОДМВР съставил горецитирания АУАН на жалбоподателя, като свидетел по съставянето на акта , както и по установяване на нарушението е свидетеля Д.П., също служител на ОДМВР-Перник. АУАН е връчен на жалбоподателя, като последният го е подписал и е посочила в графа „Възражения“ :“имам възражения“

В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН от страна на жалбоподателя не е постъпило писмено възражение.

Въз основа на събраните по преписката доказателства и съставения АУАН административно-наказващия орган е издал атакуваното в настоящето производство НП №20-1158-006808/30.07.2021г. като със същото са наложени на жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, както и на основание Наредба №Із-2539 на МВР са му отнети 10 контролни точки.

Гореописаната фактическа обстановка изцяло се подкрепя от показаният на разпитаните по делото свидетели. Свидетелят Д.Г., на длъжност „младши автоконтрольор“ в сектор „ПП“ при ОДМВР-Перник изцяло поддържа фактическата обстановка изложена в АУАН и НП и заявява, че на процесната дата в гр.Радомир при спиране и проверка на жалбоподателя К., като водач на МПС са констатирали с колегата му, след служебна проверка в информационната система на КАТ, че управлявания от К. автомобил е със служебно прекратена регистрация.В резултат на проверката на К. е бил съставен и процесния АУАН № 225111/13.11.2020г.

2

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Преди да пристъпи към разглеждане на правния спор по същество съдът следва служебно да провери дали са налице допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на обжалваното НП и процесния АУАН. Настоящият състав на решаващия съд намира, че при провеждане на административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, атакувания АУАН и НП са издадени в съответствие с императивните изисквания на чл. 57 и чл. 42 от ЗАНН. Посочени са и всички факти, които са относими към съставомерните елементи и на нарушителя е била ясна фактическата рамка, в която следва да организира защитата си. Посочени са доказателствата, въз основа на които е направен извод за извършеното нарушение и неговото авторство, като както в АУАН, така и в НП са описани и доказателствата.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник сектор към ОДМВР Перник, който е оправомощен със Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи.

По същество на спора, настоящият състав намира, че фактическата обстановка описана в акта за установяване на адм. нарушение и в атакуваното наказателно постановление, предвид ангажираните в хода на съдебното следствие от страна на административно-наказващият орган гласни доказателства и писмени такива приложени в административно-наказателната преписка не е установена и доказана по безспорен начин.

Административно наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Съгласно приетата за нарушена разпоредба на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. За това нарушение чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП предвижда налагане на глоба от 200 до 500 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 до 12 месеца на всеки водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.

При преценка на субективната страна на административното нарушение, съдът съобрази и разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, съгласно която служебно прекратяване на регистрацията настъпва автоматично, ако новият собственик не изпълни задължението си в двумесечен срок да пререгистрира автомобила. За тези действия на контролните органи собственикът не се уведомява, като в случая задължението е за последния. В случая видно от събраните доказателства и приложени в АНП жалбоподателят е само водач на МПС и за него няма задължение да регистрира ППС и да знае за това задължение. Доказателствата сочат, че към момента на проверката К . не е бил собственик на управлявания от него автомобил. Управляваният от него товарен автомобил е бил с поставени на местата 3 регистрационни табели, което означава, че преди да предприеме управлението му е направил всичко нужно за да се убеди, че може да се движи с него по пътищата, отворени за обществено ползване. Към момента на твърдяното нарушение – 13.11.2020 г., К. не е бил собственик на товарния автомобил, поради което по силата на чл. 145, ал. 2 от ЗДвП няма задължение в едномесечен срок от придобиването да го регистрира на свое име . Липсват доказателства както лицето, което му е предоставило автомобила, което така и не е установено, съответно и собственика да са уведомили ползвателя в случая Косатдинов , че автомобилът е със служебно прекратена регистрация. Очевидно собственикът не е изпълнил това задължение, поради което е последвало служебно прекратяване на регистрацията от 26.06.2018г. г., без това обстоятелство да е известно на ползващия автомобила на същия този ден - жалбоподателя. Няма представени доказателства К. да е знаел и да е бил уведомяван по друг начин за тази прекратена регистрация. Към момента на проверката – 13.11.2020 г., автомобилът е бил с поставени регистрационни номера , както бе посочено погоре , като ползвателят в случая К. не е уведомяван от собственика на автомобила за служебно прекратяване на регистрацията. Това обстоятелство изключва субективния елемент на възведеното нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП. Незнанието на жалбоподателя за служебно прекратената регистрация води до категоричен извод, че вмененото умишлено нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП не е извършено от него виновно по смисъла на чл. 6 ЗАНН, тъй като вината е субективно отношение на дееца към извършеното от него нарушение. Незнанието на фактическите обстоятелства, принадлежащи към състава на вмененото нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, изключват умисъла относно това умишлено нарушение – арг. от 14, ал. 1 НК, вр. чл. 11 ЗАНН, относно обстоятелствата изключващи отговорността.

При така установеното съдът намира, че нито са налице елементите от състава на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, нито са налице каквито и да е доказателства за това, че деянието е осъществено от жалбоподателя виновно, поради което това деяние се явява несъставомерно от обективна и субективна страна по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Предвид изложеното съдът намира, че неправилно и в нарушение на материалния закон е ангажирана отговорността на жалбоподателя за извършено от него нарушение по чл.

140, ал. 1 от ЗДвП, поради което издаденото наказателно постановление следва да се отмени.

За да издаде наказателно постановление, с което да наложи на извършителя адм. наказание, административно-наказващият орган следва да установи, че деянието е адм. нарушение, че нарушението е извършено от лицето, посочено като нарушител, и че това нарушение е извършено виновно от лицето,което в случая не е сторено.

Мотивиран от горното и в същия смисъл, и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН районният съд

РЕШИ:

4

ОТМЕНЯ наказателно постановление №20-1158-006808/30.07.2021 г., с което началник сектор към ОДМВР-Перник, сектор „Пътна полиция“ е наложил на К. Д. К., с ЕГН:********** от гр.Радомир, ул.»Л.а» №. административно наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, както и на основание Наредба №Із-2539 на МВР са му отнети 10 контролни точки.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на АПК пред Пернишки административен съд в 14 – дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено с мотивите.

Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________

5