Решение № 232 от 28.01.2020, Административен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№232 гр. Пловдив, 28.01.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І състав в публично заседание на двадесети януари през две хиляди и двадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА МАТЕЕВА при секретаря К.Р., като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 2653 по описа на съда за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.195б и чл.166 ДОПК.

Образувано е по жалба на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД против акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 172 от 29.07.2019 г. на директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район” (БДИБР), с който е установено публично държавно вземане по издаденото в полза на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД разрешително № 300601 от 15.111.2004 г. за водовземане от подземни води за периода 01.01.2013 г. – 31.12.2017 г. в размер на 908 414.80 лева и лихва за забава в размер на 297 635.12 лева.

Според дружеството-жалбоподател оспореният акт е материално и процесуално незаконосъобразен, издаден в противоречие с целта на закона, а административният орган е допуснал съществени нарушения на процедурните правила, регламентирани в АПК, ДОПК и Закона за водите, които са довели до формиране на незаконосъобразен извод. Актът е издаден при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон, съдържа неточности, неправилно са изчислени главницата и лихвите, както и неправилно са посочени правните основания за издаване на акта. Моли да се отмени оспорения АУПДВ, алтернативно – да бъде изменен. Претендира разноски по делото.

Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли тя да се отхвърли, като неоснователна, по доводи, подробно изложени в представените по делото писмени бележки.

Съдът намира, че жалбата е подадена от лице с правен интерес, непосредствен адресат на оспорения акт, с който се засягат неблагоприятно негови права и законни интереси, и в преклузивния срок по чл.149 ал.1 АПК, поради което е допустима, но разгледана по същество, тя е неоснователна поради следните съображения:

От представените по делото писмени доказателства се установява, че с Разрешително № 300601 от 15.11.2004 г. на директора на БДИБР на „Водоснабдяване и канализация" ЕООД е предоставено правото на водовземане от подземни води, посредством два броя тръбни кладенци при ПС „Север“, разположена в имот с № 77, находящ се в землището на гр. Пловдив, с цел на водовземането – за питейно-битов водоснабдяване на част от гр. Пловдив, с разрешен годишен воден обем – 17 029 440.00 куб.м, със срок на действие на разрешителното – 15.11.2029 г.

За използваните годишни водни количества по издаденото

Разрешително № 300601 от 15.11.200 г. са подадени справки и декларации по чл.194б от ЗВ от *** на „Водоснабдяване и канализация“ ООД, както следва: справка вх. № КД-05-805/27.01.2014 г. за добитото през 2013 г. количество подземна вода от 8 559 700 м3; справка вх. № КД-05-1199/30.01.2015 г. за добитото през 2014 г. количество подземна вода от 8 185 300 м3; справка вх. № КД-05-946/26.01.2016 г. и декларация по чл.194б от ЗВ вх. № КД-04-405/29.01.2016 г. за добитото през 2015 г. количество вода от 8 976 440 м3; справка и декларация по чл.194б от ЗВ вх.№

КД-05-1131/25.01.2017 г. за добитото през 2016 г. количество вода от 9 570 500 м3 и справка и декларация по чл.194б от ЗВ вх. №

КД-04-1505/31.01.2018 г. за добитото през 2017 г. количество подземна вода от 10 128 800 м3 .

С Констативен протокол № ПВ1-188/04.08.2017 г. (л.110) е обективирана проверка по документи за изчисляване на дължимите такси по Разрешително № 300601 от 15.11.2004 г., с който е констатирано, че за периода 01.01.2013 г.

– 31.12.2016 г. дружеството е представило в БДИБР справки и декларации по чл.194б ЗВ за добитите количества подземна вода, както се посочи по-горе, и дължима годишна такса за този период в размер на 705 838.80 лв., изчислена съгласно чл.10 ал.2 т.1 от Тарифата за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 177/24.06.2011 г., обн., ДВ., бр.50 от 01.07.2011 г., изм., ДВ, бр.3 от 10.01.2012 г., в сила от 01.01.2012 г. /отм./, определяща единичната цена в размер на 0.02 лева за всяка една от годините.

С Констативен протокол № ПВ1-056 от 04.05.2018 г. (л.112) е обективирана проверка по документи за изчисляване на дължимите такси по Разрешително № 300601 от 15.11.2004 г., с който е констатирано, че за периода 01.01.2017 г.

– 31.12.2017 г. дружеството е представило в БДИБР справка и декларация по чл.194б ЗВ за общо добито количество подземна вода за 2017 г. – 10 128 800 м3 и е определена дължима сума в размер на 202 576.00 лв., определена съобразно разпоредбата на чл.11 ал.1 и чл.12 ал.2 от Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 383/29.12.2016 г., обн., ДВ, бр.2 от 06.01.2017 г., в сила от 01.01.2017 г., изм., бр. 27 от 2.04.2019 г.; Решение № 9920 на ВАС на РБ от 19.07.2018 г.

- бр. 56 от 16.07.2019 г., в сила от 16.07.2019 г., при която единичният размер на таксата за водовземане от подземни води за обществено питейно-битово водоснабдяване е също 0.02 лв./куб. м.

Изчислената общо дължима сума за такса по разрешителното за водовземане от подземни води за посочения период е общо в размер на 908 414.80 лв. и не е платена по сметка на БДИБР.

С покана за доброволно изпълнение изх. № ПО-02-544 от 27.06.2019 г. (л.47) „Водоснабдяване и канализация" ЕООД е поканено да плати доброволно, в седемдневен срок от получаването, задължението си по чл.194 ал.1 т.1 б.“б" ЗВ като титуляр по Разрешително № 300601 от 15.11.2004 г. за периода 01.01.2013 г. – 31.12.2017 г., в размер на 908 414.80 лева, ведно с дължимата лихва за периода на забава. В поканата е включено и уведомление, че при неплащане на дължимите такси ще бъде открито производство по издаване на АУПДВ.

На основание чл.26 от АПК, с уведомление за започване на производство за издаване на акт за установяване на публично държавно вземане изх. № ПО-02-544(1) от 11.07.2019 г. (л.45) ***т на „ВиК“ ЕООД е уведомен, че на основание чл.26 във връзка с чл.34 от АПК започва процедура по принудително събиране и се дава 3-дневен срок от получаване на уведомлението за запознаване със събраните доказателства в административното производство по установяване на публичното държавно вземане за дължимите и незаплатени от дружеството такса за водовземане от подземни води за периода 01.01.2013 г. – 31.12.2017 г.

С оспорения АУПДВ № 172 от 29.07.2019 г., предмет на настоящото съдебно производство, е установено по основание и размер задължението на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД за такси за водовземане от подземни води по Разрешително № 300601 от 15.11.2004 г. за периода 01.01.2013 г. – 31.12.2017 г. в размер на 908 414.80 лева и лихва за периода на забава в размер на 297 635.12 лева, тъй като към датата на издаване на АУПДВ дружеството не е платило по сметката на БДИБР тези такси.

Актът е предявен на дружеството-жалбоподател с писмо изх. № ПО-02-544(2) от 06.08.2019 г. (л.37). Жалбата пред настоящата инстанция е депозирана чрез БДИБР- Пловдив на 12.08.2019 г.

В съдебно заседание на 20.01.2020 г. е изслушана и приета без възражения съдебно-счетоводна експертиза, за изготвянето на която вещото лице е използвало всички приложени по делото документи и е извършило проверка на място в счетоводството на дружеството. Данните са представени в табличен вид в експертизата подробно, като крайният извод не експерта е, че установените от контролния орган дължими суми за такса за водовземане не се отличава от тези, декларирани от самото дружество.

В хода на съдебното производство не се представят нови доказателства.

При така установените факти съдът намира, че оспореният акт е законосъобразен и не са налице основания за неговата отмяна или изменение.

АУПДВ, е издаден от компетентен орган, предвид разпоредбата на чл.195б ал.1 и ал.2 във връзка с чл.194 ал.1 т.1 б.“б“ във връзка с чл.194 ал.2 от ЗВ във връзка с чл.166 от ДОПК и съответните тарифи за таксите за правото на водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, в предвидената писмена форма, съгласно изискванията по чл.59 ал.2 т.1-8 от АПК.

Не се споделя възражението, че в административното производство по издаване на оспорения акт са допуснати такива съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са основание за незаконосъобразност на акта. Административният орган е изпратил покана за доброволно изпълнение на задължението за плащане на таксата за водовземане, която съдържа предупреждение, че при неизпълнение ще последва издаване на акт за установяване на публично държавно вземане. Т.е., спазени са правилата на чл.26 АПК и на дружеството-жалбоподател е било гарантирано правото на защита в пълен обем, като е имало възможност да направи всичките си искания и възражения и да представи всичките си писмени доказателства. Следва да бъде изрично отбелязано, че нито в административното производство по издаване на оспорения акт, нито в настоящото съдебно производство дружеството не е представило нови писмени доказателства, установяващи плащане на процесните задължения, което е единственият правнорелевантен факт от значение за настоящия спор и за преценката за законосъобразността на издадения АУПДВ. В този смисъл съдът намира, че дори и в производство по издаване на оспорения акт да не са спазени всички административнопроизводствени правила, нарушенията не могат да се квалифицират като съществени, защото законният представител на дружеството не е бил лишен от възможността лично или чрез упълномощено лице да направи искания, бележки и възражения, всички факти от значение за правилното решаване на спорния въпрос са били изяснени и волеизявлението на органа не е било повлияно от каквото и да е нарушение на процедурата.

Съгласно чл.195б ал.2 от ЗВ актът се съставя въз основа на писмени доказателства, включващи: 1. извлечения от сметките, по които постъпват таксите; 2. платежни и други счетоводни документи, издадени от лицата, използващи водите; 3. покана към лицето за доброволно изпълнение; 4. констативни протоколи от извършения контрол за изпълнение на задължението. В съответствие с тази законова регламентация оспореният акт е издаден въз основа на представени от дружеството справки за иззети водни количества и декларации по чл.194б ЗВ за периода 2013 г. – 2017 г., поканата за доброволно изпълнение и констативни протоколи от проверка за изпълнение на задълженията. Т.е., противно на твърденията на дружеството-жалбоподател, актът е издаден при спазване на установените за неговото издаване административнопроизводствени правила.

Не се споделя също възражението за нарушение на формата на акта. В достатъчна степен подробно и ясно са определени, както времевия период, за който дружеството не е погасило задълженията за такси за водовземане, така и размерът на задълженията, като са посочени фактическите и правните основания за издаване на акта. Непосочването на целта на водовземане, мястото на водоползване и вида на водоизточника в диспозитива на акта, според настоящия съдебен състав не съставлява такова съществено нарушение на изискването за форма, което да води до незаконосъобразност на оспорения акт, защото в самия него е посочено разрешителното за водовземане, въз основа на което са определени публичните задължения; самото Разрешително № 300601 от 15.11.2004 г. също е част от административната преписка по издаване на оспорения акт, както и констативните протоколи от извършения контрол за изпълнение на задължението по издаденото разрешително, в което достатъчно ясно, конкретно и точно са определени всички елементи на правото на водовземане, включително целта на водовземане, мястото на водоползване и вида на водоизточника. В този смисъл не е налице непълнота или нарушение на изискването за форма.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя и в насока сгрешени времеви периоди за така определените задължения. Действително, констатациите в КП № ПВ1-188/04.08.2017 г. са за задължения на дружеството за периода 01.01.2011 г. – 31.12.2016 г., но в раздел I. т.4 точно и ясно са посочени периодите, както и размерът на задълженията, а в последния абзац на т.6 е посочено, че дружеството „… не е внасяло суми по сметка на БД ИБР за заплащане на дължимите такси за периода 01.01.2013 – 31.12.2017 г….“, като в разделII отново са представени задълежнията оп еприоди и размени, включително и лихвата за забава. Безспорно, жалбоподателят е наясно, че не дължи суми за 2011 и 2012 г. по Разрешително за водоползване № 300601/15.11.2004 г. – това, от една страна, а, от друга, така определените задължения в общ размер на 908 414.80 лв. отговарят изцяло на посочените в мотивната част на акта суми за годините – 2013, 2014, 2015, 2016 и 2017 г.