Решение № 4864 от 14.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4864 гр. София, 14.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

ЙОАНА КР. КАЦАРСКА при участието на секретаря Виктория С. И.а Докова като разгледа докладваното от Петър Ив. Минчев Въззивно гражданско дело № 20261100504307 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 527 от 12.01.2026г., постановено по гр.д № 62070/2024г. по описа на СРС, 71-ви състав, са отхвърлени предявените от „Минолби“ ЕООД срещу „А1 България“ ЕАД осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за връщане на следните суми: сумата 0,75 евро (1,46 лв.) с ДДС, представляваща сбор от платени без правно основание месечни абонаментни такси, едностранно начислени от ответника по Фактура № 442395307, за мобилна услуга № ******** и № ********, за отчетен период 28.11.2021 г. – 27.12.2021 г., по Договор № ******** с Приложение от 03.12.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба в съда – 17.10.2024 г., до окончателното й заплащане; сумата 2,58 евро (5,05 лв.) с ДДС, представляваща сбор от платени без правно основание месечни абонаментни такси, едностранно начислени от ответника по Фактура № 442079377, за мобилна услуга № ********, № **********, № ********, за отчетен период 28.11.2021 г. – 27.12.2021 г., по Договор № ******** с Приложение от 03.12.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба в съда –24.10.2024 г., до окончателното й заплащане; сумата 0,37 евро (0,72 лв.) с ДДС, представляваща сбор от платени без правно основание основание месечни абонаментни такси, едностранно начислени от ответника по Фактура № 442085013, за мобилна услуга № ********, за отчетен период 28.11.2021 г. – 27.12.2021 г., по Договор № ******** с Приложение от 03.12.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба в съда 23.10.2024 г., до окончателното й заплащане; сумата 0,93 евро (1,81 лв.) с ДДС, представляваща сбор от платени без правно основание месечни абонаментни такси, едностранно начислени от ответника по Фактура № 442396991, за мобилна услуга № ********** и № ********, за отчетен период 28.11.2021 г. – 27.12.2021 г., по Договор № ******** с Приложение от 03.12.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба в съда – 29.10.2024 г., до окончателното й 1 заплащане; сумата 0,37 евро (0,73 лв.) с ДДС, представляваща сбор от платени без правно основание месечни абонаментни такси, едностранно начислени от ответника по Фактура № 442402808, за мобилна услуга № ********, за отчетен период 28.11.2021 г. – 27.12.2021 г., по Договор № ******** с Приложение от 03.12.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба в съда 29.10.2024 г., до окончателното й заплащане; сумата 0,73 евро (1,42 лв.) с ДДС, представляваща сбор от платени без правно основание месечни абонаментни такси, едностранно начислени от ответника по Фактура № 442061462, за мобилна услуга №********, за отчетен период 28.11.2021 г. – 27.12.2021 г., по Договор № ******** с Приложение от 03.12.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба в съда – 29.10.2024 г., до окончателното й заплащане; сумата 0,37 евро (0,73 лв.) с ДДС, представляваща сбор от платени без правно основание месечни абонаментни такси, едностранно начислени от ответника по Фактура № 442069887, за мобилна услуга № 0888514568, за отчетен период 28.11.2021 г. – 27.12.2021 г., по Договор № ******** с Приложение от 03.12.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба в съда 06.11.2024 г., до окончателното й заплащане; сумата 3,96 евро (7,75 лв.) с ДДС, представляваща сбор от платени без правно основание месечни абонаментни такси, едностранно начислени от ответника по Фактура № 0442113980, за мобилна услуга № ********, за отчетен период 28.11.2021 г. – 27.12.2021 г., по Договор № ******** с Приложение от 03.12.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба в съда 29.10.2024 г., до окончателното й заплащане; сумата от 0,37 евро (0,72 лв.) с ДДС, представляваща сбор от платени без правно основание месечни абонаментни такси, едностранно начислени от ответника по Фактура № 442081267, за мобилна услуга № ******** за отчетен период 28.11.2021 г. – 27.12.2021 г., по Договор № ******** с Приложение от 03.12.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба в съда 08.11.2024 г., до окончателното й заплащане; сумата 0,63 евро (1,24 лв.) с ДДС, представляваща сбор от платени без правно основание месечни абонаментни такси, едностранно начислени от ответника по Фактура № 442399563, за мобилна услуга № ********, за отчетен период 28.11.2021 г. – 27.12.2021 г., по Договор № ******** с Приложение от 03.12.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба в съда 08.11.2024 г., до окончателното й заплащане; сумата 0,37 евро (0,72лв.) с ДДС, представляваща сбор от платени без правно основание месечни абонаментни такси, едностранно начислени от ответника Фактура № 442397632, за мобилна услуга № ********, за отчетен период 28.11.2021 г. 27.12.2021 г., по Договор № ******** с Приложение от 03.12.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба в съда 15.11.2024 г., до окончателното й заплащане като неоснователни.

С решението „Минолби“ ЕООД е осъден да заплати на „А1 България“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 102,26 евро, представляваща разноски в първоинстанционното производство.

Срещу така постановеното решение е постъпила в срок въззивна жалба от ищеца „Минолби“ ЕООД, в която са развити съображения за неправилност на решението.

Жалбоподателят поддържа, че издаденото от „А1 България“ ЕАД кредитно известие представлявало извънсъдебно признание на ответника, че процесната сума е платена от ищеца по фактурата, по която е издадено кредитното известие. Сочи, че дори да се допусне, че плащането е било извършено от трето лице, то било използвано за погасяване на задължение на въззивника към „А1 България“ ЕАД, като евентуалните отношения между жалбоподателя и третото лице биха били без значение за производството. Счита, че процесната сума била начислена от ответника без основание, както и че с кредитното известие към фактурата била обявена за „върната“ на „Минолби“ ЕООД на основание чл.

115, ал. 2 ЗДДС, което до момента не било сторено. Ответникът бил извършвал извънсъдебно прихващане на други платени без основание суми, което също представлявало потвърждение, че сумите били платени от ищеца. Позовава се на съдебна практика. С оглед 2 на това и доколкото нямало спор, че сумата е платена, счита, че тъй като в кредитното известие било посочено наименованието на въззивника, то установявало извършеното от него плащане и при твърдения за плащане от трето лице, те следвало да бъдат доказани от ответника. Моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи предявения иск.

Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответникът „А1 България“ ЕАД е подал отговор на въззивната жалба, в който развива съображения за нейната неоснователност. Въззиваемата страна сочи, че основателността на предявения иск изисквала пълно и главно доказване на плащането от ищеца. Активно легитимирано по иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД било лицето, което фактически е платило недължимата сума и е обедняло с нея, а не длъжникът по съответното правоотношение. В случая не било налице намаляване имуществото на „Минолби“ ЕООД, тъй като то не било доказало да е извършило плащането, а обедняването било настъпило за трето лице, което било платило сумата по фактурата. Това се потвърждавало и от декларираните от ищцовото дружество данни, което не било обявявало годишни финансови отчети, а през 2020г. било подало декларация, че дружеството не осъществявало дейност. Издаването на кредитно известие по фактурата не представлявало признание, че плащането е извършено от „Минолби“ ЕООД, нито водело до разместване на доказателствената тежест. С непредставянето на кредитното известие въззиваемият не бил целял да прикрие датата на издаването му, а ако жалбоподателят бил твърдял, че е издадено на дата различна от тази, призната по делото и посочена в билингсистемата на „А1 България“ ЕАД следвало да докаже това свое твърдение. Моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски.

Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Относно неговата правилност съобразно развитите във въззивната жалба оплаквания следва да бъде изложено следното.

За уважаването на предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, ищецът следва да установи по реда на пълното и главно доказване, че е платил процесната сума на ответника, с оглед на което на което неговото собствено имущество е намаляло с нейния размер, а имуществото на ответника се е увеличило. В доказателствена тежест на ответника е да установи наличието на основание за имущественото разместване – съществуването на валидно правно задължение, за чието погасяване е извършено плащането.

В първоинстанционното и настоящото въззивно производство страните не спорят, че между „А1 България“ ЕАД в качеството му на оператор и „Минолби“ ЕООД в качеството му на абонат е сключен договор за доставка на електронно съобщителни услуги № ********, към което е сключено Приложение № 1 от 03.12.2021г. В приложението са уговорени тарифните планове за мобилни услуги, предоставяни за мобилни номера ********, № ********, № ********, № **********, № ********, № ********, № **********, №

********, № ********, № ******** № ********, № ******** и № ********. Същото се установява и от приетите от СРС писмени доказателства.

Не е налице спор и от приетата по делото писмени доказателства се установява, че „А1 България“ ЕАД е издал на „Минолби“ ЕООД следните фактури и кредитни известия към тях:

Фактура № 442395307 от 10.01.2022г. за периода от 28.11.2021г. до 27.12.2021г., за мобилна услуга с месечна абонаментна такса за № ******** – 11,49 лева без ДДС и № ******** – 11,49 лева без ДДС и кредитно известие към фактурата с № 652959135/31.01.2022г. за сумата от 1,46 лева с ДДС.

3

Фактура № 442079377 от 10.01.2022г. за периода от 28.11.2021г. до 27.12.2021г., за мобилна услуга с месечна абонаментна такса за № 0878821482 – 13,92 лева без ДДС, № 0884780078 – 13.92 лева без ДДС, № ********** – 13,92 лева без ДДС, № ******** – 13,92 лева без ДДС, № 0889644604 – 13,92 лева без ДДС и кредитно известие към фактурата с № 652959298/31.01.2022г. за сумата от 5,05 лева с ДДС.

Фактура № 442085013 от 10.01.2022г. за периода от 28.11.2021г. до 27.12.2021г., за мобилна услуга с месечна абонаментна такса за № № ******** – 18,40 лева без ДДС, и кредитно известие към фактурата с № 652959139/31.01.2022г. за сумата от 0,72 лева с ДДС.

Фактура № 442396991 от 10.01.2022г. за периода от 28.11.2021г. до 27.12.2021г., за мобилна услуга с месечна абонаментна такса за № ********** – 13,92 лева без ДДС и № ******** – 11,49 лева без ДДС, и кредитно известие към фактурата с № 652959172/31.01.2022г. за сумата от 1,81 лева с ДДС.

Фактура № 442402808 от 10.01.2022г. за периода от 28.11.2021г. до 27.12.2021г., за мобилна услуга с месечна абонаментна такса за № ******** – 11,49 лева без ДДС и кредитно известие към фактурата с № 652959316/31.01.2022г. за сумата от 0,73 лева с ДДС.

Фактура № 442061462 от 10.01.2022г. за периода от 28.11.2021г. до 27.12.2021г., за мобилна услуга с месечна абонаментна такса за № ******** – 6,14 лева без ДДС и №******** – 18,40 лева без ДДС и кредитно известие към фактурата с № 652959231/31.01.2022г. за сумата от 1,42 лева с ДДС.