Решение № 3435 от 21.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3435 гр. София, 21.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Мила Г. Димова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Мила Г. Димова Въззивно гражданско дело № 20251100508836 по описа за 2025 година

За да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл. 258- чл. 273 ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба вх. №251495/21.07.2025 г., подадена от ЗК „Лев Инс“ АД, представлявана от юрк. В.Т., срещу Решение №13371/09.07.2025 г., постановено по гр. д. №6977/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 163 състав, с което e отхвърлен предявеният от ЗК „Лев Инс“ АД иск срещу ЗД „ЕВРОИНС“ АД, ЕИК 121265113 да бъде осъден да заплати следната сума- 716,65 лева/лв./, представляваща дължим остатък от регресна претенция за платено от ищеца застрахователно обезщетение по Щета № 0002-1361-23- 001177, в следствие на ПТП от 29.11.2023г. за щети нанесени на МПС Мерцедес ЦЛС 350 Д с рег.№ ****, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда на 05.02.2025 г., до окончателното й изплащане, на основание чл.410 КЗ вр.чл.411, чл.412 КЗ и чл.86 ЗЗД вр.чл.45 ЗЗД.

Във въззивната жалба са развити съображения за неправилност на постановеното първоинстанционно решение, като се моли същото да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено ново по съществото на спора, с което предявеният от ищец- въззивник иск да бъде уважен в цялост.

Въззивникът поддържа, че приетата по делото автотехническа експертиза, която е оспорил своевременно, е изготвена в разрез с добрите стандарти и изисквания от този вид, не се базира на действителен пазарен механизъм, 1 поради което се явява некоректна и необоснована. Излага, че вещото лице е приложило значително занижени цени на сервизния нормочас към датата на застрахователното събитие, както и тези за боя и бояджийски материали.

Експертът не бил отчел в крайната сума за ремонт и включената стойност на извършената диагностика. С тези доводи счита, че експертното заключение не е установило пазарната стойност на увреденото имущество, до който размер следва да бъде присъдено застрахователно обезщетение. Като е кредитирал заключението, районният съд бил постановил решение при нарушение на съдопроизводствените правила, така и на материалния закон, поради което въззивникът моли съдебният акт да бъде отменен, а вместо него да бъде постановен нов по съществото на спора, с който предявеният от него иск да бъде уважен.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна ЗД „Евроинс“ АД, с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна и се моли същата да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение да бъде потвърдено.

Съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК съдът намира първоинстанционното решение за валидно, тъй като е постановено от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание. Решението в обжалваната част е и допустимо, тъй като са налице положителните предпоставки и липсват отрицателните за предявяване на иска, като съдът се е произнесъл в обема на търсената защита, поради което няма произнасяне в повече. По правилността на съдебния акт настоящата инстанция намира следното:

След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди доводите на страните настоящият състав намира, че постановеното от Софийски районен съд решение е правилно и законосъобразно в обжалваната му част. Първоинстанционният съд е изяснил всестранно и обективно спора от фактическа страна, като въззивната инстанция споделя и изложените от същия мотиви и правните му изводи, поради което на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях.

По наведените във въззивната жалба възражения, съдът намира следното:

Спорът в настоящото производство се концентрира върху размера, паричното остойностяване на получените върху увреденото МПС марка „Мерцедес“, модел „ЦЛС 350“ с рег. №**** щети. Между страните не се спори относно вида на нанесената щета, като същото се установява и от представения по делото двустранен протокол, уведомление за настъпило застрахователно събитие, така и от доклад по щета №0002-1361-23-001177/1/1.

От изброените писмени доказателства се установява, че по отношение лекия автомобил са настъпили вреди в областта на задната броня. Видно от представената по делото Фактура №0520014597/27.02.2024 г., издадена от „Силвър Стар Ритейл“ ЕАД, извършеният ремонт възлиза на сумата от 2

1173,25 лв. Между страните не се спори, че „Силвър Стар“ е оторизиран сервиз на „Мерцедес“.

От приетото по делото заключение по назначената автотехническа експертиза се установява, че към стойността на ремонта, изчислена по средни пазарни цени само на алтернативни сервизи възлиза на сумата от 343,20 лв.

Възражението на въззивника, че приетото по делото заключение по автотехническата експертиза е необоснова и невярно, настоящият съдебен състав намира за неоснователно като съображенията за този извод са следните.

Видно от съобразителната част от експертното заключение, вещото лице е посочило средните пазарни стойности на сервизен нормочас в три доверени сервиза, както и в един оторозиран /“Силвър Стар“/. Вещото лице е извършило изчисления в два варианта- стойност на ремонта изчислена по средни пазарни цени, при което е отчел и стойността на един нормочас в оторизиран сервиз, така и на база цените на труда само в доверените сервизи, доколкото периодът на експлоатация на лекия автомобил е пет години и два месеца, т.е. извън гаранционния срок. Приел е, че стойността на ремонта в първия вариант възлиза на 396,48 лв., а при втория- 343,20 лв. По отношение на бояджийските материали, формиращи крайната стойност е посочил, че е определил тяхната стойност по нормативи на вносители на автомобилни бои за България- „Лазурит 94“, „Сикенс“, “PPG”. Оплакванията на въззивника, че стойностите на труда и на материалите не са изчислени по средни пазарни цени, не кореспондира с даденото от вещото лице заключение. Експертът е посочил конкретно на база кои сервизи и кои вносители на автомобилни бои е извършил своето изследване, въз основа на което е изготвил два варианта на остойностяване на щетите и техния ремонт. Обстоятелството, че цената на труда в оторизирания сервиз „Силвър Стар“ е по-висока от тази в доверените такива, респективно крайната цена на ремонта, не води до извод, че експертизата следва да съобразява единствено тази стойност, а напротив.

Доколкото съгласно застрахователният договор не е било налице задължение застрахованото имущество да бъде ремонтирано в оторизиран сервиз, то средната пазарна цена на тази дейност следва да се определи и на базата на цените в доверените такива. В този смисъл като е кредитирал приетото по делото заключение, районният съд не е допуснал съществено процесуално нарушение.

Безспорно е, че застрахователят по затраховка „ГО“ и ответник в настоящото производство е заплатил сумата от 456, 60 лв., поради което се налага извод, че същият е погасил в цялост в своето задължение, породено от неговата регресна отговорност.

С оглед всичко изложено дотук, обжалваното решение като правилно следва да бъде потвърдено.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на разноски има 3 право въззиваемата страна, която е претендирала такива за юрисконсултско възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя в размер на 100 евро, дължими от въззивника.

Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд, II- ж въззивен граждански състав

РЕШИ:

ПОТВРЪЖДАВА Решение №13371/09.07.2025 г., постановено по гр. д.

№6977/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 163 състав.

ОСЪЖДА ЗК ЛЕВ ИНС АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.Симеоновско шосе № 67А, да заплати на ЗД ЕВРОИНС АД, ЕИК 121265113, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.Христофор Колумб № 43, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 100 евро, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4