Акт от 28.03.2018, Административен съд - Русе
- Съд
- Административен съд - Русе
- Дело
- 660/2015
- Подписан
- 28.03.2018
- В сила
- 17.04.2018
Цитирани разпоредби
- чл. 203 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 204, ал.4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 137, ал. 1 · Закон за ветеринарномедицинската дейност
- чл. 41, ал. 1 · Закон за защита на животните
- чл. 42 · Закон за защита на животните
- чл. 42, ал. 1 · Закон за защита на животните
- чл. 46 · Закон за защита на животните
- чл. 47 · Закон за защита на животните
- чл. 50, т. 2 · Закон за защита на животните
- чл. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 1, ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 37 · Закон за правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ гр. Русе, 28.03.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Русе,
ІV състав, в публично заседание на двадесет и девети ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ИНА РАЙЧЕВА при секретаря ДИАНА МИХАЙЛОВА и в присъствието на прокурора АНДРЕЙ АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от съдия РАЙЧЕВА адм. дело № 660 по описа за 2015 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 203 и сл. АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.
А.К.П. *** и
Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Русе за заплащане на имуществени вреди в размер на 500 лева и неимуществени вреди в размер на 4500 лева, причинени от нищожни актове, действия и бездействия на общинската администрация и полицията, осъществени на 12.10.2014 г. Твърди още, че причинените ѝ имуществени вреди се изразявали в средствата за отглеждането на кучето Цезар, което ѝ е отнето – храна, ваксини, обезпаразитяване, ветеринарно обслужване, грижи и осигуряване на условия за отглеждане на кучето, както и стойността му, а неимуществени вреди се изразявали във влошаване на здравословното й състояние – силно притеснение и тревоги, изпитани при изземването на кучето, страх от нападение от страна на служители на ответниците, стрес, в следствие на който се е затворила в себе си, престанала е да общува с хората, изолация. Иска се заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди за периода от датата на отнемане на кучето – 12.10.2014 г. до датата на подаване на исковата молба – 22.12.2015 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на подаване на исковата молба – 22.12.2015 г.
С уточнителна молба от 08.02.2016 г. А.П. *** да бъде осъдена да ѝ заплати обезщетение в размер на 350 лева за имуществени вреди и обезщетение в размер 3150 лева за неимуществени вреди, а Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Русе /ОДМВР гр. Русе/ съответно 150 лева имуществени вреди и 1350 лева неимуществени вреди. Направила е и искане за присъждане на разноски.
Ответникът – Община
Русе, чрез процесуален представител, оспорва изцяло предявения иск, като излага съображения за неоснователността и недоказаността му. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът – ОДМВР гр. Русе, чрез процесуален представител, оспорва изцяло предявения иск, като излага съображения за неоснователността и недоказаността му. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът дава заключение за неоснователност и недоказаност на претенцията.
Съдът, като обсъди и прецени поотделно и в тяхната съвкупност приетите по делото писмени и гласни доказателства, както и становищата на страните, приема за установено следното:
Предявен е иск с правно основание по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ от страна на А.К.П. *** да бъде осъдена да ѝ заплати обезщетение в размер на 350 лева за имуществени вреди и обезщетение в размер 3150 лева за неимуществени вреди, а ОДМВР гр. Русе съответно 150 лева имуществени вреди и 1350 лева неимуществени вреди. Предвид наведените от ищцата фактически основания за причинените й неимуществени вреди от незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица към Община Русе и ОДМВР гр. Русе, и като съобрази постоянната практика на ВАС, по претенцията съдът следва да се произнесе с акт по същество, тъй като обстоятелствата, свързани с установяване на действия и бездействия, имат ли те характера на изпълнително-разпоредителна дейност на администрация, законосъобразни ли са, претърпени ли са вреди от тях и налице ли е причинна връзка между тези действия и бездействия и настъпилите вреди са въпроси по основателността на иска.
По делото не се спори, че на 12.10.2014 г. служители на Общински приют за животни (ОПЖ) към Община Русе, подпомагани от служители към ОДМВР гр. Русе, са извели от двора на А.К.П. куче на име Цезар, което е било настанено в приюта за безстопанствени кучета в гр. Русе.
Като доказателства по делото са представени копия на:
- писма(кореспонденция) между П. *** по повод оплаквания от страна на ищцата срещу служители към дирекцията;
- писма(кореспонденция) между П. *** по повод оплаквания от страна на ищцата срещу служители към общината/приюта за кучета;
- международна ваксинационна и здравна книжка за кучета и котки за вид: куче, име: Цезар, порода: смесена., дата на раждане: 2012 г.;
- шест броя регистрационни карти за притежание на домашно куче, издадени на 06.01.2015 г.;
- пет броя паспорти на домашен любимец за вид: куче с имена Джонко, Тропчо, Искър, Лора и Мима;
- изследване на А.П. от Комплексен онкологичен център Русе ЕООД, мамографско изследване от 28.08.2013 г.
- медицински документи, включващи кардиологично изследване от неустановена дата, кръвни изследвания от 08.02.2016 г., амбулаторен лист от 08.02.2016 г.
- справка рег. № 35885/25.11.2014 г. на ОДМВР гр. Русе относно извършена проверка по жалба на А.К.П. – Сиг.
01-4/2014 г. по описа на Първо РУ при ОДМВР гр. Русе, както и самият сигнал(жалба);
- писмени обяснения от Л.Л.
(18.11.2014 г.), С. А. (18.11.2014 г.), С.Т. (19.11.2014 г.), Д. Б. (19.11.2014 г.), П. Ат.(19.11.2014 г.), А.К.П. (25.11.2014 г.) и Л.П.П. (25.11.2014 г.).
- заявления от полицай Н.Н.
(28.10.2014 г.) и Е.Е. (17.11.2014 г.) до Началника на Първо РУ гр. Русе;
- два броя справки – от 17.07.2014 г. и 01.10.2014 г., на ОДМВР гр. Русе, образувани по жалби на А.К.П. срещу нейни съседи;
- длъжностни характеристика за длъжността командир на отделение в сектор/група „Охранителна полиция“и за длъжността полицай – старши полицай в сектор/група „Охранителна полиция“;
- удостоверение за регистрация на животновъден обект № 18151/23.02.2015 г. за Общински приют за безстопанствени животни гр. Русе, издадено от областна дирекция по безопасност на храните гр.
Русе към БАБХ при МЗХ;
- лиценз за превоз на животни за кратки пътувания, издадено от БАБХ при МЗХ по отношение на ОП „Комунални дейности“;
- „Програма за овладяване популацията на бездомните кучета на територията на община Русе“ – Приложение № 1, приета от Общински съвет Русе с Решение № 255, прието с Протокол № 16/17.07.2008 г.;
- справка от РП Русе вх. № А-26/2016 г. от 17.02.2016 г. до ОП Русе във връзка с образувани преписки по казуси, относими към А.К.П. и Л.П.П.;
- разпореждане от полицейски орган по отношение на А.К.П. от 13.10.2014 г. по отношение на пет броя кучета;
- Прокурорско постановление по преписка № 3/2016 г. от 02.03.2016 г. на ОП Русе с постановен отказ за образуване на наказателно производство по преписката, потвърдена с приложени Прокурорско постановление №541/2016 г. от 06.04.2016 г. на АП Велико Търново и Прокурорско постановление № 5472/2016 г. от 09.06.2016 г. на ВКП, образувани по жалба (искане) на А.К.П. и Л.П.П. за установяване на противоправни действия от страна на полицейски служители, включително и длъжностни престъпления, извършени от командир на отделение Н.Б.Н. и ст. полицай Е.Н.Е., и двамата към „ООР“ към ОДМВР гр. Русе;
- Наредба № 26 за притежание, отглеждане и контрол на животни на територията на Община Русе, приета от Общински съвет Русе;
- справка за получени сигнали при дежурния на общински съвет за сигурност за времето от 08.00 ч. на 12.10.2014 г. до 08.00 ч. на 13.10.2014 г.
Отделно от горните доказателства, в оригинал са представени както Справка рег. № към 35565/20.11.2014 г. на ОДМВР гр. Русе относно извършена проверка по преписка рег. № 31533/2014 г. по описа на 01 РУ – Русе, така и обяснения, дадени от А.К.П. от 13.10.2014 г. и 18.11.2014 г., С.Т. от 21.10.2014 г., П. А. от 21.10.2014 г. и Д.Б. от 21.10.2014 г.
В рамките на настоящото производство са събрани и гласни доказателства от четири лица.
При разпита на свидетеля Л.П., син на ищцата, се установява, че дворът на имота, където живее с майка си, е ограден с ограда, която няма пролуки и че имат общо 6 кучета. По отношение на твърденията в исковата молба посочва, че иззетото куче било домашно и твърди, че то никога не е излизало от двора, но когато дошли полицаите и служителите на приюта кучето било пуснато да се разхожда из двора.
Ищцата и свидетелят били посетени от 4-ма души – двама служители на приюта и двама полицаи. П. твърди, че при проверката на документите на кучето, единият полицай се държал изключително лошо и грубо с майка му, викал, псувал, а другият полицай въобще не реагирал. След това грубият полицай подгонил кучето с лопатка и след кратка гонитба притиснал кучето до антрето с железен стол.
Свидетелят посочва, че кучето е било инжектирано два пъти, като вторият път потекло кръв от животното, като служителите от приюта за кучета се отнесли изключително грубо към животното. След като упойката подействала, служителите на приюта отнесли кучето до специализирания транспорт, който не е бил спрян пред двора на ищцата, а на следващата улица. П. твърди, че след отнемането на кучето са правили при опита да видят кучето в приюта, но им е било отказвано.
На четвъртия опит вече успели да видят кучето, като посочва, че условията в приюта били лоши. Свидетелят твърди, че се опитали да подадат молба да си вземат кучето, но същата не била приета.
По отношение на отнетото куче Цезар свидетелят П. посочва, че същото не е имало чип, не е било агресивно и не е нападало хора. Първоначално твърди, че са придобили кучето, когато е било малко, на няколко години, но на въпрос на процесуалния представител на Община Русе за възрастта на кучето по време на инцидента П. посочва, че по време на случката кучето Цезар е било на месеци, като даже им е било подарено в същата година, в която са го взели принудително. Свидетелят излага, че не е чувал в квартала, където живее, някой да е бил нападан или хапан от куче, като даже там нямало и бездомни такива. Посочва, че от години отглеждат кучета, като с тях не е имало инциденти, съответно и оплаквания, като също така твърди, че кучетата не са нападали хора.
Във връзка с емоционалното състояния на А.П. свидетелят посочва, че след инцидента майка му не се чувствала добре, постоянно ходела по доктори, а здравословното ѝ състояние се влошило повече. И двамата изпитвали страх грубият полицай да не дойдел пак, защото като служител на полицията бил въоръжен и можел да ги убие.
Майка му му повтаряла, че сега било техен ред и полицаят щял да дойде и да убие и тях – „сега е нашия ред да дойде и щеше да убие и нас“.
Като свидетели по делото са разпитани и полицаите, присъствали при залавянето на кучето – Н.Н., командир на отделение при Охранителна полиция към Първо РУП гр. Русе, и Е.Е., старши полицай в Охранителна полиция към Първо РУП гр. Русе.
По време на разпита свидетелят Н. посочва, че добре си спомня подадения сигнал и случката, защото през годините от страна на ищцата срещу него са били подавани множество жалби.
Излага, че по време на залавянето на кучето са присъствали негов колега, служители на приюта и граждани, които били възмутени от държанието на ищцата и сина ѝ, защото кучето многократно ги е хапало. Конкретно по повод на случилото се посочва, че са били изпратени по сигнал за оказване на съдействие на служители от общината във връзка с агресивни бездомни кучета. На мястото имало служители от приюта и гражданка, която твърдяла, че е свидетел на това, че кучето нападнало дете. Н. посочва, че от служителите на общината разбрал, че кучетата били три, едното го упоили, другото избягало, а третото влязло в къщата на ул. „Света Неделя“, в следствие на което служителите на общината се опитали да създадат контакт с живущите в къщата, но те отказали. При пристигането му там излязла А.П., и след като свидетелят се легитимирал, тя отказа да представи документ за самоличност. Реакцията на ицщата привлекла вниманието на преминаващи две момчета, които им казали, че тези кучета, и по-специално това което са чули че те търсят, ги е нападало многократно. Поради това момчетата останали до края на проверката. Свидетелят твърди, че около 30 минути той и колегата му водили диалог с ищцата относно това дали ще представи документ за самоличност и паспорти за кучетата, като в последствие се появил и синът на ищцата, и двамата започнали да обиждат полицаите пред служителите на общината и присъстващите граждани.
Разпечатката съдържа 54 от 97 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/791956c2-ff53-45fb-b094-4814817a0690