Решение № 358 от 09.05.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 358 гр. Бургас, 09.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Г. В. Белева

Златомира М. Стефанова при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Г. В. Белева Въззивно гражданско дело № 20242100500038 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба, подадена от ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК 121076907, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Стефан Караджа“ № 2, чрез юрисконсулт Г. В..

Същата е насочена срещу решение № 443 от 24.10.2023г. по гр.д.№ 783/2023г. на РСНесебър, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.410, ал.1, т.2 от КЗ, вр. чл.49 от ЗЗД, предявен от „ЗАД Армеец“ АД срещу Община Несебър за признаване за установено спрямо ответника, че последният дължи на ищцовото дружество сумата от 1526,99 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение въз основа на застраховка „Каско на МПС“ и „Злополука“ с комбинирана застрахователна полица №0000626994/13.02.2018г., за което е налице съответно регресна претенция №12018030102854, ведно със законната лихва върху главницата от датата на входиране на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателно изплащане на вземането, както и мораторната лихва за забава в размер на 464,88 лв., дължима за периода 11.05.2020 г. до 11.05.2023 г., за които суми е издадена Заповед №289 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№490/2023 г. на РС - Несебър.

Решението е обжалвано и в частта, с която ищцовото дружество е осъдено да заплати на Община Несебър сумата от 100 лв., представляващи съдебно – деловодни разноски.

В жалбата са изложени оплаквания, че обжалваният съдебен акт е неправилен, незаконосъобразен, постановен в нарушение на материалния закон и процесуалните 1 правила, както и необоснован.

Изразява се несъгласие с изводите на съда, въз основа на които е приел, че исковите претенции са неоснователни, а именно: че по делото не е установен по категоричен начин механизмът на настъпване на процесното ПТП и дали е налице неправомерно поведение от страна на водача на автомобила; че не е установено с категоричност мястото на произшествието, включително от свидетелските показания; че поради липсата на конкретика относно мястото на произшествието не може да бъде установено дали за неравността на пътното платно е била поставена необходимата сигнализация; че улицата, на която се е случило ПТП не би следвало да е ул.„Тунджа“, а ул.„Пирин“; че по делото не се установява наличието на дупка на пътното платно, както се твърди в исковата молба, а е налице линеен отводнител.

Въззивникът счита, че мястото, механизмът на настъпване на вредите и процесната неизправност на пътната настилка, характерът и размерът на повредите на процесното МПС са доказани по категоричен начин от ищеца посредством ангажираните писмени доказателства, както и от заключението на вещото лице, дори и от свидетелските показания.

Според него, от съвкупния анализ на доказателствата по делото се установява, че конкретната причина за настъпване на пътния инцидент, довел до увреждането на лек автомобил ***, рег.№ ***, е преминаването му на 14.09.2018 г. през намиращата се на платното за движение дупка, неравност на стопанисван от Община Несебър път. Вещото лице по назначената експертиза установило именно този механизъм на ПТП и е достигнало до заключението, че процесните имуществени вреди са настъпили по начина, описан в исковата молба - чрез попадане на процесния автомобил в необезопасено и необозначено от ответната община препятствие на пътното платно. Съгласно изводите на вещото лице, от техническа гледна точка имуществените вреди, нанесени на л. а. ***, рег.№ ***, се намират в причинно- следствена връзка с процесното ПТП при преминаване на автомобилната гума през неравност на платното за движение, при което е настъпило спукване на алуминиева джанта.

Сочи се, че доводите на съда се базират на интерпретация на разпита на свидетеля, който според въззивника е проведен от съда в нарушение на съдопроизводствените правила.

С нарочна молба ищецът поискал съда да предяви на свидетеля приобщените към делото уведомление - декларация за щета по застраховка „Каско на МПС” от 17.09.2018 г. и декларацията от 17.09.2018 г. на водача на застраховано МПС, в които свидетелят лично е декларирал под страх от наказателна отговорност както обстоятелствата около реализирането на пътния инцидент, така и мястото на инцидента - „Вследствие на минаване през дупка на ул. „Тунджа“ № 1 в град Свети Влас, ми се счупи задна дясна джанта“. Видно от протокола от проведеното на 10.10.2023г. открито съдебно заседание, дори ответникът е поискал да се предяви на свидетеля декларацията на водача на застраховано МПС. Место това, съдът предявил на свидетеля Декларация за информираност за обработка на личните данни съгласно Регламент (ЕС)2016/679. Ето защо въззивникът счита, че съдът, в нарушение на съдопроизводствените правила, не е предоставил възможност на свидетеля да даде пълноценни показания, защото не е предявил на свидетеля подписаните от него 2 уведомление за щета и декларация, които биха могли да подпомогнат припомнянето на конкретни факти и обстоятелства във връзка с настъпилото преди пет години ПТП. Счита, че е налице още едно процесуално нарушение от страна на съда, тъй като на свидетеля е предявена снимка на друга улица в град Свети Влас - улица „Пирин“, което е довело до объркване на същия при даване на показанията му. Заявява, че въпреки допуснатите процесуални нарушения, свидетелят все пак е потвърдил, че процесното ПТП се е случило на улица „Тунджа“ № 1, което е в противоречие с извода на съда, че не е установено мястото на настъпване на ПТП. В съдебното заседание въпросната снимка от „Гугъл Мапс“ на улица „Пирин“ е предявена и на вещото лице, което е довело до объркване и у него.

Сочи, че приобщаването на снимката на улица „Пирин“ към доказателствения материал по делото и предявяването й на свидетеля при разпита му, както и на вещото лице при защитата на експертизата, е недопустимо, тъй като по делото няма данни процесното ПТП да е станало на тази улица или на която и да е друга улица в град Свети Влас, различна от улица „Тунджа“.

По отношение на въпроса дали е налице съпричиняване от страна на водача, въззивникът намира, че следва да се има предвид, че в тежест на ответника е да докаже твърденията си за съпричиняване. По делото обаче липсвали доказателства, от които да се приеме за доказано, че поведението на водача на процесното МПС не е било съобразено с условията на пътното платно.

По отношение извода на съда, че процесното препятствие не било „дупка“, а линеен отводнител, въззивникът сочи, че понятието „дупка“ очевидно изяснява липсата на материя, като твърди, че под „дупка“ би могло да се разбира и нарушената цялост на пътното покритие, респ. неравността в пътната настилка, представляваща неремонтиран линеен отводнител на пътното платно.

Иска от съда обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено ново, с което да бъдат уважени исковите претенции. Претендира разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от ответната страна, въпреки че същата е била уведомена за тази възможност.

В проведеното пред въззивната инстанция открито съдебно заседание процесуалният представител на въззивника юрисконсулт Жеков поддържа въззивната жалба, както и искането за разпит на двама свидетели. Претендира разноски.

Процесуалният представител на Община Несебър- юрисконсулт Великова оспорва въззивната жалба и моли решението да бъде потвърдено. Претендира разноскиюрисконсултско възнаграждение.

По допустимостта на производството:

Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок, от надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес да обжалва решението. Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и 261 ГПК и е допустима, поради което следва да се разгледа по същество.

ЗАД „Армеец“ е предявило против Община Несебър обективно съединени искове за установяване на следните вземания:

3

1/за сумата от 1526,99 лв., представляваща изплатено по договор за застраховка „Каско на МПС и злополуки“ застрахователно обезщетение по щета № 12018030102854 за претърпени материални щети по лек автомобил „БМВ“, модел 530, с рег. №***, причинени от попадане на лекия автомобил в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно на улица „Тунджа“ в гр.Свети Влас, на територията на Община Несебър;

2/за сумата от 464,88 лв., представляваща мораторна лихва върху застрахователното обезщетение, за периода от 11.05.2020г. до 11.05.2023г.,

3/както и за законната лихва върху главницата, считано от подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението.

Претендират се разноски. Ангажирани са доказателства.

В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че на 14.09.2018г. при движение по улица „Тунджа“ №1 в гр.Свети Влас, на територията на Община Несебър, водачът на процесния автомобил преминал през несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно. В резултат на това на автомобила били нанесени материални щети по задната дясна джанта на автомобила.

Увреденият автомобил бил застрахован в ищцовото дружество с валидна застраховка „Каско на МПС“ и „Злополука“. По заявление на водача на автомобила била заведена щета при застрахователя, извършен бил оглед на автомобила от експерти на застрахователното дружество и изготвен опис на претенцията, в който детайлно били описани щетите.

Застрахователят определил обезщетение, равняващо се на стойността на ремонтните работ, в размер на исковата сума, което било заплатено на 21.12.2018г. на автосервиз „Бова кар“ ЕООД, съобразно издадена фактура, с преводно нареждане, включващо няколко щети.

Уточнено е, че претендираната главница включва и 10 лв. ликвидационни разходи.

Твърди се, че пътят, на който е станало процесното ПТП е общинска собственост.

Съгласно чл.31, ал.1 от ЗП изграждането, ремонта и поддържането на общинските пътища е задължение на общините. Твърди се, че процесните щети на увредения автомобил за настъпили в резултат на неизпълнението на задълженията на длъжностните лица от община Несебър за поддържането на пътното платно, за ремонта на дупката и за своевременната сигнализация на съответната неизправност, за което същата носи отговорност по чл.49 ЗЗД.

По силата на чл.410, ал.1 КЗ, с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят, встъпвайки в правата на застрахования има право на регресен иск срещу лицето, причинило вредите със своето действие или бездействие. Общината била поканена да заплати доброволно задължението си към ищцовото дружество, но това не било сторено.

Според твърденията на ищеца в исковата молба предявеният главен иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди следва да се квалифицира като такъв с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.410, ал.1, т.2 и 3 от КЗ, вр. чл.49 ЗЗД, а акцесорната претенция за мораторна лихва- с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.86 от ЗЗД.

Ищецът има правен интерес от иска, предвид своевременно подаденото възражение от Община Несебър срещу издадената по ч.гр.д.№ 490/2023г. на НРС в полза на ищеца заповед за изпълнение на задължение по чл.410 ГП № 289 от 8.06.2023г. за процесните суми.

В своевременно подадения отговор на исковата молба ответната Община Несебър е 4 оспорила исковете като неоснователни и моли за тяхното отхвърляне. На първо място е направено възражение, че от изложените факти и приложени документи и снимки не може да се направи обоснован извод за обстоятелствата, при които е настъпило процесното ПТПвида и размерите на препятствието, действителната скорост на движение на автомобила, липсвали данни дали е било възможно колата да се движи на собствено ход, по какъв начин водачът е преценил, че щетите са от точно тази дупка, наличието на причинно- следствена връзка между настъпилото ПТП и препятствието на пътя, което възпрепятствало защитата на ответника. Твърденията на ищеца се основавали на доказателства, съставени водача на увредения автомобил, не било ясно дали е заведена щета и дали мястото на произшествието е посетено от служител на застрахователя. Не бил представен протокол за ПТП, представените снимка на препятствието не би били на дупка, а на линеен отводнител, като не е ясно на коя улица се намира същия, а част от останалите снимки не отговаряли на заявената щета, понеже била снимана предната, а не задната част на автомобила. Не било ясно и как е увредена джантата, без да е спукана гумата. Ангажирани са доказателства.