Определение № 972 от 02.10.2023, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 972 гр. Велико Търново, 02.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станислав Стефански

Членове:

Димо Колев

Явор Данаилов като разгледа докладваното от Явор Данаилов Въззивно частно гражданско дело № 20234100500670 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 130 от ГПК.

Настоящото производство е образувано въз основа на частна жалба от М. В. М., против Определение № 1542/20.07.2023г., постановено по гр.д. № 1607/2023г. по описа на Районен съд – Велико Търново, с което съдът е прекратил производството на основание чл.

130 от ГПК, върнал е подадената от М. В. М. искова молба и е осъдил ищецът да заплати разноски по делото. В нея се твърди, че същото е неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че предмет на иска по образуваното дело е присъждане на обезщетение по реда на чл. 344, ал. 1,т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ в размер на 3078 лв. за период от 25.01.2022г. до 03.03.2022г., през който ищецът е останал без работа поради уволнение, обявено за незаконосъобразно. С Решение № 183/11.02.2023 г., постановено по гр. д. № 2781/2021 г. по описа на Районен съд - Велико Търново, съдът отхвърлил предявения иск за разликата над уважения размер от 10 602 лв. до пълния предявен размер от 13680 лв. като неоснователен и недоказан, като действително не е подадена въззивна жалба или насрещна въззивна жалба срещу отхвърлителния диспозитив на постановеното решение, но процесуалното поведение на процесуалния представител на М. М. е мотивирано от факта, че към момента на постановяване на първоинстанционното решение, отхвърлителният диспозитив е правилен, тъй като към момента на приключване на устните състезания не е изминал законоустановения период от 6 месеца и искът в тази му част се явявал преждевременно предявен. Счита, че постановеното определение противоречи на практиката на ВКС, доколкото в отговора на въззивната жалба е посочил, че претендира сумата в размер на 3078 лв. за период от 25.01.2022г. до 03.03.2022г. Позовава се на основната цел и идеология на Кодекса на Труда - а именно охраняване на законните права и интереси на работника, в качеството му на икономически по-слабата страна в трудовото правоотношение, според която работникът не може да бъде лишен от процесуалната възможност да получи съдебно признаване на дължимо му се обезщетение. Счита, че е налице е нововъзникнало обстоятелство - изтичане на период от време, визиран в чл. 225 КТ, възникнало след приключване на съдебното дирене по първоинстанционното производство и постановяване на Решението по гр. д. № 2781/2021 г. на ВТРС с отхвърлителния диспозитив за същия период. Счита, че основната цел на закона и неговата правна логика, би могло да се реализира единствено чрез предявяване на иск за неприсъдената сума от датата на решението на първоинстанционния съд до изтичане на 6-месечния срок от незаконното уволнение. Поради изложеното, моли съда да бъде отменено обжалваното Определение № 1

1542/20.07.2023 г. по гр.д. № 1607/2023 г. по описа на Районен съд - Велико Търново.

В постъпилия в срок отговор от насрещната страна, ответникът по делото ВТУ „С.“, изразява становище за неоснователност на жалбата, като счита оспорваното определение за правилно и законосъобразно, доколкото съдът е приел, че е налице влязъл в сила съдебен акт, с който е разрешен правния спор между същите страни за същото вземане. Сочи, че е била налице недопустимост на иска, обусловена от наличието на сила на пресъдено нещо.

Намира, че присъждането на търсеното обезщетение е било възможно в хода на приключилото с влязъл в сила съдебен акт съдебно производство, но не се е случило поради процесуалното поведение на М. М.. Сочи, че съдебноустановеното правно положение има качеството на пресъдено нещо и не може да бъде предмет на правнорелевантен спор.

Намира за неоснователни твърденията в жалбата за наличие на нововъзникнало обстоятелство. Моли да бъде отхвърлена частната жалба като неоснователна и недоказана и да бъде потвърдено обжалваното определение.

Великотърновският окръжен съд, като са запозна с оплакванията в жалбата и приложеното дело, приема за установено следното:

Гражданско дело № 1607/2023г. по описа на Районен съд – Велико Търново е образувано въз основа на искова молба, депозирана от М. В. М. против Великотърновски университет „С.“, в която твърди, че трудовото правоотношение между страните е било прекратено поради наложено дисциплинарно наказания „дисциплинарно уволнение" със Заповед №РД10-1257 от 01.09.2021 г. на Ректора на ВТУ „С." проф. д-р Х. Б.. Сочи се, че с Решение № 183/11.02.2023 г., постановено по гр. д. № 2781/2021 г. по описа на Районен съд - Велико Търново уволнението е признато за незаконно и отменено на основание чл. 344 ал.

1 т. 1 КТ, ищецът е възстановен на длъжност и ВТУ „С." е осъден да заплати на М. М. сумата от 10 602 лв., представляваща брутния размер на обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ за времето от 03.09.2021г. до 24.01.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба- 27.09.2021г. до окончателното й плащане, като е отхвърлил иска за разликата над уважения размер от 10 602 лв. до пълния предявен размер от 13680 лв. и за периода 25.01.2022г.-03.03.2022г. като неоснователен и недоказан.

Решението е влязло в сила на 05.04.2023г., потвърдено с Решение № 249/28.06.2022г., постановено по в.гр.д. № 324/2022г. по описа на ВТОС, като с Определение № 635/05.04.2023г., постановено по гр.д. № 4080/2022г. по описа ВКС не е допуснато касационно обжалване на решението на ВТОС. В исковата молба се твърди, че периодът, през който ищецът е останал без работа, е продължил повече от съдебно признатия, което обосновава правния интерес на М. М. от предявяване на исковата молба за присъждане на обезщетение за настъпили вреди от незаконното уволнение- за оставане без работа за периода след приключване на устните състезания/съдебното дирене в първоинстанционното производство - 25.01.2022г. - 03.03.2022г. Сочи, с Покана за доброволно плащане с вх. № ФСД- 35 - 337/13.04.2023 г. М. М. е поканил работодателят да му заплати процесното обезщетение, но до момента на подаване на исковата молба плащане не е последвало. Моли съдът да постановите решение, с което да осъди ВТУ „С." да заплати на М. М. обезщетение по чл. чл. 344, ал.1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 3 078 лв., за период от 25.01.2022г. - 03.03.2022г., през който ищецът е останал без работа поради уволнението, обявено за незаконосъобразно, както и законна лихва върху претендираното обезщетение.

В срок е постъпил отговор на исковата молба, в който се изразява становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск. Намира, че е налице недопустимост, обусловена от наличието на отрицателна процесуална предпоставка- сила на пресъдено нещо.

С обжалваното в настоящото дело определение, съдът е приел, че предявеният иск е недопустим и е прекратил делото по реда на чл. 130 ГПК. Сочи, че М. не е подал въззивна жалба или насрещна въззивна жалба против Решение № 183/11.02.2022 по гр. д. 2781/2021г.

2 по описа на ВТРС в частта, с която съдът отхвърля иска за разликата от уважения размер от 10602 лв. до пълния предявен размер от 13680 лв. за периода 25.01.2022-03.03.2022г., поради което в тази част решението е влязло в сила. Съдът е приел, че е налице влязъл в сила съдебен акт, с който е разрешен правния спор между същите страни за същото вземане.

Съдът намира депозираната въззивна частна жалба за процесуално допустима подадена е от правоимащо лице в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК против подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, тя е неоснователна.

Съдът дължи служебна проверка дали са налице положителните процесуални предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск, респективно дали не е налице някоя от процесуалните пречки (отрицателните процесуални предпоставки) за това.

В процесния случай е била констатирана от съда абсолютна процесуална отрицателна предпоставка, а именно наличието на влязъл в сила съдебен акт във връзка с предмета на делото. В случая е налице пълен субективен и обективен идентитет между две дела, като по първото от тях - гр.д. № 2781/2021г. по описа на Районен съд- Велико Търново, е постановен съдебен акт, който е влязъл в сила. Субективен идентитет е налице, когато двете дела са между същите страни - противопоставените субекти на материалното правоотношение, които са ищецът и ответникът и които ще бъдат обвързани от силата на пресъдено нещо. Обективен идентитет е налице при пълно съвпадане на предмета на делата; при пълна идентичност на спорното материално право, претендирано или отричано от ищеца.

В постановеното влязло в сила решение по гр.д. № 2781/2021г. по описа на Районен съд Велико Търново съдът се е произнесъл, като е отхвърлил предявения иск за разликата от уважения размер от 10602 лв. до пълния предявен размер от 13680 лв. за периода 25.01.202203.03.2022г., която сума е предмет на настоящото дело, а жалбоподателят М. не е обжалвал решението в тази му част нито чрез подаване на въззивна жалба, нито чрез подаване на насрещна въззивна жалба във връзка с подадената от ВТУ „С.“ жалба против решението в частта, с която исковете на ищеца са уважени. При действието на чл. 269 ГПК, въззивът в българския граждански процес се определя в доктрината като ограничен, а не като пълен.

Цитираната разпоредба забранява на въззивния съд да проверява правилността на обжалваното първоинстанционно решение вън от повдигнатите с въззивната жалба основания за неправилността му. Противното би влязло в противоречие с принципа на въззивното обжалване - забраната за влошаване на положението на жалбоподателя, ако решението не е обжалвано от другата страна (чл. 271, ал. 1 изр. 2 ГПК). Поради изложеното, решението, постановено по гр.д. № 2781/2021г. по описа на Районен съд- Велико Търново, в частта, в която е отхвърлен предявения иск за разликата от уважения размер от 10 602 лв. до пълния предявен размер от 13680 лв., е влязло в сила на осн. 296, т. 2 от ГПК Недопустимостта на предявения иск е обусловена от наличието на отрицателна процесуална предпоставка, каквато е силата на пресъдено нещо. По отношение на предмета на гр.д. 1607/2023г. по описа на ВТРС се разпостират пределите на сила на пресъдено нещо от вече приключил висящността си съдебен спор между същите страни за същото вземане.

Съдебноустановеното правно положение има качеството на „пресъдено нещо“ и не може да бъде повече предмет на правнорелевантен спор - относно него съдебният спор е недопустим.

Неоснователно е наведеното от жалбоподателя възражение, че се касае за новонастъпили обстоятелства. Противно на посоченото, обстоятелствата във връзка с настоящия иск са били предмет на вече решеното дело на Районен съд – Велико Търново, като жалбоподателя М. е имал правото да обжалва решението в отхвърлителната му част пред Окръжен съд - Велико Търново.

Въз основа на горепосоченото, настоящият състав на съда намира постановеното определение за правилно и законосъобразно, а частната жалба, подадена от ищеца по делото 3

М. М.- за неоснователна и недоказана, поради което следва да я остави без уважение и да потвърди определението.

Водим от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1542/20.07.2023г., постановено по гр.№ 1607/2023г. по описа на Районен съд – Велико Търново.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок пред Върховен касационен съд.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4