Решение № 491 от 24.11.2025, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 491 гр. Пазарджик, 24.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско дело № 20255200500936 по описа за 2025 година

Производството е по чл.435 ал.2 т.2 от Граждански процесуален кодекс.

Обжалвано е от длъжник насочване на изпълнение върху вземане ,което той смята за несеквестируемо.

Жалбата е от Н. Н. К., с ЕГН: **********, с адрес: общ.

*********************, като единствен наследник на Т.С.К. с ЕГН:

**********.

Обжалва действия по принудително изпълнение по изп.д. № 20258890401099 на ЧСИ Д.С.,предприети според нея срещу несеквестируемо имущество - наложен запор върху вземания от ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, за които е издаден изпълнителен лист и образувано изп.д. № 20258460400386, по описа на ЧСИ О.М., рег. № *** от КЧСИ.

Образувано било изпълнително дело с взискател Н. Н. К. № 20258460400386 при Частен съдебен изпълнител О.М. въз основа на изпълнителен лист, издаден от Окръжен съд Пловдив въз основа на решение 1

№3 54/14.10.2024г по въззивно търговско дело №286/2024г. по описа на Апелативен съд Пловдив, постановено по повод на обжалване на Решение № 129/21.03.2024г по т.д. № 20225300900096/2022г. по описа на Окръжен съд Пловдив. В съдебното производство ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД било осъдено да заплати застрахователно обезщетение на основание договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за репариране на неимуществени вреди, търпени от Т.С.К. от смъртта на баща му С.Т.К., настъпила вследствие на ПТП на 04.02.2021г., причинено от Д.Л.Л. при управление на лек автомобил „*********“ с рег. №********** На 24.10.2025 г. жалбоподателката била уведомена от Частен съдебен изпълнител О.М. че е постъпило по образуваното пред него дело запорно съобщение от ЧСИ Д.С. по ИД № 20258890401099, с което се налага запор на вземанията на основание чл. 507 от ГПК - запор върху вземанията от ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, за които е образувано изпълнително дело при ЧСИ О.М..

В проведеното исково състезателно производство, съдът разгледал и се произнесъл по претенция, представляваща покрит риск по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, съгласно застрахователен договор, обезпечаващ отговорността на водача на лек автомобмил „*********“ с рег. № **********със срок на действие, обхващащ датата на причиненото от водача произшествие. В хода на процеса Т.С.К. е починал и Н.

Н. К., като негов единствен наследник се ползвала от субективните предели на издадения изпълнителен лист .

Действията на принудително изпълнение, извършени от ЧСИ Д.С., с рег.

№ *** от КЧСИ и изразяващи се в се налагането запор на вземанията на основание чл. 507 от ГПК - запор върху вземанията от ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, били незаконосъобразни, тъй като били насочени към имущество, което е несеквестируемо.

Обжалва се имущество насочването на изпълнението върху несеквестируемо

Позовава се на чл. 444, т. 8 от ГПК във връзка с чл. 381, ал. 1 от КЗ Несеквестируемо имущество било не само обезщетението, дължимо на пряко пострадалото от ПТП лице /претърпяло телесни повреди/, но и това, 2 което се дължи на наследниците на пострадалото лице /починало при ПТП/.

Съгласно чл. 478 от КЗ пострадало е лицето, на което е причинена смърт или което е претърпяло телесно увреждане от моторно превозно средство /ал. 1/, а увредено е лицето, включително пострадалото лице, което има право на обезщетение за вреди, причинени от моторно превозно средство /ал. 2/. След като увреденото съгласно законовата дефиниция лице /какъвто в случая е жалбоподателят/ е лицето, имащо право на застрахователно обезщетение, а чл.

381, ал 1 КЗ изрично предвижда, че не се допуска принудително изпълнение върху застрахователното обезщетение по застраховка "Гражданска отговорност", нямало основание за стеснително тълкуване на закона.

Жалбоподателката моли да бъдат отменени като незаконосъобразни действията на ЧСИ Д.С., рег. № *** от КЧСИ, извършени по ИД № 20258890401099, насочени към имущество, което е несеквестируемо и изразяващи се в налагането на запор върху вземане от ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, като се отмени и наложения запор.

Прави се искане и за отмяна на разпореждането за разноски.

Постъпил е отговор от взискателя в производството „ЗАД ОЗК Застраховане" АД, който намира жалбата за неоснователна. За обезпечаване на вземането на дружеството по изп.д. № 1099/2025 г.. по описа на ЧСИ Д.С., от страна на взискателя е направено искане за налагане на запор на вземане на Н. К. от „ЗАД ОЗК - Застраховане" АД. Вземането било предмет на друго изп.д. № 20258490400986. по описа на ЧСИ О.М..

Считат , че не се касае до несеквестируемо вземане.

Нормата на чл. 381. ал. 1 КЗ уреждала несеквестируемост на обезщетение за вреди по застраховка „Гражданска отговорност".

Несеквестируемостта обаче касае обезщетение за претърпени лични вреди. В случая, вземането на Н. К. по изп.д при ЧСИ О.М., не представлявало личното й обезщетяване за претърпените от нея вреди.

Поради това нормата на чл. 381. ал.1 КЗ била неприложима.

При условията на евентуалност се подържа ,че по изпълнителното дело има и други вземания ,които не попадат в хипотезата на чл.381 от КЗ.

Съдебният изпълнител е изложил мотиви,като счита ,че жалбата е допустима ,но неоснователна.

3

Неоснователността на жалбата обаче ,той обосновава не с доводи относно секвестируемостта на имуществото , а подържа ,че тъй като наложеният запор не е породил действие, доколкото третото задължено лице ЧСИ О.М. не признава за основателно вземането, върху което се налага запорът, и не е готов да го плати,то няма интерес от обжалване.

По делото на ЧСИ М. освен присъдената сума за вреди се дължали и други суми, които не са несеквестируеми.

ПЧСИ Р.М. издала разпореждане от 27.10.2025 г. да бъде уведомен взискателя, че вземанията са несеквестируеми и не подлежат на принудително изпълнение, съгласно получения отговор от ЧСИ О.М..

На 04.11.2025г. е постъпила жалба от адв.М. с която се обжалва наложения запор.

Според ЧСИ жалбата няма предмет, тъй като няма ефективно наложен запор върху вземането, сумата не е преведена по сметка на ЧСИ, а вероятно е преведена на взискателката по делото на ЧСИ О.М. .

Съдът , като прецени доказателствата по делото и доводите на страните , прие за установено следното:

Производството по изп.д.№1099 по описа за 2025 година на ЧСИ С. е образувано по молба на „ЗАД ОЗК“АД срещу Т.К. за изпълнение на парично вземане, представляващо присъдени разноски.Представен е изпълнителен лист , издаден на основание чл.404 т.1 и чл.405 ал.1 от ГПК въз основа на решение по т.д.№ 96/2022 година на Окръжен съд Пловдив и въз. т.д.№ 286/2024 година на АС Пловдив.Първоначално производството е образувано пред друг ЧСИ с район на действие ОС Пловдив.

С молба от 13.10.2025 година взискателят е уведомил за настъпилата смърт на длъжника .Установено е ,че единствен негов наследник е неговата майка Н. К..Делото е изпратено след конституирането и на ЧСИ С. за извършване на дължимите действия.

С молба от 22.10.2025 година взискателят е уведомил ЧСИ , че длъжника по делото Н. К. е взискател по изп.д.№ 38/2025 година на ЧСИ М. , като е направено искане за налагане на запор на вземането и по това изпълнително дело.

ЧСИ е предприел исканите действия.

4

От СИ М. съгласно чл.508 от ГПК е постъпил отговор .Посочил е ,че Н. Н. К. е взискател в производството пред него ,като наследник на Т.С.К..

Сумите , за които е издаден изпълнителен лист били присъдени в полза на Т.С.К. и представлявали застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност“.

Изложил е доводите си ,че на основание чл.444 т.8 от ГПК във връзка с 381 от КЗ вземането е несеквестируемо.

Поради това не е признал вземането.

ЧСИ С. е уведомил взискателя,че вземането, върху което е поискано налагане на запор е несеквестируемо.Уведомил е и длъжника ,че запора ще бъде вдигнат частично до сумите ,представляващи обезщетение.

От представените по делото съдебни решения е видно ,че на Т.С. е присъдено обезщетение за вреди , претърпени от него , поради смъртта на неговия баща. Застрахователят е осъден да обезщети лицето ,тъй като причинилия ПТП водач е имал застраховка „Гражданска отговорност „ .

За изпълнение на това парично вземане е образувано изпълнителното дело пред ЧСИ М..Видно от титула за изпълнение се дължи сумата от 15 000 дам - главница, представляваща обезщетение за неимуществени вреда, претърпени от Т.С.К. от смъртта на С.Т.К., настъпила вследствие на пътнотранспортно произшествие на 04.02.2021 г., причинено от Д.Л.Л. при управление на автомобил „*********“ с рег. № ********** ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.04.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.

Други , подлежащи на изпълнение вземания няма.

Жалбоподателката има качеството на взискател в това производство , но като наследник на починалия и син .

Съдът намира жалбата за допустима , изхождайки от приетото в ТР № 2 по т.д.№ 2/2015 година. Принудителното изпълнение се насочва върху отделен имуществен обект на длъжника с налагането на запор или възбрана върху този обект. Прието е ,че не е допустимо налагането на запор върху несеквестируема потребима вещ, както и върху изцяло несеквестируемо или друго вземане на длъжника от трето задължено лице, върху което не се 5 допуска принудително изпълнение. Нарушава несеквестируемостта налагането на запор върху несеквестируема потребима вещ, както и върху изцяло несеквестируемо или друго вземане, върху което не се допуска принудително изпълнение. Запорът трябва да е наложен, за да упражни длъжникът правото си на жалба.

Длъжникът може да упражни чрез жалба правото си на закрила поради несеквестируемост на вземането, върху което е насочено изпълнението до изтичането на едноседмичния срок от връчването на съобщението за наложения запор върху изцяло несеквестируемо или друго вземане, върху което не се допуска принудително изпълнение.

Съдът намира ,че жалбата е допустима и се дължи произнасяне секвестируемо ли е имуществото, по отношение на което ЧСИ е насочил изпълнение ,чрез налагане на запор

Основният въпрос ,на който следва да се даде отговор е вземането на жалбоподателката ,в качеството и на наследник на сина и ,на който е присъдено обезщетение ,несеквестируемо вземане ли е по смисъла на чл.381 от КЗ.

Настоящия съдебен състав не споделя становището на жалбоподателката ,както и на ЧСИ , който не е признал вземането.

В разпоредбата на чл.444 от ГПК е предвидено върху кои вещи на длъжника не може да бъде насочено принудително изпълнение.В т.8 от текста е направена препратка към предвидените в други закони вещи и вземания като неподлежащи на принудително изпълнение.

Разпечатката съдържа 60 от 169 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7917dc0c-3f58-449a-ada8-3e0e310a7803