Решение № 61 от 10.01.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 61 гр. Варна, 10.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Галя Алексиева при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело № 20213110110515 по описа за 2021 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че в полза на ищеца „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, гр. Варна съществува вземане срещу ответниците ЕВ. ЕВГ. АНД. , ЕГН ********** и КР. ЕВГ. АНД. , ЕГН **********, двамата с настоящ адрес ****, действащи чрез и със съгласието на своя баща и законен представител Евг. Анд. Н., ЕГН **********, с настоящ адрес **** от всеки от тях з а сумите, както следва: 857,33лева, представляваща половината от задължение цялото в размер на 1714,66лева, за незаплатена цена за ползвани ВиК услуги за периода 30.07.2018г. до 19.07.2020г. за обект на потребление, находящ се в **** по партида с аб. № 1182688, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда29.04.2021г. до окончателното изплащане на задължението и 56,68лева, представляваща половината от задължение цялото в размер на 113,36лева, формирано като сбор от обезщетенията за забава за заплащане на горното задължение, начислено за периода от 02.09.2020г. до 28.04.2021г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1689/13.05.2021г. по ч.гр.д. № 6386/2021г. по описа на ВРС.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения изложени в обстоятелствената част на исковата молба: Ответниците имат качество на потребители на водоснабдителни и канализационни услуги доставяни от ищцовото дружество в качеството му на В и К оператор, в обект находящ се в **** отчитани по партида с аб. № 1182688. Съгласно чл. 5, т. 6 и чл. 33, ал. 2 ОУ задължение на потребителя е да плаща потребените услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране. Твърди, че за периода от 30.07.2018г. до 19.07.2020г. е предоставил на ответниците услуги, цената, на 1 които те не са заплатили. Посочва, че задължението касае реално доставено и потребено количество вода установено чрез двустранен констативен протокол

№

1000007357/19.07.2020г. за подмяна на водомер. Уточнява, че за процесния период не е осигуряван достъп до водомера за извършване на реален отчет, поради което на 19.07.2020г., когато е осигурен такъв, е извършен демонтаж на наличния водомер с № 2297243, като е отчетено показание на същия от 850куб.м. Твърди да е спазил разпоредбата на чл. 35 вр. чл.34, ал. 5 и ал. 6 от Наредба № 4/2004г. Поради неплащане на горните суми, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр. д. № 6386/2021г. по описа на ВРС, срещу която длъжниците чрез законен представител са възразили в срок. Така за ищеца се е породил правният интерес да предяви настоящия иск за установяване дължимостта на задължението по заповедта по чл. 410 ГПК. Искането отправено до съда е за уважаване на исковата претенция така, както е била заявена. Претендират се направените по делото разноски, както и тези по заповедното производство.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответниците чрез адв. С..

Твърди, че срещу действията на ищеца по начисляване на задължението предмет на настоящия иск са сезирали КЕВР, срещу чието решение понастоящем е висящ спор по адм.д. № 3376/2021г. на АССГ. Посочва, че за имота за потребление ищецът не извършва услуга по отвеждане и преработка на вода. Счита исковете за недопустими поради наличие на разлика между вземането по заповедта и това предмет на настоящия иск. Твърди, че претенцията касае плащане на цена на количество вода, което не е било измерено от годно СТИ, не е измервано реално в нито един от периодите по ОУ, не е начислявано и не е издавана фактура, нито ищецът е уведомявал за планирана дата на отчитане. Оспорва годността на СТИ с № 2297243. Оспорва редовността на счетоводните регистри за периода, както и единичната цена на остойностяване на количествата вода за периода. Оспорват се данните в протоколи от 30.07.2018г. и 19.07.2020г., като последният се сочи, че не съдържа подпис на техен представител. Молбата е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на разноски.

В съдебно заседание ищецът и ответниците чрез процесуален представител поддържат исковата молба и депозирания отговор.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и като съобрази приложимия закон, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК.

Предмет на исковата претенция са суми, представляваща неплатени главница и лихва за забава, дължими за ползвани и неплатени В и К услуги. Правният интерес от търсената защита се извежда от предходно развило се заповедно производство по ч.гр.д. № 6386/2021г. по описа на ВРС, по което е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която ответниците са възразили. Вземането по заповедта е съответно на заявеното с настоящия иск. В доказателствена тежест на ищцовото дружество е да установи пълно и главно, че ответниците са потребители на водоснабдителни услуги за процесния период като 2 титуляри на партида с аб. № 1182688, ****; че количеството вода, за което се търси заплащане на цена е реално доставено и потребено, неговата стойност, отчетена и измерена по предвидения в Общите условия ред при правилно определяне размера на задължението; че измерването е извършвано от годно СТИ; падеж на задължението и размер на мораторната лихва върху главниците.

Възражението на ответниците за недопустимост на производството поради несъответствие на вземането по заповедта за изпълнение с това въведено в предмет на иска по чл. 422 ГПК съдът приема за неоснователно. Заповедта е издадена за главница от по 936,04лева за периода 30.07.2018г. до 14.10.2018г. и лихва за забава върху нея 60,59лева. С иска по чл. 422 ГПК е въведено като предмет на спора част от това вземане, с оглед направеното признание от ищеца, че е получил плащане на задължението за периода след 19.07.2020г. Интерес от установяване съществуване на вземане, което е признато и погасено от ответниците след получаване заповедта по чл. 410 ГПК, ищецът няма.

От ангажираните по делото писмени доказателства се установява следното: На 26.04.2013г. ответниците, представлявани от своя баща и законен представител Е.Н. са придобили собствеността на ПИ 559 в гр. Варна, м-ст Траката, ведно с построената в него вилна постройка. На 30.09.2020г. са подали заявление до ищцовото дружество за прехвърляне на партидата на името на ответника Е.А., като съсобственик, по която е отчитано потреблението на ВиК услуги в имота, водена до него момент на името на Васил еоргиевГГеоргиев. С приложение № 1 към заявлението е бил представен и документът на собственост, въз основа на който се заявява исканата промяна. На 26.05.2017г. е бил съставен двустранен констативен протокол за подмяна водомера в имота. Монтиран е бил водомер в № 2297243 с нулево първоначално показание, година на метрологична пломба 2017г. За абоната протоколът е подписан от Е.Н.. На 30.07.2018г. ищцовото дружество е изготвило протокол, в който е удостоверено неосигуряване достъп до водомера в имота за период от повече от година. Протоколът е подписан от двамата служители извършили проверката и един свидетел. На 19.07.2020г. е бил изготвен нов двустранен констативен протокол за подмяна водомера в имота, при което е отчетено, че демонтираният с № 2297243 е с показание 850куб.м. В този протокол в графа потребител липсва подпис на абоната. Представен е карнет за процесния период, видно от който е, че след подмяната на водомера през 2017г. е извършвано начисляване на служебна консумация от 50куб.м. въз основа на протокола от 30.07.2018г. и на 19.07.2020г. е вписана консумация от 800куб.м. въз основа на протокола от 19.07.2020г. Представено е копие от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребители от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализация- Варна” ООД, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-09 от 11.08.2014г. От приложената на л. 5 от делото справка за недобора на партида с абонатен номер 1182688 е видно, че аб. номер се води на името на ответника Е.А.. За периода 30.07.2018г. до 19.07.2020г. ищцовото дружество е остойностило задължение в размер на 1714,66лева главница и лихва за забава от 113,36лева, за което е издадена една фактура.

За установява размера на исковата претенция по делото бе изслушано и прието 3 заключението на в.л. по изготвена съдебно- счетоводна експертиза. Същото като обективно и компетентно дадено на база проверка в счетоводството на ищеца, и като неоспорено от страните, бива възприето от съда в цялост. Съобразно него, за процесния период ищцовото дружество е издало една фактура с № 1153076693/03.08.2020г. на стойност 1714,65лева за остойностяване потребление в периода 30.07.2018г. до 19.07.2020г. За този период е начислявана цена само за доставена вода, без услугите канализация и пречистване на вода.

Тъй като за периода са действали различни цени на услугата, остойностяването на доставената вода е извършено въз основа на изчисляване потребление на ден от 1,111куб.м. получено след разделяне на цялото потребление на общия брой дни в периода от 720.

Лихвата за забава за този период върху така посочената главница, вещото лице е посочило, че възлиза в размер на 113,36лв. Плащания не са установени.

Ответниците не са оспорили, че имат качество на потребители на предоставяните от ищеца водоснабдителни услуги в посочения обект на потребление. Това обстоятелство се установява и от ангажираните по делото писмени доказателства, съобразно които от 2013г. двамата ответници са съсобственици в имота. При липса на посочено друго в документа удостоверяващ придобивното основание, следва да се приеме, че правата им са равни, а от там и отговорността им в задължението /арг. чл. 30 ЗС/. Затова, съдът приема, че ответниците имат качество на потребители на водоснабдителни услуги по см. на пар. 1, ал.

1, б. „б” от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги за този обект и чл. 2 от ОУ на дружеството, доколкото такова имат ползвателите, собствениците, притежатели на вещно право на строеж и биха могли да имат и наемателите на имоти. В това им качество, съгласно Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребители от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализация- Варна” ООД регламентиращи договорните отношения между страните, тяхно задължение е да заплащат ползваните услуги, отчетени по предвидения в цитираните Общи условия ред. Съобразно разпоредбата на чл. 11, ал. 7 ЗРВКУ одобрените от ДКЕВР ОУ на договорите за предоставяне на В и К услуги стават част от договорните отношения между страните в едномесечен срок от публикуването им. Видно от приложените разпечатки от страници на печатни издания, Общите условия на дружеството са влезли в сила и важат за всички потребители, включително и за ответниците, като собственици на водоснабден имот. Т.е сключване на индивидуален договор не е предпоставка за възникване на договорното правоотношение с обществения доставчик. Печатните издания са публично достояние и представляват общоизвестен факт, който не подлежи на доказване. С влизане в сила на ОУ и на 24.02.2015г. с оглед липсата на твърдения и доказателства, че ответниците са се възползвали от правата по чл. 71, ал.2 ОУ, същите са станали част от договорните им отношения.

Ответниците са оспорили процесното количество вода реално да е било доставено, респ. да са го потребили. По реда на чл. 146, ал. 2 ГПК съдът е дал указания до ищеца, че не сочи доказателства за тези си твърдения. По тези възражения съдът съобрази, че принципно издаваните от ищеца фактури като частни документи, изходящи от страната и удостоверяващи изгоден за нея факт не съставляват годно доказателствено средство за факта 4 на извършена доставка на услугата посочена в тях. Документът, удостоверяващ по безспорен начин доставката на вода и други услуги е карнетът или друг документ, съдържащ подпис на страната или нейн представител, поради което и съдържащ в себе си признание за получаване на услугата. Присъствието на потребителя или на негов представител при извършване на отчета е негово задължение, предвидено в чл. 5 от Общите условия, като идеята е да се отчете правилното показание, което ще послужи за определяне на дължимите суми. Затова и с подписа си при отчетите, реално потребителят се съгласява с цялостно отчетеното на тази дата показание на водомера, а не само с посоченото количество консумирана вода за ежемесечен период. В случая по делото е представен карнет, в който обаче няма подпис на потребителя. Както се посочи в него единствено е отразено извършено служебно начисление, въз основа на протокол от 30.07.2018г., в който е удостоверено неосигуряване достъп за отчитане за период от повече от година, когато е начислено потребление от 50куб.м., което не е предмет на настоящата претенция. След това е отразено процесното потребление от 800куб.м. въз основа на протокола от 19.07.2020г., когато реално е извършена подмяна на водомера. Подпис на потребителя или негов представител в този протокол няма. Позоваването от страна на ищцовото дружество на нормата на чл. 23, ал. 4 ОУ е неоснователно, доколкото в случая не се е твърдяло, а и от ангажираните доказателства е видно, че за процесния период отчитането не е извършвано, нито дистанционно, нито чрез ползване на електронен карнет. За процесния период не се е и твърдяло, а и няма ангажирани надлежни доказателства, ответниците да не са осигурявали достъп на оператора за отчитане на водомера. В чл.24, ал. 4 ОУ изрично е регламентирано, че отказът на потребителя да осигури достъп до водомера за отчитането му се удостоверява с протокол съставен от длъжностното лице и подписан от свидетел, какъвто има съставен, но за период предхождащ процесния. В този случай, за оператора възниква правото да извърши служебно начисление на вода по реда на чл. 49 ОУ, която хипотеза очевидно не е осъществена в казуса.

Разпечатката съдържа 23 от 32 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7916ff8e-ea00-446b-b411-da6e92527073