Определение № 3703 от 06.12.2022, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3703 гр. София, 06.12.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 101-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: В.Н.Й. като разгледа докладваното от В.Н.Й. Частно наказателно дело № 20221110210530 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.243, ал.4 от НПК.

Образувано е по жалба на „К.01” ООД, с ЕИК - 130935057, с адрес на управление гр.София, ул.”Проф.д-р Димитър Атанасов” № 15, ет.2, ап.3, представлявано от управителите О.К.М. с ЕГН : ********** и Р.И.М. с ЕГН :

**********, с постоянен адрес гр.София, ул.”Проф.д-р Димитър Атанасов № 15, ет.3, ап.6 срещу Постановление на Софийска районна прокуратура от 09.05.2022г., с което наказателното производство по досъдебно производство № 3383-ЗМИП 15102/2018 г., по описа на 08 РУ –СДВР, прокурорска преписка № 31366/2018 г., по описа на Софийска районна прокуратура, образувано за престъпление по чл.209, ал.1 от НК е прекратено на основание чл.243, ал.1, т.1, във вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК.

Жалбоподателите изразяват своето несъгласие с фактическите и правни изводи в атакуваното постановление на Софийска районна прокуратура за прекратяване на наказателното производство. Същите посочват, че разследването по досъдебното производство се е забавило прекалено дълго, въпреки че случаят не разкрива фактическа и правна сложност. От първоначалното подаване на жалбата до Софийска районна прокуротура до момента от И.С.Т. в хода на провеждани телефонни разговори, са получавани само откъслечни обещания, че ремонтът на автомобила ще бъде извършен, но това така и не се е случило. С А.В.И. е бил 1 подготвен договор, с оглед изразено от него желание да възстанови половината от получената сума, но впоследствие и до това не се е стигнало.

Категорично се оспорва отразеното в постановлението фактическо твърдение, че Т. е предложил на М. да върне получената от него сума на части, но М. не се съгласил и отказал, тъй като това не отговаря на истината. Не кореспондира на събраните по делото доказателства и твърдението на прокурора, че Т. е успял да намери ново място, където е възобновил дейността си. От неизяснените фактически обстоятелства по случая се е стигнало до грешни правни изводи, че липсва състав на престъпление по чл.209 от НК. Според жалбоподателя от факта, че Т. е получил сумата от 9000 лв. за закупуване на части за ремонт на автомобила, което до момента не се е случило, следва, че същият никога не е имал намерение да изпълни поръчката. За неоснователно и нелогично се приема твърдението, че неизпълнението от страна на Т. се дължи на прекратяване на наемните правоотношения по повод ползваните помещения, както и плащането на наемните вноски, доколкото това се е случило на 15.06.2018 г., а съгласно договора ремонтът на автомобила е трябвало да бъде извършен до м.февруари 2018 г. От друга страна, посоченото затрудение да бъдат покрити наемните вноски не кореспондира на твърдението за прекалена заетост на Т. при осъществяване на дейността му, от което би следвало същата да е печеливша, така, че да не се стига до подобни ситуации. В заключение жалбоподателят посочва, че не той е неизправната страна по така възникналите облигационни правоотношения и в случай на липса на осъществен състав на престъпление, следва да му бъде предоставена възможност да упражни правата си и да защити законните си интереси по установения за това ред.

Софийски районен съд, НО, 101 състав, след като се запозна с материалите по делото и доводите на жалбоподател я, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Досъдебно производство № 3383 -ЗМИП 15102/2018 г., по описа на 08 РУ –СДВР, прокурорска преписка № 31366/2018 г., по описа на Софийска районна прокуратура е образувано по реда на чл.212, ал.1 от НПК с Постановление на прокурор при СРП от 17.10.2018 г., за това, че на 2

07.12.2017 г., в гр.София с цел да бъде набавена имотна облага е възбудено заблуждение у О.К.М. и Р.И.М. и с това е причинена имотна вреда в размер на 9000 лв. на „К.01“ ООД, представлявано от управителите О.К.М. и Р.И.М. престъпление по чл.209, ал.1 от НК.

В хода на разследването по посоченото досъдебно производство в качеството на свидетели са разпитани О.К.М., Р.И.М., Ж.О.М., Б.С.Р., П.И.Т., А.В.И., И.С.Т. К.А.Н., Н.А.Г., С.Л.П. Р.К.С. и Е.Г.К. Проведени са очни ставки между свидетелите И.С.Т. и А.В.И., както и между свидетелите И.С.Т. и К.А.Н.. Приобщени са множество писмени доказателства, относими към предмета на доказване. По досъдебното производство няма привлечено към наказателна отговорност лице.

С Постановление на СРП от 09.05.2022 г. наказателното производство по досъдебно производство № 3383 -ЗМИП 15102/2018 г., по описа на 08 РУ –СДВР, прокурорска преписка № 31366/2018 г., по описа на Софийска районна прокуратура, образувано за престъпление по чл.209, ал.1 от НК, е прекратено на основание чл.243, ал.1, т.1, във вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК.

От фактическа страна прокурорът приел за безспорно установено, че през 2017 год. свидетелят И.С.Т. е учредил дружество „ТТ.Ф.-85“ ЕООД, вписано в Агенция по вписванията, Търговски регистър на 10.07.2017 год., с предмет на дейност автосервизни, автомонтьорски, автобояджийски услуги, автотунинг, обслужване на автомобили, продажба на авточасти, аксесоари, масла и консумативи, търговска и външнотърговска дейност, представителство и посредническа дейност на български и чуждестранни фирми и физически лица, както и всички други незабранени от закона дейности. Едноличен собственик на капитала и управител на дружеството бил И.С.Т.. През месец август 2017 год. свидетелят Т. се свързал със свид.

Р.К.С. и ангажирал същата да води счетоводството на дружеството, като я упълномощил да подава съответните документи пред органите на НАП.

На 01.09.2017 г. между „Т.С.“ ЕООД, представлявано от свид.К.А.Н. и „ТТ.Ф.-85“ ЕООД, представлявано от свид.И.С.Т. бил сключен договор за наем на недвижим имот, находящ се в с. Казичене, за срок от 36 месеца, в който следвало да се извършва дейността на дружеството „ТТ.Ф.-85“ ЕООД.

Междувременно между свид.И.С.Т. и свид. А.В.И. била постигната устна уговорка Игнатов да бъде съдружник във връзка с дейността на автосервиза.

3

За целта свид.Игнатов закупил инструменти и машини, които да бъдат използвани в обекта. Свидетелите Т. и Игнатов започнали да осъществяват дейност, свързана с ремонт на автомобили. В тази дейност за различни периоди от време се включили свидетелите Н.А.Г., Х.Х.И. и Светозар Любенов Пенев.

Свидетелите О.К.М. и Р.И.М. били собственици и управители на дружеството „К.01“ ООД, което притежавало лек автомобил, марка „Мицубиши“, модел „Паджеро“ с peг. № *******. За моторното превозно средство бил сключен договор за застраховка „Автокаско“ със ЗАД „Армеец“.

На 28.08.2017 год. при управление на автомобила, свидетелят О. М. претърпял пътнотранспортно произшествие със значителни щети по предната част на превозното средство. На 29.09.2017 год. М. транспортирал автомобила в сервиз на ЗАД „Армеец“ - Ликвидационен център Люлин, находящ се в гр. София, ***. След извършен оглед на автомобила застрахователното дружество уведомило свид. М., че е налице тотална щета и му предложило обезщетение, което представлявало малка част от стойността на моторното превозно средство. Свидетелят М. взел решение автомобилът да бъде ремонтиран. Синът на М. – свидетелят Ж.О.М., се познавал със свид. А.В.И. и знаел, че Игнатов работи в автосервиз. Свид.Ж.М. запознал свид.Игнатов с обстоятелствата във връзка с катастрофиралия автомобил, а от своя страна Игнатов разговарял с Т.

След като извършили оглед на автомобила и се запознали със списъка от авточасти, посочени от застрахователното дружество, чиято стойност би била заплатена, свидетелите Т. и Игнатов заявили на свид.Ж.М., че могат да извършат ремонта за сумата от 10 000 лева, която включвала частите и труда.

Св.Ж.М. уведомил за това родителите си, които също разговаряли със свидетелите Т. и Игнатов и постигнали с тях уговорка да извършат ремонта за срок от два месеца.

На 08.12.2017 год. свид.Ж.М. посетил автосервиза, находящ се в с.

Казичене, където предоставил на свид.И.С.Т. в качеството му на управител на „ТТ.Ф.-85“ ЕООД сумата от 1400 (хиляда и четиристотин) лева за ремонта на лек автомобил, марка „Мицубиши“, модел „Паджеро“ с peг. № ****** за което била изготвена разписка.

На 12.12.2017 год. свид. А.В.И. отишъл до ликвидационния център на ЗАД „Армеец“, където моторното превозно средство му било предадено и същото било превозено до 4 автосервиза в с. Казичене. Междувременно, свидетелят Т. разговарял със свидетелите Рони и О. М., като предоставил на М. номера на фирмената банкова сметка на „ТТ.Ф.-85“ ЕООД, а именно BG 95UNCR70001523096531 в „Уникредит Булбанк“ АД, по която тя да преведе остатъка от парите. На 12.12.2017 год. Р.И.М. извършила банков превод в размер на 6600 (шест хиляди и шестстотин) лева от дружествената сметка на „К.01‘ ООД по сметката на „ТТ.Ф.-85“ ЕООД, а на 15.12.2017 год. извършила втори превод в размер на 1000 (хиляда) лева.

През месец февруари 2018 год. свидетелят Ж.О.М. посетил сервиза и установил, че ремонтът на лекия автомобил все още не е започнат. Обяснението, което свидетелите Т. и Игнатов му дали било голямата им натовареност с ремонти на други автомобили.

Свидетелят О.К.М. също неколкократно ходил до сервиза и той също забелязал, че се ремонтират други автомобили, но не и техният. Междувременно между свидетелите Игнатов и Т. от една страна и свид.Недялков от друга, възникнал спор относно заплащането на наема на помещенията. Това довело до прекратяването на договора за наем от страна на свид.Недялков и напускането на помещенията от страна на Т. и Игнатов на 15.06.2018 год. Част от автомобилите, които били оставени в сервиза за ремонт, измежду които и процесният лек автомобил, марка „Мицубиши“, модел „Паджеро“ с peг. № ****** били преместени пред дома на свид.Антон Игнатов в с. Казичене, ***.

Свидетелите М. продължавали да търсят Игнатов и Т. във връзка с ремонта на автомобила и тъй като ремонт все още не бил започнат, нито извършен, на 25.07.2018 год. свид.О. М. организирал превозването на моторното превозно средство от дома на Игнатов до склад, стопанисван от „К.01“ ООД, като за предаването на автомобила бил изготвен приемо-предавателен протокол.

След като успял да намери място, където да осъществява дейността си, свидетелят Т. предложил на свидетеля О. М. да му предостави автомобила, за да бъде ремонтиран, но М. не се съгласил и поискал от Т. да върне сумата от 9000 (девет хиляди) лева, която му била заплатена. Свидетелят Т. предложил също да започне да връща получената сума на части, но св.М. отказал. Лекият автомобил бил предоставен за ремонт в друг сервиз и ремонтиран, а М. подали сигнал за случая до Софийска районна прокуратура, във връзка с което било образувано и настоящото наказателно производство.

При така установената фактическа обстановка прокурорът приел от правна страна, че не е налице осъществен състав на измама, доколкото липсват както обективните, така и субективните признаци на престъплението по чл.209 от НК. За субективната страна на престъплението е посочено, че измамата се осъществява с пряк умисъл и особена користна цел, като деецът предвижда, че вследствие на неговото въздействие върху определено лице, у него ще възникнат неправилни представи и в тази връзка, това лице, ще извърши акт на имуществено разпореждане, в резултат на което неговото имущество ще бъде увредено, като в същото време деецът цели имотна облага и съзнава, че имотната вреда неизбежно ще настъпи, като последица 5 от разпореждане с имуществото от страна на измаменото лице. Необходимо е извършителят предварително да е целял да въведе в заблуждение пострадалото лице без поначало да има каквито и да е намерения да се задължава и да изпълнява уговореното, впоследствие да е реализирал тези свои намерения. Съгласно константната съдебна практика е необходимо преценката дали е налице престъпна измама или опорочена сделка да се прави отделно във всеки конкретен случай, като се съобразяват действителните намерения. На следващо място обстоятелството, че уговореното между страните не е изпълнено, не е достатъчно, за да се приеме, че е налице измама. Този извод може да се направи само след като се установят причините за неизпълнението, респективно дали то е резултат на измамливи действия.