Решение № 1049 от 08.12.2025, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 1049 гр. Сливен, 08.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, I СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Живка К. Желязкова - Спирова при участието на секретаря Албена Г. В. като разгледа докладваното от Живка К. Желязкова - Спирова Гражданско дело № 20252230102000 по описа за 2025 година

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79 от ЗС.

Твърди се, че ищците са наследници на Д.И.Б., починал през 1999 г., първата ищца е негова преживяла съпруга, а втората е дъщеря.

Сочат, че с договор от 18.06.1981 г. на Районен народен съвет - Сливен на наследодателя е отстъпено право на строеж върху държавно дворно място от 1250 кв.м., съставляващо парцел VIII, в кв. 59 по плана на с. К., Сливенска община. Правото на строеж е отстъпено за построяване на жилищна сграда, съобразно изискванията за градоустройствения план, като строежът е следвало да се завърши в 5 годишен срок от подписването на договора. Според т.3 от договора приобретателят на правото на строеж се е задължил в едногодишен срок да огради дворното място и да засади 5 бр. дръвчета, което сторил като оградил мястото, но по субективни и обективни причини не е построил в този срок жилищната сграда. Твърди се, че в южната част на поземлен имот е построил селскостопанска сграда с площ ок. 32 кв.м.. По тази причини със Заповед №15-1452/29.09.1993г. на кмета на Община Сливен е отнето правото на строеж, поради нереализирането му в указания срок. Тази заповед обаче е отменен със Заповед на областния управител на Област 1

Бургас с № РД - 09-04/03.02.1994г.

Освен това се твърди, че след това наследодателят се е снабдил с Разрешение за строеж №75/25.03.1992г. да построи гараж със склад като законното основание е посочена Заповед №12/28.05.1981 г..

Твърди се още, че разрешението за строеж е реализирано, като гаража и склада са ползвани от наследодателя до неговата кончина, а после наследниците продължили да ползват целия имот.

Сочи също така, че по силата на Заяповед № РД-15-1653 от 05.11.1993г. кмета на с. К. е одобрил нов дворищно- регулационен план, според който имотът е заснет като пл.№575 с площ от 1696 кв.м., за който има отреден парцел II-575, но изградената гараж и склад не са отразени.

Позовава се на Наредбата за държавните имоти чл.107 от нея, съгласно която правото на строеж е отстъпено върху УПИ за жилищно строителство, суперфициарът придобива и правото да ползва останалата незастроена площ от имота. От момента на учреденото право на строеж , респ. след разрешението за строеж на гаража със склада, наследодателят на ищците е владял изградената сграда , ведно с правото на строеж върху поземления имот, като и правото на ползване върху незастроената част от него. С чл.7 от влезлия в сила през 1996 г. Закон за общинската собственост е допуснато придобИ.е по давност на общински имот, в това число и ограничени вещни права върху сградите в описания имот и правото на ползване върху незастроената част от имота, продължило след неговата смърт от неговите наследници и след влизане в сила на Решението на КС №4 от 2021 г., това владение е довело до придобИ.ето по давност на правото на строеж върху поземлен имот с пл. №575, за който е отреден УПИ II-575, в кв. 63 по плана на с. К., целият с площ от 1606 кв.м., което включва в себе си правото на собственост върху гараж с площ от 35 кв.м., селскостопанска сграда с площ от 32 кв.м., както и правото на ползване на останалата незастроена част от имота, равняваща се на 1539 кв.м.

Моли да се постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на ответната община, че ищците са собственици на сграда- гараж със склад с площ от 35 кв.м. и селскостопанска сграда с площ от 32 кв.м., построени в поземлен имот с пл.№ 575, в кв. 63 по плана на с.К., Сливенска община, за който е отреден УПИ II-575, в кв. 63 по плана на с. К., целият с 2 площ от 1606 кв.м., придобити на давностно владение.

Постъпил е писмен отговор на исковата молба при условията на чл. 131 от ГПК, с който счита че исковите претенции са неясно формулирани.

На следващо място, ако така предявените искове са формулирани по този начин, то същите са недопустими и неоснователно, като излага подробни възражения за това, подробно формулирани на страница втора в писмения отговор.

Оспорва твърдението, че ищците са станали собственици на сградагараж със склад и селскостопанска сграда, ведно с правото на ползване на незастроената част от имота по давност.

Така също оспорва твърдението, че праводателят и наследниците са станали собственици на процесния недвижим имот, поради изтекла придобивна давност по отношение на процесните имоти.

"Правим възражение за нищожност на разрешение за строеж № 75/25.03.1992 г. като правим искане съдът да осъществи косвен контрол върху валидноста на този административен акт на основание чл.17 от ГПК.“ Поради изложените съображения счита, че изясняването на поставените в разпореждането въпроси ще се разрешат в разглеждането на спора по същество и след събирането на необходимите за това доказателства.

В с.з. от ищците се явява само Н. Б. – К., лично и с пълномощник, който молят да се уважат изцяло предявените искове. Претендира за присъждане на направените по делото разноски.

Ответната Община Сливен се представлява от пълномощник, който моли съда да отхвърли изцяло исковите претенции, като неоснователни и недоказани. Претендира за присъждане на направените по делото разноски.

Съдът като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните, прие следното от фактическа страна:

Безспорно е, че ищците са наследници на Д. И. Б., починал на 19.10.1999г., като Р. Б. е негова преживяла съпруга, а Николина Б. –К. е дъщеря на починалия.

Също така не е спорно, че на 20.02.1981 г. е съставен за държавна собственост на празно дворно място от 1250 кв.м., образуващо парцел VIII видно от Договор за отстъпено право на строеж от 18.06.1981 г. когато Окръжен Народен съвет Сливен отстъпва на наследодателя е отстъпено право 3 на строеж върху тогава държавно дворно място от 1250 кв.м., съставляващо парцел VIII в кв.59 по плана на с.К., Сливенска окръг за построяване на жилищна сграда, съобразно изискванията на градоустройствения план, като строежът е следвало да се завърши в петгодишен срок от подписването на договора. Според т.3 от договора приобретателят на правото на строеж се е задължил в едногодишен срок да огради дворното място и да засади 5 бр. дръвчета.

Безспорно е, че наследодателят на ищците Д. Б. не е построил в законния срок жилищната сграда по учреденото право на строеж, но е оградил мястото и е засадил 5 броя овошки дървета. Освен това в южната част на поземления имот се намира и селскостопанска сграда с площ от около 32 кв.м. и по тази причина със Заповед № 15-1452 от 29.09.1993 г. на кмета на Община Сливен е отнето правото на строеж, поради нереализирането му в оказания срок. Обаче, със Заповед № РД-09-04 от 03.02.1994 г.на Областен управител на област Бургас, областния ,управител е отменил цитираната заповед на кмета. Така се стига до разрешение за строеж № 75 от 25.03.1992 г. на наследодателя Д. И. Б.

(приживе), като му е разрешено да построи в общински парцел VIII в кв.59 по плана на с.К. по одобрен проект гараж със склад, като в разрешението за строеж като законно основание е посочена заповедта за отстъпване право на строеж от 18.06.1981 г.

Наследодателят на ищците е построил описаната сграда чрез помощта на дядото на свид. Н. К. Д..

След смъртта на бащата и съпругът на ищците през 1999 г., те продължили да ползват сградата и имота в нейната цялост, като в дворното място са отглеждали земеделски култури, включая и плодове от посадените 5 бр. овошки. След пенсионирането си през 2017 г. дъщерята на наследодателя Д. Б. - Н. Б. е живяла около пет години извън града, но за този период е предоставила на неин близък съсед да обработва незастроеното място, като в началото на 2025 г. е ангажирала геодизист, който да трасира точките на липсващата ограда.

От събраните по делото безпротиворечиви гласни показания, които кореспондират напълно помежду си и от заключението на вещото лице инж.

Н. П. безспорно се установи и доказа, че УПИ VIII - общ. в кв.90 и УПИ II575 в кв.63 по плана на с.К., общ. Сливен са абсолютно идентични по площ 1250 кв.м.

От плана от 1993 г. не била заснета постройката в имота, която безспорно е построена въз основа на разрешението за строеж от 1992 г. с площ от 44 кв.м. По делото е допуснато изменение на иска на осн. чл. 214 от ГПК след неоспорената съдебно-техническа експертиза, като е увеличена квадратурата на процесния гараж със склад от 35 кв.м. на 44 кв.м. Затова съдът приема, че построената в имота сграда е с площ от 44 кв.м.

Безспорно се установи и доказа от експерта, че по уличната регулация е налице масивна ограда за процесният имот, като със съседния имот УПИ III574 има ограда от тел, като по границата със съседния УПИ 1-576 и по югоизточната граница има пътека, като тези граници напълно отговарят по 4 пана от 1993 г.

Безспорно е, че втората селскостопанска постройка е извън имота, върху който е билo учредено правото на строеж.

На следващо място Общината е представила в настоящия процес констативен акт, чрез който е установено, че при проверката извършена в процесния имот на 21.09.1993 г. е установено, че жилищната сграда не е изградена, но парцелът е бил ограден от север и от юг с мрежа и с набити железни колове, дори има прекаран външен водопровод, като се установили засяване на друга селскостопанска култура и е изграден дървен навес и стопанска постройка, като подобрения в процесния имот.

Безспорно е, че с Решение № 729 от 15.05.2025 г.на Общински съвет Сливен е прогласено за погасено по давност, учреденото в полза на Д. И. Б., право на строеж за изграждане на жилищна сграда в УПИ П-575 с площ от 1606 кв.м. Това е станало след образуване на настоящата производство, обаче.

От така установените обстоятелства следва да се направят следните правни изводи:

Вещото лице е категорична, че на комбинираната скица стопанската постройка МС попада извън УПИ П-575, като и по предишния и в последващия план, гаража който се намира в североизточната част на имота, не е заснет.

От така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.124, ал. 1 от ГПК, с който ищцовата страна претендира да се признае за установено, че ищците са собственици въз основа на отстъпено право на строеж и по давностно владение на сграда, със застроена площ от 44 кв.м.,както и право на ползване върху поземлен имот УПИ П-575 в кв. 63 по плана на с.К.,Сливенска община.

Съдът намира, че предявеният иск за собственост на процесната сградата от 44 кв.м., която е построена в УПИ 11-575 в кв. 63 по плана на с.К., общ.

Сливен, който е с площ от 1250 кв.м. е основателен и доказан, относно придобито право на собственост върху сградата от 44 кв.м., ведно с правото на строеж върху общинския имот и придобитото право на ползване върху 1206 кв.м. от незастроената част от този урегулиран имот, което право е част от правото на строеж.

От събраните гласни доказателства се установи и доказа, че процесните недвижими имоти са придобити по давност, като владението е реалзирано от 01.06.1996 г., когато отпадна забраната за придобИ.е по давност на държавни имоти. Безспорно се установи и доказа, че владението е започнало от Д. И. Б. приживе, като е продължено от ищците, в качеството им на законни наследници на починалия наследодател Д. Б.. Правото на ползване като неразделна част от правото на строеж също може да се придобие по давност заедно с придобИ.ето на основното право на строеж.

5

Независимо дали е валидно или не Разрешението, с което на наследодателя на страните е било разрешено построяването на гараж със склад през 1992 г., наследодателят и впоследствие неговите наследници са владели тази сграда, като своя собствена, ведно с правото на строеж върху чуждия, общински имот. Безспорно са владели и правото на ползване на незастроената част от имота, като са я обработвали и засаждали с различни селскостопански култури и са ползвали плодовете от засадените овошки. Това тяхно право е неразделна част от правото на строеж.