Определение № 799 от 13.10.2023, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 799 гр. Ловеч, 13.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20234300500441 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 413, ал.2 във вр. с чл. 274 и сл. ГПК.

Подадена е частна жалба вх.№4136/22.08.23 г. от „Йеттел България" ЕАД, ЕИК ******** чрез адв. З. Ц., САК, против разпореждане № 1633 от 08.08.2023 г. по ч. гр. д. № 558/2023 г., по описа на РС-Тетевен в частта, с която е отхвърлена претенцията на частния жалбоподател и е отхвърлено заявлението по чл. 410 ГПК против длъжника за сумата в общ размер на 307,54 лв. неустойки за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги, при условията на които са ползвани мобилни номера ********** и ***********.

Счита Разпореждането за неправилно и необосновано, като изводът на съда, че уговорената неустойка при прекратяване на договора за мобилни услуги преди изтичане на срока по вина на потребителя е нищожна е неправилен. Твърди, че размерът на тези неустойки по процесните договори е изрично уговорен от страните в договорите и така определената неустойка не може да надвишава сумата от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без включен ДДС. Твърди, че в допълнение абонатът дължи част от стойността на ползваните отстъпки от месечните абонаменти такси до края на срока на договора и част от стойността на отстъпките за предоставени на потребителя мобилни устройства, предоставени на лизинг или срещу заплащане в брой. Конкретизира размерът на неустойките по договори и по пера, като не се съгласява с приетото от съда, че неустойката в размер на три месечни абонаментни такси излиза извън присъщата й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, нито, че накърнява добрите нрави и това не означава, че операторът на мобилни услуги получава нещо, без да е предоставил услуга. Счита, че законът признава правото на кредитора да търси неустойка при разваляне на договор порази неизпълнение на същинско задължение на длъжника.

1

Счита също за неправилен изводът на съда, че към заявлението следва да се представят доказателства за настъпило предсрочно прекратяване на договора и това доказателство следва да се представи в евентуално исково производство. Счита, че нередовностите на заявлението са били отстранени с молба с вх.№3881/8.08.23 г.

По отношение на неустойката, представляваща разликата между цена на устройството без отстъпка и дължимата от потребителя обща преференциална цена по договорите за лизинг изтъква, че в договорите точно е определена дължимата неустойка като разликата в цената на закупеното устройство префренциално и по ценова листа. Счита, че след като длъжникът вече не ползва услугите на мобилния оператор, той не може да се ползва и от преференциалните цени на закупеното от него устройство и ги дължи под формата на неустойка до край на срока на договора и това не противоречи на добрите нрави и е съвместим с общоприетите норми за добросъвестност. Цитира разпоредбата на чл.92 ал.1 от ЗЗД и счита, че неустойката има дисциплиниращо действие спрямо потребителите, като тези клаузи в типовите договори са съгласувани с Комисията за защита на потребителите, която съблюдава спазване на правата им, посредством сключване на Спогодба от 11.01.2018 г. между КЗП и „ Йеттел България" ЕАД по гр.д.№15539/14 г. и г.д.№16476/14 г. на СГС.

Като твърди ,че тези договори са сключени след влизане в сила на спогодбата, то уговорката за неустойка не е неравноправна. Сочи, че в този смисъл е и практика на окръжни съдилища, която цитира.

С оглед всичко гореизложено, мол и съда да постанови съдебен акт, с който да отмени Разпореждане № 1633/8.08.2023 г. по ч. гр. д. № 558/2023 г., по описа на РС-Тетевен в атакуваната част, като вместо това, постанови да се издаде заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК срещу длъжника за вземането за неустойка, като се присъдят и разноските по делото.

Атакуваното разпореждане е съобщено на жалбоподателя на 16.08.23 г, а частната жалба е подадена на 22.08.23 г. т.е. в срока по чл. 413 ал.2 от ГПК, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Производството по чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение е започнало по повод заявление, подадено до РС-Тетевен от „Йеттел България" ЕАД, ЕИК ********, чрез пълномощник адв.Ц. срещу длъжника М. П. П. с ЕГН ********** за сумата 734,07 лв. ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението до окончателно изплащане на задължението. Уточнява, че тази сума представлява неизпълнени парични задължения на длъжника, произтичащи от сключени договори за мобилни услуги и допълнителни споразумения към тях, като за тези задължения са издадени фактури-5 на брой в които задълженията са индивидуализирани по основание и размер. В т.12 са конкретизирани вземанията, като по фактура №**********/5.10.2021 г. е посочено, че задълженията са с произход неустойки поради предсрочно прекратяване на договори в размер на 307,54 лв и предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски в размер на 115,43 лв. Позовава се на прекратени предсрочно договори за мобилни услуги, поради което се дължат следните неустойки: в размер на сумата от всички стандартни за абонаментния план 2 месечни такси от прекратяване на договорите до край на първоначално предвидения срок на действието им, като така определената неустойка не може да надвишава сумата от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без ДДС и в допълнение абонатът дължи:1. Част от стойността на ползваните отстъпки от месечните абонаментни такси, съответстващи на оставащия срок до края на договора, 2. Част от стойността на отстъпките за предоставени на потребителя устройства, съответстваща на оставащите до края на договора мобилни услуги/ в случай, че такива устройства са предоставени на лизинг или срещу заплащане. Уточнява, че настъпването на предсрочната изискуемост на неначислените лизингови вноски е уредено в чл.12 от ОУ на оператора за договорите за лизинг, като предпоставка за упражняването на това право е неизпълнението на парични задължения на лизингополучателя, и не е обвързано с разваляне на договора за лизинг/уговорено в чл.10 от ОУ/, не е довело до възникване на заплащане на неустойка на основание клауза от договора за лизинг и не е било последвано от връщане на лизинговата вещ.. Към заявлението са приложени договорите, ОУ, пълномощни и документ за внесена ДТ, но не и цитираните фактури. Заявителят претендира и за разноски в размер на 25 лева за платена държавна такса, както и 480 лева за адвокатско възнаграждение с ДДС.

Постановено е разпореждане №1510/26.07.23 г. по ч.гр.д.№558/23 г. на РС-Тетевен, с което е оставено без движение заявлението, като е указано на заявителя, че в 3 дневен срок следва да отстрани следните нередовности:да посочи дали длъжникът е бил уведомен писмено за предсрочното прекратяване на договора, получил ли е уведомителното писмо, по какъв начин и на коя дата и да посочи за договорения хонорар от 480 лв. съставян ли е друг документ за изплащането му освен приложеният договор за правна защита и съдействие.Това разпореждане е връчено на заявителя на 2.08.23 г.

Постъпила е молба с вх.№3881/8.08.23 г./п.кл.4.08.23 г./ с която заявителят твърди, че е изпратил поканата на посочения адрес **** на 5.09.23 г, а тя е доставена на длъжника чрез пощенска услуга на 9.09.2021 г. Уточнява и че договорът служи като разписка за получената сума от 480 лв. адвокатско възнаграждение.

С Разпореждане № 1633/8.08.2023 г. постановено по ч.гр.д.№558/23 г. по описа на РС-Тетевен е разпоредено издаване на заповед за изпълнение в полза на „Йеттел България" ЕАД, ЕИК ********, срещу длъжника М. П. П. от **** за следното вземане:сумата 423,53 лв. за неплатени суми за ползвани електронни съобщителни услуги и неплатени суми за устройство по договори за продажба на изпащане, законната лихва върху общата сума, начиная от подаване на заявлението в съда, за ДТ в размер на 25 лв и адвокатски хонорар 480 лв, като е отхвърлил заявлението в частта за вземане в общ размер на сумата 307,54 лв. представляващо неустойка за предсрочно прекратяване на договори за предоставяне на съобщителни услуги и на договори за продажба на устройство на изплащане. Мотивите на ТРС за отхвърляне на това вземане са, че няма данни заявителят да е уведомил длъжника за предсрочно прекратяване на договора, както и, че така уговорена тази клауза за неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави и излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

3

Настоящата въззивна инстанция приема, че РС-Т. правилно е отказал да издаде заповед за изпълнение в полза на „Йеттел България" ЕАД, ЕИК ******** за претендираната неустойка. За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на чл.127 ал.1 и 3 и чл.128 т.1 и т.2 от ГПК, да не противоречи на закони или добрите нрави, длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на Р.България, както и да е с обичайно местопребиваване или седалище на територията на Р.България, съгласно разпоредбата на чл.411 от ГПК. В текстовете на договор №**********/30.04.2019 г, за мобилни услуги към мобилен номер *************, договор №*********** от 30.04.2019 г. към мобилен номер ************* б.“а“ е посочено, че потребителя дължи неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяването до изтичане на уговорения срок, като максималния размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти, а в б.“б е посочено, че в случаите на предоставено устройство и разликата между цената на устройството без абонамент по последна актуализирана ценова листа на оператора и заплатената от потребителя цена на устройство в брой или общата лизингова цена по договора за лизинг. В чл. 19б ,19в и чл. 75 от Общите условия е предвидено, че жалбоподателят има право да прекрати едностранно индивидуалния договор на потребителя при забава на плащането на дължимите суми от абоната, в уговорените по индивидуалния договор срокове.

Липсва в текста на договора между страните, а и в Общите условия, определяне на начина на уведомяване на абоната при прекратяване на договора. Заявителят се е позовал на едностранно прекратяване на договора за електронни съобщителни услуги поради неизпълнение на абоната да заплати дължимите месечни абонаменти по договорите, като твърди, че е изпратил поканата за плащане на длъжника на посочения адрес **** на 5.09.23 г, а тя е доставена на длъжника чрез пощенска услуга на 9.09.2021 г. на 5.11.2021 г. и след 10 дена от тази дата е счел, че те са прекратени. Съгласно разпоредбата на чл.20а от ЗЗД договорите могат да бъдат изменени, прекратени, разваляни или отменени само по взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в закона. Настоящата инстанция намира, че няма как М. П. да е получила поканата за плащане, със съдържащото се в нея предупреждение, че след 10 дни договорите ще се счита предсрочно прекратени, тъй като се твърди от заявителя, че тя е доставена на адрес ****. Видно от направената по делото справка за постоянен и настоящ адрес на длъжника, той е ****, а в договорите за мобилни услуги е посочена само улица **** без номер и то в гр.Т.,т.е. в друго населено място.

Следователно твърдението на заявителя, че тази покана е доставена на П. чрез пощенска услуга не се подкрепя от доказателствата по делото. Съгласно разпоредбата на чл.

87,ал.1,изр. 2 от ЗЗД след като се касае разваляне/прекратяване/ действието на писмени договори, то и изявлението за прекратяването им следва да е в писмена форма, което да е достигнало до другата страна. Само по себе си спирането на мобилните услуги или евентуалното им деактивиране, не може да се възприемат като уведомяване на длъжника за едностранно прекратяване на договора. Това е така, защото в ОУ са предвидени и други 4 хипотези на спиране ползването на услугите от страна на оператора, без договора да бъде предсрочно прекратен, например чл.36 при превишаване на кредитния лимит, но това не означава прекратяване автоматично и едностранно на договора.