Решение № 1394 от 21.12.2025, Районен съд - Кюстендил

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1394 гр. Кюстендил, 21.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XIV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Ем. Антова при участието на секретаря Валентина Сп. Стоицова като разгледа докладваното от Мария Ем. Антова Гражданско дело № 20241520102392 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХІХ – чл.341 ГПК от Граждански процесуален кодекс (ГПК), във връзка с предявен иск с правно основание чл.34 ЗС Закон за собствеността (ЗС) – във фазата по допускане на делбата и определяне квотите на съделителите в делбената маса.

Съдът е сезиран с искова молба вх. № 11199/02.10.2024г. от М. В. Г. против А. З. Т. за делба на съсобствен имот.

Предявен е иск по чл.34 ЗС да допускане до делба между страните на следния недвижим имот, а именно: ПИ с идентификатор ***, находящ се в с. ***, общ. ***, обл. ***, местност „***“, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД 18-5643/18.05.2023г. на началника на СГКК, с площ 600 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване – за друг вид застрояване, предишен идентификатор ***, ***, номер по предходен план: 009019, ведно с построената в същия жилищна сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 87 кв.м., брой етажи: 1, при съседи на поземления имот: имоти с идентификатори ***, ***, *** и ***, при следните квоти в съсобствеността: 1/6 ид.ч. за ищцата М. В. Г. и 5/6 ид.ч. за ответницата А. З. Т..

Твърди се, че по силата на Нотариален акт /НА/ за собственост на недвижим имот, придобит по давност и наследство № **, том II, дело № ***/09.02.1996г. на Ал. Т., нотариус при РС – Кюстендил, С. С. С. и В. Д. С., придобили при равни права собствеността върху дворно място извън 1 регулация на с. ***, общ. ***, с площ от 500 кв.м., находящо се в местността „***“, ведно с построената в нея жилищна сграда и стопанска постройка /обор и навес/ при съседи: наследниците на Д. С., наследниците на Б. П. И. и наследниците на П. Д.. След смъртта на С. С. С. през 2003г. като нейни наследници останали дъщерите й В. Д. С., Л. Д. С. и М. Д. И., които придобили по 1/6 ид.ч от гореописания имот. Така В. Д. С. придобила общо 4/6 ид.ч. На 05.02.2024г. В. Д. С. продала на ответницата своите общо 4/6 ид.ч. от ПИ с идентификатор ***, находящ се в с. ***, общ. ***, обл. ***, местност „***“, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-5643/18.05.2023г. на началника на СГКК, с площ 600 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване – за друг вид застрояване, предишен идентификатор ***, ***, номер по предходен план: 009019, ведно с построената в същия жилищна сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 87 кв.м., брой етажи: 1, при съседи на поземления имот: имоти с идентификатори ***, ***, *** и ***, запазвайки си правото на ползване, за което бил съставен НА за продажба на недвижим имот № ***, том I, рег. № 0332, дело № **/05.02.2024г. на нотариус Е. П., с район на действие – РС – Кюстендил. Посоченият имот с идентификатор *** бил идентичен с имота, обективиран в НА за собственост на недвижим имот, придобит по давност и наследство № 61, том II, дело № 400/09.02.1996г. на Ал. Т., нотариус при РС – Кюстендил. По наследство от прабаба си С. С. С. ищцата придобила 1/6 ид.ч. от процесния имот, а ответницата понастоящем притежавала останалите 5/6 ид..ч.: 1/6 ид.ч. от които придобила също по наследство от прабаба си С. С. С., а другите 4/6 ид.ч. – по покупко-продажна от В. Д. С..

Поради невъзможност от доброволното уреждане на съсобствеността се моли съда да допусне и извърши делба между съделителите при посочените квоти.

Постъпил е отговор по реда на чл.131 ГПК, в който ответницата изразява следното: в процесния имот понастоящем живеела 82-годишната леля на страните – В., за която единствено ответницата и семейството й полагали грижи. Преди това в имота живеела и бабата на страните – С.. За ответницата било изненадващо получаването на преписа от исковата молба, доколкото ищцата преди това заявявала, че няма интерес към имота и не се чувствала собственик, доколкото знаела, че имотът бил оставен за този, който се грижел за прабаба й С.. Ответницата твърди, че била вложила много средства за ремонт на къщата, предпазвайки я по този начин от разрушаване.

Твърди, че бил сменен покривът, били сложени нови дограми, врати и прозорци, били изпълнени дренажни и строителни работи в основите на къщата и в избената й част, била направена нова баня, положени нови настилки, мазилки, ламинат и облицовъчни покрития. Ищцата не се била включвала в посочените разходи, който възлизали на стойност от 24 000 лева.

Съответно, ищцата дължала на ответницата сума за направените разходи с оглед на дела й в собствеността.

В открито съдебно заседание страните поддържат твърденията си, като 2 ответницата оспорва правото на собственост на 1/6 ид.ч. от имота на ищцата, доколкото едно трето за спора лице – В. С. била собственик. Оспорва се от страна на ответницата и идентичността на процесния имот. Разпитани са свидетели и е изслушана съдебно-техническа експертиза.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е иск за делба на недвижим имот с правно основание чл.34 ЗС вр. с чл.341 ГПК. Според посочените правни норми всеки от съсобствениците може да иска делба и тя е допустима по отношение на общи вещи, освен ако законът разпорежда друго или това е несъвместимо с естеството и предназначението на вещта, респ. по силата на закона правото на съдебна делба по чл.34 ЗС принадлежи на всеки съсобственик. Съществуването му е предпоставено от доказването, че страните са участници в имуществена общност и че е налице съсобственост по смисъла на чл.30, ал.1 ЗС.

Видно от копие на НА за собственост на недвижим имот, придобит по давност и наследство № **, том II, дело № ***/09.02.1996г. на Ал. Т., нотариус при РС – Кюстендил, С. С. С. и В. Д. С., придобили при равни права собствеността върху дворно място извън регулация на с. ***, общ. ***, с площ от 500 кв.м., находящо се в местността „***“, ведно с построената в нея жилищна сграда и стопанска постройка /обор и навес/ при съседи: наследниците на Д. С., наследниците на Б. П. И. и наследниците на П. Д..

Видно от копие на НА за продажба на недвижим имот № **, том I, рег.

№ 0332, дело № **/05.02.2024г. на нотариус Ев. П., с район на действие РС – Кюстендил В. Д. С. продала на А. З. Т. 4/6 ид.ч. от процесния ПИ и находящата се в него сграда, като продавачът запазил правото си на ползване върху същите.

Видно от копие на Скица на поземлен имот № 15-917367-10.09.2024г., издадена от СГКК – гр. Кюстендил, същата касае ПИ с идентификационен № ***, находящ се в с. ***, общ. ***, местност „***“, с площ: 600 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, предишен идентификатор: ***;

***, с номер по предходен план: 009018.

Видно от копие на Скица на сграда № 15-917371-10.09.2024г., издадена от СГКК – гр. Кюстендил, същата касае сграда с идентификационен № ***, находяща се в с. ***, общ. ***, местност „***“, разположена в ПИ с идентификационен № ***, застроена площ: 87 кв.м., брой етажи:

1, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, стар идентификатор – няма, с номер от предходен план: няма.

Видно от копие на удостоверение за данъчна оценка по чл.264, ал.1 ДОПК данъчната оценка върху процесните имоти възлиза към 25.09.2024г. на 6007,20 лева.

Видно от копие на Удостоверение за наследници изх. № 62/05.09.2024г. наследници на наследодателя С. С. С. са дъщеря й В. Д. С. и внучките й А. З.

Т. и М. В. Г., съответно същите са наследили по 1/6 ид.ч.от собствените на наследодателя ½ ид.ч. от процесните имоти.

3

Доколкото В. Д. С. е притежавала останалата ½ ид.ч. от процесните имоти по давност и наследство, след смъртта на своята майка С. С. С., притежаваща другата ½ ид.ч. от имотите, В. Д. С. е придобила по наследство 1/6 ид.ч. или общо е придобила 4/6 ид.ч.

Както вече беше посочено ответницата А. З. Т. е придобила 1/6 ид.ч. от процесните имоти по силата на наследствено правоприемство от своята майка и дъщеря на наследодателя С. С. С. – Л. Д. С.. На 05.02.2024г. ответницата е придобила чрез покупко-продажба собствените на В. Д. С. 4/6 ид.ч., съответно същата придобила общо 5/6 ид.ч.

По отношение на твърдението на ответницата, направено чрез процесуалния й представител, че едно трето лице има собственически права, оспорвайки правата в собствеността на ищцата, а именно, че В. Д. С. е придобила претендираната от ищцата 1/6 ид.ч. по давност, владеейки необезпокоявано процесния имот повече от 20 години /считано от 1988г./, съдът намира следното: ответницата се опитва да брани чужди права, правейки възражение за изтекла придобивна давност в полза на едно трето лице, което не участва в настоящото делбено производство, без да е негов процесуален субституент, нито пък да твърди, че черпи права от това обстоятелство. По делото не са налице данни и В. Д. С. да е заявявала претенции върху дял от процесния имот, основани на подобно или друго възражение. В този смисъл съдът не счита, че следва да конституира като съделител посоченото лице в производство, нито пък да разгледа възражението за придобивна давност в полза на В. Д. С., наведено от ответницата. /близка хипотеза е разгледана в Решение № 69/22.10.2012г. на ВКС по гр. д.№ № 307/2012г., докладчик Св. К./.

По отношение на възражението на ответницата за липса на идентичност на дворното място, доколкото в исковата молба и в различните нотариални актове, приети по делото, е посочена различна площ – 500 кв.м. в исковата молба и в НА № **, том II, дело № ***/09.02.1996г., респ. 600 кв.м. в НА № **, том I, рег. № 0332, дело № **/05.02.2024г., съдът допусна изслушване на СТЕ и прие като доказателства по делото документите, съдържащи се в копие на Околовръстен полигон на махала от с. ***, а именно: Заповед № 1892/09.12.1980г. на Председател на ИК на ОбНС, Обявление от 16.12.1980г. на Заповед №1892/09.12.1980г., Списък на хората, които живеят в махалите, Констативен акт от 10.03.1981г., Графична част за махала ***, Протокол от 10.03.1981г. за махала ***, Протокол от 10.03.1981г. за махала ***/***/, Протокол от 10.03.1981г. за махала ***/***/, Протокол от 10.03.1981г. за махала *** /***/ и Графична част за махала ***, махала ***и махала ***.

От заключението на вещото лице се установява, че не са открити данни за уреждане на сметки по придаваеми части или уреждане на сметки за разминаващата се квадратура; че може да се твърди идентичност на имотите по два критерия, а именно съвпадение на местността „***“ и съседите, описани в НА от 1996г. – ПИ с идентификатор № *** /запад/ е собственост на наследниците на Д. С., ПИ с идентификатор № *** /север/ е собственост на наследниците на П. Д. и ПИ с идентификатор № *** /изток/ е собственост на наследниците на Б. И.; че процесният имот е бил отразен за първи път в Кадастралната карта на с. ***на 18.05.2023г. на основание Заповед за изменение на КККР № 18-1879-14.02.2024г. на 4

Началника на СГКК – Кюстендил, както и че не са установени предходни планове за територията, в която попада процесния имот; както и че изработената и предадена КК на процесния имот съвпада изцяло /е идентичен/ с отразения процесен поземлен имот, като площта му е 600кв.м.

В открито съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си и уточнява, че не са установени възражения на заинтересованите страни досежно границите на процесния имот. Уточнява и, че при изработването на КК е предоставен първичният документ, в който площта на имота възлиза на 500 кв.м., но водещото е установеното на място фактическо положение след извършване на съответните измервания.

От разпита на свидетелите Ц. С. П. и В. И. И. се установява, че процесното дворно място е оградено с колове телена мрежа, която никога не е била местена. Свидетелката посочва, че има наблюдения по въпроса от 1983г., като никога не е имало спорове за границите на имота, нито пък същите да са били променяни. Съдът кредитира посочените показания като логични, последователни и добросъвестно депозирани. Същите се подкрепят и от останалия доказателствен материал.