Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 232 от 18.09.2026, Районен съд - Добрич

Съд
Районен съд - Добрич
Дело
Административно наказателно дело 527/2026
Вид
Решение № 232
Подписан
18.09.2026
В сила
20.10.2026
Състав
МАРИАНА МОМЧЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 78 ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 39 ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63 ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 102 ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 167а ал. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 179 ал. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 187а · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189ж · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189ж ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 37 ал. 1 · Закон за правната помощ
  • чл. 10 ал. 1 т. 2 · Закон за пътищата
  • чл. 10б ал. 5 · Закон за пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 232 гр. Добрич, 18.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИАНА МОМЧЕВА при участието на секретаря Милена Ст. Александрова като разгледа докладваното от МАРИАНА МОМЧЕВА Административно наказателно дело № 20263230200527 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от “СИЛК ГАЗ БГ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. В., бул. „***, представлявано от С. М. Д., чрез адвокат М. Я. против Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10 ал. 1 от Закона за пътищата № 8506109318, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура” гр. София, с който на жалбоподателя за нарушение по чл. 102 ал. 2 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на основание чл. 187а ал. 2 т. 3 във вр. с чл. 179 ал. 3б от ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 1278.23 евро.

С жалбата се прави искане наказателното постановление да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуалния представител на жалбоподателя. Представя се писмено становище.

Претендират се разноски.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, не се представлява.

1

Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства, становищата на страните, намира за установено следното:

Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения срок.

Независимо от основанията, посочени в жалбата, съдът подложи на цялостна проверка обжалваното наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:

По същество на нарушението:

Процесният Електронен фиш е издаден за това, че на 01.02.2023г. в 13.21 часа е установено нарушение № F46DBB321FDD5E38E053031F160ACC42 с ППС ***, с технически допустима максимална маса 20500, брой оси 2, екологична категория евро 6с, в състав с ремарке, с общ брой оси 5 и повече, с обща технически допустима максимална маса на състава 44000, в община Д., за движение по път 29 км 31 + 918, с посока Намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10 ал. 1 т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.

Нарушението е установено с устройство № 10522, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10 ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път 29 км 31 + 918.

Посочено е, че независимо от налагането на това административно наказание жалбоподателят дължи и заплащане на съответната такса по чл. 10б ал. 5 от Закона за пътищата, съобразно категорията на притежаваното от жалбоподателя пътно превозно средство в размер на 60.84 евро.

С обжалвания електронен фиш на жалбоподателя е вменено нарушение на чл. 102 ал. 2 от ЗДвП, съгласно който собственикът на ППС е длъжен да не допуска движението му по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за него не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10 ал. 1 от ЗП според категорията на ППС. Съгласно чл. 179 ал. 3б изр. 1 и 3 от ЗДвП собственикът на ППС от категорията по чл. 10б ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10 ал. 1 т. 2 от ЗП, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б ал. 1 от ЗП, се наказва с "глоба" в размер 2500 лева, а ако е юридическо лице/едноличен търговец – с 2

"имуществена санкция" в размер 2500 лева.

Съобразно чл. 187а от ЗДвП при установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3-3б в отсъствие на нарушителя, се счита, че пътното превозното средство е управлявано от собственика му. В ал. 2 е посочено, че когато собственик на ППС е юридическо лице, за допуснатото движение на ППС без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл. 10 ал. 1 от ЗП, на него се налага имуществена санкция по т. 3 от същата алинея в размер на 2500 лева.

Настоящият съдебен състав намира, че в процесния случай не е спазена процедурата за ангажиране административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател чрез издаването на електронен фиш. Съобразно чл. 39 ал. 4 от ЗАНН, за случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, контролните органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш. Следователно, за да бъде издаден електронен фиш за процесното нарушение на нормата на чл. 179 ал. 3б от ЗДвП, това трябва да е предвидено в закон.

При извършване обаче, на систематичен анализ на Глава VII от ЗДвП може да бъде направен извод, че към момента на извършване на нарушението единственото отклонение от общото правило за протичане на административнонаказателното производство чрез издаване на АУАН и НП е предвидено при констатирано нарушение по чл. 179 ал. 3 от от ЗДвП, но не и при нарушение по чл. 179 ал. 3б от ЗДвП. Това следва от разпоредбата на чл.

189ж ал. 1 от ЗДвП /в редакцията й преди изм. с ДВ бр. 13 от 13.02.2024г., в сила към датата на нарушението/. Съгласно относимата редакция, при осъществяване състава на чл. 179 ал. 3 ЗДвП, когато нарушението е установено и заснето от електронната система по чл. 167а ал. 3 ЗДвП, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. С ДВ бр. 13 от 13.02.2024г. в сила от същата дата, разпоредбата на чл. 189ж от ЗДвП е изменена, като в ал. 1 след думите "чл.

179, ал. 3" се поставя тире и се добавя "3б". Следователно едва след посочената дата е допустимо издаването на електронен фиш и при нарушение 3 на чл. 179 ал. 3б от ЗДвП. В случая поради съществените различия във фактическия състав по чл. 179 ал. 3 от ЗДвП и чл. 179 ал. 3б от ЗДвП не е допустимо прилагането по аналогия на диференцираната процедура по чл.

189ж ал. 1 от ЗДвП.

Освен това, съдът намира, че в случая е налице и нарушение на правото на ЕС, както и липса на пропорционалност между неплатеното задължение и наложената на жалбоподателя имуществена санкция.

Съгласно Решение на Съда на ЕС от 21.11.2024г. по дело С - 61/23 ("***" ЕООД срещу Агенция "Пътна инфраструктура"), член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на "компенсаторна такса" с фиксиран размер. В този смисъл е прието, че разпоредбата на чл. 179 ал. 3б изр. 1 и 3 от ЗДвП противоречи на правото на ЕС, доколкото липсва предвидена възможност за наказващия орган или съда да индивидуализира глобата/имуществената санкция съобразно конкретиката на случая. Съдът намира, че това разрешение следва да намери приложение по аналогия и в настоящия случай, доколкото правилото на чл.

179 ал. 3а от ЗДвП е идентично и също предвижда абсолютно установен размер на санкцията, надвишаващ близо 14 хиляди пъти неплатената такса за конкретния пътен участък /която е в размер на 0. 18 лева, а наложената санкция е 2500 лева/.

Мотивиран от изложеното, съдът приема, че издаденият електронен фиш следва да бъде отменен изцяло като незаконосъобразен.

Искането за присъждане на адвокатско възнаграждение от въззивника се явява основателно. В настоящото производство адвокат е извършил процесуално представителство, като е депозирал писмено становище по делото и с оглед крайния изход на спора и направеното от негова страна 4 искане за присъждане на адвокатско възнаграждение, наказващият орган следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя адвокатско възнаграждение в размер на 350 евро, определено съгласно чл. 144 от АПК във вр. с чл. 78 ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37 ал. 1 от ЗПП във вр. с чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ.

Съгласно разпоредбата на чл. 18 ал. 2 във вр. с чл. 7 ал. 2 т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. на ВАдвС за минималните адвокатски възнаграждения определеното възнаграждение от 350 евро, според представения списък с разноски и договор за правна помощ се явява доказано по размер и основание, като съдът следва да го уважи и намира, че не са налице основания за неговото редуциране. Затова и Агенция „Пътна инфраструктура“, следва да бъде осъдена да заплати на въззивника сумата от 350 евро, съставляваща направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10 ал. 1 от Закона за пътищата № 8506109318, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура” гр. София, с който на “СИЛК ГАЗ БГ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. В., бул. „***, представлявано от С. М. Д. за нарушение по чл. 102 ал. 2 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на основание чл. 187а ал. 2 т. 3 във вр. с чл. 179 ал. 3б от ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 1278.23 евро.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ - София ДА ЗАПЛАТИ на “СИЛК ГАЗ БГ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. В., бул. „***, представлявано от С. М. Д. сумата от 350 евро, представляващи направени по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК пред Административен съд - Добрич в 14 - дневен срок от уведомяването на страните.

Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________ 5

6