Определение № 1072 от 23.07.2026, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1072 гр. Благоевград, 23.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ОСМИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вера Коева като разгледа докладваното от Вера Коева Гражданско дело № 20261200100699 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба с вх. № 8848/26.05.2026 г., подадена от А. Г. Б., ЕГН **********, с адрес гр. Б., ул.

„Ц.С.“ № 80, ет. 1, ап. 1, със съдебен адрес гр. С., ***, вх. А, ет. 4, чрез адв. В. В., с адрес гр. С., ***, вх. А, ет. 4, срещу Р. Г. Б., ЕГН ********** и К. Г. Б., ЕГН **********, двамата с адрес гр. С., ж.к. „Б.“, бл. 6, вх. Г, ет. 3, ап. 47.

След оставяне на исковата молба без движение от ищеца е постъпила поправена искова молба с вх.№ 12667/22.07.2026г., с която по същество е изменен петитума и уточнено искането за защита, като от ищеца срещу ответниците е предявен отрицателен установителен иск – за признаване за установено спрямо ищеца, че ответниците не са собственици на следните недвижим имоти: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, ведно с построените върху имота общо три сгради: СГРАДА е идентификатор ***; ведно с построените върху имота сгради: СГРАДА е идентификатор *** и ведно с построените върху имота сгради:

СГРАДА е идентификатор ***.

Кумулативно е предявен и се поддържа и иск с правно основание чл.42, ал.2 ЗЗД – за обявяване за недействителен договора за дарение на недвижим имот от 28.03.1988 г., обективиран в Нотариален акт за дарение № 66, том I, дело № 146/1988г., сключен между А. Г. Б., чрез пълномощник М. А., от една страна и от друга страна Р. Г. В., с който А. Г. В., чрез пълномощник М. А. е дарил на Р.

1

Г. В. следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***.

С придружителна молба ищецът е заявил, че с оглед цената на исковете делото е подсъдно на С Р. и поискал препращане на делото на този съд, а в случай на неуважаване на това искане на основание чл.63 от ГПК да се продължи срока за отстраняване на нередовности и издаване на ищеца на нови съдебни удостоверения до МДТ община Б. и Служба по вписванията Р., както и три броя заверени преписи от поправената искова молба за вписване.

Налице е противоречие в обстоятелствената част на иска и формулираният нов петитум в установителната му част:

С поправената ИМ в обстоятелствената част ищецът твърди, че е собственик на 1/3 ид.ч. от тези имоти, а едновременно с това в обстоятелствената част на исковата молба /вкл. и на поправената/ сочи, че след навършване на пълнолетие на децата му Р.А. В. - С. и Т.А. Б., същите са започнали да владеят заедно с ищеца процесните имоти и тримата са продължили да владеят заедно необезпокоявано и явно имотите и до днес и по силата на придобивна давност и тримата са собственици на процесиите недвижими имоти при равни права по 1/3 идеална част.

Следователно в обстоятелствената част ищецът изрично поддържа и признава, че по отношение на спорните вещи е собственик на основание давност на 1/3 ид.ч. от тях, а в петитума е предявен отрицателен установителен иск за признаване спрямо него, че ответниците не са собственици изцяло на спорните вещи, а не до обема идеални части до които сочи, че е собственик.

В този смисъл ищецът следва да обоснове правния си интерес от предявяване на отрицателен установителен иск спрямо ответниците за тези идеални части, на които не твърди да е собственик. За разликата над 2/3 ид.ч. според съдебната практика не е налице правен интерес от предявяване на отрицателен иск за собственост за отричане на собственически права спрямо ответниците над този обем идеални части, които ищецът твърди, че притежава /Решение № 35 от 05.03.2019г. на ВКС по гр.д.№ 1845/2018г., 1 г.о./.

Също така при отрицателните установителни искове ищецът във всички случаи следва да установи и обоснове с исковата молба изобщо наличието на правен интерес от предявяване на такъв иск. Съгласно ТР № 8 от 27.11.2013г.

2 на ВКС по тълк. д. № 8/2012г., ОСГТК, правният интерес при отрицателен установителен иск за собственост се поражда от твърдението за наличие на притежавано от ищеца, различно от спорното право върху същия обект, чието съществуване би било отречено или пораждането, респективно упражняването му би било осуетено от неоснователната претенция на насрещната страна по спора. Интерес от отрицателен установителен иск за собственост може да е налице, когато ищецът заявява самостоятелно право върху вещта, както и при конкуренция на твърдени от двете страни вещни права върху един и същ обект. С отрицателния установителен иск могат да се защитават и фактически състояния. Такъв е случаят, при който владението е смутено, но не е отнето, преди да са изтекли шест месеца от установяването му от лице, което неоснователно претендира, че е собственик. Интерес от предявяване на отрицателен установителен иск е налице и когато ищецът има възможност да придобие имота на оригинерно основание или по реституция, ако отрече претендираните от ответника права.

В случая с първоначалната и с поправената искова молба предявяването на исковете са обосновани от ищеца с довода, че има качеството на ищец по друго дело - гр. дело № 1383/2025г. на Районен съд - Р., по което заедно с децата му са предявили иск за установяване правото им на собственост по отношение на К. Г. В. за същите недвижими имоти, предмет на настоящия иск.

Ищецът твърди, че в това производство са представени и за първи път узнал за Нотариален акт за собственост, върху недвижим имот, издаден на основание чл. 483, ал. 2 от ГПК (обстоятелствена проверка) № 122, том VII, per. № 6404, дело № 1322 от 2004 година и Нотариален акт за дарение № 66, том I. дело № 146/1988 година. До този момент ищецът не е бил наясно с издаването на тези нотариални актове и за него е възникнал правен интерес от оспорването им.

При тези твърдения от ищеца възникват основания за проверка допустимостта на установителния иск е наличието на правен интерес от предявяването му и доколко пред РС Р. не е налице висящо дело за собственост между страните страни, имоти и на същото основание /чл.126 ГПК/. Ето защо твърдения в тази насока и доказателства следва да представи ищеца и да се изискат и служебно от съда.

Според цитираното ТР правен интерес от отрицателния установителен иск е налице в посочените в него хипотези, но не и за да се оспори нотариален акт, 3 за който ищецът узнава във висящ процес, по който е страна По същество оспорването на нотариален акт по реда на чл.537, ал.2 ГПК е допустимо само като последици от уважаване на иск за собственост /установителен или ревандикационен/ и е последица от уважаване на такъв иск. На отмяна по този ред подлежат само констативните, нотариални актове.

Конститутивните обаче не подлежат на отмяна по този ред, а защитата страната може да поиска като атакува като недействителна – нищожна или унищожаема самата сделка, която е обективирана в нотариалната форма.

В този смисъл желанието на ищеца да оспори нотариални актове, които са му предявени в друго висящо производство не обосновава правен интерес и то отрицателен установителен иск.

Също така самата страна твърди, че за спорните имоти заедно с децата му е предявил висящ иск ред РС Р.. Това налага страната да уточни кои са страните, предмета и на такъв етап се намира това дело. Съдът следва и служебно да изиска от РС Р. такава информация, с оглед приложението евентуално на разпоредбата на чл.126 от ГПК по отношение на установителната част. Не е допустимо да е налице висящо второ производство между същите страни за същото искане и на същото придобивно основание. Също така няма пречка ако между същите стани ред РС Р. и на същото основание и имоти е вече висящо друго дело страната да по иска от съда, пред който това по-рано образувано дело е висящо да се произнесе по реда на чл.537, ал.2 ГПК да отменено и предходни нотариални актове за същите имоти, ако те са констативни, а не конститутивни.

Предвид изложеното ищецът следва да обоснове правния си интерес от исканата отрицателна установителна защита, съобразно изложеното по-горе, като изрично конкретизира и обема идеални части, за които предявява тези установителни искове, ако ги поддържа.

След уточняване на правния интерес и вида и обема на установителните искове ищецът следва да посочи цената на всеки едни установителен иск по отношение на всяка една спорна вещ. Цената на иска се определя от данъчната оценка на вещта , но към датата на подаване на иска, а не след това.

Едва след отстраняване на тези нередовности съдът ще прецени дали делото му е подсъдно като първа инстанция с оглед цената на исковете, която се определя от вида и обема на заявения от ищеца материален интерес. В тази 4 връзка на ищеца следва да се укаже да представи данъчна оценка само за имот с идентификатор ***, която е била актуална към датата на подаване на настоящия иск, тъй като от представеното удостоверение с изх.№ ДО00202/19.06.2026г. данъчната оценка е дадена общо за имота и за сградите в него, но не и поотделно само за земята, заснета с идентификатор ***.Ева след уточняване на исковата молба и преценка, че същата е редовна и допустима съдът дължи даване на указания и нов срок на ищеца за вписване на вече поправената и редовна искова молба.

Ето защо искането на ищеца по чл.63 от ГПК за продължаване на срока за отстраняване на нередовности следва да се уважи и предостави нов триседмичен сок, считано от изтичане на срока за отстраняване на нередовностите на 27.07.2026г. - за представяне на нова поправена искова молба или най – късно до 17.08.2026г. включително.

На ищеца следва да се издаде поисканото съд.удостоверение до МДТ община Б., а след преценка подаване на редовна искова молба съдът ще се произнесе по въпроса за родовата подсъдност и ще издаде и поисканите удостоверения за вписване на ИМ и заверени преписи от същата за вписване.

Водим от горното и на основание чл.129, ал.2 ГПК, вр. с чл.63 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ искова молба с вх. № 8848/26.05.2026 г., подадена от А. Г. Б., ЕГН **********, с адрес гр. Б., ***, ет. 1, ап.

1, със съдебен адрес гр. С., ***, вх. А, ет. 4, чрез адв. В. В., с адрес гр. С., ***, вх. А, ет. 4, срещу Р. Г. Б., ЕГН ********** и К. Г. Б., ЕГН **********, двамата с адрес гр. С., ж.к. „Б.“, бл. 6, вх. Г, ет. 3, ап. 47, поради нередовности на същата.

На основание чл.63 ГПК, ПРОДЪЛЖАВА срока за отстраняване на нередовностите, посочени в обстоятелствената част на определението с още три седмици, считано от 27.07.2026г. до 17.08.2026г. включително.

УКАЗВА на ищеца, че ако в този срок не отстрани посочените в обстоятелствената част на акта нередовностите, съдът ще прекрати производството по установителните искове, като образувано по нередовна 5 искова молба.

На ищеца да се издаде поисканото съд.удостоверение до МДТ община Б. за снабдяване с нова данъчна оценка след заплащане на държавна такса от 2,56 евро /5 лева/.

От РС Р. да се изиска информация в 1- седмичен срок от получаване на съобщението - налице ли е висящо гр. дело № 1383/2025г. на Районен съд – Р., кои са страните, предмета му, на какъв етап се намира и да се изпрати препис от последната поправена искова молба по това дело.

Определението не подлежи на обжалване.

Препис да се връчи на ищеца.

Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________ 6