Присъда № 164 от 25.09.2024, Районен съд - Елхово

Мотиви към Присъда № 164 от 25.09.2024 година, постановена по НОХД № 534/2024 година по описа на РС - Елхово:

Производството по делото е образувано по внесен от ЯРП обвинителен акт против подсъдимият Я.И. /Y.I./, гражданин на САР, по обвинение в престъпление по чл. 279, ал.1 от НК за това, че на 20.08.2024 година, в района на гранична пирамида № 217, находяща се в землището на село Шарково, община Болярово, област Ямбол, влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта.

В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа повдигнатото против подсъдимия обвинение, като намира същото за доказано по категоричен начин, както от обективна, така и от субективна страна. Предлага на подсъдимият да бъдат наложени при условията на чл. 55 от НК наказания лишаване от свобода за срок от пет месеца, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено за срок от три години, както и наказание глоба в размер на 500.00 лева.

Подсъдимият е редовно призован за съдебно заседание по реда на чл. 180, ал.3 от НПК по негово изрично искане, направено в ДП, но производството по делото пред съда е протекло в негово отсъствие и с участието на служебен защитник – адв. Г.Д. от АК – Ямбол. Съдът е приел, че разглеждането на делото в отсъствието на подсъдимия не би попречило за установяване на обективната истина по делото и до нарушаване правата на Я.И..

В съдебно заседание служебният защитник на подсъдимия - адв. Г.Д. заявява, че от събраните по делото доказателства не се установява по несъмнен начин, че Я.И. е извършил деянието, за което му е повдигнато обвинение, и по-конкретно не е установено мястото на влизане през границата на страната ни от Р Турция в Р България, поради което желае съдът да н постановява присъда, а да върне делото на ЯРП.

От събраните по делото доказателства съдът установи следното от фактическа страна:

Подсъдимият Я.И. /Y.I./ е роден на ***, Сирийска Арабска Република и е гражданин на тази страна.

Подсъдимият живеел в родината си, но заради несигурността там я напуснал още през 2023г. и отишъл в Република Турция. След това той решил да се установи в страна от Европа – в Германия, където имал роднини и искал да отиде при тях, там да живее и работи. Тъй като не разполагал с надлежно разрешение да влезе през границата на страната ни, решил да премине по незаконен път турско - българската граница и чрез своите родители се свързал с неустановено лице, което се съгласило срещу заплащане на определено възнаграждение да му помогне да достигне от Турция до Сърбия, през Република България. В изпълнение на намерението си на 19.08.2024 г. подсъдимият, като част от група от общо 5 лица, всички сирийски граждани, имащи намерение да влязат в Република България не по установения за това ред, бил превозен от гр. Истанбул в близост до турско българската граница, след което групата, водена от едно неустановено по делото лице, продължила да се движи пеша в гориста местност и така достигнала до възпрепятстващото съоръжение на турско-българската границата /т.н. „ограда“/, където пренощували. На 20.08.2024г. около 20.00 часа водачът на групата им показал срез и отвор във възпрепятстващото съоръжение на турско - българската граница, след което подсъдимият преминал през направения 1 отвор заедно с останалите лица от групата и техния водач, като по този начин влязъл от Република Турция в Република България в района на 216 гранична пирамида, находяща се в землището на с.Крайново, община Болярово, обл.Ямбол /в близост до землището на с.Шарково, общ. Болярово, обл. Ямбол/, без разрешение на надлежните органи на властта. При влизането си в страната подсъдимият не носел документи за самоличност, нито е притежавал документи, даващи му право да влезе в страната ни.

След това подсъдимият и спътниците му, водени от водачът си продължили пеша движението си на територията на Република България. В един момент подсъдимия се почувствал зле физически, изостанал от групата и се изгубил. Продължил да върви сам като опитвал да открие населено място, където да се предаде на полицейските органи.

На 22.08.2024г. сутринта стигнал населено място - село Попово и по пътя срещнал полицейски служители, един от които бил св. М.К. – служител на ГПУ *** към РДГП Смолян, командирован тогава в ГПУ Болярово. Подсъдимият спрял на подаденият му сигнал и заявил, че е от Сирия.

При извършената полицейска проверка на подсъдимия било установено, че той няма документ за самоличност, впоследствие бил отведен в ГПУ Болярово и задържан за изясняване на самоличността му. При задържането на подсъдимия, в него не са били намерени както документи за самоличност, така и такива, даващи му право да влезе в Република България, нито впоследствие подсъдимият е представил такива.

След задържането на подсъдимия на 22.08.2024 година, свид. И.Д. – служител на ГПУ Болярово, докато изпълнявал служебните си задължения по охраняване на държавната ни граница, при патрулиране на линията на държавната граница установил признаци за нейното преодоляване в района на 216 гр. пирамида, където имало срязана мрежа и образуван отвор в мрежата на изграденото възпрепятстващото съоръжение, както и следи от стъпки от хора с посока от Р Турция към Р България и продължаващи към вътрешността на страната. Свидетелят докладвал на полицейския инспектор, който бил на смяна тогава и продължил да изпълнява служебните си задължения. Според св. Димитров между 215 и 216 гранични пирамиди се намира границата между землищата на с. Шарково и с. Крайново, двете на територията на община Болярово.

При регистрацията на задържаното лице било установено, че подсъдимият е Я.И. /Y.I./, гражданин на САР.

От приложената по делото справка за съдимост се установява, че Я.И. /Y.I./ не е осъждан на територията на Република България към момента на деянието.

От изисканата и приложена по делото справка с № 447300-479 от 24.09.2024 г. от ГПУ-Болярово към РДГП-Елхово се установява, че 216 гранична пирамида се намира в землището на село Крайново, общ. Болярово, обл. Ямбол и е в зоната за отговорност на ГПУ Болярово.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните писмени и гласни доказателства - от показанията на свидетелите М.К. и И.Д., дадени в хода на съдебното следствие, от обясненията на подсъдимия, дадени в хода на ДП и прочетени в съдебно заседание на основание чл. 279, ал.2, вр. с ал.1, т.2 от НПК и от писмените доказателства, приложени по делото и приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК.

Показанията на свидетелите М.К. и И.Д. са правдиви, логични и последователни, поради което същите се възприеха от съда и се кредитираха като достоверни и 2 обективни. Възпроизведените от тях факти са пряко относими към времето, мястото и механизма на осъществяване на престъпното деяние. В подкрепа на показанията на свидетелите са и обясненията на самият подсъдим и писмените доказателства по делото. Обясненията на подсъдимия, макар и средство за защита, кореспондират с останалия доказателствен материал и преди всичко с показанията на свидетелите М.К. и И.Д., поради което съдът ги възприе за достоверни. В обясненията на подсъдимия се съдържат фактически твърдения относно времето и мястото на извършване на деянието, както и такива относно формата на вината и мотивът за осъществяване на инкриминираното престъпление, а също и данни за начина на откриването му от полицейските служители и последвалото му задържане.

Въз основа на горната фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Подсъдимият Я.И. е осъществил с деянието си от обективна и субективна страна престъпният състав на чл.279, ал.1 от НК, като на 20.08.2024 година в района на гранична пирамида № 216, находяща се на територията на община Болярово, област Ямбол, влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта. Налице е съставомерно деяние по посочения текст от Наказателния кодекс.

От обективна страна подсъдимият е извършил фактически действия по преминаване през държавната ни граница, без да е получил разрешение от надлежните органи на властта, осъществяващи гранично - пропускателен контрол. Действащият граничен режим и ред в Република България, изискват преминаване през определени места – ГКПП със знанието и разрешението на граничните власти, каквото в случая е липсвало, като категорични съждения за последното се съдържат в показанията на свидетелите М.К. и И.Д., а и в обясненията на подсъдимия. Поради изложеното, от обективна страна с деянието си подсъдимият е нарушил установения в страната режим и ред за преминаване на държавната граница, като деянието е осъществено в първата изпълнителна форма, визирана в чл.279, ал.1 от НК - без разрешение на надлежните органи на властта, в хипотезата на „влизане” в страната. В настоящият случай, откриването на нарушителя на границата след влизането му в Република България и вече на територията на страната ни, води до извод, че деянието е довършено.

Довършено „влизане“ и „излизане“ през границата по смисъла на чл. 279 НК от обективна страна е налице, когато деецът е преодолял наложения контрол или мерките и препятствията, установени от властта за по-ефикасна защита на границата.

Действително, от събраните в хода на съдебното дирене доказателства се установи, че гранична пирамида 216, където е преминал подсъдимият държавната ни граница, не се намира в землището на с. Шарково, както е посочено в обвинителният акт, а в землището на с. Крайново, но съдът приема за безспорно установено, че мястото на преминаването на държавната ни граница – в района на 216 гранична пирамида е на територията на община Болярово и е в зоната за отговорност на ГПУ Болярово, както е посочено в приложената по делото справка от ГПУ-Болярово към РДГП-Елхово. В този смисъл съдът приема за категорично доказано, че подсъдимият е извършил престъплението, в което е обвинен като е влязъл без разрешение на надлежните органи в района на 216 гранична пирамида, която се намира на територията на община Болярово /по-конкретно в землището на с. Крайново/.

От субективна страна, инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е неговите последици и е целял тяхното настъпване.

3

Предприемайки пътуването си, подсъдимият е бил наясно с липсата на изискуемото разрешение за влизане в Република България и в др. държава от ЕС, както и с установения пропускателен граничен контрол при преминаване на държавната ни граница. Именно затова той е предприел незаконно преминаване на държавната ни граница от територията на Република Турция на територията на Република България, като е съзнавал, че ще влезе в страната ни без знанието на граничните власти, следователно в съзнанието му е била формирана представата за противоправния характер на деянието му и за неговите общественоопасни последици, които е предвиждал, а от волева страна пряко е целял и искал тяхното настъпване, за да реализира крайната си цел – да достигне до територията на Република България.

Предвид изложеното, съдът призна подсъдимият Я.И. за виновен в извършването на престъпление по чл.279, ал.1 от НК.

Причините за извършването на деянието от подсъдимият съдът намира в незачитането на установеният в страната ни законов ред и желанието му на всяка цена, дори и по непозволен начин да осъществи преминаването на държавната граница между Р Турция и Р България, за да достигне територията на България, след което да продължи към Германия.

Съдът не намери основания за приложението на чл.279, ал.5 от НК, съгласно който текст, не се наказва лицето, което влезе в страната, за да се ползва от правото на убежище съгласно Конституцията. Съдът счита, че не са налице доказателства по делото, от които да се приеме, че подсъдимият е влязъл в страната ни с цел да търси убежище, поради това, че в собствената си родина е бил преследван заради своите убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи.

Изявления в тази насока – че желае да се ползва от убежище в Република България, подсъдимият не е направил нито при задържането си, нито впоследствие при разпита му в хода на досъдебното производство. Следва да се отбележи и, че цялостното поведение на подсъдимият свидетелства, че преминаването му през границата ни е единствено с цел да достигне територията на страната ни и след това да продължи към Германия, без да сочи каквито и да било други причини, които да дадат основание за съда да приложи разпоредбата на чл.279, ал.5 от НК.