Решение № 12357 от 22.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12357 гр. София, 22.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело № 20251110151401 по описа за 2025 година

Предявени са искове с правно основание чл. 439 Граждански процесуален кодекс /ГПК/.

Ищците В. М. Т. и М.И.Т.. наследница на починалия на 25.12.2022 г. длъжник И.Л.Т., твърдят, че по отношение на тях е предприето принудително изпълнение по изпълнително дело № 324/2021 г. на ЧСИ С.Г., въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 1316/2015 г. на Районен съд – Пловдив за вземане по запис на заповед от 03.01.2008 г. с падеж 01.02.2012 г., както и въз основа на втори изпълнителен лист от 02.08.2017 г., издаден по гр.д. № 10105/2015 г. на Районен съд – Пловдив за разноски. По реда на заповедното производство е издадена заповед за изпълнение на 06.02.2015 г. и изпълнителен лист на 09.02.2015 г. срещу ********** ООД и авалиста И.Т., последвани от предявяване на установителен иск по чл. 422 ГПК, по който е постановено решение на 09.02.2016 г.

/въззивно гражданско дело № 1714 от 2016 г. по описа на Окръжен съд Пловдив/, установяващо дължимостта на процесната главница – 3 074.40 евро, законна лихва и разноски. Въззивно решение от 28.09.2016 г. потвърждава решението спрямо „**********“ ООД, като по отношение на И.Т. решението влиза в сила на 01.03.2016 г. Ищците излагат, че първоначално образуваното изпълнително дело № 3852/2015 г. при ЧСИ Н.М. е прекратено поради бездействие на взискателя с постановление от 27.11.2020 г., като последно изпълнително действие е било отбелязано на 18.09.2017 г. По новото изпълнително дело № 324/2021 г. е насочено изпълнение срещу наследниците на починалия авалист Турбинов, като на 09.06.2025 г. на В. Т. е връчена покана за доброволно изпълнение за заплащане на ¼ от общото вземане, а именно 1 537.20 евро (3 006.50 лв.) главница, 189.20 лв. юрисконсултско възнаграждение и 30.10 лв. държавна такса, а на М.Т. – останалата ½ част.

Ищците твърдят, че вземанията на ответника срещу наследодателя им са погасени по давност преди образуването на новото изпълнително дело през 2021 г., като поддържа, че давността е започнала да тече от 01.03.2016 г. – датата на влизане в сила на съдебното решение по чл. 422 ГПК, и е изтекла на 01.03.2021 г., като след 18.09.2017 г. до прекратяването на изпълнителното дело през 2020 г. не са били предприети действия, прекъсващи или спиращи давността. Излагат, че по изп. дело № 3852/2015 г. не са искани изпълнителни действия след 2016 г., както и че образуваното през 2021 г. ново изпълнително производство е предприето след изтичане на петгодишната давност, поради което вземането по главницата и акцесорните разноски е недължимо. Поддържа, че отговорността им 1 възниква единствено като наследници, но към момента на конституиране като длъжник задължението вече е погасено. Твърдят още, че вземането по записа на заповед не съществува, доколкото той обезпечавал договор за финансов лизинг, прекратен още през 2009 г. при връщане на автомобила.

Въз основа на изложеното всяка от ищците иска да бъде признато за установено, че не дължи на ответника сумата в общ размер на 3 225.80 лева, предмет на производство по принудително изпълнение по изпълнително дело № 324 от 2021г. по описа на ЧСИ с рег. № 825 и район на действие ОС-Пловдив, представляваща: 1537.20 евро или 3006.50 лева- ½ част от главница в общ размер на 3074.40 евро по запис на заповед издаден от ********** ООД и авалиран от И.Л.Т. на 03.01.2008г с падеж за плащане - 01.02.2012г съгласно издаден изпълнителен лист от 09.02.2015г по ч.гр.дело № 1316 от 2015г по описа на РС Пловдив;

189, 20 лева за юрисконсултско възнаграждение и 30, 10 лева за държавна такса съгласно издаден изпълнителен лист № 8674 от 02.08.2017 г по гр.дело № 10105 от 2015 г. по описа на Районен съд Пловдив. Претендират разноски.

Ответникът „ФИРМА“ ЕООД оспорва исковете като недопустими и неоснователни, излагайки подробно хронология на предприетите според него изпълнителни действия, прекъсващи и спиращи давността по отношение на вземанията по двата изпълнителни листа. На първо място твърди, че още на 02.02.2015 г. е подадено заявление по чл. 417 ГПК, а на 06.02.2015 г. е издадена заповед за изпълнение, последвана на 09.02.2015 г. от изпълнителен лист, въз основа на който на 02.04.2015 г. е образувано изпълнително дело № 3852/2015 г. при ЧСИ Н.М.. В рамките на това изпълнително дело, по искане на взискателя от 02.04.2015 г., са предприети конкретни действия: на 05.05.2015 г. ЧСИ е наложил запори върху банкови сметки на длъжниците в Банка ДСК, ПИБ, Юробанк, ЦКБ и ОББ чрез издаване на запорни съобщения; на 14.05.2015 г. на длъжниците са връчени покани за доброволно изпълнение. След постъпили възражения срещу заповедта за изпълнение и спиране на заповедното изпълнение, изпълнителното дело е спряно с постановление от 09.06.2015 г. поради предявяване на установителен иск по чл. 422 ГПК. След приключване на съдебните производства по чл. 422 ГПК и въззивното производство – с решение, влязло в сила на 11.11.2016 г., взискателят подава на 07.09.2017 г. молба, с която представя влязлото в сила решение и иска възобновяване на изпълнителното производство, както и присъединяване на изпълнителния лист за разноски от 02.08.2017 г. Въз основа на тази молба, на 18.09.2017 г. ЧСИ М. постановява възобновяване на изпълнителното производство, присъединява изпълнителния лист за разноски и предприема изпълнително действие – насрочване на опис на движими вещи, което ответникът сочи като валидно изпълнително действие, прекъсващо давността по смисъла на ТР № 2/2015 г. На 27.11.2020 г.

ЧСИ прекратява служебно изпълнителното дело поради бездействие, като отбелязва последното изпълнително действие именно на 18.09.2017 г., от което според ответника е започнал да тече нов петгодишен давностен срок. Ответникът твърди, че след това взискателят е останал активен и на 08.06.2021 г. е подал искане по чл. 426 ГПК за образуване на новото изпълнително дело № 324/2021 г. при ЧСИ С.Г., като е поискал налагане на запор върху банковите сметки на длъжниците, върху пенсията на И.Т. и проучване на имущественото им състояние. Въз основа на това искане, на 14.06.2021 г. са наложени нови изпълнителни запори – върху банкови сметки в ПИБ и Юробанк, както и запор върху получаваната от И.Т. пенсия. Ответникът излага, че тези действия отново прекъсват давността и поставят начало на нов петгодишен срок от 15.06.2021 г. Нататък посочва, че на 12.06.2023 г. взискателят подава нова молба, съдържаща искане за налагане на запори след извършване на справки чрез регистрите на БНБ и ЕСГРАОН, което според него отново прекъсва давността, независимо дали ЧСИ е реализирал искания способ. След това, на 08.04.2025 г., взискателят подава още една молба с искане за нови справки, за налагане на запори, както и за установяване на наследниците на починалия на 25.12.2022 г. длъжник.

Ответникът поддържа, че от момента на смъртта на И.Т. изпълнителното производство е било спряно по силата на закона и процесуалните срокове, включително давността, не са текли до 30.05.2025 г., когато с разпореждане наследниците му – М. и В. Турбинови – са конституирани като длъжници. От тази дата нататък давността отново е започнала да тече, 2 но е била спряна на 09.07.2025 г. с предявяването на настоящия отрицателен установителен иск. Ответникът поддържа, че този непрекъснат цикъл от изпълнителни действия (запори през 2015 г.; насрочване на опис на 18.09.2017 г.; запори от 14.06.2021 г.; искания за изпълнение от 12.06.2023 г. и 08.04.2025 г.; спиране на изпълнението поради смърт) води до извод, че петгодишната давност по чл. 117, ал. 2 ЗЗД никога не е изтекла. Претендира присъждането на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

От фактическа страна, съдът установява следното:

От представеното Решение № 451/09.02.2016 г. по гр. д. № 10105/2015 г. на Районен съд – Пловдив се установява, че съдът е признал за установено, че „**********“ ООД и И.Л.Т., като авалист, дължат солидарно на „Хета Асет Резолюшън Ауто България“ ООД сумата от 3 074,40 евро по запис на заповед от 03.01.2008 г., ведно със законната лихва от 04.02.2015 г. до окончателното изплащане, както и разноски по заповедното и исковото производство.

С Решение № 1198/28.09.2016 г. по в. гр. д. № 1714/2016 г. на Пловдивски окръжен съд първоинстанционното решение е потвърдено по жалба на „**********“ ООД. Установява се, че И.Л.Т. не е обжалвал решението, поради което спрямо него същото е влязло в сила на 01.03.2016 г.

На 25.12.2022 г. И.Л.Т. е починал, като негови наследници по закон са В. М. Т. и М.И.Т...

Това се установява от удостоверение за наследници, изх. № 16-4232/29.12.2022 г., издадено от район „Южен“, община Пловдив.

От заверено фотокопие на изпълнително дело № 3852/2015 г. по описа на ЧСИ Н.М. се установява, че с Молба с вх. № 052091/02.04.2015 г. взискателят „Хета Асет Резолюшън Ауто България“ ООД е поискал образуване на изпълнително производство въз основа на изпълнителния лист от 09.02.2015 г., издаден по ч. гр. д. № 1316/2015 г. на Районен съд – Пловдив. В молбата са посочени длъжниците „**********“ ООД и И.Л.Т., както и вземанията по изпълнителния лист - главница в размер на 3 074,40 евро, законна лихва от 04.02.2015 г. и разноски. Взискателят е поискал връчване на покана за доброволно изпълнение, проучване на имущественото състояние и налагане на запори върху банкови сметки.

По това изпълнително дело са били извършени първоначални изпълнителни действия през 2015 г., включително запори върху банкови сметки и връчване на покани за доброволно изпълнение. След постъпили възражения срещу заповедта за изпълнение изпълнителното дело е било спряно с постановление от 09.06.2015 г. поради предявяване на иск по чл. 422 ГПК.

След приключване на исковото производство по чл. 422 ГПК взискателят е депозирал по изпълнителното дело молба с вх. № 093782/07.09.2017 г., подписана на 05.09.2017 г. С тази молба взискателят е поискал възобновяване на изпълнителното производство и продължаване на действията по изпълнението спрямо имуществото на длъжниците. Със същата молба е поискано и присъединяване на изпълнителен лист № 8674/02.08.2017 г., издаден по гр. д. № 10105/2015 г. на Районен съд – Пловдив, за присъдени разноски. В съдържанието на молбата не се установява изрично искане за насрочване на опис на движими вещи; формулирано е общо искане за възобновяване и продължаване на изпълнителните действия.

В преписа на изпълнителното дело се съдържа постановление от 28.02.2018 г., с което ЧСИ Н.М. е възобновил изпълнителното производство. С отделно постановление от същата дата е присъединен изпълнителният лист за разноски. Тези постановления не доказват сами по себе си предприемане на конкретен изпълнителен способ спрямо имущество на длъжника, а представляват възобновяване на делото и присъединяване на нов изпълнителен титул.

В изпълнителното дело се съдържа и разпореждане от 28.02.2018 г., с което ЧСИ е насрочил опис на движимите вещи на длъжника И.Л.Т. за 29.03.2018 г. от 13:00 часа на адрес: АДРЕС. С отделно разпореждане от същата дата е насрочен опис и на движимите 3 вещи на длъжника „**********“ ООД за същата дата, час и адрес.

До взискателя е изпратено съобщение с изх. № 035258/28.02.2018 г., с което ЧСИ е указал на основание т. 5 и т. 11 от ТТР към ЗЧСИ да бъде внесена сумата 84,00 лв. В самото съобщение е посочено, че сумата е за присъединяване на нов изпълнителен лист и уведомяване на длъжника, като е посочена Фактура № 0200110444/11.09.2017 г. От съдържанието на този документ не се установява искане или внасяне на авансова такса за извършване на опис на движими вещи.

До длъжниците са изготвени съобщения и покани, включително съобщение до И.Л.Т. с изх. № 035257/28.02.2018 г. и съобщение до „**********“ ООД с изх. № 035256/28.02.2018 г., в които е възпроизведено, че описът е насрочен за 29.03.2018 г. от 13:00 часа на адреса в гр. Пловдив.