Определение № 1991 от 19.08.2022, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1991 гр. Пловдив, 19.08.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Величка П. Белева

Елена З. Калпачка като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно частно гражданско дело № 20225300502210 по описа за 2022 година Производство по чл. 274 ал. 1 вр. чл. 41 9 от ГПК, образувано по жалба на длъжника К.С.С., ЕГН - ********** срещу Разпореждане за незабавно изпълнение, обективирано в Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение № 3036/27.04.2022 г., издадена по ч.гр.д. № 5829/2022 г. на РС – Пловдив въз основа на документ по чл. 417 т. 2 от ГПК.

Жалбата се основава на твърдения за неравноправни клаузи в договора за предоставяне на кредит за закупуване и ремонт на недвижим имот - от който договор произтичат вземанията по заповедта. Като такива клаузи се сочат тези по чл. 5 ал. 1 / Главницата по кредита се олихвява с лихвен процент в размер на 6,25 % годишно / и ал. 3 / Банката има право едностранно до промени размера на лихвения процент по ал. 1 в зависимост от размера на инфлацията, основния лихвен процент на БНБ и пазарните условия – за което уведомява кредитополучателя, но не е необходимо страните да подписват анекс към договора /, както и чл. 7 от облигацията – регламентиращ дължимата първоначална такса при разрешаване на кредита и годишната такса по кредита и предвиждащ също възможност за увеличаване на годишната такса едностранно от кредитора. Жалбоподателят поддържа че тези клаузи са нищожни като противни на морала, а също и неравноправни – в нарушение на чл. 143 т.т. 3,10,12 и 17 и 147 ал. 1 от ЗЗП, както и в нарушение на чл. 58 ал. 1 т. 2 от ЗКИ. Конкретните оплаквания са че клаузите не са индивидуално уговорени и като така жалбоподателят не е имал възможност да влияе върху тяхното съдържание; че не са посочени обективните условия, при които кредиторът ще увеличава едностранно възнаграждението си / лихвата по чл. 5 / и не е разписана методологията, по която ще се осъществява това, като и изменението на това възнаграждение е само в посока неговото увеличаване, но не и намаляване при наличие на 1 обективни предпоставки за това; че клаузите не са ясни и разбираеми, както и че от жалбоподателя на основание чл. 7 от потребителския договор са събирани такси и комисионни за разходи, които не са направени.

Ответникът по жалбата – кредиторът ОББ АД, е депозирал отговор за нейната неоснователност. Поддържа възведените клаузи да не са неравноправни, тъй като са индивидуално ясно и разбираемо договорени.

Основанията за едностранната промяна на възнаградителната лихва са само обективни / инфлационни процеси, пазарни условия и основен лихвен процент на БНБ /, върху които търговските банки и в частност на ОББ АД нямат влияние, като и в случая претендираната и присъдена със заповедта за незабавно изпълнение договорна /възнаградителна/ лихва е изчислена в фиксирания към сключването на договора размер чл. 5 ал. 1 от същия / 6,25% /, който не е бил променяна съгласно по чл. 5 ал. 3 не само за процесния период, а и в нито един момент от и след сключването на договора. Поддържа се още че дори и да се приеме че клаузата на чл. 5 ал. 3 е неравноправна/нищожна, то последицата не е нищожност на целия договор, съответно недължимост на всички вземания по него, а касае само размера на вземанията на банката за лихви. Ответникът също така счита че въпросът за наличие на неравноправни клаузи в процесния договор е вече разгледан и разрешен по заповедното производство в положителна за кредитора насока – с оглед постановената заповед за незабавно изпълнение, при издаването на която заповедния съд следи служебно дали претендираните вземания не произтичат от неравноправни клаузи на договор, сключен с потребител – чл.

411 ал. 2 т. 3 от ГПК вр. чл. 7 ал. 3, изр. първо от ГПК.

Настоящата инстанция намира следното:

Частната жалба е в подадена в срок – ведно с възражението по чл. 414 ГПК, от надлежна страна срещу подлежащ на съдебно обжалване съдебен акт, внесена е дължимата ДТ, изпълнена е процедурата на чл. 276 от ГПК.

Съгласно чл. 419 ал. 1 вр. ал. 3 от ГПК длъжникът има право на жалба срещу инкорпорираното в заповедта по чл. 417 т. 2 ГПК разпореждане за незабавно изпълнение когато вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител. Следователно издаването на заповедта не преклудира процесуалното право на длъжника да обжалва съдържащото се в нея разпореждане за незабавно изпълнение на това възведено от закона основание и при неговата проверка по горния по степен съд не е обвързан от преценката, която първоинстанцият съд е бил длъжен служебно да упражни на основание чл. 411 ал. 2 т. 3 от ГПК.

Следователно жалбата е допустима и ще се разгледа по същество.

Предмет на издадената Заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл. 417 т. 2 от ГПК са вземания на ОББ АД срещу К.С.С., произтичащи от сключен между страните на 23.08.2007 г., изменен с Анекс от 2

21.11.2007 г. Договор за предоставяне на кредит за закупуване и ремонт на недвижим имот, кредита по който обявен за предсрочно изискуем, както следва: 34 981, 49 евро – непогасена главница, ведно със законната лихва, считано от 02.03.2022 г. /депозиране на заявлението в съда/ до окончателното изплащане; 5 706, 45 евро – договорна / възнаградителна / лихва, начислена за периода 10.10.2019 г. – 09.02.2022 г. ; 194,34 евро – обезщетение за забава върху главницата за период 10.02.2022 г. – 01.03.2022 г. и 203, 39 евро – такса за подновяване вписването на обезпечението по кредита – ипотека върху недвижимия имот.

Съответно предмет на заповедта не са вземания на търговеца, представляващи първоначалната и ежегодни такси по кредита – които са уредени в чл. 7 от договора за потребителския кредит. Следователно възраженията за неравноправност/нищожност на тази клауза от договора са в случая неотносими и съдът не дължи преценка на същата, съответно съображения в тази насока не се излагат.

Чл. 5 ал.ал. 1 и 3 от облигацията са – както се каза по горе, с предмет дължимата се възнаградителна лихва по предоставения кредит. Съдебната практика последователно и еднозначно приема че договорната / възнаградителна / лихва по предоставен паричен кредит съставлява възнаграждението на търговеца за предоставените на кредитополучателя на основание облигацията парични средства, тоест тази лихва е цената на предоставения за временно ползване капитал. Всяка стока/услуга има своята цена, затова уговарянето на цената/възнаграждението й при възмездните договори не е неморално и не противоречи на добрите нрави. Съгласно чл.

145 ал. 2 от ЗЗП преценяването на неравноправни клаузи от договор с потребител не включва основния му предмет, както и съответствието между цената или възнаграждението от една страна и стоката или услугата, която ще бъде доставена – от друга страна, единственото изискване за тяхната действителност е да са ясни и разбираеми – не само езиково, смислово и граматически, но и с оглед икономическото и финансово значение за страните и в частност за потребителя.

С оглед изложеното преценката на клаузите на чл. 5 ал.ал. 1 и 3 от договора / регламентиращи възнаградителната лихва за предоставения паричен кредит /, следва на първо място да бъде в насока дали по ясен и разбираем за кредитополучателя К.С. начин определят цената, която той дължи за този кредит.

Клаузата на ал. 1 е напълно ясна и разбираема с оглед горепосочените критерии – посочен е годишния лихвен процент, с който се олихвява кредита, като в договора е посочено още, че кредитът се издължава на точно посочен брой месечни анюитетни вноски и размера на всяка от тях, вкл. и възнагр. лихви.

Клаузата на ал. 3 не е ясна и разбираема с оглед казаните по горе критерии. Макар посочените в същата предпоставки - при настъпването на 3 които банката може да променя едностранно размера на възнаградителната лихва, да са от обективен характер, не е разписана методиката, по който ще се определи и изчислява новия лихвен процент. Но преди да пристъпи към преценката на неравноправността на клаузата във връзка с правата на потребителя по делото следва да се установи дали същата е приложена. По делото липсват данни – не се и твърди от жалбоподателя – длъжник, кредиторът едностранно да е променил договорения в ал. 1 на чл. 5 лихвен процент в посока неговото увеличаване, в която само хипотеза правата на кредитополучателя биха били накърнени. С оглед липсата на твърдения в тази насока и възраженията в противна насока на банката не се установява увреждане на жалбоподателя чрез клаузата на чл. 5 ал. 3 от договора за кредит.

С оглед изложеното жалбата против атакуваното разпореждане за незабавно изпълнение се явява неоснователна и се оставя без уважение.

И съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без уважение частната жалба на К.С.С., ЕГН - ********** срещу Разпореждане за незабавно изпълнение, обективирано в Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение № 3036/27.04.2022 г., издадена по ч.гр.д. № 5829/2022 г. на РС – Пловдив въз основа на документ по чл. 417 т. 2 от ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4