Решение № 1849 от 21.12.2025, Районен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1849 гр. Русе, 21.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Т. Илиева при участието на секретаря Миглена Ц. Кънева като разгледа докладваното от Татяна Т. Илиева Гражданско дело № 20254520103888 по описа за 2025 година

Предявените искове са с процесуалноправно основание чл.422 от ГПК и материалноправно такова – чл.327, ал.1 от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът „Водоснабдяване и канализация”ООД, гр.Русе твърди, че доставя доставя на ответника питейна вода за имот, находящ се в гр. Р., ***, вх. 5, ет. 6, ап. 17, с аб.№ 0488140, за което последният дължи заплащане на изразходената и отчетена по водомерите му вода и такси канал. Същият не платил сумите, съгласно приложените към ИМ фактури за доставена питейна вода и такси канал за периода 10/12/2024 г. - 13/01/2025 г. на обща стойност 345,53 лв., както и лихва за забавено плащане в размер на 86,57 лв.

Ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, за което било образувано ЧГД № 1791/2025 г. по описа на РС-Русе и издадена заповед за изпълнение. Заявителят бил уведомен, че издадената заповед за изпълнение е връчена при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

Към момента договорните отношения между „ВиК" ООД - Русе и ответника се основавали на Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите, одобрени от ДКЕВР на 11.08.2014 г., публикувани съгласно изискванията на чл. 11, ал.

7 от ЗРВКУ, в сила от 27.09.2014 г.

Първата фактура за процесния период била от 01.05.2022 г. и не била платена в 30-дневния срок, съгласно ОУ, вследствие на което ответникът бил в забава и дължал обезщетение в размер на законната лихва.

1

Моли да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено вземането му срещу длъжника, представляващо стойност на предоставени ВиК услуги за периода 09.03.2022 г. – 13.01.2025 г. по Партиди № 488/139 и 488/140 в размер на 345,53 лв., ведно със законната лихва от 26.03.2025 г. и 86,57 лв. лихва за забавено плащане. Претендира и разноските, направени за двете производство.

Ответникът, чрез назначения му особен представител, депозира отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове по основание и размер. Развива съображения, че нямал качеството на потребител на питейна вода за посочения в исковата молба имот за процесния период. Позовава се на чл. 32 на Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, според който ВиК услугите се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода, отчетено чрез монтираните водомери, а отчетните данни се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане и подписа на потребителя или негов представител.

Общите условия на “ВиК” ООД-Русе, Раздел II, също изисквали отчитането на индивидуалните водомери да става в присъствието на потребителя или негов представител. Разписани били и процедури и срокове, за да се приеме че отчитането е надлежно и законосъобразно. По делото били представени дубликати на фактури, от които било видно, че начисляването е извършвано служебно. Не били спазени условията на наредбата и общите условия за законосъобразно извършено отчитане на потребената питейна вода – чл. 32 от Наредба 4 и Раздел 2 от ОУ.

Твърди също, че по време на исковия период не е ползвал услугата водоснабдяване и канализация, съгласно монтиран водомер, на който данните на употребените количества вода били записвани в карнет /при електронно отчитане/ или от инкасатора /при физическо отчитане/, касаещо процесния имот.

За да приложи, в отклонение от въведеното с исковата молба твърдение за реална консумация, служебно начисляване на вода, ищецът следвало да установи предпоставките за това по смисъла на Наредбата и ОУ. Възразява същите да са били налице. Оспорва количествата питейна вода, посочени като реално потребени.

Моли предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК да бъде изцяло отхвърлен.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:

По заявление на ищеца е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по гр.д.№ 1791/2025 г . по описа на РС-Русе, с която е разпоредено длъжникът П. Д. А. да заплати на „ВиК“ ООД-Русе сумата 345,53 лв., представляваща главница за консумирана вода за периода 09.03.2022 г. – 13.01.2025 г. по договор за аб.№ 488140, ведно със законната лихва, считано от 26.03.2025 г. до 2 окончателното й плащане, 86,57 лв. - лихва за периода от 01.06.2022 г. до 25.03.2025 г. и 25 лв. разноски по делото. Съобщението е връчено на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което на заявителя са дадени указания да предяви иск за установяване на вземането си, който е предмет на настоящия правен спор.

Назначеният на ответника особен представител оспорва П. А. да е потребител на ВиК услуги през процесния период. По повод на това възражение представителят на ищцовото дружество в съдебно заседание представя протоколи от 10.06.2020 г. за демонтаж на водомерите в процесния имот в гр.Р., кв.“Чародейка“, бл.312, вх.Д, ет.6, като абонат е била съпругата на ответника С. Е. А.а. След нейната смърт, на основание чл.62, ал.2 от ОУ на “ВиК” ООД-Русе, партидата е прехвърлена служебно на името на П. А.. Това е видно от приложеното предписание до ответника от 26.09.2022 г. за промяна на партидата. Документът е изпратен до П. А. с писмо с обратна разписка, върнато на 20.10.2022 г. като непотърсено.

Съгласно разпоредбата на чл.2, т.1 от приложените по делото Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от „Водоснабдяване и канализация”ООД-Русе, одобрени от ДКЕВР и действащи през процесния период, „потребители на ВиК услуги“ са физически лица-собственици, ползватели и притежатели на вещно право на строеж на имоти, за които се предоставят ВиК услуги.

При смърт на потребител наследниците или лицето, придобило имота по силата на договор за гледане и издръжка или по завещание, са длъжни в 60-дневен срок да подадат заявление до ВиК оператора за промяна на партидата /чл.62 от ОУ/. ВиК операторът има право да променя партидата на името на наследника или на един от наследниците по писмено споразумение между тях, а при липса на такова открива партида на всички наследници.

В случая липсват данни дали предишният абонат е имал и други наследници, както и за началната дата, от която е извършена служебно промяна на партидата от ВиК оператора. Но предвид горните обстоятелства съдът приема, че това е извършено след 20.10.2022 г., а отчетният период, за който се претендира заплащане на ВиК услуги, е с начална дата 09.03.2022. Следователно, за периода 09.03 – 11.10.2022 г. ответникът не е имал качеството „потребител на ВиК услуги“ за имота, находящ се на горепосочения адрес и не дължи сумата 205.69 лв., представляваща стойност на начислените му служебно и при нормално отчитане кубици питейна вода, както и начислената върху нея лихва за забава за периода 01.06.2022 г. – 30.11.2022 г. в размер на 68.40 лв. Установителните претенции в тази част се явяват неоснователни и подлежат на отхвърляне.

За остатъка от процесния период П. А., като потребител на ВиК услуги, дължи заплащане на доставената в имота му питейна вода и такси канал. По приложените фактури начислените стойности на питейната вода са съобразени с начислените 3 служебно или чрез замерване куб.м. вода, преминала през водомерите, отчитащи консумацията в имота на ответника. Фактурите и представената справка от електронен карнет, отчитащ абонат 488140 установяват, че отчитането е извършвано на тримесечие, като между два отчета е начисляван а служебна консумация на базата на предходните два. Реални отчети са извършвани на датите: 10.11.2022 г., 09.08.2023 г., 12.02.2024 г. и 11.02.25 г. На база на тях са съставени и процесните фактури.

Ето защо за периода 10.11.2022 г. – 13.01.2025 г. ответникът дължи заплащане на реално преминалата след водопроводното отклонение за неговия имот и отчетена от монтирания индивидуален водомер питейна вода и такса канал на стойност 139.84 лв.

Същата се дължи със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда, както и с обезщетение за забава, начислено след датата на падежа на паричното вземане за всеки отчетен период до 26.03.2025 г., възлизащо общо на 18.17 лв.

Предвид гореизложеното съдът намира, че предявените установителни искове са доказани по основание и до посочените по-горе размери, до които следва да се уважат, а над тях до претендираните 345.53 лв. главница и 86.57 лв. лихви за забава същите като неоснователни подлежат на отхвърляне.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, съразмерно на уважената част от предявените искове, ответника следва да заплати на ищеца направените по заповедното производство разноски в размер на 25 лв. и по настоящото дело в размер на 155.68 лв.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П. Д. А., с ЕГН **********, от гр.Р., ул.”С.Ш.” 1, вх.5, ет.6, ап.17, че дължи на „Водоснабдяване и канализация” ООД, с ЕИК 827184123, със седалище и адрес на управление в гр.Русе, ул.”Добруджа” 6, представлявано от управителя Илиан Милев, сумите: 139.84 лв., представляваща неплатена цена на предоставени ВиК услуги за периода 10.11.2022 г. – 13.01.2025 г., ведно със законната лихва, считано от 26.03.2025 г. до изплащане на вземането, както и 18.70 лв. лихва за забава за периода 01.02.2023 г. - 25.03.2025 г., които суми са предмет на Заповед № 859/27.03.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 1791/2025 г. по описа на Районен съд-Русе, като ОТХВЪРЛЯ установителните искове за главница над сумата 139.84 лв. до претендираните 345.53 лв. – неплатени ВиК услуги за периода 09.03.2022 г. – 09.11.2022 г. и за лихва за забава над сумата 18.70 лв. до претендираните 86.57 лв. – лихва за забава за периода 01.06.2022 г. – 31.01.2023 г., като неоснователни.

ОСЪЖДА П. Д. А., с ЕГН **********, от гр.Р., ул.”С.Ш.” 1, вх.5, ет.6, ап.17, да заплати на „Водоснабдяване и канализация”ООД, гр.Русе, ЕИК 827184123, 25 лв.

4 разноски по ч.гр.д.№ 1791/2025 г. по описа на Районен съд-Русе и 155.68 лв. – деловодни разноски за исковото производство.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Русе в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

5