Решение № 30 от 16.06.2021, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 30 гр. Пловдив , 16.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

К. К. Коларов

Георги В. Чамбов

Емил Люб. Митев като разгледа докладваното от К. К. Коларов Въззивно търговско дело № 20215001000342 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Обжалвано е Решение № 260009 от 11.01.2021 г., постановено от Старозагорския окръжен съд по т. д. № 300/2019 г., с което съдът е решил следното:

„ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, да заплати на АН. КР. Р., ЕГН **********, действаща със съгласието на майка си Ц. АНГ. Н., ЕГН ..., сумата 8 000 лв., представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди от смъртта на брат й С.Ц.Н., настъпила в резултат на ПТП от 05.10.2014 г., ведно със законната лихва, считано от датата на смъртта му – 21.11.2014 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от 8 000 лв. до предявения размер от 70 000 лв. като неоснователен и недоказан.

1

ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. М. Д., против ЗК „Л.И.“ АД иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) за сумата 70 000 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, настъпили вследствие смъртта на внука му С.Ц.Н., настъпила в резултат на ПТП от 05.10.2014 г„ ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на смъртта на С.Ц.Н. до окончателното й изплащане.“

ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК ..., да заплати на адв. П.К. от САК, в качеството й на пълномощник на АН. КР. Р., действаща със съгласието на майка си Ц. АНГ. Н., сумата 876 лв,, представляваща адвокатско възнаграждение съобразно частичното уважаване на претенцията, като сумата е с включено ДДС в размера.“

В осъдителната му част – относно присъденото в полза на ищцата А.Р. обезщетение в размер на сумата 8 000 лева – това решение се обжалва от ответника „З.к. Л.И.“ АД, с подробни съображения за неговата неправилност.

Също с подробни съображения за неправилност, в съответните му отхвърлителни части решението се обжалва от Р. М. Д. и от АН. КР. Р., но само до размер на:

- сумата 25 000 лева за Р.Д. и

- сумата 17 000 лева за А.Р., като искането в жалбата им е, всеки от исковете да бъде уважен до размер на „сумата 25 000 лева, частичен иск от 70 000 лева“.

Подобно уточнение за това, че всеки от двата иска е бил предявен като „частичен от 70 000 лева“ не е било предмет нито на исковата молба, нито на обжалваното решение. Напротив и двата иска са предявени в размери от по 70 000 лева всеки, точно по тези размери се е произнесъл и окръжния съд. Но изменянето на искове, включително уточняването, че са предявени „като частични“, във въззивното производство е недопустимо.

Затова следва да се приеме че предмет на общата въззивна жалба с вх.

№ 261892 от 10.02.2021 г. са частите от решението, с които: предявеният от Р.Д. иск е бил отхвърлен до размер на сумата 25 000 лева и предявеният от А.Р. иск е бил отхвърлен до размер на сумата 17 000 лева.

В частта и, с която е било поискано, всеки от двата иска да бъде уважен от настоящата инстанция до размер на сумата 25 000 лева, но с уточнението (правната идентификация), че е предявен „като частичен от 70 000 лева“, 2 общата въззивна жалба на Р. М. Д. и АН. КР. Р. с вх. № 261892/10.02.2021 г. е неоснователна и подлежи на отхвърляне.

Или резултатът от направените в жалбата искания е, че – на осн. чл.

296, т. 2, предл. 1-во ГПК – в частите му, с които предявените от Р.Д. и от А.Р. искове са били отхвърлени, всеки до размер на сумата 45 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 21.11.2014 г. до окончателното и изплащане, Решение № 260009 от 11.01.2021 г., постановено от Старозагорския окръжен съд по т. д. № 300/2019 г. – като необжалвано – е влязло в сила.

Всяка от страните е на мнение, че жалбата на насрещната страна е неоснователна.

Апелативният съд прецени данните по делото и като съобрази становищата на страните, съобразно правомощията по чл. 269 ГПК прие:

Спорните въпроси по делото са: дали всеки от двамата ищци има правото да му бъде присъдено застрахователно обезщетение във връзка със смъртта на загиналото момче С.Ц.Н. и ако отговорите са съответно положителни, за размерите на съответните застрахователни обезщетения, в предявените преки искове по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.).

І.

Относно активната материална легитимация на ищците.

1.

По иска на АН. КР. Р..

При катастрофата, станала на 05.10.2014 г., тежко удареното от застрахования при ответника водач и по-късно (на 21.11.2014 г.) починало момче С.Н. е бил на 9 години. А. е негова по-голяма с 5 години сестра, двамата са родени от една майка, като от раждането на С., нейната майка, заедно с бащата на А. и двете деца, са живеели и израснали в една къща. До смъртта на С. други деца в тази къща е нямало, а тази сравнително малка, но и осезаема разлика във възрастта на двете деца сама по себе си предпоставя наличието на особено грижовно отношение на по-голямата сестра към помалкото и братче и точно това отношение е било установено по делото.

Свидетелките Д.М.М. и М.К.С., разпитани в съдебното заседание от 07.07.2020 г. (л. 135 и сл.), както и свидетелката Н.И.С., разпитана в 3 съдебното заседание от 29.09.2020 г. (л. 168 и сл.), са достатъчно категорични: двете деца израснали заедно, заедно ходили на училище и били неразделни, а в дните след катастрофата, когато трябвало да преживее и мъчителния период от почти два месеца, когато С. бил в кома, А. постоянно плачела, а след починал, тя се затворила в себе си, „много и е тежко и не може да си забрави братчето, като говорим за него тя започва да реве, има хубави спомени за него“ (свид. Д.М.).

Апелативният съд дава вяра на тези близки до ищцата свидетели и н е трябва да се мисли, че евентуалната заинтересованост на свидетел по смисъла на чл. 172 ГПК е – сама по себе си – необорим признак за недостоверност на неговите показания, подобен подход към преценката на събраните в процеса доказателства поставя по-скоро емоционални, но рационално неоправдани пречки към разкриването на истината (чл. 10 ГПК) и затова би бил не само необосновано предубеден, но и процесуално недопустим.

П р и събраните в процеса доказателства, преценката на настоящата инстанция е, че ищцата АН. КР. Р. е материалноправно легитимирана да получи обезщетение за причинените и неимуществени вреди от смъртта на по-малкия и брат С.. Изводът е в съответствие с разрешението, дадено в Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 година на ВКС по т. д. № 1/2016 г., ОСНГТК. Според тълкувателното решение, материално легитимирани в гражданския процес да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и Постановление № 5 от 24.09.1969 г. на Пленума на Върховния съд, както и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени, вж. в този смисъл и приетия по делото Доклад изх. № ПР/Д-СТ-Р/7-001 от 20.03.2020 г. на АСП (л. 131).

В настоящия процес е установена особено близката връзка на ищцата със загиналия неин по-малък брат и действително претърпените от неговата смърт вреди. Установена е създадената силна и трайна взаимна близост и емоционална привързаност и подкрепа между двамата. Доказана е и силната травма, причинена на ищцата от смъртта на толкова близкия по възраст по4 малък брат, която негативно и много пряко се е отразила на начина и на живот. Налице са релевантните факти, очертани в мотивите на тълкувателното решение, свързани със съществуването на особено близка привързаност между двамата, при която не само загубата на братчето и, но предхождащия смъртта му дълъг и много мъчителен период е причинила на ищцата морални страдания с интензитет, надхвърлящ обичайния. Затова преценката на Апелативния съд е, че предпоставките за уважаване на иска са били налични.

2.

По иска на Р. М. Д..

Р.Д. е дядо по бащина линия на А. – по-голямата сестра на загиналото момче С., той е бащата на К.Р., с когото Ц.Н. (майката на А. и С.), живеела на съпружески начала още от раждането – както на по-голямото дете А., така и на по-малкото С., също и по времето, когато станала катастрофата, довела до смъртта на С., а и понастоящем. Всички те – дядото Р., родителите Ц. и К., както и двете близки по възраст деца А. и С. живеели в една къща, били едно семейство. До смъртта на С. други деца в тази къща е нямало и по делото няма нито един установен факт, установяващ различно отношение на дядото Р. към внучката му А. и съответно – към нейното по-малко братче С., независимо от обстоятелството, че сина му К. „по документи“ не се е водел като баща на С.. Напротив, това било единственото в къщата дете от мъжки пол, към което, особено по-възрастните, традиционно са изпитвали силна привързаност и точно тези отношения между дядото Р. и по-малкото от сестра му 9-годишно момче са били установени по делото.

Свидетелките Д.М.М. и М.К.С., разпитани в съдебното заседание от 07.07.2020 г. (л. 135 и сл.), както и свидетелката Н.И.С., разпитана в съдебното заседание от 29.09.2020 г. (л. 168 и сл.), по този въпрос също са били достатъчно категорични: когато майката на С. била за около осем месеца в затвора, за него се грижил дядо му Р., а в дните след катастрофата, когато трябвало да преживее и мъчителния период от почти два месеца, когато С. бил в кома, дядото всеки ден бил в болницата, а сега всяка седмица ходи и на гроба му. Дядото „го обичаше, с него лягаше, с него ставаше, без него не можеше да диша, а С. не се отделяше от дядо си“ (свид. Д.М.)“.

5

Апелативният съд дава вяра на тези близки до ищеца свидетели и отново подчертава, че евентуалната заинтересованост на свидетел по смисъла на чл. 172 ГПК не е – сама по себе си – необорим признак за недостоверност на неговите показания, подобен подход към преценката на събраните в процеса доказателства би поставил емоционални, но рационално неоправдани пречки към разкриването на истината (чл. 10 ГПК) и затова би бил не само необосновано предубеден, но и процесуално недопустим.

П р и събраните в процеса доказателства, преценката на настоящата инстанция е, че ищеца Р. М. Д. е материалноправно легитимиран да получи обезщетение за причинените му неимуществени вреди от смъртта на 9годишото дете С., едноутробния по-малък брат на внучката му А.. Изводът е в съответствие с разрешението, дадено в Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 година на ВКС по т. д. № 1/2016 г., ОСНГТК. Според тълкувателното решение, материално легитимирани в гражданския процес да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и Постановление № 5 от 24.09.1969 г. на Пленума на Върховния съд, както и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.

В настоящия процес е установена особено близката връзка на ищеца със загиналото малко момче действително претърпените от неговата смърт вреди.

Установена е създадената силна и трайна взаимна близост, както и емоционална привързаност между двамата. Доказана е и силната травма, причинена на ищеца от смъртта на толкова близкото му момче, възприемано от него като собствен внук, чиято внезапна загуба негативно и много пряко се е отразила на начина му на живот. Налице са релевантните факти, очертани в мотивите на тълкувателното решение, свързани със съществуването на особено близка привързаност между двамата, при която не само загубата на детето, но предхождащия смъртта му дълъг и много мъчителен период, е причинила на ищеца морални страдания с интензитет, надхвърлящ обичайния. Затова преценката на Апелативния съд е, че предпоставките за уважаване на иска и в този случай са били налични.

6

ІІ.

Относно размерите на застрахователните обезщетения.

1.

Процесната застрахователната полица № ..., чрез която е установена пасивната материална легитимация на ответника „ЗК Л.И.“ АД, е от датата 21.12.2013 г. До влизане в сила на Кодекса на застраховането друго не е договорено между страните по застрахователния договор, затова – за отношенията между страните в настоящото дело – се прилагат разпоредбите по Част ІV на отменения кодекс на застраховането (§ 22 ПЗР на КЗ) и нормите по § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ, ДВ, бр. 101/2018 г. са в случая неприложими .