Решение № 2942 от 19.02.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2942 гр. София, 19.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. ИВАНОВА при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело № 20221110151760 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от Р. Г. П. против [фирма] установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на сключен между страните договор за предоставяне на поръчителство № ******* от 11.10.2021 г., кумулативно обективно съединен с осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 141,98 лева (след допуснато изменение на исковата претенция по реда на чл. 214 ГПК с протоколно определение от 27.11.2023 г., чрез намаляване размера на вземането, при запазване на основанието му и прекратяване на делото в частта относно разликата до първоначално предявения размер от 500 лева), представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за предоставяне на гаранция под формата на възнаграждение за поръчителство, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба – 26.09.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че между него, в качеството му на заемател и третото за процеса лице [фирма], в качеството му на заемодател, е сключен договор за паричен заем № ******* от 11.10.2021 г. за предоставяне в полза на Р. П. на паричен заем в размер на сумата от 700 лева при годишен лихвен процент в размер на 40 % и ГПР в размер на 49 %. Твърди също, че на основание клаузата на чл. 4 от договора и за обезпечаване изпълнението на задълженията на П., между него, заемодателят и ответното дружество е сключен договор за предоставяне на поръчителство № ******* от 11.10.2021 г., по силата на който [фирма] поема задължение да обезпечи пред кредитора и заемодател [фирма] изпълнението на договора за паричен заем от заемополучателя чрез налични парични средства и готовност за изплащане на 1 задълженията. Поддържа се, че по силата на този договор П. се задължава да заплати на гарантиращото дружество и ответник в настоящия процес сумата от 550 лева, чието плащане е разсрочено чрез включването в месечната вноска по договора за паричен заем, платима фактически на дружеството – заемодател, което от своя страна следва да я предостави на [фирма] по силата на овластяване за това. Ищецът изяснява, че е погасил изцяло дължимата сума по договора за заем, в т.ч. процесното възнаграждение за поръчителство в размер от 550 лева, която е получена от [фирма]. Ищецът намира, че договорът за предоставяне на поръчителство има характера на потребителски договор по см. на чл. 9 ЗПК, предвид акцесорния му характер от свързания с него договор за паричен заем, изпълнението на задължението по който е предмет на обезпечението с поръчителство.

Счита, че последният е нищожен, като изначално лишен от основание, тъй като срещу заплатената парична сума, на потребителя не се предоставя насрещна услуга, доколкото обезпечението е в полза на заемодателя [фирма]. Съгласно клаузата на чл. 5, ал. 1 от договора за поръчителство, в случай на извършено от поръчителя погасяване на задлъженията по договора за заем, то в негова ползва възниква регресно вземане срещу длъжника, което обуславя извода, че срещу заплащането на процесното възнаграждение ищецът Р. П. не получава услуга, а задължението му единствено ще промени своя титуляр.

Посочва, че основание за недействителността на договора е и сключването му между поръчителя и главния длъжник, вместо между кредитора и поръчителя, каквото е изискването на чл. 138 ЗЗД. Оспорва действителността на договора и с твърдение, че същият протИ.речи на добрите нрави с оглед задължението, което се поражда за потребителя да заплаща изначално допълнително възнаграждение при заобикаляне разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК и чийто размер надвишава половината от сумата по отпуснатия заем. Със сключването на договора за поръчителство не се цели реално обезпечаване на договора за заем, а едно допълнително оскъпяване на последния и получаване на допълнително възнаграждение от заемодателя за избягване на ограниченията, въведени с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, доколкото едноличен собственик на капитала на поръчителя [фирма] е именно дружеството-заемодател [фирма]. Печалбата от извършваната от поръчителя търговска дейност – гаранционни сделки се разпределя в полза на кредитора. Ищецът излага твърдения, че в случая оспорвания договор за предоставяне на поръчителство е сключен във връзка и по повод на договора за заем, поради което действието му е обусловено от действителността на този договор. Наред с това, кредиторът и поръчителят се явяват свързани лица, което е основание двете правоотношения да бъдат разгледани съвместно.

Посочва се, че начинът на формулиране на клаузата на чл. 4 от договора за паричен заем създава неотменимо задължение за потребителя срещу получаването на заемната сума да предостави обезпечение и то именно под формата на поръчителство от ответното дружество, доколкото предвидените други две обезпечения са практически невъзможни за осъществяване от длъжника. Р. П. счита, че доколкото възнаграждението за поръчителство представлява сигурен разход за заемополучателя, то същото следва да бъде включено изначално при формиране на ГПР по договора за паричен заем, което в случая не е налице.

Ето защо, договорът за заем протИ.речи на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което 2 съгласно чл. 22 ЗПК обуславя неговата недействителност. В договора за заем е посочено, че ГПР възлиза на 49 %, но от съдържанието на договора потребителят не може да направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран последният. С тези съображения ищецът Р. П. отправя искане за прогласяване нищожността на сключения между страните договор за предоставяне на поръчителство № ******* от 11.10.2021 г., както и за заплащане от ответника на сумата от 550 лева – недължимо платена сума под формата на възнаграждение за поръчителство, въз основа на недействителен договор, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба – 26.09.2022 г. до окончателното изплащане на вземането. Претендира присъждане на разноски.

В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът [фирма] оспорва исковете като неоснователни, считайки, че договорът за предоставяне на поръчителство се регулира не от ЗПК, а от Търговския закон. Оспорва твърденията на ищеца, че договорът е нищожен като лишен от основание, тъй като със сключването му ищецът цели да изпълни договорното си задължение, произтичащо от договора за паричен заем с [фирма], а ответникът – като финансова институция с предмет на дейност: предоставяне на гаранционни сделки по занятие – да получи възнаграждение за предоставената услуга – гарантиране изпълнението на всички парични задължения на потребителя, възникнали от договора за паричен заем. Оспорва договорът за предоставяне на поръчителство да накърнява добрите нрави, като се позовава на принципа на свободно договаряне, следващ от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД. Наред с това твърди, че не е налице нееквивалентност на престациите на страните, тъй като с процесния договор ответното дружество е поело задължение да отговаря с цялото си имущество солидарно със заемателя, като при неизпълнение от последния ще бъде ангажирана отговорността на поръчителя, а уговореното възнаграждение е по-малко от сумата на всички последици от неизпълнението на главното задължение по договора за паричен заем. Посочва, че оспореният договор е сключен доброволно от ищеца, както и, че същият е имал възможността да направи избор между различни начини за обезпечаване на договора за заем. Счита за неподкрепени с аргументи и доказателства твърденията на Р. П. за сключването на договора за поръчителство в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, доколкото този договор няма характера на договор за потребителски кредит, спрямо който е приложима посочената законова разпоредба и това оспорване е неотносимо към същия. С тези доводи [фирма] отправя искане за отхвърляне на исковите претенции и за присъждане на сторените по делото разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД:

По допустимостта:

Съдът, при извършена служебна проверка, намира, че установителният иск за прогласяване нищожността на процесния договор за предоставяне на поръчителство, за 3 който се твърди да е сключен между страните, е предявен при наличието на правен интерес за ищеца от търсената защита. В тази връзка следва да се отбележи, че потребителят винаги разполага с интерес да предяви иск за прогласяване нищожността на договор, страна по който е същият, доколкото уважаването на предявения иск ще внесе – със силата на пресъдено нещо правна сигурност в отношенията между страните, ще избегне бъдещото неоснователно разместване на имуществени блага (плащането на недължими суми по нищожен договор) и/или ще бъде предпоставка за връщане на платеното по нищожния договор. За наличието на правен интерес, съответно за допустимостта на предявен иск за прогласяване нищожността на определен договор, е достатъчно излагането на твърдения, че ищецът и ответникът са страни по договора, както и на конкретни основания, поради които същият не поражда правно действие, каквито в случая са налице.

По същество:

Основателността на процесната установителна искова претенция е обусловена от установяване от ищеца, при условията на пълно и главно доказване, на следните обстоятелства: сключването между него и ответното дружество на процесния договор за поръчителство от 11.10.2021 г. и неговото конкретно съдържание – права и задължения на страните, в частност уговарянето в полза на ответника на възнаграждение в твърдения размер; че договорът е нищожен на посочените основания, както и, че е сключен във връзка и по повод – за обезпечаване изпълнението на задълженията му по договор за паричен заем от 11.10.2021 г., сключен с [фирма].

В тежест на ответника е да установи действителността на договора, в частност чрез установяване наличието на основание при сключването му, предоставянето на насрещна услуга, съответствието му с добрите нрави.

С оглед съвпадащите твърдения на страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК с проекта за доклад по делото, обективиран в определението от 19.06.2023 г. и обявен за окончателен такъв, предвид липсата на проведено оспорване, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че между ищеца Р. П., в качеството му на заемател и третото за процеса лице [фирма], в качеството му на заемодател, е сключен договор за паричен заем № ******* от 11.10.2021 г. за предоставяне в полза на П. на паричен заем, изпълнението на задълженията по който са обезпечени с поръчителство по силата на договор за предоставяне на поръчителство № *******/11.10.2021 г., сключен между ищеца и ответника, както и уговарянето в полза на ответното дружество на възнаграждение в общ размер от 550 лева, което да бъде заплатено чрез заемодателя.

Последните факти се установяват и от представените и приети като писмени доказателства по делото заверени преписи от договор за паричен заем № ******* от 11.10.2021 г. и договор за предоставяне на гаранция № ******* от 11.10.2021 г., данните от които свидетелстват за сключването на 11.10.2021 г. на договор за паричен заем между ищеца Р. Г. П., в качеството му на заемател и третото за процеса лице [фирма], в качеството 4 му на заемодател, за предоставяне на потребителски заем по продукт „E.M.“ в размер на сумата от 1 100 лева, която ищецът се е задължил да върне в срок от 6 месеца, чрез шест месечни погасителни вноски, всяка от които в размер на 205,31 лева с падежи, съответно на:

12.11.2021 г., 12.12.2021 г., 11.01.2022 г., 10.02.2022 г., 12.03.2022 г. и на 11.04.2022 г., при фиксиран годишен лихвен процент в размер от 40,00 % и обща сума, подлежаща на връщане в размер от 1 231,86 лева. Съгласно клаузата на т. 7 от договора за заем последната включва размера на заемната сума и размера на възнаградителната лихва за целия срок на договора. В клаузата на т. 8 е предвидено, че годишният процент на разходите на заема се равнява на 47,90 %, като при изчислението му са взети предвид следните допускания: валидност на договора за посочения в него срок, точно и срочно изпълнение на задълженията от всяка от договарящите страни, при което няма да бъдат начислявани разходи за събиране, лихви за забава и неустойки за неизпълнение, както и други разходи, извън посочените в договора. Установява се, че съгласно клаузата чл. 3, ал. 1 от договора с подписването му страните постигат съгласие за рефинансиране със заемната сума на текущи задължения на заемателя по договор за паричен заем № 4252793 в общ размер от 682,64 лева, а съгласно ал. 2 след приспадане на тази сума остатъкът се изплаща на Б., за което договорът има характера на разписка. В клаузата на чл. 4, ал. 1 е уговорено, че заемателят се задължава в срок до три дни, считано от датата на сключване на процесния договор, да предостави на заемодателя обезпечение в една от следните форми: 1). две физически лица – поръчители, всяко от които да отговаря на следните условия: нетния размер на осигурителния му доход да е в размер над 1 000 лева; да работи на безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с [фирма]; да няма задължения към други банкови и финансови институции; да няма неплатени осигуровки за последните 2 години; 2). банкова гаранция с бенефициер – заемодателя, за сумата от 450 лева със срок на валидност – 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора; 3). одобрено от заемодателя дружество-гарант, което предоставя гаранционни сделки.

Разпечатката съдържа 22 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7911a6be-9c00-4ed1-a545-1ce92a502eba