Решение № 2766 от 20.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2766 гр. София, 20.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВА

МАРИНОВА при участието на секретаря ЖЕНИ П. ЖЕЛЕВА-СТОИЛОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВА МАРИНОВА Административно наказателно дело № 20261110205992 по описа за 2026 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Д. Н. Н. от *** е обжалвал наказателно постановление /НП/ №26-4332002210/20.03.2026г. на Началник Сектор ОПП-СДВР, с искане за отмяната му като незаконосъобразно. Твърди, че при паркиране на автомобила си между други два автомобила, не е усетил сътресение, шум или друго движение, което да го наведе на мисълта, че има съприкосновение с друго МПС, поради което се прибрал вкъщи със съпругата си. Сочи още, че след около час и половина негов съсед го уведомил, че пред автомобила му има полиции и той веднага слязъл, за да устави какъв е проблема.

На място му била показана снимка от таблет на съприкосновение между автомобили, но не могъл да установи какво точно се е случило и как е настъпило това съприкосновение, тъй като автомобилите вече били раздалечени едни от друг.

Въпреки, че лицето, подало сигнал до ОПП-СДВР, по който се явили полицейските служители, пред тях заявило, че желае да го оттегли на него му бил съставен АУАН за нарушение на ЗДвП. Намира, че НП е издадено при липса на доказателства, както за извършено нарушение, така и авторството и вината на извършителя. Отделно от това, при съставяне на АУАН и издаване на НП били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като липсвали задължителните реквизити по чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН – описание на нарушението и обстоятелствата на неговото извършване, както и доказателствата, които го потвърждават, което ограничило правото му на защита.

1

В съдебно заседание, жалбоподателят – лично, поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено като незаконосъобразно по изложени в същата съображения. Допълва, че от снимковия материал, изготвен на служебен таблет от полицейските служители на място, не можело да се установи съприкосновение между неговия автомобил и този на свид. Д., както и да са настъпили материални щети, поради което нямало категорични доказателства за причиняване на ПТП при паркиране на автомобила му с този на Д., а от там и задължение да подаде сигнал и да остане на място до идване на органите на МВР. Обръща внимание, че от показанията на Д. се установило, че тя е забелязала допрения до бронята й автомобил доста след като го е паркирала, поради което и в този интервал от време до констатиране, че не може да излезе, поради близкото паркиране с автомобила му, можело да настъпи ПТП и с друг паркиран преди него автомобил. Нарушенията били леки, а и Д. заявила, че иска да оттегли сигнала си, което показвало ниска обществена опасност на деянието и прекомерна тежест на наложената принудителна административна мярка, която не осъществява целите по чл.22 от ЗАНН. При евентуалност, ако съдът не се съгласи с изложените доводи за отмяна на НП, моли случаят да бъде квалифициран за маловажен и да бъде приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

Наказващият орган не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Юрк.

П. е депозирал писмени бележки с вх.№180609/05.06.2026г., в които оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Намира, че при съставяне на АУАН и издаване на НП са спазени изискванията по ЗАНН за форма и съдържание, а от събраните по делото доказателства категорично се доказали извършените нарушения. Поддържа, че наложените наказания са съобразени с изискванията на чл.27, ал.2 от ЗАНН. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение, в случай, че се претендира такова и надвишава минималните размери.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

С НП на Д. Н. Н. е наложена глоба в размер на 153.39 евро (300 лева) и глоба в размер на 102.26 евро (200 лева), като е лишен от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, за това, че на 08.03.2026г., около 14:30ч. в гр. София, ул. „Страцин“, при паркиране на управлявания от него автомобил „***“ с рег.№******** в посока от бул.

„Черни връх“ към ул. „Козяк“, срещу №17, поради недостатъчен контрол реализира ПТП в намиращия се пред него паркиран друг автомобил – „***“ с рег.№*********, след което не уведомява и напуска мястото пеша, а в около 16:00 часа се връща – нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП и на чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП.

2

НП е издадено въз основа на АУАН серия GA №5108413/08.03.2026г.

Приобщена по делото е административнонаказателната преписка /АНП/ по издаване на НП, приложени към жалбата писмени доказателства и изпратени от ОППСДВР с писмо №203483/24.06.2026г. снимков материал, изготвен със служебен таблет на полицейски служители.

Разпитан по делото е свид. Л. М. А. – актосъставител, който няма конкретни спомени по случая, тъй като съставят голям обем актове, а след предявяване на АУАН и запознаване със съдържанието, посочва, че го е съставил. Констатирали нарушенията на място, където били изпратени с колегата му по сигнал за ПТП. Бил само единият водач, която подала сигнала. Установило се, че непосредствено зад автомобила на подалата сигнала, бил паркиран друг автомобил и между двата имало съприкосновение. Водачът на този автомобил го нямало на място, а не след дълго пристигнал. Бил му съставен АУАН за две нарушения – причиняване на ПТП, поради недостатъчен контрол над автомобила си при паркиране и неподаване на сигнал, без да остане на място на произшествието до идване на контролните органи. Изготвили снимки на произшествието със служебен таблет, а пред тях двамата водачи попълнили сведения. Въз основа на сведенията, на място съставили скица на произшествието, която била подписана и от двамата водачи, което означавало, че са съгласи с отразеното на същата.

Разпитана по делото е свид. Ж. К. Д., според която на 07-ми срещу 08-ми март, сутринта между 01:00 и №2:30 часа се прибрала и паркирала автомобила си на **********, като по навик се огледала дали има достатъчно място между предния и задния автомобил. На следващият ден – 08.03. отишли на семеен обяд, а след като приключили в ранния след обяд й се наложило да тръгне с автомобила си, но видяла, че автомобилите отпред и отзад, които са паркирани вече са други, а този, който паркирал зад нейния бил опрян в бронята й с рег. табела, поради което не можела да излезе. Изчакала малко, но не могла да установи на кого е автомобила и понеже вече трябвало да тръгва, подала сигнал на тел.112. След доста време, по сигнала се отзовали служители на ОПП-СДВР. Те извършили заснемане на съприкосновението между автомобилите и я накарали да измести автомобила си малко напред, за да се види дали има щети. След като изпълнила указанията на контролните органи, се видяло, че имала леко пукване на пластмасата на нейния автомобил отзад, в областта на бронята, което също било заснето от полицейските служители. Тя изготвила писмено сведения по случая и в този момент на място пристигнал другия водач, на който тогава научила името. Била му извършена проверка по документи, той също съставил писмено сведение по случая. На място му бил съставен АУАН. След като с Н. си разменили координати и разбрала, че му взели СУМПС, тя се явила в ОПП-СДВР, за да подаде искане да отпадне тази санкция, тъй като й се струвало прекалено, предвид че ПТП не било тежко и нямало големи щети по нейния автомобил.

3

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество – частично основателна.

Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното.

Съдът, при проверка на АУАН, въз основа, на който е издадено НП установи задължителното съдържание по чл.42, ал.1 от ЗАНН, в това число по т.4 - описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. Направено е разбираемо, пълно и точно описание на обстоятелствата на извършване на всяко от нарушенията.

Спазени са правилата по чл.40, ал.1 от ЗАНН за съставяне и на чл.43, ал.1 от ЗАНН за предявяване на акта. Същият е съставен от оправомощено лице със Заповед №8121з1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи, т.2.1.

Съдът, при проверка на НП установи, че съдържа задължителните реквизити по чл.57, ал.1 от ЗАНН, както и по т.5 - описание на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. Горе вече бяха изложени съображения в такава насока и тук не следва да се повтарят, тъй като НП е с идентично съдържание с АУАН. НП е издадено от компетентен орган, съгласно №8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи по т.3.6.

Констатациите в акта и НП за двете нарушения се установиха от показанията на свидетелите, които съдът кредитира като хронологични и последователни, както и незаинтересовани. Показанията се потвърдиха от събраните в АНП доказателства – писмени сведения от двамата водачи, протокол и скица на ПТП, така също и изготвен на място от полицейските служители снимков материал. Жалбоподателят макар да оспорва тези констатации, на практика в писмените си сведения, а така също и във възраженията си, вписани в акта, потвърждава, че той е паркирал автомобила на мястото на инцидента и при паркиране между други два автомобила не е знаел, че е докоснал друг автомобил – не чул и не видял съприкосновение. Причината била, че мястото, където паркирал между двата автомобила било доста ограничено, поради което при паркирането приближил и докоснал с номера на автомобила си, бронята на предния автомобил, при което са се получили леки драскотини. Тези обстоятелства установил едва като се явил на място, след като му съобщили, че има полицаи пред автомобила му и му били показани изготвени от тях снимки.

Така, категорично се доказа извършеното нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП, за което е съставен АУАН, тъй като самият жалбоподател признава, че като водач на МПС, въпреки че е бил длъжен да контролира непрекъснато автомобила, които управлява, при паркиране, поради малкото разстояние между два други автомобила, е причинил ПТП с паркирания пред него автомобил, чрез съприкосновение между 4 регистрационната му табела /предната/ и задната броня на предния автомобил.

Неизпълнение на това задължение се извежда от обстоятелството, че въпреки възприетото тясното място, е продължил паркирането и нито е чул, нито е видял, че е причинил ПТП с паркирания пред него автомобил.

Съгласно §6, т.30 от ДР на ЗДвП, "Пътнотранспортно произшествие" /ПТП/ е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. Видно от изготвения на място снимков материал от полицейските служители, както и снимката, изготвена от самия жалбоподател, приложена към възражението му срещу акта, а така също и от показанията на свид. Д., което пък се потвърждава от отразеното в протокола за ПТП, в процеса на движения на автомобила при паркиране от жалбоподателя, е възникнало ПТП, предизвикало повреда на автомобила, паркиран пред него – щети по задната броня.

Според §6, т.27 от ДР на ЗДвП, "Участник в пътнотранспортно произшествие" е всеки, който е пострадал при произшествието или с поведението си е допринесъл за настъпването му. Както вече беше обосновано горе и това самият жалбоподател е признал, той като водач на лек автомобил с поведението си – при паркиране е допринесъл за настъпване на ПТП, като с предната регистрационна табела е притиснал задната броня на паркирания пред него автомобил, като така е причинил материална щета на този автомобил. Затова за него са в сила задълженията по чл.123, ал.1 от ЗДвП и конкретно по т.3, тъй като от произшествието има само материални щети.