Определение № 48 от 23.04.2021, Апелативен съд - София - АСНС закрит

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 48 гр. гр. София , 23.04.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, V-ТИ

ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и трети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Красимира П. Костова

Красимира Х. Райчева

Магдалена А. Лазарова като разгледа докладваното от Красимира П. Костова Въззивно частно наказателно дело № 20211010600149 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл.345 вр. с чл.249, ал.3 вр. с чл.248 от НПК.

С протоколно определение от 25.03.2021 г., по НОХД № 2614/2020 г., Специализираният наказателен съд, XIХ състав, произнасяйки се по въпросите по чл.248 от НПК, е приел, че по делото не са допуснати съществени процесуални нарушения, с което на практика е оставил без уважение искането на подсъдимия И. Р. К. и неговия защитник адв.Е. Й., подкрепено от част от защитниците на останалите подсъдими, за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора, поради процесуални нередовности в досъдебната фаза и в частност при изготвяне на обвинителния акт.

Против определението е постъпила жалба от адв. адв.Е. Й., защитник на подсъдимия К., с оплаквания за неправилност. В жалбата се твърди, че първата инстанция е пренебрегнала несъобразяването на обвинителния акт с изискванията на чл.246 от НПК, поради отсъствието на описание в него, на всички съставомерни признаци по чл.321 от НК, защото липсвало отразяване на данни кога, къде и с какво деяние, К. се е присъединил към ОПГ, каква е била ролята му в групата и не се посочвали лица, на които подсъдимият да е продавал наркотични вещества. Освен това, според защитника, СНС приел, че вменените на К. вторични престъпления били подробно описани, но се пропускало, че не е ясно, как едно лице държи наркотични вещества близо до жилищен блок, без да се установи някаква негова връзка с тях. В тази насока се иска, обжалваното определение да бъде отменено, а делото върнато на СП.

1

Въззивният съд, след като се запозна с жалбата и с материалите по делото, счита, че същата е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна.

НОХД № 2614/2020 г. на СНС е образувано по внесен обвинителен акт срещу шестима подсъдими, един от които е и настоящият жалбоподател К., комуто специално е повдигнато обвинение за участие в организирана престъпна група по чл.321, ал.3, пр.2 и пр.3, алт.10, т.2 вр. с ал.2 от НК и за две вторични престъпления, съставляващи неправомерно боравене с наркотични вещества, при условията на опасен рецидив, всяко квалифицирано по чл.354а, ал.2, изр.2, т.1, пр.2 и т.4 вр. с ал.1, пр.4 вр. с чл.29, ал.1, б. „А” и б. „Б” от НК от НК.

Касае се за втори по ред обвинителен акт, внесен в СНС, като образуваното по-рано производство пред първата инстанция е било прекратено, а делото – върнато на досъдебна фаза за отстраняване на съществени процесуални пропуски.

Аналогични доводи, като развитите в жалбата, адв.Й. е заявил и пред първоинстанционния съдебен състав в разпоредителното заседание, основавайки на тях искането си за връщане на делото на досъдебната фаза. С атакуваното определение, СНС е оставил въпросното искане без уважение, излагайки аргументи, че в обвинителния акт фигурират обстоятелства, обуславящи всички съставомерни признаци, както на престъплението по чл.321 от НК, така и на вторичните престъпления, а дали тези обстоятелства ще бъдат доказани, е въпрос по същество.

Въззивната инстанция се солидаризира със становището на проверяваната, досежно инкриминацията на деянието по чл.321 от НК.

Действително, в обстоятелствената част от обвинителния акт, не са засегнати фактически подробности за времето, мястото и начина, при които подс.К. (а и останалите подсъдими) е бил причислен към претендираната от прокурора престъпна структура, но следва да се има предвид, че параметрите на обвинението изобщо не включват формата на изпълнително деяние образуване (т.е. сформиране, възникване) на престъпното сдружение.

Държавното обвинение претендира, че през определен времеви период и на определено място, е съществувала една вече изградена ОПГ, с фиксиран брой участници в нея – повече от три наказателноотговорни лица, при създадени устойчиви връзки между тях и постигната съгласуваност, с очертаване на целите на функционирането на групата (предмет на дейност и користни намерения), съответната йерархична поставеност на включените в нея субекти и индивидуалната им роля, което изпълнява минималния стандарт за фактическа обосновка на разискваното престъпление, при конкретно вменените форми на изпълнително деяние – ръководство (за подс.М.) и участие (за другите подсъдими, сред които и жалбоподателя). Отсъствието на конкретика в обвинителния титул, на кои точно лица, подс.К. е 2 разпространявал наркотични вещества, в контекста на обвинителното твърдение, че той се занимавал с продажба на дрога на крайни клиенти, като останалите участници в групата, също не създава непреодолима неяснота, която да е равнозначна на процесуален пропуск. Функциите на жалбоподателя в групата са ясно очертани – получаване от ръководителя на високорискови наркотични вещества, разпределянето им на дози и съхраняването им в обитаваното от него жилище, както и разпространение, като за целта контактувал с крайни клиенти по телефона. Или с други думи, от смисъла на обвинителния акт излиза, че подс.К. е бил зает с пласмента на наркотици, чрез уговаряне по телефона с потребителите. Отразяването на индивидуалната роля на същия, е достатъчно за нуждите на вменения му престъпен състав и без поименно изрично фиксиране на тези потребители.

Що се отнася до вторичното престъпление по чл.354а от НК, при което като място на държането на наркотика е посочено „зад бл.....” (в ж.к. „........” в гр.София), е налице противоречие в обстоятелствената част на обвинителния акт, между нея и диспозитива, както и неясна воля на прокурора за механизма на това престъпление. Чисто хипотетично, не е изключено, държането да се осъществява на всички места, до които деецът разполага с достъп пряко, дистантно или опосредено, както и да се осъществява чрез другиго. В практиката са познати редица казуси, при които наркотичните вещества са били държани извън помещенията и обектите, обичайно предназначени за задоволяване на житейските нужди на извършителя (негови жилища, автомобили, гаражи и пр.), а в чужди имоти, дори на публични места, в обособени тайници, в или около обществени съоръжения, и мн.др. В такива хипотези обаче, всякога се изисква не само доказване (в хода на съдебното следствие), но и изначално фактическо обосноваване (в обвинителния акт), на връзка – обективна и субективна, между дееца и престъпния предмет. Такова обосноваване, в настоящия обвинителен акт няма. На стр.11 от същия се казва, че когато полицейските служители предприели действия по обезпечаване жилището на К., за нуждите на планирано претърсване, неустановено лице, изхвърлило през терасата на жилището, черен полиетиленов плик, който паднал зад блока и бил възприет от цитирана свидетелка. Съответно, в плика се намерили разфасовки с кокаин (42 бр.) и електронна везна. Не е посочен нито един факт, от който да се извежда, че намерените вещи са били под фактическа власт на дееца (а не на другиго), независимо от твърдението, че пликът е бил изхвърлен от терасата на неговото жилище. Не е посочен и нито един факт, който да обосновава времевата продължителност на държането на инкриминираните обекти зад блока от началото на месец януари 2018 г. (на неустановена дата) до 23.10.2018 г. Подобна времева продължителност, очертана в диспозитива на обвинителния акт противоречи на обстоятелствената му част, където е отразено, че хвърлянето но торбата с наркотиците зад блока е станало на 23.10.2018 г. Отделно, противоречива е и самата обстоятелствена част на обвинителния акт. На стр.15 от него се твърди, че тези вещи били държани от 3 подсъдимия на адреса му (т.е. в апартамента му) и то около 10 месеца, пак без нито един факт, въз основа на който да е изводимо юридически държане, извън датата 23.10.2018 г. Или съвсем очевидно е, че самият прокурор е бил твърде затруднен да определи каква точно позиция да отстоява за мястото на държане и как фактологично да я подкрепи, но това не може да рефлектира върху подсъдимия. След като държавният обвинител е решил да подходи толкова пунктуално при индивидуализацията на териториалните параметри на престъплението, той е длъжен да го стори коректно и разбираемо.

Впрочем проблемът с вменяването на продължителни периоди на държане, без същите да са фактически подплатени, стои и с останалите подсъдими, на които са повдигнати обвинения по чл.354а от НК – С. М., П. Г., П. Г. и Д. Д.. Декларативните изявления на прокурора, че тези подсъдими осъществявали фактическа власт от началото на месец януари 2018 г. до момента, в който веществата са били открити при претърсванията в ползвани от тях жилищни имоти или управлявани превозни средства, не представляват изложение на факти. И докато престъплението по чл.321 от НК позволява в известна степен по-абстрактно обстоятелствено очертаване, поради естеството си, то вторичните престъпления, каквито са и конкретните по чл.354а от НК налагат прецизна фактологична индивидуализация на престъпния акт (на действието или бездействието), респ. престъпното състояние, която да е реципрочна на обвинителния диспозитив. В противен случай се стига до голословни обвинителни постановки (пораждащи и недоумение), как подозирани за членове на ОПГ лица, на които се вменява да са се сдружили да продават наркотици, за да реализират печалби, са държали през цялото време на твърдяно съществуване на групата дадени наркотични вещества.

Оплакването в жалбата относно обвинителния акт за вторичната престъпна дейност е основателно, като то налага отмяна на атакуваното определение и изпращане на делото в предходна процесуална фаза за отстраняване на нередовностите.

Констатираното нарушение е от вида на съществените и неотстраними при съдебното разглеждане на делото, защото накърнява правото на подс.К., а и на преждеизброените четирима подсъдими да научат в какво са обвинени, поради което неминуемо предпоставя връщане на делото на прокурора.

Ето защо, Апелативният специализиран наказателен съд ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ протоколно определение от 25.03.2021 г., по НОХД № 2614/2020 г., на Специализирания наказателен съд, XIХ състав, с което е оставено без уважение искането на подсъдимия И. Р. К. и неговия защитник адв.Е. Й., за 4 прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора, като вместо това:

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 2614/2020 г. на СНС, XIХ състав, поради допуснати на досъдебното производство и в частност при изготвяне на обвинителния акт съществени процесуални нарушения.

ВРЪЩА делото на Специализираната прокуратура за отстраняване на нарушенията.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5