Решение № 105 от 13.06.2023, Районен съд - Харманли
- Съд
- Районен съд - Харманли
- Дело
- Административно наказателно дело 51/2023
- Вид
- Решение № 105
- Подписан
- 13.06.2023
- В сила
- 07.07.2023
- Състав
- Минка Иванова Китова
Цитирани разпоредби
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.11 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.27 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 53 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.58д, т.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 137б · Закон за движението по пътищата
- чл. 137в · Закон за движението по пътищата
- чл. 137в, ал. 2 и ал. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 137в, ал.3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 149, ал. 1, т. 2 буква "а" · Закон за движението по пътищата
- чл.183, ал.4, т.10 · Закон за движението по пътищата
- чл. 9 · Наказателен кодекс
- чл.107, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.13 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.313-314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.314, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.18 · Наредба за медицинската експертиза
РЕШЕНИЕ
№ 105 гр. Харманли, 13.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Минка Ив. Китова при участието на секретаря ГАЛИНА П. И.А като разгледа докладваното от Минка Ив. Китова Административно наказателно дело № 20235630200051 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от А. С. С. с ЕГН ********** от с. Малки воден,община Маджарово против наказателно постановление № 22-0271001188 на Началник група към ОД МВР Хасково РУ Харманли, с което на основание чл.183, ал.4, т.10 от ЗДвП, му била наложена глоба, в размер на 50 лева, за нарушение на чл. 137в, ал.3 от ЗДвП.
В нея жалбоподателят сочи, че наказателното постановление е неправилно, необосновано и постановено при наличие на съществени процесуални нарушения, като се излагат аргументи по същество. Жалбоподателят сочи, че Административно-наказващият орган при издаване на НП е пристъпил, без да съобрази и провери, с оглед на неговата съобразност и обоснованост АУАН.
Жалбоподателят счита, че в НП липсват императивно предвидените по чл. 57 ЗАНН реквизити. На следващо място се сочи, че НП е необосновано, като твърдяното нарушение не е извършено от нарушителя, не е доказано и не е съставомерно от обективна и субективна страна посочените законови разпоредби. Описаната в акта фактическа обстановка жалбоподателят счита за вътрешно противоречива, като не били налице доказателства за безспорното и установяване. На следващо място жалбоподателят сочи, че размерът на наказанието е определен произволно, необосновано и в нарушение на чл.27 ЗАНН, като неправилно и необосновано не е приложена разпоредбата на чл.28 ЗАНН, като не е обсъдено дали деянието е маловажно 1 или малозначително по смисъла на чл.11 ЗАНН, вр. чл. 9 НК.
Жалбоподателят моли съдът да отмени изцяло атакуваното НП като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява.
Защитникът му, адв. Д. А. в писмено становище доразвива изложените аргументи във въззивната жалба. Моли атакуваното НП да се отмени изцяло. Претендират се разноските по делото.
Административнонаказващият орган – ВПД Началник група в ОДМВР, РУ – Харманли, редовно призован, не изпраща представител и не представят становище по жалбата.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл.314 НПК вр. чл.84 ЗАНН, намира за установено от фактическа страна следното: на 05.08.2022 г. в 21 ;40 часа. в община Маджарово. на път трети клас № 8081 - КМ.18+60 В С.Бориславци 111-8081 КМ.18+60 А. С. С. управлявал Л.А.Хонда С РЕГ№*** собственост на Никита 2014 ЕООД ЕИК.*** като при извършената проверка водача С. превозвал 2 деца на предна дясна седалка като не използвал седалка за обезопасяване на деца под 12 год. Нарушителят, С. превозвал двете си деца малолетни на предна лява седалка на управлявания от него автомобил без да използва система за обезопасяване на деца под 12 год.и ръст под 1,50, е извършил нарушение превозва деца на възраст три и повече години и с ръст под 150 сантиметра на предна седалка, в МПС от категории м1, n1, n2 и n3, които не са оборудвани със системи за обезопасяване., с което виновно е нарушил/а чл.137В ал. 3 от ЗДвП поради което и на основание чл. 53 от ЗАНН и: 1 ЧЛ.183 АЛА Т.10 от ЗДвП поради което му е наложено административно наказание „ глоба” в глоба в размер 50 лева.
С оглед така установените обстоятелства, срещу последния, в негово присъствие, е съставен от свид. М. А. М. Акт за установяване на административно нарушение бл. Номер серия АД, № 430932 и № 1188/05.08.2022г., за нарушение по чл. 137в, ал.3 от ЗДвП. Предявен е на жалбоподателя, който го е подписал без възражения.
Възражения срещу съставения акт не са постъпили и допълнително в рамките на законоустановения срок.
Изложената по- горе фактическа обстановка, съдът прие въз основа на събраните по делото гласни доказателства – показанията на актосъставителя М. А. М., (л.47 гръб ), на свидетеля К. С. И. ( л.48 гръб ). заверен препис на Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи.
Съдът кредитира показанията на свидетелите М. А. М., (л.47 гръб ), на свидетеля К. С. И. ( л.48 гръб)., които разполагат с преки и непосредствени впечатления относно обстоятелствата около извършване на процесната проверка и установените в хода на същата обстоятелства, както и относно процедурата по съставяне на акта за установяване на административно 2 нарушение.
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата
Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл.59, ал.2 ЗАНН, както и срещу подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.
По приложението на процесуалния и материалния закон
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги инстанция по същество – чл.63, ал.1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.314, ал.1 НПК вр. чл.84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл.13, чл.107, ал.2 и чл.313-314 НПК вр. чл.84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени в предвидената от закона писмена форма.
При аргументиране на привличането на жалбоподателя към административнонаказателна отговорност и отпочване на административно наказателното производство със съставяне на процесния акт за установяване на административно нарушение е необходимо да бъде отчетена датата на съставяне – 05.08.2022г. и качеството на актосъставителя, като лице на длъжност "мл. експерт" в РУ Харманли, Полицейски участък Маджарово. В писмо №3605 от 02.05.2023г., и приложеното писмо към него № 272р-8893 от 19.04.2023г. по описа на ОД на МВР- Хасково е посочено, че младши експерт М. А. М. е назначен на длъжността „младши полицейски инспектор” в участък –Маджарово, към РУ – Харманли със Заповед № 272з1468/17.06.2022г. на Директора на ОДМВР –Хасково, считано от 14.06.2021г.
Материалната компетентност на актосъставителя да издава съответно АУАН за нарушения по ЗДвП, се доказва от приетите по делото Заповед № 8121з1632/02.12.2021 година на Министъра на МВР и писмо №3605 от
02.05.2023г., и приложеното писмо към него № 272р-8893 от 19.04.2023г. по описа на ОД на МВР- Хасково. В последното писмо е посочено, че старши инспектор Х.А.А. е назначен на длъжност ВПД Началника на Група "Охранителна полиция" при РУ – Харманли към ОДМВР – Хасково със заповед № 8121К-11489 от 26.09.2022г. на Министъра на МВР. Към датата на издаване на НП 26.08.2022г. е заемал длъжността полицейски инспектор V степен в група «Охранителна полиция»към РУ- Харманли, назначен със Заповед № 272з-2053 от 19.07.2021г. Следователно към датата на издаване на 3 наказателно постановление № 22-0271-001188 от 26.08.2022 г. на Началник група към ОД МВР Хасково РУ Харманли,същият е заемал длъжността полицейски инспектор V степен в група «Охранителна полиция»към РУХарманли, която длъжност не е включена в Заповед №8121з1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи, в която са определение длъжностните лица,които да издават наказателни постановления, като последния пункт от изложеното се явява самостоятелно основание за отмяна.
Разпоредбата на чл. 137в ал. 3 от ЗДвП гласи: В моторните превозни средства от категории M1, N1, N2 и N3, които не са оборудвани със системи за обезопасяване, не се допуска превозването на деца под тригодишна възраст, а децата на възраст три и повече години и с ръст под 150 сантиметра заемат седалка, която не е предна. Следователно установените по делото факти се регулират от посоченото в чл. 137в ал. 3 от ЗДвП правило за превозване на деца в МПС от изброените категории, сред които и процесното, което е категория М1 по силата чл. 149, ал. 1, т. 2 буква "а" от ЗДвП . МПС от категория М1 не е оборудвано със система по чл. 137б от ЗДвП , когато децата са на възраст над 3 години, и се превозват на задна седалка, не е консумиран състава на чл. 183, ал. 4, т. 10 от ЗДвП , защото поведението на водача не нарушава правната норма, която регулира превозването в не оборудвани със системи МПС на деца на възраст над три години. От прочита на чл. 137в от ЗДвП, която разпоредба може да бъде нарушена като въвеждаща задължителното правило за поведение, се налага извода, че пътниците са длъжни да използват системи за обезопасяване, с които МПС от съответните категории са оборудвани. За деца с ръст под 150см, които пътуват в МПС, оборудвани със системи за обезопасяване, се използват системи по смисъла на чл. 137б от клас, съобразен с теглото на детето. Не се допуска превозване на деца под три годишна възраст в МПС, което не е оборудвано със система за обезопасяване, но се допуска превозване и без такава система, ако детето е на възраст три и повече години, като задължително трябва да е на задна седалка.
Обективните признаци на състава изискват превозване на дете на възраст три и повече години и с ръст под 150 сантиметра да заемат седалка, която не е предна. Посоченото, с оглед правото на защита и формалната законосъобразност на наказателното постановление означава, че в наказателното постановление следва да се посочи точната възраст на съответното малолетно лице, както и неговите имена, ръста, което не е сторено. Това изискване произтича от съдържанието на чл. 137б, ал. 1 от ЗДвП, както и от това на чл. 137в, ал. 2 и ал. 3 от ЗДвП . Това го прави формално незаконосъобразно с оглед разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
Вмененото нарушение по чл.137в, ал.3 от ЗДвП на жалбоподателя не се доказа по безспорен начин. От събраните гласните доказателствени средства, чрез разпита на свид. М. А. М., (л.47 гръб ) и свидетеля К. С. И. ( л.48 гръб ) не се установиха съставомерни факти от състава на вмененото му 4 нарушението.Двамата свидетели сочат, че на предната седалка са се возили две малолетни деца, като не се сочи, тяхната възраст, ръст, което води до недоказаност на нарушението.
От изложеното по- горе въззивната жалба се явява основателна, поради което следва да се отмени атакуваното наказателно постановление.
С оглед изхода от спора и по аргумент от чл. 63д, ал. 1 ЗАНН във връзка с чл. 143, ал. 1 и § 1, т. 6 ДР АПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски, които се установяват и са претендирани производството пред РС – Харманли.
С процесното наказателно постановление на жалбоподателя е наложена административно наказание – глоба в размер на 50 лв., за което минималният размер на адвокатското възнаграждение, определено по правилата на чл. 18, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. , в приложимите редакции, възлиза на 400 лв. С оглед материалния интерес по делото (50 лв.) и обстоятелството, че оказаната от адвокат А. правна помощ се изразява само в изготвяне на жалба, но без процесуално представителство в проведеното по делото открити съдебни заседания на 13.02.2023г., 23.03.2023г., 06.04.2023г. и 05.05.2023г.,от които на първото не е даден ход на делото поради ангажираност на адв. А., на второто открито съдебно заседание също не е даден ход на делото, като е представен болничен лист за временна нетрудоспособност, с режим домашен- амбулаторен, без обаче същият да е придружен с изискуемото удостоверение, по чл.18 от Наредбата за медицинската екпертиза, която сочи, че когато е определен домашен амбулаторен режим осигуреният е длъжен, ако е необходимо, да се яви пред разследващите органи и пред органите на съдебната власт през периода на разрешения отпуск поради временна неработоспособност, д а представи "Медицинско удостоверение" по образец, утвърден от министъра на здравеопазването и министъра на правосъдието, в което е отбелязано, че заболяването на лицето не позволява явяването му пред разследващите органи и пред органите на съдебната власт. За последните две заседание са представени две становища, без процесуално представителство, поради което настоящият съдебен състав намира, че в процесния случай претендирания по списък за разноските по чл.80 от ГПК размер от 800,00 лева не може да се определи като съразмерен и съответстващ на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата - "справедлив и обоснован".
Разпечатката съдържа 32 от 39 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/79102a6b-a8d2-4531-a1f6-695145b27cdd