Решение № 218 от 06.08.2021, Районен съд - Червен бряг

РЕШЕНИЕ

№ 218 гр. Червен бряг , 06.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на първи юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Христо В. Първанов при участието на секретаря Павлина Т. Плючарска като разгледа докладваното от Христо В. Първанов Гражданско дело № 20204440100959 по описа за 2020 година

Производство с правно основание чл.422, ал.1 във вр. чл.415, ал.1 от ГПК В РС – Червен бряг в срока по чл.415, ал.1 от ГПК взискателя по ч.гр.д.№ 742/2020 г. по описа на РС – Червен бряг – КР. В. Д., с ЕГН ********** от гр. Червен бряг, обл. Плевен, ул. „********** е депозирала искова молба за установяване на претендираните вземания по издадената заповед за изпълнение по горепосоченото частно гражданско дело срещу СУ „*************** Ш. - Директор, с за сумата от 1102.92 лв. от които 147.40 лв. дължимо обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ, 340.52 лв. лихва върху вземането считано от датата на прекратяване на трудовото правоотношение 11.06.2020г. да 21.08.2020г. – датата на издаване на заповедта за изпълнение и 615.00 лева съдебно деловодни разноски в заповедното производство.

Ищецът твърди, че на 21.08.2020 г. с Разпореждане № 969/21.08.2020г. по Чгрд № 742/2020 г. по описа на РС-Червен бряг, в нейна полза била издадена Заповед за изпълнение срещу ответника за сумата от 17 026,27 лв. / седемнадесет хиляди двадесет и шест лева и 27 стотинки/; 340,52 лв./триста и четиридесет лева и 52 стотинки/ лихва от 11.06.2020 г. до 21.08.2020 г.; законна лихва от 21.08.2020 г. до изплащане на вземането, както и направените деловодни разноски от заявителя в размер на 615,00 лв. /шестстотин и петнадесет лева/ адвокатски хонорар.

В последствие на 03.09.2020г. след като ответникът е получил съобщението й е превел 1 сумата от 16 878.87 лева, с което частично е погасил задължението си. Останали неизплатени 1102.92 лв. от които 147.40 – разлика между дължимото обезщетение по чл. 222 ал. 3 от КТ в размер на 17026 и реално изплатеното 16878.87 лев; 340.52 лв. – лихва върху вземането от датата на прекратяване на трудовото правоотношение 11..06.2020г. до 21.08.2020 – датата на издаване на заповедта, както и 615.00 лева съдебно-деловодни разноски.

Върху обезщетението по чл. 222 ал. 3 от КТ дължимо от работодателя при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст не се внасят осигурителни вноски и не подлежи на данъчно облагане. Същото това обезщетение се дължи при прекратяване на трудовото правоотношение, в случая от 11.06.2020г.. Работодателя й е изплатил частично на 03.09.2020г. или близо три месеца от датата на която обезщетението е станало изискуемо, поради което е станал причина за подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение.

Моли съда да постанови решене, с което да признае за установено, че ответникът дължи на ищцата от 1102.92 лв. от които 147.40 – разлика между дължимото обезщетение по чл. 222 ал. 3 от КТ в размер на 17026 и реално изплатеното 16878.87 лев; 340.52 лв. – лихва върху вземането от датата на прекратяване на трудовото правоотношение 11..06.2020г. до 21.08.2020 – датата на издаване на заповедта, както и 615.00 лева съдебно-деловодни разноски.

При проведената процедура по реда на чл. 131, ал. 1 от ГПК ответника е представил писмен отговор, в който е взел становище за допустимост, но неоснователност и недоказаност на иска.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:

По делото е прието ч.гр.д. № 742/2020 г. по описа на Районен съд гр.Червен бряг, от което се установява, че на 21.08.2020 г. ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение против ответника за процесните суми. Заявлението е уважено, като е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите по заявлението.

Против заповедта е постъпило в срок възражение по чл. 414 ГПК от ответницата – длъжник в заповедното производство, поради и което е указано на ищеца – заявител да предяви иск по чл. 422 ГПК в едномесечен срок, поради и което в срока са предявени исковете, въз основа на които е образувано настоящото исково производство за установяване на дължимост на сумите .

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

2

За да се уважат предявените искове дружеството – ищец следва да установи вземането си на претендираното основание и в претендирания размер. В тежест на ответника е да докаже фактите, които погасяват, изключват или погасяват спорното право.

По делото е прието ч.гр.д. № 742/2020 г. по описа на ЧРС, видно от което по делото е издадена заповед за изпълнение, ответникът е подал възражение срещу заповедта в срок, което е обусловило и правния интерес от предявяване на настоящия иск от ищеца по делото.

Исковете се явяват допустими и следва да се разгледат по същество.

Видно от представените по делото писмени документи и от заключението на вещото лице е, че на ищцата е изплатено изцяло дължимото обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ на два транша 147.40 лв. на 13.07.2020г. и 16 878.87 лв. на 03.09.2020г. с банкови преводи. Ищцата не оспорва тези факти, подкрепени с писмени доказателства, поради което съдът кредитира заключението на вещото лице. Сумата от 16 878.87 лв. е платена от ответника след образуване на заповедното производство и преди депозиране на исковата молба. С това свое поведение ответника е станал причина за образуване на заповедното производство, по което, освен посочената главница, дължи и направените от заявителя съдебно деловодни разноски в размер на 615 лв. за възнаграждение за един адвокат. За разноските липсват доказателства да са заплатени на ищцата.

По делото не се събраха каквито и да е доказателства за дължимостта и размера на претендираната сума от 340.52 лв. – лихва върху вземането от датата на прекратяване на трудовото правоотношение 11.06.2020г. до 21.08.2020 – датата на издаване на заповедта, поради което предявения иск в тази му част е недоказан.

Предвид горното безспорно се установява, че:

- ответника не дължи на ищцата сумата от 147.40 лв. На основание чл. 222 ал. 3 от КТ, тъй като сумата е заплатена на 13.07.2020г.

-ответника не дължи на ищцата сумата от 340.52 лв. – лихва върху вземането от датата на прекратяване на трудовото правоотношение 11.06.2020г. до 21.08.2020 – датата на издаване на заповедта.

- ответника дължи на ищцата сумата от 615 лв. направени по заповедното производство съдебно деловодни разноски за възнаграждение за един адвокат.

По разноските:

С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски. Следва да се съобразят и направените и претендирани от ищеца разноски в заповедното производство, доколкото съгласно т.12 от Тълкувателно решение № 4 от 3

18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. В мотивите на тълкувателното решение е отразено, че изпълнителната сила на заповедта за незабавно изпълнение в частта за разноските отпада, ако вземането е оспорено чрез възражение по реда на чл. 414 ГПК, и е образувано исково производство по реда на чл. 415, ал. 1, респ. по чл. 422 ГПК. Предвидено е, че с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските за заповедното производство – относно размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от иска.

В заповедното производство необходимата държавна такса за образуването му е 347.34 лв., същата не е внесена от заявителя, но е дължима предвид изхода на делото от ответника.

По настоящето производство дължимата държавна такса е в размер на 44.12 лева, която не е внесена от ищцата, но е дължима от ответника. Дължима е също така сумата от 400 лева направени в настоящето производство съдебно деловодни разноски от ищцата за възнаграждение за един адвокат.

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено по отношение на СУ „*************** Ш. – Директор, че вземането на КР. В. Д. с ЕГН ********** от гр. Червен бряг, обл. Плевен, ул. „********** за сумата от 147.40 – разлика между дължимото обезщетение по чл. 222 ал. 3 от КТ в размер на 17026 и реално изплатеното 16878.87 лева; не съществува.

ПРИЗНАВА за установено по отношение на СУ „*************** Ш. – Директор, че вземането на КР. В. Д. с ЕГН ********** от гр. Червен бряг, обл. Плевен, ул. „********** за сумата от 340.52 лв. – лихва върху вземането от датата на прекратяване на трудовото правоотношение 11..06.2020г. до 21.08.2020 – датата на издаване на заповедта, не съществува.

ПРИЗНАВА за установено по отношение на СУ „*************** Ш. – Директор, че вземането на КР. В. Д. с ЕГН ********** от гр. Червен бряг, обл. Плевен, ул. „********** за сумата от 615.00 лева съдебно-деловодни разноски по ЧГрД № 742/20г., СЪЩЕСТВУВА ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК СУ „*************** Ш. – Директор да заплати на КР. В. Д. с ЕГН ********** от гр. Червен бряг, обл. Плевен, ул. „********** сумата от 400 /четиристотин/ лева направени по настоящето производство съдебно деловодни разноски.

4

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК СУ „*************** Ш. – Директор да заплати по сметка на Районен съд Червен бряг сумата от 391.46 /триста деветдесет и един лева и 46 стотинки/, от които - 347,34 лева държавна такса за образуването на ЧГрД№ 742/20г., както и сумата от 44.12лв. държавна такса за образуването на настоящето производство.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено пред ПлОС.

Съдия при Районен съд – Червен Бряг: _______________________

5