Решение № 1176 от 06.10.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1176 гр. София, 06.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-20, в закрито заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Костадинова като разгледа докладваното от Татяна Костадинова Търговско дело № 20231100901670 по описа за 2023 година

ГПК.

Производството е по реда на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ вр. чл. 274 - 278 Образувано е по жалба на Г. Н. А. в качеството му на управител на търговско дружество в процес на учредяване с наименование „А.“ срещу отказ № 20230831131309/01.09.2023 г. на длъжностно лице при Агенция по вписванията да впише в търговския регистър новоучреденото дружество.

Отказът е мотивиран с обстоятелството, че бил регистриран друг търговец с фирма „А.“ ЕООД, като фонетичното сходство между вече регистрираното наименование и фирмата на новоучреденото дружество можело да въведе в заблуждение третите лица относно правилната идентификация на дружествата.

Жалбоподателят твърди, че в търговския регистър не бил регистриран субект са фирма, идентична на заявената („А.“), а сочените от длъжностното лице аргументи за сходство, както и аргументите, черпени от транслитерацията на двете наименования, не се основавали на закона, а напротив – противоречали на неговата цел. Разпоредбата на чл. 7, ал. 4 ТЗ предоставяла защита при нарушения на изключително право върху търговска фирма, която произтичала от друга нормативна регулация, защитаваща интелектуалната собственост, и поради това не следвала да се прилага в производството по първоначална регистрация на търговците. Сочи също, че в регистъра не била създадена система за проверка на близки по звук и лексикален състав наименования на български език или за визуализиране на резултати по въведено наименование на чужд език. Изписването на фирмата на чужд език представлявало единствено възможност, поради което идентичността в транскрибирането също не можело да представлява пречка пред вписването.

От Агенция по вписванията е постъпил отговор, в който се излагат съображения за законосъобразност на отказа, идентични с изложените в обжалвания акт.

1

Съдът установи следното:

На 31.08.2023 г. е подадено заявление А4 с вх. № 20230831131309 за вписване в търговския регистър на новоучредено еднолично дружество с ограничена отговорност с фирма „А.“. Към заявлението са представени необходимите за регистрацията документи, свързани с учредяване на дружеството и избор на управителния му орган.

От справка в регистъра се установява, че към момента на подаване на заявлението е регистриран друг търговец (ЕООД) с фирма „А.“ (ЕИК *******).

При тези факти съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Съгласно чл. 21, т. 7 ЗТРРЮЛНЦ при регистрация на дружество длъжностното лице следи дали друго лице няма права върху фирмата на новоучредения субект и дали наименованието не въвежда в заблуждение по смисъла на чл. 7, ал. 2, изр. 2, пр. 2 ТЗ. Изложеното сочи, че освен проверка за пълна идентичност в регистърното производство следва да се извърши и проверка за тези обстоятелства, които биха могли да доведат до въвеждане в заблуждение, едно от които е значителната степен на сходство на двете наименования. В този смисъл поддържаните от жалбоподателя аргументи за неотносимост на защитата по чл. 7, ал. 4 ТЗ са ирелевантни, тъй като забраната за сходство не се извежда от тази разпоредба, а от изискването към фирмата да не въвежда в заблуждение, уредено, както беше посочено, като предпоставка за регистрацията на търговец със съответното наименование.

В настоящия случай предмет на регистрация е търговец с наименование, формално неидентично с фирмата на вече регистриран търговец (съответно „А.“ и „А.“). Формалната разлика обаче произтича от несъществен, недоминиращ и неотличителен наименованието елемент, а именно – добавяне на още една буква, идентична с предходната. Тази добавена буква е невъзможно да бъде фонетично и смислово идентифицирана, доколкото не променя нито звученето, нито значението на наименованието. Визуалното възприемане на наименованието от третите лица (потребители на предлаганите от двамата търговци услуги, съконтрахенти и т.н.) като различно от фирмата на вече регистрирания търговец би било значително затруднено (поради идентичността на добавената буква с вече съществуваща и съседна на нея), а фонетичното възприемане на двете наименования би било идентично или в степен на сходство, почти доближаваща се до идентичността.

Изложеното сочи, че дори да не се приемат за идентични, фирмите на двата субекта са дотам сходни, че би могло да се стигне до въвеждане в заблуждение по смисъла на чл. 7, ал. 2, изр. 2, пр. 2 ТЗ. Това от своя страна означава, че е налице забрана за регистрация на субекта, заявил по-късно сходната фирма по аргумент от чл. 21, т. 7, пр. 2 ЗТРРЮЛНЦ.

Тъй като пречката за регистрация е обоснована само с изписването на фирмата на български език, съдът не излага мотиви относно значението на транслитерирането на двете наименования.

Поради изложеното жалбата срещу отказа следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, съдът

2

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Г. Н. А., действащ като управител на дружество в процес на учредяване, срещу отказ № 20230831131309/01.09.2023 г. на длъжностно лице при Агенция по вписванията да впише в търговския регистър дружество с наименование „А.“ и правна форма ЕООД съгласно заявление А4 с вх. № 20230831131309.

Решението може да се обжалва пред Апелативен съд – гр. София в седемдневен срок от връчването му на жалбоподателя и на Агенция по вписванията.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 3