Решение № 7948 от 12.07.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7948 гр. София, 12.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Д. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело № 20201110144109 по описа за 2020 година

„Епредявил срещу В. ВЛ. П. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца сумата от 1425.07 лева-главница по договор за потребителски кредит №от 28.11.2011, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане, и сумата от 400 лева – договорна лихва за периода от 01.08.2015 до 28.07.2017.

Ищецът поддържа, че на 28.11.2011 е сключен между ответницата и „Юробнак и Еф Джи България“АД договор за потребителски кредит в размер на 1730 лева . Твърди, че ответницата се е задължила да погасява задължението си по кредита на 68 месечни вноски с краен срок 28.07.2017.Поддържа, че след усвояване на кредита ответницата не е изпълнила задълженията си по договора, като са останали непогасени задължения в размер на 2122.2 лева, от които 1425.07 лева – главница и 697.13 лева – договорна лихва. Поддържа, че кредитът е станал изцяло изискуем с изтичане на срока на договора на 28.07.2017г. Поддържа, че по силата на договор за цесия от 18.01.2016, сключен между него и „Юробанк 1

България“АД е придобил вземанията спрямо ответницата по договор за потребителски кредит №FL617081.Твърди, че на адреса на ответницата е изпратено уведомление за извършената цесия на основание чл.99 от ЗЗД, но писмото се е върнало като „непотърсено“.Поддържа, че прилага към исковата молба уведомлението по чл.99 от ЗЗД, като с връчването на ответницата, същата следва да се счита надлежно уведомена за извършената цесия.Твърди, че е подал заявление по чл .410 от ГПК и е издадена заповед за изпълнение.Поддържа, че ответницата е подала възражение по чл.414 от ГПК срещу заповедта за изпълнение, поради това предявява иск за съдебно установяване на вземанията си.

В срока по чл.131 от ГПК ответницата В. ВЛ. П. оспорва предявените искове. Прави възражение за давност. Поддържа, че договорът за потребителски кредит е нищожен поради противоречие с разпоредбите на Закона за потребителския кредит и като съдържащ неравноправни клаузи.

Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

По силата на договор за потребителски кредит №FL617081/28.11.2011 „Юробанк и Еф Джи България“АД е предоставило на Венцеслава Владимирова П. сумата в размер на 1730 лева за пълно предсрочно погасяване на задълженията по договор за кредитна карта BG Euroline от 26.03.2005.По делото е представен и погасителен план към договора.

По делото е представено извлечение от договор за цесия от 18.01.2016, сключен между „Юробанк България“АД и „ЕОС Матрикс“ЕООД.

Видно от Приложение №1 към договора в него са включени и вземания по договор за потребителски кредит №FL617081 от 28.11.2011 срещу Венцеслава Владимирова П. за сумата в размер на 2 122.20 лева, от които 1425.07 главница и 617.13 лева – лихва за забава.

По делото е представено уведомление до Венцеслава Владимирова П. от „Юробанк България“АД за извършената цесия.

Видно от известието за доставяне от 03.07.2018г. пратката не е връчена.

По делото е представено пълномощно, с което “Юробанк България“АД е упълномощило „ЕОС Матрикс“ЕООД да уведоми съгласно условията на 2 чл.99, ал.3 от ЗЗД физическите лица длъжници по договори за потребителски кредити за прехвърлянето на вземанията на банката срещу тях.

Съгласно заключението на ССЕ разрешеният кредит в размер на 1730 лева е преведен на 28.11.2011 по разплащатателна сметка на В. ВЛ.

П.Задължението на Венцислава Владимирова П. към 18.01.2016-, датата, на която вземането е прехвърлено с договор за цесия на „ЕОС Матрикс“ЕООД е в размер на 2 122.20 лева, от които главница в размер на 1425.07 лева, възнаградителна лихва в размер на 398.18 лева, наказателна лихва в размер на 218.95 лева и такси в размер на 80 лева.

При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:

По силата на договор за потребителски кредит №FL617081/28.11.2011 „Юробанк и Еф Джи България“АД е предоставило на ответницата Венцеслава Владимирова П. сумата в размер на 1730 лева за пълно предсрочно погасяване на задълженията по договор за кредитна карта BG Euroline от 26.03.2005.

Кредитирайки заключението на ССЕ съдът приема, че разрешеният кредит в размер на 1730 лева е преведен от „Юробанк България“АД на 28.11.2011 по разплащатателна сметка на ответницата В. ВЛ. П..

По делото е представено извлечение от договор за цесия от 18.01.2016, сключен между „Юробанк България“АД и „ЕОС Матрикс“ЕООД.От представеното извлечение не се установява предмета на договора, а именно: кои вземания са предмет на договора за цесия, както и в кое приложение са включени.По делото е представено 1/Приложение към Потвърждение за извършената цесия.Това приложение не е описано в приложенията на представеното извлечение от договор за цесия от 18.01.2016.Освен това в самото приложение към потвърждение не се реферира към договора за цесия от 18.01.2016г.

С оглед на което съдът намира, че по делото не се установява предмета на договора за цесия от 18.01.2016, както и дали представеното приложение с вземания е част от договора за цесия.С оглед на което не се установява вземанията по договора за потребителски кредит №FL617081/28.11.2011, включени в приложението, да са предмет на договора за цесия.

С оглед на изложеното по делото не се доказва ищецът да има вземания 3 спрямо ответницата и да се явява неин кредитор.

Поради това предявените искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД следва да бъдат отхвърлени.

По разноските

Крайният изход на делото обуславя присъждане на разноски в полза на ответницата на основание чл.78, ал.3 от ГПК.Ответницата не е ангажирала доказателства за реализирани разноски, поради което не следва да й бъдат присъдени.

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Е със седалище и адрес на управление:гр.София , район Казанджията“№4-6, със съдебен адрес:гр. В., срещу В. ВЛ. П., ЕГН**********, с адрес:гр.София, ул. „Младежка искра“20А, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че В. ВЛ. П. дължи на сумата от 1425.07 лева-главница по договор за потребителски кредит №FL617081 от 28.11.2011, и сумата от 400 лева – договорна лихва за периода от 01.08.2015 до 28.07.2017.

Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4