Решение № 2606 от 03.08.2022, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 5127/2021
- Вид
- Решение № 2606
- Подписан
- 03.08.2022
- В сила
- 17.01.2025
- Състав
- Даниела Павлова
Цитирани разпоредби
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл.183, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.103 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 104 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.82 · Закон за задълженията и договорите
- чл.84, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84 ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.117 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.55, ал.1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.200 · Кодекс на труда
- чл.200, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.326 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 2606 гр. Варна, 03.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 14 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Даниела Павлова при участието на секретаря Кичка М. Иванова като разгледа докладваното от Даниела Павлова Гражданско дело № 20213110105127 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени кумулативно съединени самостоятелни осъдителни искови претенции с пр.осн.чл.200, ал.1 КТ и чл.86 ЗЗД от П. Й. Л. с ЕГН ********** от град Варна срещу „****" ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление с.****, общ.**** за заплащане на сумата 41 280.69 лева /след допуснато изменение на иск/, представляваща обезщетение за имуществени вреди ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането 22.01.2020 г. до окончателното й изплащане; иск за заплащане на сумата 80000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от травматични увреждания, неудобства в ежедневието, получени от трудова злополука, настъпила на 22.01.2020 г. в гр.****, Германия, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането 22.01.2020 г. до окончателното изплащане. Ищецът моли ответникът да му заплати съдебно-деловодни разноски за производството.
Твърдения от които ищецът черпи права, че страните са се намирали в трудово правоотношение от 14.01.2016 г. и към настоящия момент. Ищецът е назначен на длъжност „шофьор товарен автомобил". На 22.01.2020 г. по повод изпълнение на възложената му работа е претърпял трудова злополука, вследствие на която е получил необратими увреждания вследствие на които вероятно няма да се възстанови окончателно. До края на м.март не е имал възможност да упражнява трудова дейност 1 поради намалена работоспособност. Описва обстоятелствата при които е настъпила злополуката в гр.****, Германия. Бил е приет по спешност в лечебно заведение, където му е поставена диагноза „Дислоцирана пер и субтрохантерна многофрагментна фрактура на десния фемур; контузия на лумбалния отдел на гръбначния стълб". Тъй като имал изключително силни болки и дълъг период на обездвижване и намалена работоспособност, ищецът се явил на ТЕЛК. И към момента усеща силни болки в крака и има ограничено движение, има болки и в гръбнака. Ползва постоянно обезболяващи медикаменти, които не действат вече. Има ограничено движение и се изморява бързо. На 07.02.2020 г. работодателят му е подал в ТД на НОИ - Варна декларация за трудова злополука. С разпореждане № 5104-03-41 от 26.03.2020 г. на осн.чл.55, ал.1 КСО злополуката е приета за трудова. Имуществените вреди са определени като пропуснати ползи от невъзможността ищецът да работи и да получава доходи от трудова дейност за периода м.февруари 2020 г. -31.03.2021 г.
Неимуществените вреди са изразяват във влошено физическо и психическо здраве, търпени болки и страдания, неудобства от невъзможността да изпълнява ежедневни обичайни дейности, притеснение, че това състояние може да се запази за в бъдеще.
Ищецът моли за уважаване на предявените искове и за заплащане на разноски за производството. Представя писмени доказателства.
В срока за отговор е постъпил такъв от ответника. Оспорва предявеният иск по основание и размер. Оспорва представителната власт на упълномощения от ищеца адвокат, тъй като в представеното с исковата молба пълномощно не е посочено срещу кое лице и какво дело ще се заведе.
1.Признава фактите, които са посочени в т.III.1 „Становище по обстоятелствата, на които се основават исковете" - лист 10 от отговора. 2.Оспорва фактите, които са посочени в т.
III.2
„Становище по обстоятелствата, на които се основават исковете" - лист 11 и 12 от отговора. 3. Заявява възражения срещу иска с твърдения за съпричиняване от страна на ищеца, изразяващо се в следните действия и бездействия от работника при изпълнение на трудовите задължения:
3.1.Умишлено увреждане от ищеца на здравето му с цел ползване на отпуск и получаване на обезщетение.
3.2.Допусната груба небрежност и нарушение на трудови задължения, свързани с безопасни условия на труд и инструкции на мястото на товарене на стоката и технологични правила.
3.3. Липса на причинени имуществени вреди в размер на 50 700 лева.
3.4.
Липса на неимуществени вреди. Оспорва твърденията, че описаните в медицинските документи на ищеца увреждания са настъпили вследствие на конкретната злополука, както твърди, че ищецът е имал същите увреждания много преди датата на злополуката за което е ползвал многократно платен и неплатен отпуск 2 и е споделял това с колегите си.
Твърди се, че ищецът е започнал работа при друг работодател след 01.04.2021 г. и в тази връзка твърденията, че поради намалена работоспособност е бил лишен от възможността да получава доходи не са верни.
Ответникът моли за отхвърляне на предявените искове и заплащане на разноски за производството.
При уважаване на иска за обезщетение за неимуществени вреди ответното дружество заявява възражение за прихващане между присъденото обезщетение и сумата в размер на 782.33 лева, представляващ левовата равностойност на 400 евро, която е предадена на ищеца на основание посоченото в абзац 4.6 от раздел IV на отговора и която е следвало да се върне до края на 2020 г. Предвид настъпилия падеж сумата се задържа от ищеца без основание.
В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител адв.Б. поддържа предявените искове и моли да се уважат.
Ответникът чрез процесуалния си представител адв.Д. поддържа отговора.
Съдът след преценка на събраните в производството доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Не е спорно между страните, че същите са били в трудови правоотношения по силата на трудов договор № 2/13.1.2016 г. и последно допълнително споразумение към договора № 16/02.1.2020 г. По силата на трудовия договор ищецът П.Л. е бил назначен в ответното дружество – работодател на длъжност „шофьор на товарен автомобил, международни превози с основно месечно възнаграждение 610.00 лева, както и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 0.6% върху основното възнаграждение.
Със заповед № 33/20.01.2020 г. на представляващия работодотеля, П.Л. е бил командирован в държавите от ЕС Германия, Франция, Австрия, Люксембург, Белгия, Холандия, Англия, Словения, Хърватска, Италия за срок от 20.01.2020 г. до 19.04.2020 г. включително, със задача извършване на международни транаспортни услуги- превоз на товари с товарен автомобил В7618ВН. Командировката е с право на пътни и дневни в размер на 21 евро за двама шофьори и 27 евро за един шофьор или левовата им равностояност, които са за сметка на работодателя „****“ ЕООД.
Представено е ЛТД на ищеца в което се съдържат длъжностна характеристика, обяснения от 11.03.2020 г. във връзка със злополуката, производствена характеристика, часове шофиране и друга работа по тахограф, обяснения от служители на ответното дружество, които са били уведомени от ищеца за инцидента на 22.01.2020 г., справка за изплатени обезщетения и помощи по ДОО чрез НОИ.
3
От същото доказателство се установява, че за времето от 22.01.2020 г. до 15.02.2021 г. ищецът е ползвал отпуск по болест след злополуката и са му били изплатени обезщетения за ползван отпуск поради временна неработоспособност за времето от 22.01.2020 г. до 15.02.2021 г. Обезщетенията за всеки подпериод от един месец са изчислени на база средно дневно обезщетение 23.6509 лв.
Длъжностната характеристика е подписана от ищеца от което следва, че той е бил запознат със същата.
От застрахователна полица се установява, че ищецът е застраховано лице по групова застраховка „Злополука“ в Булстрад Viennа Insurance Group Живот със срок на действие 12 месеца – от 0.00 ч. на 29.01.2019 г. до 24.00 ч. на 28.01.2020 г.
В приложените на лист 117 обясненията ищецът е посочил: “...За да бъда натоварен трябва да отворя странично щората на ремаркето. След освобождаване на заключващия механизъм на лявата щора от задна страна, трябваше да се кача на рампата за да отворя щората. При стъпване на рампата загубих равновесие /не съм сигурен дали се подхлъзнах или се препънах, при което паднах от рампата долу на земята. Имах силни болки в десния крак и не можах да се изправя. Персоналът на фирмата ми помогна и веднага повикаха линейка. Бях прегледан и откаран в болница.
Установи се, че десния крак е счупен в областта на бедрото. Същата вечер бях опериран“.
От представените медицински документи в т.ч. и такива от Университетска болница ****, към Университета ****, Център по ортопедия и травматология, Винтенберг 1, 66119 ****, Германия в превод на български език се установява, че ищецът е опериран в същата болница и е провел лечение за възстановяване след завръщането му в България.
С Протокол № 1029-03-527#6 от 20.03.2020 г. за резултати от извършено разследване на злополуката, станала на 22.01.2020 г., издаден от НОИ – ТД Варна и Разпореждане № 5104-03-41 от 26.03.2020 г. на дл.лице при ТД на НОИ Варна се установява, че декларираната от ищеца П. Й. Л. злополука, станала на 22.01.2020 г. е приета за трудова злополука, на осн.чл.55, ал.1 от КСО. Същия представлява официален документ, тъй като е издаден от компетентния държавен орган, който е овластен със закон. В същото разпореждане е посочено, че то може да се обжалва пред директора на ТД-Варна от заинтересованите лица в 14-дневен срок от получаването му по реда на чл.117 от КСО. По делото няма доказателства за обжалване на разпореждането, такива твърдения не са заявени от страна на ответника, поради което съдът приема, че същото е влязло в сила.
Със заповед № 18/01.7.2021 г. е прекратено трудовото правоотношение на ищеца на осн.чл.326 от КТ – прекратяване на трудовия договор от работника без спазено предизвестие, считано от 01.7.2021 г. Заповедта е връчена на работника на 4 същата дата. В преписката по ЛТД се съдържа молба от П.Л. до работодателя за прекратяване на договора, доказателство за изплатени на ищеца 400 евро, както и доказателство за заплатени заплати за м.февруари и за м.март 2021 г.
От заключението на СМЕ, което съдът цени като пълно, ясно, обосновано и компетентно дадено се установява, че към момента на прегледа ищецът е в добро общо състояние, бедрената кост е зараснала, ставите на десния долен крайник са раздвижени. Има слаби болки в кръста при натоварване без изтръпване на долните крайници.Счупването е завършило с оздравяване, контузията на кръста е причинила поява на Шморлово тяло и дисков пролапс на диска Л5-еС1, клинично изразена в болки и лумбо-радикулеренално е затихнала. Голям пресен възел на Шморл представлява счупване на ограничен участък от стената на прешлена към междупрешленовия диск и вгъване на част от меката вътрешна част в тялото на прешлена. Дисковия пролапс също е в резултат на травмата. Това се е прибавило към съществуващите дегенеративни промени в поясния отдел на гр.стълб, клиничната картина на които е периодични болки с или без радикулерен с-м. Тези лекарства не се заплащат от здравната каса. Към момента на прегледа ищецът не приема медикаменти.
При поява на болки се изписват нестероидни противовъзпалителни лекарства, витамини и физиотерапевтични процедури. От изследванията в амбулаторен лист № 899/24.03.2021 г. се установява, че има данни за дегенеративни промени по гръбначния стълб на ищеца и това е в резултат на многогодишен процес.
От заключението на ССЕ, което съдът цени като пълно, ясно, обосновано и компетентно дадено се установява, че общо начислените и заплатени суми от ответника към ищеца за трудови възнаграждения за 2018 г., за 2019 г., както и до 20.01.2020 г. са в размер на бруто 9487.07 лв., а нето 7364.89 лв. Общо изплатените обезщетения за временна неработоспособност са 6220.20 лева. Общият размер на сумите, които ищецът би могъл да получи за периода 22.01.2020 г. – 14.02.2021 г. от ответника за трудови възнаграждения ако не бе във временна нетрудоспособност, а бе упражнявал трудовите си задължения като шофьор на товарен автомобил, международни превози е бруто 8133.40 лева и нето 6311.38 лева, като разликата е 91.18 лева. Ако към тази сума се прибави и сумата за предполагаемите суми за покриване на дневни командировъчни разходи се получава сумата 41 280.69 лева.