Решение № 4559 от 17.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4559 гр. София, 17.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 103 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател:

*** при участието на секретаря *** като разгледа докладваното от ***Административно наказателно дело № 20231110200237 по описа за 2023 година при участието на секретаря Даринка Цанева като разгледа докладваното от съдията н.а.х.д. № 237 по описа на СРС за 2023 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д - чл. 63 и сл. от Закон за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба на Д. Л. С. депозирана чрез адв. М. З. от ***, редовно упълномощена срещу Наказателно постановление № *** г., издадено от *** с което на жалбоподателя Д. С. на основание чл. 22, ал. 5 от Закон за местното самоуправление и местната администрация във вр. с чл. 178д от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 (двеста) лева, за нарушение на чл. 98, ал. 2, т.4 от ЗДвП.

В жалбата от Д. Л. С. депозирана чрез адв. М. З. от ***се излагат аргументи, че процесното наказателно постановление е съставено на основание грешно посочен АУАН, а именно в абзац 3 от НП - ***, а такъв акт на жалбоподателя не е била съставен. Посочва, че в АУАН и в издаденото възоснова на него наказателно постановление липсва очертаване на пълната фактология на нарушението - не е описано от кои фактически обстоятелства е 1 формиран извода конкретното място да е предназначено за хора с трайни увреждания, като и паркираното превозно средство да не е било предназначено за тази цел. Твърди се че в санкционния акт не е изяснено дали автомобилът е бил с поставен стикер, указващ използването му от хора с трайни увреждания, както и че на процесното паркомясто липсвала маркировка, че същото е предназначено за хора с трайни увреждания. По този начин било допуснато нарушение на чл. 88 от Наредбата за организация на движението на територията на Столична община.

В жалбата от Д. С. също така се изразяват съмнения относно компетентността на актосъставителя да издава АУАН. По изложените съображения се прави искане съдът да отмени обжалваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание, в което е даде ход на делото по същество жалбоподателят Д. С., редовно призована не се явява като същата се представлява от адв. М. З. от ***, която пледира за отмяна на обжалваното наказателно постановление по съображенията подробно изложени в жалбата. Акцентира на недопустимостта в процесното НП да бъде цитиран АУАН, който не касае настоящия случай. Добавя, че практиката на Европейския съд сочи, че законодателят е заложил кумулативното наличие на двете предпоставки- пътен знак и наличието на пътна маркировка.

С оглед на изложеното и отново се иска съдът да отмени обжалваното наказателно постановление като адвокат З. претендира присъждането на разноски.

Административно-наказващият орган, редовно призован, се представлява от процесуален представител - главен юрисконсулт ***, редовно упълномощена, която оспорва подадената жалба и сочи, че не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя, като относно твърденията на процесуалния представител на жалбоподателя, че е налице неяснота в издаденото НП, пледира, че в титула на НП, в първия абзац изрично е посочено, че административно - наказващият орган е разгледал преписка по АУАН серия А, бл. № 003701/01.10.2022 г. съставен от*** и същият е възприел 2 констатациите в този акт, а посочването на друг АУАН е незначителна техническа грешка, която не води до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя.

На следващо място гл. юрк. ***заявява, че е ирелевантно за съставомерността на нарушението дали посоченото място е било обозначено с хоризонтална пътна маркировка, доколкото съгласно чл.

6, т. 1 т ЗДвП участниците в движението са длъжни да се съобразяват с пътните знаци, а така също, че законодателят е разписал и хипотеза при несъответствие между пътен знак и хоризонтална маркировка, като в тези случаи водачите на МПС да длъжни да се съобразяват с пътните значи, с оглед нормата на чл. 7, ал. 3 от ЗДвП.

Не на последно място ****а акцентира, че възоснова на събраните по делото доказателства безспорно се установява извършеното нарушение, тъй като се виждат поставените пътни знаци и процесният автомобил е бил паркирана в зоната на действието им, като пледира съдът да потвърди издаденото наказателно постановление и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В представени писмени бележки от*** отново се иска съдът да потвърди обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно, като се навеждат подробни доводи в тази насока.

След анализа на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 01.10.2022 г. в 11.40 часа в ***, жалбоподателят Д. Л. С. паркирала управляваното от нея собствено МПС марка *** на място за паркиране на хора с трайни увреждания, което било обозначено с пътен знак "Д 21" и допълнителни табели Т17 и Т18.1. Върху асфалтовата настилка на конкретното място нямало изпълнена маркировка с международния символ за достъпност, представляващ човек, седящ в инвалиден стол.

При извършена проверка от служители на ЦГМ било установено, в отсъствие на жалбоподателя, че паркирания лек автомобил няма поставена карта по образец, удостоверяваща право да 3 паркира на инвалидно място. Съставен бил Констативен протокол, ведно със схема на местоустановеното нарушение, изготвени били снимки на паркираното в нарушение на правилата МПС. Ето защо за нарушение по чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП на основание чл. 178д от ЗДвП на жалбоподателя Д. С. от свид. М. С. - *** бил съставен АУАН серия А***бл. ***

Актът бил съставен в деня на извършеното нарушение, в присъствието на жалбоподателя, която след като се запознала със съдържанието му, отказала да го подпише, което било удостоверено с подписа на*** Също така възразила срещу репатрирането на автомобила с мотива, че мястото не било маркирано със знак за хора с увреждане и подписала инкорпорираната в акта разписка за получаването му.

Допълнителни възражения срещу акта не са били депозирани в преклузивния срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по административната преписка било издадено обжалваното в настоящото съдебно производство наказателно постановление от заместник кмета на ***, с което за нарушението на 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП на жалбоподателя Д. С. било наложено административно наказание "глоба" в размер на 200 лв., на основание чл. 178д от ЗДвП.

Препис от наказателното постановление бил връчен лично на жалбоподателя срещу подпис на 19.12.2022 г.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена от писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК вр.чл.84 от ЗАНН - АУАН бл. № ***г.; Констативен протокол от *** снимков материал - 4 бр.; Писмо ***. на ***ведно с приложения Заповед на Кмета на Столична община РД ***., относно реда и условията за принудително преместване на неправилно паркирани ППС и налагане на глоби е фиш, съгласно чл. 186, ал 1 и ал.3 от ЗДвП, Списък на служителите в сектор „КП и ПП“, запознати със заповед РД ***; Заповед ***. на Изпълнителния директор на ЦГМ относно служителите с право да налагат ПАМ, глоба с фиш и съставят AУAH и списък на служителите от сектор “Контрол паркиране” запознати 4 със заповедта срещу подпис; Трудов договор №*** г. между "**** Г.

С., длъжностна характеристика, схема на организация на движението и паркирането на*** както и от гласните доказателствени средства.

Съдът се довери на показанията на свидетеля- актосъставител от М. С. от "***които възприема като обективни и достоверни.

Свидетелят С. заявява, че служителите от специализирания автомобил в реално време чрез таблет му показват нарушенията. В случая видял, че на челното стъкло на автомобила се виждало, че няма поставен стикер, каквото е изискването на закона, а същият бил паркиран на място обозначено с пътен знак Д 21, т.е на място определено за паркиране на хора с трайни увреждания с табелка, като не си спомня на мястото където бил паркиран автомобила дали имало синя маркировка. За констатираното нарушение и свид. С. заявява, че съставил въпросния АУАН, тъй като жената, която дошла на място изрично поискала да й се състави акт.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата, съдът намира, че същата е процесуално допустима, тъй като е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН (видно от известието за доставка ***), а именно на 29.12.2022 г., видно от деловодния запис на ***, с който е входирана в деловодството на АНО, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, като съображенията на съда в тази насока са следните:

В настоящото производство районният съд следва да провери изцяло законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя - арг. от чл.

314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

Извършвайки тази проверка съдът установи, че атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган (видно от приобщените заповеди за компететност), а АУАН е съставен от компетентно лице на основание чл. 167, ал. 2, т.1 и чл. 189, ал. 1 от ЗДвП и приложените към материалите на делото заповеди и списък на 5 лицата, които са се запознали с процесната заповед срещу подпис и приобщената длъжностна характеристика.

В съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП твърдяното нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща на нарушителя Д. С. да разбере в какво нарушение е обвинена и срещу какви факти трябва да се защитава. Описанието на нарушението в акта и в наказателното постановление е направено с достатъчна пълнота и конкретика, като правилно е квалифицирано под нормата на чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП.

Съдът намира, че техническата грешка относно цитирания номер на АУАН в третия абзац на процесното наказателно постановление, не представлява нарушение, което да е от естество да ограничи правото на защита на санкционираното лице. Това е така тъй като номерът на АУАН въз основа, на който е образувано административнонаказателното производство е цитиран още три пъти правилно в процесния акт. Очевидно е, че се отнася за техническа грешка на АНО. Грешка от такова естество не следва да бъде възприемана като съществена и не следва да бъде основание за отмяната на процесния акт и нетърсенето на административната отговорност на нарушителя.

По изложените съображения съдът приема, че АУАН и НП са издадени в предвидената за това писмена форма и съдържат всички изискуеми реквизити по смисъла на чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН.

Същите са връчени срещу подпис на жалбоподателя, поради което в хода на административно-наказателната процедура не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са самостоятелно основание за отмяна на обжалвания съдебен акт.

Възраженията в жалбата в тази насока, съдът приема за неоснователни.

По съществото на нарушението съдът намира следното:

Съобразно сочената за нарушена правна норма на чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП: „Освен в посочените в ал. 1 случаи, паркирането е забранено на места, определени за хора с трайни увреждания“.

Приобщените 4 бр. снимки от 01.10.2022 г. датират от датата на деянието, а видно и от самите тях се отнасят за процесния автомобил 6 и място. В тази връзка и доколкото същите са изготвени с цел онагледяване на нарушението, преди репатрирането на автомобила, съдът ги приема като релевантни по отношение на предмета на настоящото дело. Настоящия състав на СРС им се доверява, като от тях е видно марката и вида на автомобила, както и неговия регистрационен номер. Видно също така е и мястото на паркиране, а също така и поставения пътен знак Д21 надпис, че знакът важи за две места и знак че нарушителите се репатрират. От снимките също така се установява, че описания лек автомобил рег. *** не е имал поставен на предното табло стикер или карта, от които да е видно, че МПС-то се ползва от хора с увреждания. В тази връзка съдът намира за несъстоятелни съжденията, изложени в жалбата, че актосъставителя не е изследвал наличието на изискуемия стикер за паркиране на конкретното място. Още повече, съдът не установява и в последствие да са представени доказателства, че водачът на автомобила притежава подобен документ. От същото доказателство- 4 бр. снимки се установява, че към момента на извършване на нарушението на процесното място, определено за ползване от хора с трайни увреждания не е имало пътна маркировка, която да указва този факт.