Определение № 1613 от 13.11.2025, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1613 гр. Плевен, 13.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ

Членове:

ТАТЯНА Г. БЕТОВА

СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВАКОВАЧЕВА като разгледа докладваното от ТАТЯНА Г. БЕТОВА Въззивно частно гражданско дело № 20254400500881 по описа за 2025 година Производството пред Плевенския окръжен съд е образувано по повод частната жалба, подадена от И. А. – нотариус № ***, с район на действие РС-Никопол, против определение № 82 на съдията по вписванията П.С. при Служба по вписванията, Имотен регистър - гр.Никопол, постановено на 03.10.2025г., с което е отказано искане на нотариус И. А.Д. за вписване на нотариален акт № *** за констатиране правото на собственост на основание чл. 587, ал.1 ГПК на Е.Р.А. и С.П.С. на апартамент в гр.Гулянци, с идентификатор ***, при равни права, на основание документи, пълно доказващи собствеността им върху имота. В жалбата се твърди, че мотивите на отказа на СВ са неоснователни, тъй като при постановяването му СВ е излязъл извън компетенциите си. Такива възражения могат да имат страните и те се разглеждат от съда при повдигнат от съответната заинтересована страна спор. СВ е обосновал отказа си с мотива, че издадената от СГКК- Плевен Схема №*** за апартамента, представена в нотариалното производство и за вписването, макар и да е официален документ „не съдържа задължителните реквизити“, защото посочените в схемата лица като собственици, съотв. техните нотариални актове се отнасят за друг за имот с друг идентификатор – ***, а не отразения в схемата ***, за който нотариуса е издал КНА. СВ е направил извод, въз основа на посочените в акта предходни нотариални актове 1 от *** и *** Нотариусът счита, че разсъжденията на СВ по това кой следва да е собственикът на имота с единия или другия идентификационен номер, както и относно съдържанието на скиците и схемите, в които се отразяват данните от кадастралната карта и кадастралните регистри, не са основания за отказ. Счита отказа за постановен в противоречие с целите на вписването и тълкуванията за границите на компетентност на СВ, дадени с ТР 7/2012г. на ВКС, тъй като при постановяването му СВ е извършил проверка надхвърляща правомощията му съгл. Правилника за вписванията.

В жалбата се твърди, че СВ е направил грешен извод, че представената скица не съдържа необходимите реквизити, т.к. в нея не е посочен предходен идентификатор за обект №***, за който е съставен отказания за вписване КНА. Според мотивите на отказа, това трябва да е №***, защото ставало въпрос за нов идентификатор. Нотариусът твърди, че всъщност №*** не е нов обект и затова не е променяна кадастралната карта, а са настъпили изменения в кадастралния регистър за имотите след административно производство от 2024г. по промяна на адресите на самостоятелните обекти в сградата, като в този случай одобрените идентификатори не се променят, съгласно чл.11, ал.1, т.2 и т.З от Наредба №РД-02- 20-3/29.09.2016г. на МРРБ за структурата и съдържанието на идентификатора на недвижимия имот и на номера на зоната на ограничение в кадастъра (обн.ДВ, бр.80/2016г.). След промяната на кадастралните регистри с описаната в съставения КНА Заповед №№РД-1748-12.02.2024г. на СГККПлевен е настъпило съответствие между адреса на имота, идентификатора за него и собственици със съответните им документи за собственост.

Поради изложеното нотариус Д. счита обжалвания отказ за незаконосъобразен и моли да бъде отменено обжалваното определение на съдията по вписванията при РС-Никопол, с което е отказал вписване по молбата й с вх.рег.*** на СВп-Никопол и да бъде върната преписката с указание за извършване на исканото вписване.

Окръжният съд, като взе предвид изложените в жалбата и обжалвания отказ доводи, прецени доказателствата по делото, съобрази изискванията на закона, намира за установено следното:

Частната жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл.577, ал.1, вр. чл.275, ал.1 ГПК от иницииралия производството по вписване 2 нотариус срещу подлежащ на обжалване отказ на съдията по вписванията, а разгледана по същество се явява и основателна. Подаването на тази молба за вписване е в съответствие с изискванията на Правилника за вписванията, който сочи, че легитимиран да иска вписването на нотариалните актове е нотариуса, който ги е извършил. Поради това, съдът приема, че нотариуса има правен интерес да обжалва отказа на съдията по вписванията да впише подлежащият на вписване акт.

Постъпилата молба от нотариус И. А.Д. е регистрирана в СВ PC Никопол с вх.рег. ***, ***., и съдържа искане за вписване на нотариален акт ***, дело *** с който молителите Е.Р.А. и С.П.С. са признати за собственици на поземлен имот с идентификатор ***. Към молбата са приложени 6 екземпляра от нотариалния акт, схема № *** от 17.09.2025 г. на АГКК в нотариално заверен препис под per. № ***, на нотариус с рег.№ *** на НК- PC Никопол, удостоверение за данъчна оценка № ***. на община Гулянци, вносна бележка за платена държавна такса в размер на 10.00 лв. по сметка на АВ - ИР.

За да откаже исканото вписване съдията по вписванията П.С. е приела, след като е разгледала представените по преписката документи, че искането за вписване е неоснователно, тъй като в приложената схема, в данните за собствеността са посочени лицата Е.Р.А. и С.П.С., с актовете съответно: нотариален акт № ****** г. на PC Никопол и нотариален акт, вписан под вх.рег. № ***. Предмет на последно посочения нотариален акт е недвижим имот с идентификатор ***. А в случая към представения за вписване акт е приложена, в изпълнение на изискването за съдържание на подлежащия на вписване акт, схема № *** на АГКК, която според СВ не удовлетворява изискването недвижимият имот-предмет на акта да е посочен еднозначно на територията на страната. Приел е, че представената схема, като официален документ, издаден от АГКК не съдържа задължителните реквизити, посочени в Таблица № 3 към Приложение № 2 към чл. 7, ал. 3 от Наредба № РД-02-20-4 от 11.10.2016г. за предоставяне на услуги от кадастралната карта и кадастралните регистри, тъй като в частта за собствеността са посочени лица и актове, които се отнасят за имот с идентификатор ***, като в схемата е посочено, че за СОС *** няма предходен иденфикатор. Освен това е стигнал до извода, че и представената данъчна оценка също е неотносима към производство, поради посочената по-горе 3 причина и така липса доказателство, въз основа на което да се изчисли държавната такса в производството по вписване.

Окръжният съд намира за напълно основателни изложените в частната жалбата на нотариуса аргументи, че същият е приложил необходимите документи, както и че преценката на съдържанието им, което е послужило като основание за постановения отказ, надхвърля правомощията на СВ.

Съгласно разясненията, дадени в т. 6 на ТР № 7/2013 г. по т. д. № 7/2012г. на ОСГТК на ВКС, проверката на съдията по вписванията се ограничава до валидността на заявения за вписване акт, като може да бъде отказано вписване и ако не са представени доказателства за изпълнението на чл.264 от ДПК. Наличието или липсата на непогасени данъчни задължения за имота се удостоверява в данъчната оценка.

Съгласно задължителните указания в т. 6 от ТР № 7 от 25.04.2013г. по тълк. дело №7/2012 г. на ОСГТК на ВКС извършваната от съдията по вписвания проверка съгласно чл. 32а ал. 1 от ПВ е относно това дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискването за форма и има ли предвиденото в Правилника за вписванията съдържание.В мотивите към т. 6 на ТР е прието, че проверката на съдържанието на акта е в две насоки - идентификация на страните - чл. 6, ал. 1 б. "а" от ПВ и идентификация на имота - чл. 6, ал. 1, б. "в" от ПВ. Може да бъде отказано вписване и ако не са представени доказателства за изпълнението на чл.264 от ДПК.Наличието или липсата на непогасени данъчни задължения за имота се удостоверява в данъчната оценка. Изискването на чл. 264, ал. 1, изр. 1 ДОПК е императивно и за изпълнението му съдията по вписванията следи служебно.

Проверката е строго формална.

Видно от преписката, в случая няма мотиви за отказ поради липсващо в акта съдържание по чл. 6, ал. 1 б. "а" и "в" от ПВ. Безспорно е, че нотариусът е представил както схема на недвижимия имот-апартамент, в която за собственици на имота при равни права – по ½ ид.ч. за всеки, са посочени лицата, на които е издаден констативния нотариален акт – Е.Р.А. и С.П.С., така и удостоверение за данъчна оценка на същия недвижим имот, изд. от Община Гулянци, в който документ недвусмислено е удостоверена липсата на данъчни задължения.

4

Проверката на СВ се свежда до проверка за наличието на съответните документи, а не относно това дали те вярно удостоверяват съответните факти. Другото е неуместен и краен правен формализъм, който не съответства на принципите и целите на охранителното производство, в което не се решават спорове. Кой е собственик на имота и дали в схемата на същия имот има съответствие с предходни нотариални актове за собственост от ***г. е *** и техните кадастрални номера, са въпроси които преценява нотариусът издал акта подлежащ на вписване, а не съдията по вписванията, който е длъжен да се съобрази със съдържанието на официалния документ схема, респ. данъчна оценка за имота, такова каквото то е отразено от съответния компетентен орган издал документа. Съдията по вписванията има строго ограничени правомощия и не е длъжен да брани вещните права на страните по сделката. Няма и правомощието в тази връзка да изисква схемата на имота да има и други реквизити и да съдържа допълнителна информация, съобразно изискванията на конкретния съдия по вписванията. Отказ мотивиран от такива допълнителни изисквания е незаконосъобразен. Искането за издаване на друга схема на имота с друг идентификатор различна от тази, с която се е снабдила заинтересованата страна и която е била издадена от СГКК-Плевен, под предтекст, че в нея не е посочен предходен идентификатор за обекта, за който е съставен КНА, съставлява превишаване на правомощията на СВ. При положение, че схемата по чл.6, ал. 3 от ПВ е издадена при спазване на изискванията за ред и форма на удостоверителното изявление, Съдията по вписванията е длъжен да я зачете и да извърши вписването, въз основа на схемата на имота-предмет на КНА, такава каквато е заявена от нотариуса, извършил нотариалния акт-предмет на вписване. Отговорността е на нотариуса и той е проверил дали правото на собственост върху посочения в акта обект принадлежи на лицето/лицата, които акта легитимира като собственици и го е удостоверил с вписаните в нотариалния акт документи.

Съдията по вписванията няма право да извършва други проверки или да разширява обхвата на проверката, извън регламентираните в посочения текст от закона - чл. 6, ал. 1 и 3 от ПВ, като по този начин блокира изпълнението на преките си задължения. В крайна сметка, ако съдията по вписванията е имал съмнение относно достоверността на фактите, изложени в схемата и в издаденото по съответния ред удостоверение за данъчна оценка по чл.264, ал.1 от ДОПК от общинските власти, е могъл да извърши и служебна проверка за 5 идентификатора на имота в гр.Гулянци, находящ се на посочения в акта адрес и дали за него има непогасени данъчни задължения.Вместо това, ревизирайки работата на нотариуса, СВ е стигнал до незаконосъобразният извод, че макар да подлежи на вписване, записаният във входящия регистър акт не отговаря на изискванията на закона.

Поради всичко изложеното, съдът приема, че отказа на съдията по вписванията следва да бъде отменен, като му бъде указано да извърши отказаното вписване на нотариален акт.

Поради изложеното и на основание чл.278 ГПК вр. чл.577, ал.1 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 82 от 03.10.2025г. на съдията по вписванията П.С. при Служба по вписванията при РС-Никопол, с което е отказано вписване по молба на нотариус И. А.Д., на нотариален акт № ***, д.

№ *** по описа на нотариуса, за констатиране право на собственост на основание чл. 587, ал.1 от ГПК, като разпорежда да се извърши исканото вписване, направено с молба вх.рег.№ 3143/03.10.2025г. на СВп-Никопол.